Дънкан Патерсън, музикант: Ако търсех пари и внимание, щях да пиша модерна музика

Дънкан Патерсън

© Duncan Patterson

Дънкан Патерсън




Дънкан Патерсън е неразривна част от алтернативната музикална сцена от 1991 насам. Познат е най-вече като човекът, отговорен за ранния успех на британската дуум / рок група Anathema и по-специално като движещата сила зад албумите Eternity и Alternative 4.


Тази вечер, 16 декември, той е за втори път в България, този път с най-новия си проект Alternative 4 (не случайно кръстен на едноименния албум на Anathema) в клуб R.B.F. (кв. "Хаджи Димитър") от 20:00 ч.


С композициите си Дънкан насочва Anathema към по-дълбоко и по-сложно звучене, което те развиват и след напускането му. Следвайки желанието си непрестанно да експериментира, той създава проекта Antimatter заедно с Мик Мос, в който се преплитат различни жанрове от мрачна електроника до акустичен фолклор. Тъй като никога не го свърта на едно място, Дънкан напуска и този проект в най-силния му период и създава Íon. За известно време оставя настрана електронните пътешествия и възприема чистотата на акустичната, традиционна музика на Ирландия и Гърция.


В най-новия си проект Alternative 4 музикантът създава композиции, които най-лесно можем да опишем като "кинематографичен рок", от който отеква ехото на работата му в ранната Anathema.


Здравейте, Дънкан! Новият ви албум The Brink е много мрачен и странно спокоен. Как постигнахте този ефект? Това отражение на вътрешния ви мир ли е?
- Това е нещо, което не знам как да опиша с думи. Когато работя върху определен албум и напипам определена жилка, въображението ми се задвижва. В случая с този албум, бе, както вие я описахте - мрачна и спокойна и затова той се случи точно такъв. Главната тема не е депресивна, но разказва за някои тъмни неща, върху които бих искал хората да се замислят. И всичко това е видяно през спокойна гледна точка, защото аз съм такъв. Вече не съм сърдит млад човек.




Казвате, че създаването на албум с електрически инструменти отнема много енергия, толкова много, колкото не сте имали в последните 10 години, а даже и отгоре. На какво се дължи това?
- Не ми идваше отвътре. С Antimatter наистина исках да нагазя в експерименталното електронно пространство. Това беше първоначалната идея, когато измислих цялата концепция. Тогава постепенно, с все по-активното участие на Мик Мос (Antimatter) в проекта, разбрах, че неговият уклон не бе в тази посока. Но в същото време той пише страхотни песни, така че направих компромис. В края на краищата Мик се озова там, където аз бях прекарал години - в музикална перспектива.


Започнах да се занимавам с нещото, наречено Íon, което бе като музикално пречистване и наистина ме освежи. Предполагам, това е начинът, по който придобих тази енергия отново. Промяната се оказа толкова добра, колкото и почивката.


Албумът звучи още по-мрачен, когато прочетеш лирическата му концепция. Стадото овце, сляпо следващо музиката, медиите, дори религията, е изгубено в един онлайн свят, където преживяванията са втора употреба. Реалността наистина ли е толкова черна в очите ви или това е гротеска, която трябва да разбуни духовете? 
- Виждам, че нещата постепенно се притъпяват с годините и много вълшебни неща изгубват магията си и са почти преднамерено пренебрегвани. Идвам от сцена на музиканти, които правеха нещо оригинално и бяха уважавани. Сега ми се струва, че хората вече не искат това.


Спомням си, че мнозина се приобщаваха към различни субкултури, само и само за да не им казват какво да носят или да слушат. Сега метъл сцената е идеален пример за хора, на които се казва какво да слушат. Всички медии са монополизирани от големите звукозаписни компании и там няма място за независимост и новаторство.


Същото важи и за модата. Дори и "алтернативната" сцена предлага само еднообразие напоследък. Какво толкова ти трябва, за да бъдеш знаменитост тези дни? Много от "известните" са поставени на пиедестал от хора, които не знаят какво правят - просто защото ги дават по телевизията и в жълтите списания. Бизнесът има превес над таланта, модата - над съдържанието и така е във всички области.


Обратно към музиката, mp3 поколението не знае какво е вълшебното усещане да си купиш албум в деня на издаването му. Тази магия сега се изразява за много от хората в това да си първият, дръпнал албума в интернет. Ако мога да накарам няколко човека да се замислят над въпроса, то тогава ще съм направил повече от това просто да седя в кръчмата и да се оплаквам по въпроса.


Мисля, че винаги ще има хора, които искат действителен продукт. Знам, че някои лейбъли се занимават със търговия на специализирани стоки в наши дни и са много заети с нея, така че хората все още си купуват това-онова. Виниловите плочи стават все по-популярни - явно изглеждат като новост за младите хора, които са ги изпуснали първия път. Каквото и да се случи, аз никога няма да стана 100 процента дигитален, дори и ако трябва да пиша книга към всеки албум.


"Бизнесмените и паразитните хора се въртят като мухи около лайно, надушили веднъж миризмата на "успеха", а общото благо въобще е извадено от уравнението" - това пише в концепцията на албума. Подобна е и причината за протестите Occupy Wallstreet. Проблемът с тези протести е, че хората нямат ясни искания или лидери. Това движение изглежда емоционално ангажирано, но и твърде хаотично. Какво можем наистина да направим според вас?
- Вдига се шум около Occupy и е чудесно, че такива теми биват извадени наяве. Въпреки че ще има много хора, които просто следват (това е често срещана тема нали?). 


Но степента на информираност се повишава и е добре да видиш как те се вдигат на протест и започват да задават въпроси. Мисля, че имаме нужда от повече такива действия, повече умисъл и отговорност като цяло, повече повдигане на въпроси и поемане на контрола върху собствения ни живот.


Това се отнася и до яденето, до начина, по който общуваме с лекарите, до начина, по който избираме да печелим пари, до избора за кого да гласуваме и до въпроса дали наистина си почиваме? Много, много важни неща, за които хората не се и замислят. От години имам голям интерес в сферата на лечението. От лечебната енергия до лекуването чрез режима на хранене, чрез медитация, пиенето на пресен сок на гладно и т.н. И приятелите ми, и семейството ми ме критикуват за това, че ям всички тези странни неща, които всъщност са просто витамини и много важни минерали.


На около шест месеца правя пълно прочистване, по време на което не ям животински продукти и не пия. И винаги тогава приближените ми започват да ме карат да ям боклуци или да се напия. Всеки път е странно и не знам дали го правят подсъзнателно? По-голямата част от хората са програмирани и може би се страхуват от промяната.


"По време на концерт първият ред е стена от мобилни телефони, чиито собственици нямат търпение да се приберат, за да качат видеото от концерта в интернет" е друг цитат от концепцията на албума. Казвате, че сме на ръба на промяната (от англ. "The Brink of Change"), но, честно казано, не го вярвам. Да, винаги е най-мрачно преди разсъмване, но хората се пристрастяват все повече към интернет - това се превръща в патология, и много малко успяват да го забележат. Интернет е като вирус, от който няма отърване, защото не можем без него. Учените разработват чипове, които да се имплантират в главите ни, така че да можем да сърфираме наум. На ръба на промяната? Наистина ли?
- Надявам се, че сме на ръба на положителната промяна. От една страна съм свидетел и на голяма промяна в духовното развитие на хората през последните няколко години. Но пък и виждам хората, погълнати навсякъде от Facebook на телефоните си, игнорирайки се на живо.


Има много положителни неща в Интернет, но сте права за пристрастяването. Прекарвам много време онлайн, когато не съм на турне или когато не пътувам. Върша много от работата си онлайн, но също така ми е приятно и когато просто си почивам или поддържам връзка с приятели от цял ​​свят. Но рано или късно трябва да се измъкна навън и да свърша нещо – по природа не ме свърта.


След две седмици разходки в природата, става кристално ясно от какво се нуждаем и какво липсва на много от нас. Това би било идеалният заместител на Интернет пристрастяването.


Знам, че не обичате големите звукозаписни компании, защото те предполагат "че някой друг ще начертае твоя път в музиката, вместо да си свободен в своето творчество, както подобава на истинските музиканти и артисти". Тази идея се вписва перфектно в замисъла на The Brink. Граници в мисленето и творчеството, продажбата на музиката и душата срещу пари и слава... Права ли съм?
- Да, точно така. Спомням си когато основах Antimatter и имахме демо касета с три парчета (касета!) и една от водещите звукозаписни компании се заинтересува. Вече бях казал на Мик, че нямам интерес от договор с голям лейбъл, независимо кой. Това бе преди те да ни предложат да направим едно от момичетата лице на групата и да изградим всичко около нейния образ. Никога не е имало момичета в групата. Групата винаги е била съставена от мен и Мик, така че можете да ме разберете. Да, най-вероятно щяхме да изкопчим финансови облаги от това предложение, но още по-вероятно бе те в крайна сметка да решат да не инвестират в нас, след като дълги години сме вързани с договор и накрая се провалим в кариерите си. 


Ако търсехме само пари и внимание, щяхме да пишем "модерна" музика. Мик е по-насочен към модерните течения от мен, но дори и така парчетата му са безценни. Често ме критикуват за това, че песните ми са твърде дълги и монотонни, но това е начинът, по-който работя, това е моят стил.


Не правя това по случайност, докато се опитвам безуспешно да напиша някоя триминутна пристрастяваща поп песен. Обикновено металягите се оплакват, докато моите приятели, които не са ограничили себе си в определен стил, биха казали нещо от сорта на "тази музика ми звучи като от странен филм". Ограничаването може да се наблюдава и при хора, които се смятат за много свободомислещи. Ако издам един клиширан готик метъл албум, който казва "по-дяволите" на всичко, съм сигурен, че ще бъде оценен от точно тези хора.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK