Когато ти е толкова горещо, че чак настръхваш: Фламенко

Когато ти е толкова горещо, че чак настръхваш: Фламенко

© Анелия Николова



Мрак и после в бледата светлина и мъглата изпънато като струна мъжко тяло се подготвя за танц. Движенията са бавни и плавни, за да си поемеш въздух, преди да те понесе вихърът и да те върне в XVIII век, когато в Южна Испания, Андалусия, се родило фламенкото. 


Когато ти е толкова горещо, че чак настръхваш: Фламенко


На сцената се появяват в черно двете разказвачки - живата история на вълшебното съчетание между танц, съпроводен от силно тропане, музика, песен, кастанети и, разбира се, пляскане с ръце. Гласовете им са толкова мощни и дълбоки, че те побиват тръпки, които не те пускат в следващия час.




Гонят всички мисли от главата ти, за да се озовеш тялом и духом и ти на сцената. Друго време и място няма.


А там с всяка изминала минута се населва с танцьори, облечени в черно и тъмнокафяво, с един само издайнически червен елемент.


Страстни испанки с опънати назад до болка лъскави черни коси, заплетени с огнено червена роза пристъпват в ритъм. Такива, дето не можеш да ги срещнеш в центъра на Мадрид, Барселона или Валенсия. Но винаги си знаел, че те реално съществуват.


В това се увериха всички, които снощи имаха невероятния шанс да гледат в НДК шоуто на Nuevo Ballet Espanol - Cambio De Tercio.


Към дълбокия глас на разказвачите се добавиха постепенно две китари, една цигулка и кахон/cajon - на вид дървено сандъче, възседнато от музиканта, който изтръгва ритмични звуци с ръцете си. 


До този момент не подозирах какво може да направи цигулката за фламенкото и фламенкото за нея. Някак не ми се връзваше този инструмент с тази страст на популярния танц. И се оказах дълбоко неправа. 


Когато ти е толкова горещо, че чак настръхваш: Фламенко

© Анелия Николова


По-красиво обяснение в любов рядко се вижда.


Така на сцената се настани червено-черната категоричност, с която по традиция свързваме този танц. След поредната смяна на костюмите на танцьорите, което се случи общо 10 пъти до края на вечерта.


Едно изпъване на телата като струни, едно непроизнесено "Оле!" и следва нов етюд. Изтощително дори за гледане мъжко соло, което толкова натягаше напрежението, че публиката периодично го прекъсваше с аплодисменти, мислейки си, че все пак това е краят на този фламенко монолог, защото напрежението не се издържа вече. Изпълнителят обаче с властен жест даде да се разбере, че изобщо не е приключил. С няколко по-бавни стъпки и извивки на тялото отново се завъртя в непоносимо темпо, целият мокър.
Не спря, докато не изтощи докрай очакването на зрителите, които  го обсипаха с взрив от напълно заслужени аплодисменти.


За тях обаче нямаше много време, защото се появиха пищни червено-розови дълги рокли с волани, придружени с ветрила. Човек да не повярва колко властна може да бъде една жена, размахала розово ветрило. И да се убеди, че е напълно възможно да отхвърли мъж само с едно рязко замахване с него. Следващото махване в розово и минаваме в друга фламенко епоха.


Червеният цвят все повече доминира в костюмите, а колкото по-светли стават те, толкова по-жега става на сцената. Огромните бели точки по роклите на танцьорките и по елеците на партньорите им пренесоха фламенкото почти в наши дни, без да отнемат и капка от страстта на Андалусия от XVIII век.


Когато ти е толкова горещо, че чак настръхваш: Фламенко

© Анелия Николова


Крайно време беше и кастанетите да се появят на фона на двете китари, ударните и цигулката. Ето го и отривистото пляскане с ръце, което публиката се опитва да имитира безуспешно.


Следва сцена в крещящо бели дълги рокли, които в долния си край се движат секунди след раменете на танцьорките, а отвътре изплуват червени акорди за компания на алените рози, забодени в косите. 


Колкото и крехки да изглеждат създанията в бяло, те са все така властни и със силно присъствие на сцената и правят невъзможна оценката кой доминира тук - мъжът или жената. Танцът в бяло илюстрира и една от идеите на създателите на спектакъла - че това е изкуство, създадено от въздух и земя.


И доста огън и искри.


Очаквайте по-късно на dnevnik.bg в рубриката "Голямата снимка" галерия от спектакъла. 

Коментари (4)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Kotarak
    Kotarak
    Рейтинг: 661 Неутрално

    Обожавам фламенкото!
    Преди години бях в Малага, където заснех много красиво фламенко. Друго си е да си на няколко метра от танцьорката и да чуваш тропането на токчетата директно в мозъка си Ако ви е интересно, вижте
    http://joke.bg/mnogo-krasivo-flamenko

  2. 2 Профил на etty1
    etty1
    Рейтинг: 2152 Неутрално

    Влюбих се във фламенкото от филмите на Карлос Саура и при всяко пътуване в Испания не пропускам възможност да отида ако не на представление, то в някой бар с изпълнения на живо. Жалко, че пропуснах шоуто в НДК, ако съдя по вдъхновената статия, то е било фантастично!

    “The greatest enemy of knowledge is not ignorance, it is the illusion of knowledge.” ― Daniel J. Boorstin
  3. 3
    mmarto
    Рейтинг: 426 Весело

    Коментарът е скрит от модераторите, защото съдържа вулгарни, нецензурни квалификации, лични нападки, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на други коментиращи и лица, цитирани в публикациите. Ако въпреки това желаете да го видите, натиснете тук.

  4. 4 Профил на Phoebus Apollo ♕
    Phoebus Apollo ♕
    Рейтинг: 479 Весело

    Супер! Невероятно красиво!

    ☯ ✯✯✯✯✯✯ ♕ ✯✯✯✯✯✯ ☯




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK