Мистерията земна и българска Красимир Кюркчийски

Красимир Кюркчийски

© Съюз на българските композитори

Красимир Кюркчийски



У дома музиката му се слушаше в упоение. Чувах, че бил най-талантливият по природа български композитор – бликащ, искрящ талант. Баща ми казваше, че да би бил сътворил единствено и само "Калиманку Денку" – стига му за "галерията на безсмъртните". Пък на дамата, която е вдъхновила песента, трябвало паметник да се издигне. 


Възхищаваха се от Концерта му за оркестър, от "епохотворния" му Струнен квартет – приет с мъмрене през 50-те, звучащ днес направо миличко, от безбройните свръхталантливи авторски народни песни и преработки на автентичен фолклор. Радваха се на конгениалната му музика към сериала "Записки по българските въстания" и на балета "Козия рог". Промрънкваха по нещо, че "Добре, че Краси пишеше музиките за деветосептемврийските и първомайските манифестации, че ако не беше той – кой знае под какакъв съпровод щяхме да дефилираме с карамфили пред мавзолея на Димитров... Да, ама това някак изтощи невероятния му талант..."


Мистерията на българските гласове

© 82movie.com

Мистерията на българските гласове




По-късно проумях какъв ледоразбивач е бил Кюркчийски – проправил през целия свят пътя на грамофонните плочи със звукозаписната колекция "Мистерията българските гласове", през 60-те години. Днес кажеш ли по света "музиката на България" – първо те питат за "Мистерията на българските гласове". Днешната музикална индустрия си струва да проучи случая и да се поучи . 


Помня добре разказите за популярността на Кюркчийски в... Япония през 60-те години на 20-тия век – още тогава той е най-популярният български композитор в Япония. И как обожателите японци не са могли правилно да произнесат името му, но в захлас са повтаряли "Курокочисики", което безмерно забавляваше духовития композитор (спомни си го и в мое присъствие). 


Един от големите мигове в живота ми беше срещата с Кюркчийски. Единствена, но пък продължителна и неповторима. Простете, Майсторе, не съм питала разрешавате ли тази публикация. Вече няма и как да го сторя.


Бях на 15, беше ранно лято, пътувах с майка ми из България. В Боженци ненадейно останахме без пари и нямаше от къде да изтеглим. Майка ми се сети за Краси Кюркчийски и загриза нокти, защото добре знаеше за отшелничеството му. 


Изправихме се пред старинната порта на боженски имот. Съобщихме на някакъв домофон кои сме и как сме го закъсали и молим за помощ. Изненадващо портата все пак се отвори и Композиторът-Отшелник дистанционно ни пропусна. 


Намерихме го в парник да полива с маркуч краставици и тиквички – оплескан с кал, в син рабонически гащеризон на голо и гумени ботуши. Да, съчинителят на космическа музика се оказа човек от плът и кръв. Сърдечно ни поздрави и ни се зарадва. Захвърли гащеризона и ботушите, завтече се към басейна и ме покани да се изкъпем с него.


Каза, че това било щастието му – кафето сред тишина и зеленина на терасата в 10.00 сутринта, после зеленчуците, животните и градината, после обяд, после кратка дрямка, после партитурите, после пак градинска работа, после пак кафенце на терасата, после пак композиране. 19.30 - класическата музика на програма "Христо Ботев" кънти до терасата на третия етаж, съпровожда салатката и ракийката, котетата, преданата му спътница в живота. 


Сиси, Додо, Рере, и Мими бе кръстил тогава котета си. Сиси беше майката, която се беше компрометирала в очите на Майстора и той се беше опитвал да я напъди. Ала тя все се връщаше при него - от десетки километри. 


След следобедното къпане Кюркчийски се втурна по самоинициатива да ни показва какво пише в момента – доста необичайно също. Обикновено авторите суеверно крият следващото си отроче докато то не види бял свят – цяло, готово и новородено. 


"Един шоп в Испания"! Разискване. Кой ли ще да е Шопа в Испания, гадаем ние? Христо Стоичков? Симеон Кобургготски? Кюркчийски оставя фантазиите ни на воля и допълва: "Може да е всеки един българин, поел за Испания да си търси късмета..." И, намигайки към самия себе си, описва как оркестрантите ще викат с глас "Иху!".


Пиша това и не ми се вярва, че се е случило. Но така добре помня Додо, Рере и Мими. И въздуха на боженската тераса. И вайканията на родителите ми и приятелите им: "Та Кюркчийски не иска дори и една нощ да пренощува в София - пали джипа от София за Боженци в 10 вечерта, след авторски концерт. Дали това е геният, изпил чашата до дъно?"



Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK