Африканският приятел

Африканският приятел

© Black Flamingo Publishing



"Обаждаше се директорката на старческия дом да ми съобщи, че го намерили, след като не се появил за закуска. Каза, че баща ми бил заспал сладко и аз отговорих, без да мисля: Добре", пише австрийският писател Йоханес Гелих.


Това е началото на романа "Африканският приятел", който излиза първоначално като приложение на "Франкфуртер алгемайне цайтунг". Издаден е самостоятелно през 2008 г., а критиката го определя като "интелигентен, многопластов и жесток роман."


"Зюддойче цайтунг" нарича този текст "смущаващо жесток и силен". Не случайно акцентът е поставен на "жесток".




Йоханес Гелих пише кратък, силен текст, който въздейства не само чрез пестеливия език, но и чрез отстраненото, напълно дистанцираното писане, което препраща към Брехт и "ефекта на отчуждението".


След новината за смъртта на баща си героят отива да уреди формалностите по погребението в малко градче. Там среща Макс - стар съученик, за когото дори няма спомени. Приема с безразличие поканата му за купон в замъка, приема пак с голяма доза безразличие идеята, че приятелят му е поръчал проститутки за всички, приема равнодушно, когато домакинът удря лошо чернокожия проповедник, който случайно идва в замъка.


"На мен обаче ми е безразлично, защото мен не ме засяга какво Макс ще предприеме, за да си спаси кожата", пише Гелих.


Неговият герой няма морални терзания, светът е равен и той сякаш го наблюдава като зрител – много малко от нещата, които се случват там, биха могли да го докоснат.


"...Мен думата любов не ме интересува, че това е само дума", казва героят и шокира приятелите си.


Малко по-натам той ще изненада и читателя с откритието, че за него и понятия като справедливост или състрадание също са само празни думи, лишени от смисъл. А Йоханес Гелих внимателно изследва бавния разпад на личността, която започва като малка странност и стига до пълна отчужденост от света.


Между другото героят не е съвсем безразличен към всичко. Едно от нещата, които успяват да го измъкнат от неговата самодостатъчност, са гурме специалитетите, които се приготвят за пиршеството в замъка – потреперващи парченца змиорка, полети със сок от портокали, калмари с бяло бадемово мляко, скатове в чеснов сос, торта с чесън, круши в гръцко вино, бонбони от ябълка и захаросани бадеми...


Висша кухня, в която също има дистанция и приготвянето на храната е сведено до научен експеримент.


"Африканският приятел" е първият роман на Гелих, който излиза у нас. Австрийският писател е автор на още многобройни публикации и репортажи в списания и вестници, както и по телевизията. Има радиопиеси, издал е новелата "Следата на библиотекаря" (2003) и романа "Хлор" (2006).


Преводът е добре свършена работа на Владко Мурдаров, а издателството е Black Flamingo Publishing.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK