
© Анелия Николова
Снимка от протеста на кинодейците през 2010 г. пред Министерството на културата. Според гражданските и творчески организации проблемите на културата и киното не намират решение в изградения без тяхно участие проект за Национална стратегия за развитие на българската култура.
Ако липсата на диалог между културните организации и Министерството продължи, ще протестираме с всички разрешени от закона средства", заяви днес Диана Андреева, директор на Обсерваторията по икономика на културата на пресконференция под надслов "Има ли бъдеще българската култура?"
На 25 ноември по време на среща в министерството с културните дейци се оказва, че работната версия на стратегияга е вече завършена. На 1 декември 17 организации излязоха с декларация, с която възразиха срещу липсата на диалог между тях и Министерството на културата.
Те заявиха, че проектът е изготвен в нарушение на споразумението за съвместна работа, подписано през 2010 г.
Представители на граждански и творчески организации обсъдиха проблемите около изграждането на Национална стратегия за развитие на българската култура, която трябваше да бъде създадена с тяхно участие.
Те очакват до сряда другата седмица да получат покана от Министерството на културата за започването на нова процедура според подписаното тристранно споразумение. Ако това не се случи, те ще започнат протестни действия по примера на кинодейците през 2010 г. Те настояха за бързи действия от страна на Министерството за изграждането на нова национална стратегия, която да бъде широкообхватна и с европейски измерения, а не отражение на "културата на безпаметност".
"Крайно време е да разбием стената, на която виси табелата "Министерство на културата" и да има ефективно и ефикасно партньорство между гражданския сектор и институциите", каза Андреева.
Участниците в днешната среща обърнаха внимание и върху факта, че на сайта на министерството, където е публикувана стратегията, не е посочен краен срок за изпращане на предложения и мнения. Коментарът от представител на пресцентъра на ведомството беше: бързата работа е срам за майстора.
Гергана Димитрова от Асоциацията за свободен театър каза, че от 1989 г. този сектор е неглижиран и в състояние на "полулегалност". "Нашата асоциацията се опитва да промени нещата през последните три години и присъствието ни тук е поредна заявка за диалог."
Режисьорът, продуцент и сценарист Костадин Бонев, представящ Асоциацията на филмови режисьори, заяви, че за филмовата общност изключването на сектора "Филмопроизводство" от стратегията е неприемливо. "Това означава, че проблемите на българското кино ще отидат някъде в бъдещето. Чърчил и Сталин са успели да се споразумеят за Втората световна война, а ние водим битки с хора, които когато разговаряме с тях се усмихват, а после...Но ние не бива да спираме по средата на пътя, а да защитим нашите искания."
"Изключването на сектор "Филмопроизводство" е неприемливо. Не бива да спираме по средата на пътя, а да защитим нашите искания." (Костадин Бонев)
Виктор Бойчев, представител на Асоциацията на работодателите в българската култура, определи ситуацията като пример за "почерка" на Министерството на културата, взело редица погрешни решения – от реформите в театъра до вече спрения закон за сценичните изкуства. "Когато стане дума за много пари, мисленето се блокира, а тук говорим преди всичко за креативност."
Владимир Андреев от Асоциацията на филмовите продуценти акцентира върху това, че вместо обещаните 16 млн. лева за българското кино през следващата година ще се отделят 12. "Дълбокият цинизъм за мен е упоритото желание законът да не се спазва."
"Когато стане дума за много пари, мисленето се блокира" (Виктор Бойчев)