Велосипед - разказ от Здравка Евтимова

Велосипед - разказ от Здравка Евтимова

© Дневник




В новата рубрика на "Дневник" всеки уикенд споделяме с читателите откъс от книга - българска и чужда литература.


Разказът днес е избран лично за вас от Здравка Евтимова, с която публикувахме и интервю днес. Приятно четене.

- Язденето на велосипед е вредно за тебе, момичето ми - казваше мама строго, без да ме поглежда.


Пред нас се простираха огромни лозя. Те бяха собственост на мама, нейна беше и къщата, но пристройката, в която на времето дядо ми гледал арабските си жребци, бе откупена от една германка - висока, млада жена, с бистри като оцет очи, която ме обучаваше по немски език. Наричах я "Liebe Fräulein Еlse", което означаваше "Скъпа госпожице Елзе", но тя никак не ми беше скъпа. Момичетата не бива да яздят велосипеди, Маша, защото после няма да могат да си родят бебета, повтаряше тя. Аз въобще не исках да си раждам бебета, предпочитах да карам велосипед. Принуждаваха ме да плувам, защото всички немски дечица, твърдеше фройлайн Илзе, плували като акули в студена вода. Поради това направиха огромен басейн пред къщата, в който ме хвърляха да тренирам. Ненавиждах това. Водеха ме да плувам и в едно езерото, което в което се въдеха риби. Мразех водата и рибите в нея, единствено жабите ми бяха симпатични, защото те от време на време излизаха на сушата и квакаха мощно, което вбесяваше фройлайн Илзе. Мама беше дребна, а фройлайн - висока почти колкото стълба, на която татко връзваше знамето на България редом до знамето на Европейския Съюз.




Фройлайн приказваше на немски и често не я разбирах, понеже възприемех бавно. Бавачката ми, мама Димитра, разправяше, че като я наели да ме гледа, съм била на година и седем месеца. Не съм можела да ходя, нито да говоря, затова мама се обезпокоила дали не съм глухоняма, или пък бавноразвиваща се. Татко казал: - "Естествено, при такава майка!", но аз не знаех какво й има на майка ми. Беше жилава и когато се разхождаха на сянка под кестените с фройлайн Илзе, въобще не й ставаше студено. Докато аз плувах отчаяно, за да направя необходимите двеста метра кроул и да стана хубаво момиче, те се хващаха за ръка – естествено, пазеха се да не паднат в гадното езеро, където ме бяха натикали да тренирам - и си приказваха на пътечката. Това беше твърде подло според мене.


- Ти си хубаво момиче - казваше мама Димитра. – Приличаш на баща си. Баща ти - казваше тя, - е добър човек. Още като завърши университета, се ожениха с майка ти. Горкото момче.


Аз смятах, че баща ми въобще не е горко момче. Повечето хора работеха по цял ден, боляха ги ръцете от копане и плевене на троскот, а тате пишеше книги и винаги ходеше добре облечен. Мама му купи автомобил, яхта и делтаплан. На нашата земя живеехме само ние, тя започваше от града и стигаше до гръцката граница. Аз седях или сама, или с децата на ония хора, които се заклеваха, че баща ми пак е написал шедьовър.


Сред тия деца имаше една Петя, която ми каза: - "Майка ти не е наред", след което добави: - Ако искаш, ще те целуна и ще видиш какво означава това." В никакъв случай, тя въобще не си миеше зъбите.


Едно от момчетата обаче, Фердинанд, ме целуна докато се бях заплеснала и наблюдавах една дебела гъсеница. Той също не си беше мил зъбите, ала преди да се оплача, Фердиданд заяви, че сега сме сгодени.


- Какво значи "сгодени"? - попитах аз.


- Ами значи, че като се оженим, половината от лозята ще станат мои.


- Добре - съгласих се аз. – Но няма да ме целуваш втори път. Не искам всичките лозя да станат твои.


- О кей - отвърна Фердинанд.


Затова сега съм сгодена, но се виждам съвсем рядко с Фердинанд, пишем си по интернет. Проходила съм на година и седем месеца. Дотогава съм пълзяла като змийче по земята, баща ми си пишел книгите, а мама работела върху един ръкопис на фролайн Елзе - фройлайн също се занимаваше с шедьоври като тате.


Не съм можела да кажа дума до двегодишна възраст. Татко отчаян пишел шедьовър след шедьовър, скитал из огромните лозя с пушка, стрелял по гарваните, но като се случело да застреля някой от тях, плачел върху него, даже насочвал пушката срещу гърдите си и ако не била мама Димитра....


- Какво ако не си била ти? - питах аз със затаен дъх, но тя не ми каза какво.


Първо мама Димитра ме научила да схващам, че кравата казва "му-у", а агнето казва "бее". После взела да ме води при нейното дете, което е момче и се казва Павелчо. Павелчо – ура! ура! - не знаеше нито дума немски. Играех с него на "Не се сърди човече", но най-важното беше, че имаше велосипед. Баща му, Кирил овчарят, ми даваше лукчета и казваше: "Егати и глупостите, що да не кара детето колело?", но него никой не го слушаше. Качвах се на колелото и не можех да го управлявам. То беше два пъти по-голямо от мене. Завъртах педалите и се просвах на земята, но бях щастлива като ония гарвани, които баща ми не бе успял да гръмне и си оставаха да летят над кукуруза и да ядат от зърното на мама. Мама ненавиждаше царевиците: само веднъж бяха ходили там с Елзе, но Елзе я полазиха мравки - от онези кафявите, които хапят като кучета - и на фрайлайн й излязоха червени пъпки по краката. От този момент мама намрази зърнените храни и изписа от Германия специален инсектицид - гадост в зелена пластмасова туба - която утрепа всички мравки до крак и сега, както ми обясняваше мама Димитра: - "Няма как да познавам кога ще вали - ако мравките се движат една след друга в колона, не само ще вали, но и здрав град ще бие."


Наистина ни би градушка, земята се засипа с ледени зърна, големи колкото билярдни топки. Затова не можах да спра колелото и то само ме заведе до оная колиба, в която тате казваше, че се въдели пепелянки. Примрях от страх да не се разпашат ония ми ти пепелянки, да се затичат между топките на градушката и да ме клъвнат по крака. Паднах в една неокосена туфа коприва. Както се чешех и плюех върху пъпките от копривата, чух шум от колибата. "Тия пепелянки активно ме търсят", рекох си и реших да се оттегля без колелото на Павелчо. Все пак жалко, нямаше кой да обади на Фердинанд , че съм умряла, но аз пет пари не давах за Фердинанд, макар и да бях сгодена за него. Чудех се не мога ли да се разгодя, например да му кажа, че щом не си е измил зъбите, значи няма право на половината лозя и няма годеж. Изведнъж забелязах през прозореца, че в колибата бяха мама Димитра и тате.


- Не мога повече, Дима - изстена баща ми. - Ще избягам някъде. Не мога.


- Горкото момче - каза мама Димитра. - Не ти е лесно.


Мама Димитра имаше доста бели косми на главата си, а татко ми нямаше нито един, макар че вече беше написал повече шедьоври от Иван Вазов. Познавам го този дядо – има приятни мустаци - мама един ден хвърли на масата в стаята ми дебела книга, каза: - "Това е Вазов, да знаеш, че е гений. Написал е "Аз съм българче". Искам утре да знаеш стихотворението наизуст. Ако не го знаеш, вместо двеста метра, ще плуваш шестстотин."


Боже, каква мъка! За следващия ден трябваше да науча една поема от Гьоте – друг дядо, също като Вазов, само че по-грозен. Мама хвърли на масата още по-дебела книга и то на немски.


- Това е Гьоте, да знаеш че е гений - каза тя. - Да научиш за утре наизуст "Auf allen Gipfeln ist Ruh", ако не го научиш, вместо двеста метра, ще плуваш шестстотин.


Мама Димитра криво ляво ме научи на "Аз съм българче". Павелчо също го знаеше, и ми подсказваше на места, той ми беше най-добрият приятел. За това, че ми даваше колелото, аз му подарих счупената въдица на баща ми, но мама Димитра я върна и каза:


- Не може, хубаво момиче. Много е скъпа.


…Баща ми започна да хлипа на рамото на мама Димитра, а тя му каза: - "Не може така, хубаво момче. Стегни се, всичко ще се оправи."


- Ела със мене, Дима, ще отидем в Италия. Аз ще пиша, ще изкарам пари.


- Не. Какво ще прави чичо ти Кирил без мене? - каза тя на тате. - Той не може да си сготви абсолютно нищо сам. Ще умрат от глад с Павелчо.


- Аз ще им оставя пари... - започна баща ми.


Мене ме боляха пъпките от копривите и ги плюх така усилено, че устата ми пресъхна и не можех повече да плюя, дори ако ми кажеха, че трябва да плувам деветстотин вместо двеста метра. Затова не разбрах какво му обясни мама Димитра за парите.


- Ще спиш в килирчето до Маша, ще я завиваш нощем. - Маша съм аз и се опитвам да разтрия мехурите със зърна от градушката, но не помага. - Ще готвиш на чичо Кирил, ще идваш при Маша. Ще внесем една кушетка при романите на фройлайн. Ще те виждам там.


След два дни в стаичката срещу кухнята, където фройлайн държеше десетина куфара, пълни с Гьоте и още двама като него – Кирил овчарят внесе едно легло. Вечер мама Димитра идваше заедно с Павелчо при мен. Това беше най-хубавото време в живота ми - играехме на "Не се сърди,човече", ядяхме супа от една чиния - аз бях проклето, злоядо дете, но като гледах как Павелчо нагъва, и аз отварях уста. Мама Димитра слагаше вътре залче хляб, което беше нарязала на малки като бълхи късчета, за да не се мъча да дъвча. Мама Димитра ми разказваше приказката за житената питка, после идваха мама и фрайлайн Елзе да ме цeлунат за лека нощ. Аз казвах на фрайлайн наизуст "Auf allen Gipfeln ist Ruh", тя на всяка моя грешка се възмущаваше: Dummkopf! - което не ми беше превеждала, но аз проверих в един от речниците й. Думата значеше "глупак". Речниците бяха в килера заедно с горкия Гьоте и докато проверявах дали фройлайн ме нарича само глупак, или и нещо друго, видях ризи на тате там.


Да, фрайлайн ми казваше Dummkopf и не пропускаше да ме накаже за всяка грешка в рецитирането със сто метра плуване в гадната студена вода. Ако можех, щях да избягам при чичо Кирил и при Павелчо. Там нямаше да се къпя една година, докато по главата ми се завъдят въшки, големи колкото речниците на фройлайн. Обичам главата на Павелчо - и той и баща му, чичо Кирил, се подстригват до кожа. Така им е ведро на главите, не се запарват и не се решат. Хем пари за гребени спестяват, хем като си движа ръката по главата на Павелчо, боде като таралеж. Веднъж бях хванала една таралежка и трите й бебета. Мама искаше да ги напръскаме с инсектицида, за да опънат краката като умрелите мравки, но фойлайн я разубеди, "Таралежите ядат змии - разясни фройлайн. - Описала съм го в един от романите си, meine Liebchen - това на български означава "Захарче мое". Павелчо беше най-красивото същество, което бях виждала.


- Искаш ли да се сгодиш за мене? - попитах го. - Половината лозя веднага ще станат твои .


- Половината лозя? - попита той. – Защо са ми толкова много лозя? Един грозд стига и зе мене, и за тебе. Ще се сгодя за тебе, дори ако десет години поред бие град и никога не хапна грозде през живота си. Хайде да се разходим към ветеринарната лечебница - може да хванем някой смок.


Точно тогава към лечебницата се зададе един кон, огромен червен кон, като супермаркет, обаче тоя кон като супермаркет куца. Зле куца и аз зная чий е този кон - това е Наполеон на фройлайн Елзе. Чувах, че ще го подарява на мама за рождения й ден. Тъкмо да питам - бе този Наполеон да не е преял? - чувам гласа на чичо Кирил зад коня, ама тих глас, като че не мъж говори, а врабче писка преди да умре.


- Върни се, Димитро. Наполеон куца... И Павелчо е пощръклял по онова момиче, по Маша. Какво ще го правя? Остани си при нас.


- Не мога, Кириле - обади се зад коня познат глас - като млякото с мед, дето пия сутрин. Глас, който ми е разказал всички приказки и ме е научил да говоря. - Прощавай, Кирчо. Ще замина с него. Той не може без мене. Ето ти пари. Всичко, дето имам, ти оставям. Толкова съм спестила за дванайсет години.


- Димитро...- повтори чичо Кирил.


Тогава Наполеон се отмести. Видях лицето на чичо Кирил – цялото сиво. За една секунда видях градушката, оная колиба, спомних си за гарваните, ризите на тате в килера.


Видях мама Димитра, облечена в старата жълта рокля, с която ходеше всеки ден. Бе ни обърнала гръб и бързаше към шосето. Баща ми я чакаше малко по-надолу. Чак сега се сетих, че това шосе само след две минути те отвежда до гарата.


Оттам човек може да отиде в Италия, ако хване правилния влак.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (74)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на kvark
    kvark
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Не ме грабна нещо... Защо българите не умеем да пишем така, че да е завладяващо за всички...

  2. 2 Профил на gallnare
    gallnare
    Рейтинг: 1375 Неутрално

    Хм... Подписвам се под горния коментар.

  3. 3 Профил на Рубиконан от Балъкимерия
    Рубиконан от Балъкимерия
    Рейтинг: 1316 Неутрално

    Едно четиво ако те захапе за очния нерв и не те пусне до края си, значи е ако не шедьовър, то поне добра работа... Зарядът му ми напомня на "Степни богове" от Геласимов, макар иначе тематично да нямат нищо общо... Браво на авторката!

  4. 4 Профил на Югозомби. Безсрочен бан след модераторски произвол
    Югозомби. Безсрочен бан след модераторски произвол
    Рейтинг: 1016 Любопитно

    Второта половина на този текст може да бъде отрязана и премахната, без това да повлияе особено на възприемането на текста. Остава обаче въпросът защо е нужна първата половина...

    Модерацията системно трие критични към политиката на изданията коментари и налага бан на авторите им. Тази несвобода обезсмисля коментирането в "Икономедиа“.
  5. 5 Профил на Чардо
    Чардо
    Рейтинг: 2237 Неутрално

    """ - Язденето на велосипед е вредно за тебе, момичето ми - """
    ====================================

    1972 -ра година . . .

    Полша , . . . Вроцлав , . . .
    най-известната им тогава артистка Беата Тъйшкевич , . . .

    Тя организира едно излетче с мини велосипеди . Карахме доста и се поотдалечихме от Вроцлав .
    Спряхме да починем на една много хубава поляна .
    И още преди да полегнем на тревата , тя каза :

    - Боли ме пупе !

    . . . . . . . . . . . . . .

    1972-ра -=- бях на 26 години ! ! !

    Вярвам, Господи, помогни на моето неверие! Марко гл.IХ,ст.24
  6. 6 Профил на Югозомби. Безсрочен бан след модераторски произвол
    Югозомби. Безсрочен бан след модераторски произвол
    Рейтинг: 1016 Любопитно

    До коментар [#5] от "Чардо":

    И Вие бяхте там и дишахте същия въздух, който вдишваше и Беата? О...

    Модерацията системно трие критични към политиката на изданията коментари и налага бан на авторите им. Тази несвобода обезсмисля коментирането в "Икономедиа“.
  7. 7 Профил на kvark
    kvark
    Рейтинг: 8 Неутрално

    До коментар [#4] от "Югозомби":

    Прилича ми повече на инвентаризиране на отношения. Тъй както например аз бих могъл да ви изброя вещите в дома си и да ви разкажа при какви обстоятелства съм придобил всяка от тях. Ако тук има ценители на подобен жанр, бих се постарал да напиша едно кратичко разказче. Ако тия мераклии разбира се са готови да си платят за това.

  8. 8 Профил на convince
    convince
    Рейтинг: 1670 Неутрално

    До коментар [#1] от "kvark":

    Ами, защото пишем за работи, които неразбираме или не са ни съвсем ясни, а си мислим, че тези, които ни четат, няма да разберат тази наша малка тайна.

  9. До коментар [#7] от "kvark":

    Мисля, че един грант за тримесечен творчески престой във Флоренция е съвсем уместен за литературен план като твоя. Търси се само правилната фондация...

    Модерацията системно трие критични към политиката на изданията коментари и налага бан на авторите им. Тази несвобода обезсмисля коментирането в "Икономедиа“.
  10. 10 Профил на kvark
    kvark
    Рейтинг: 8 Неутрално

    "Точно тогава към лечебницата се зададе един кон, огромен червен кон, като супермаркет, обаче тоя кон като супермаркет куца. Зле куца и аз зная чий е този кон - това е Наполеон на фройлайн Елзе. Чувах, че ще го подарява на мама за рождения й ден."

    Е, добре, щерката на някакви новобогаташи е решила да става съчинителка... Няма лошо, нека преуспява момичето. Спомняте ли си "Опасен чар"?

  11. 11 Профил на kvark
    kvark
    Рейтинг: 8 Неутрално

    До коментар [#9] от "Югозомби":

    Или правилната мадама... Ако ме разбираш какво искам да ти намекна?

  12. 12 Профил на Lady  Zeppelin
    Lady Zeppelin
    Рейтинг: 1407 Неутрално

    Прочетох текста с удоволствие.

    Je suis Charlie. Fluctuat nec mergitur.
  13. 13 Профил на Радослав Фанов Николов
    Радослав Фанов Николов
    Рейтинг: 5 Весело

    Много ми хареса този разказ !

  14. 14 Профил на convince
    convince
    Рейтинг: 1670 Неутрално

    До коментар [#7] от "kvark":

    Дали?

    Отношенията към "вещите", могат да имат само истинските им ценители, а децата, колкото и да се идентифицират и одушевяват присъствието им. В ежедневието си си остават с впечатлението на регистратори на една квалифицирана реалност и чак след време осъзнават това, доколко характерът им е формиран подсъзнателно.

    Съвсем друго са нормалните човешки отношения, на които сме свидетели все по-рядко.

  15. До коментар [#11] от "kvark":

    О, не, в практиката на окупиралите думата литература нещата стоят иначе, първо борба на живот и смърт за статус, гарантиращ гранта, а после партньорите идват самички...

    Модерацията системно трие критични към политиката на изданията коментари и налага бан на авторите им. Тази несвобода обезсмисля коментирането в "Икономедиа“.
  16. 16 Профил на kvark
    kvark
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Мамка му, вече няколко пъти препрочитам това четиво и не мога да схвана къде е велосипедът в него. Аз ли не го откривам или това е някакъв римейк на "Дзен и изкуството да се управлява мотоциклет"? Но там поне мотоциклет имаше... А тук и дзен не намирам... Затова пък се появява някакъв кон. Голям като супермаркет.

  17. 17 Профил на kvark
    kvark
    Рейтинг: 8 Неутрално

    До коментар [#15] от "Югозомби":

    Оф, отново ми предлагат борба. Уморих се вече. Ще опитам да тръгна по друг път. Ще напиша един сборник кратки разкази. Съвсем кратички. Колкото да се каже, че са разкази. Нищо претенциозно, просто разкази. И ще чакам литературата да ме открие сама. Ето го и първият ми разказ. Нарекох го "Поличба". Но със същия успех бих могъл да го кръстя и "Прокоба". Много е кратичък, но пък за сметка на това изпълнен със съдържание. Слушай само:

    "Едно зомби от Югославия съвсем случайно подметна, че съм имал литературен план. Ще пробвам да му придам едър мащаб."

    Смяташ ли, че ще пробия?

  18. 18
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото не беше по темата на материала, за който се отнася.

  19. 19 Профил на kvark
    kvark
    Рейтинг: 8 Неутрално

    До коментар [#18] от "Twinston Myth":

    Знам, знам! За да ми кажеш, че нищо не струва.

  20. До коментар [#17] от "kvark":

    Не знам, дългичко е, понатежава. Пробвай с хайку, хем е късо, хем и смисъл не се иска.

    Модерацията системно трие критични към политиката на изданията коментари и налага бан на авторите им. Тази несвобода обезсмисля коментирането в "Икономедиа“.
  21. 21 Профил на Рубиконан от Балъкимерия
    Рубиконан от Балъкимерия
    Рейтинг: 1316 Неутрално

    До коментар [#19] от "kvark":

    Априори няма да кажа нищо повече от това, че си надувка... а дали надуването ти има покритие, зависи да го докажеш ти самият!

  22. До коментар [#21] от "Twinston Myth":

    Виж, ние и априори, и апостериори нямаме покритие, защото сме открити, непосредствени и първични...

    Модерацията системно трие критични към политиката на изданията коментари и налага бан на авторите им. Тази несвобода обезсмисля коментирането в "Икономедиа“.
  23. 23 Профил на kvark
    kvark
    Рейтинг: 8 Неутрално

    До коментар [#21] от "Twinston Myth":

    Да, обичам да се иронизирам с надуване.

  24. 24 Профил на kvark
    kvark
    Рейтинг: 8 Неутрално

    [quote#20:"Югозомби"]Не знам, дългичко е, понатежава. [/quote]

    Ако знаеш само как се постарах да не бъде хептен дълго.

  25. 25 Профил на kamski
    kamski
    Рейтинг: 583 Неутрално

    До коментар [#17] от "kvark":
    +++++++ На мен ми хареса

  26. 26 Профил на Дедо Либен
    Дедо Либен
    Рейтинг: 1814 Любопитно

    Един несполучлив опит за написване на интересна гротеска за минало време! Може би неумел опит за подражаване на Йордан Радичков - лозе, коне, таралежи, глухонямо.....?

  27. 27 Профил на kvark
    kvark
    Рейтинг: 8 Неутрално

    До коментар [#25] от "kamski":

    Плащай тогава! 1000 долара!

  28. 28 Профил на kvark
    kvark
    Рейтинг: 8 Неутрално

    "Поради това направиха огромен басейн пред къщата, в който ме хвърляха да тренирам."

    Пропуснал съм го бил това. Оф, ама тя работата много дебела, бе! Със сигурност авторката ще съумее сама да издаде книгата си.

  29. 29 Профил на kvark
    kvark
    Рейтинг: 8 Неутрално

    До коментар [#26] от "Дедо Либен":

    Радичков и той имаше много изсмукани от пръстите неща.

  30. 30 Профил на Дедо Либен
    Дедо Либен
    Рейтинг: 1814 Любопитно

    До коментар [#29] от "kvark":

    Приятелю, Радичковите неща не са изсмукани от пръстите, а от все още живата и самобитна тогава Северозападнала България!!!

  31. 31 Профил на kvark
    kvark
    Рейтинг: 8 Неутрално

    До коментар [#30] от "Дедо Либен":

    С множество уговорки ще приема мнението ти. Но онова за хлебарките...

  32. 32 Профил на Рубиконан от Балъкимерия
    Рубиконан от Балъкимерия
    Рейтинг: 1316 Неутрално

    До коментар [#23] от "kvark":

    Обичаш да мразиш, по-точно в нюанса "хейтвам"... Но това не те прави нещо особено, не и по тия ширини!

    До коментар [#22] от "Югозомби":
    Виж, около това става нелоша фабула...

    До коментар [#26] от "Дедо Либен":
    Колкото "Цар Плъх" има общо с "Един ден на Иван Денисович", толкова има и това с Йовков, да... но нима това го прави непременно лошо?

    До гуша ми е дошло от нихилисти, които дори в нихилизма си са пишман!

  33. 33 Профил на kvark
    kvark
    Рейтинг: 8 Неутрално

    До коментар [#32] от "Twinston Myth":

    Не мога да кажа за нещо, че е добро, ако не ми харесва. Каква омраза може да се крие тук? Харесвам Чудомир, Елин Пелин, Светослав Минков. Аз самият не ставам нито за поет, нито за разказвач. Четивото на авторката не ми харесва, не ме впечатлява, не събужда у мен друго чувство освен досада от четенето. Какво повече има да се разправяме?

  34. 34 Профил на kvark
    kvark
    Рейтинг: 8 Неутрално

    До коментар [#32] от "Twinston Myth":

    Освен ако ти не си самата авторка или неин познат...

  35. 35 Профил на Рубиконан от Балъкимерия
    Рубиконан от Балъкимерия
    Рейтинг: 1316 Неутрално

    [quote#33:"kvark"]Какво повече има да се разправяме? [/quote]

    Нищо повече... Но пък тъжната, ненатрапчива ирония на повествованието е нещо, което се среща твърде рядко на родна почва, за да бъде зачеркнато с лека ръка!

  36. 36 Профил на Дедо Либен
    Дедо Либен
    Рейтинг: 1814 Любопитно

    До коментар [#32] от "Twinston Myth":

    Никой до сега не е успял да опише по-добре СевероЗАПАДНАЛА България от Йордан Радичков - мир на праха му! Авторката, която пише за българския бит в чужбина не представя по най-добрия начин българското! За какво и е да намесва Елзе, Гьоте и Италия по този начин - заради евроинтеграцията ли? И Радичков омесва в една своя новела италиански ловци, дошли със своите породисти кучета да трепят зайци в нашия северозапад и ги съпоставя успешно с местните хора и кучета, но го прави по един забележително непринуден и очарователен начин!

  37. 37 Профил на kvark
    kvark
    Рейтинг: 8 Неутрално

    До коментар [#35] от "Twinston Myth":

    Ти още ли не си разбрал какъв човек стои зад тази "литература"?

  38. 38 Профил на Рубиконан от Балъкимерия
    Рубиконан от Балъкимерия
    Рейтинг: 1316 Неутрално

    До коментар [#34] от "kvark":

    Не съм нито едно от двете, но не ми и трябва да бъда... По-скоро съм родител, който умее да се замисля за вредата от неправилните проекции на очаквания върху собствените деца, което - струва ми се - е в основата на комично-тъжните детайли на разказа!

  39. 39 Профил на Рубиконан от Балъкимерия
    Рубиконан от Балъкимерия
    Рейтинг: 1316 Неутрално

    [quote#36:"Дедо Либен"]не представя по най-добрия начин българското[/quote]
    ...а защо непременно трябва да е "българското"? Едно "изберете българското" с китайска плънка ми стига Представеното е ако не общочовешко, то поне наднационално - което също си струва...

    До коментар [#37] от "kvark":
    Не ме интересува авторът зад перото, а онова, което е написал... Последното, карайки ме да се замисля за тънката нишка между смешно и тъжно, е достатъчен повод да оправдае отделените минути!

  40. 40 Профил на kvark
    kvark
    Рейтинг: 8 Неутрално

    До коментар [#38] от "Twinston Myth":

    Нищо такова не откривам в четивото. Изобщо, смисълът му изобщо не е ясен. За да се превърнат в истинска литература едни спомени, те трябва да бъдат представени по универсален и интригуващ начин. Пък твоите родителски страхове са нещо съвсем отделно.

  41. 41 Профил на el_duderino
    el_duderino
    Рейтинг: 426 Неутрално

    Много слабо - твърде неумел опит за нестандартна гледна точка. Кон като супермаркет - олеле... Няма да е лошо авторката да си потърси алтернативно поприще, писането на проза не е нейната силна страна, съдейки по този напън...

    ... if you're not into the whole brevity thing...
  42. 42 Профил на kvark
    kvark
    Рейтинг: 8 Неутрално

    До коментар [#41] от "el_duderino":

    А това е направо нахално и просташко: "Мама Димитра имаше доста бели косми на главата си, а татко ми нямаше нито един, макар че вече беше написал повече шедьоври от Иван Вазов.".

  43. 43 Профил на Рубиконан от Балъкимерия
    Рубиконан от Балъкимерия
    Рейтинг: 1316 Неутрално

    [quote#40:"kvark"]смисълът му изобщо не е ясен.[/quote]
    Смисъл? Нима в една картина трябва да има смисъл, за да има стойност? А може би има повече от един смисъл...

    Така или иначе - нека не спорим толкова, освен например за приликите между "Гръмна гръм" на Бредбъри и "Джурасик парк" на Крайтън За мен дори самият Вие имате качества на литературен ценител, но явно цените друго, което е Ваше свещено право... На мен разказът бе от полза, на комуто не е - дано я открие другаде! Поздрави!

  44. 44 Профил на kvark
    kvark
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Вероятно авторката е в близкото обкръжение на някого от собствениците на "Дневник". Прави впечатление, че тези дни сайтът направи чиста проба реклама на няколко малки магазинчета, стигайки до публикуване на адресите им.
    Не че мадамата съвсем не умее да пише, но това, което предлага, е чиста проба незначително дребнотемие. Липсва целенасочена идея. Не успява да внуши чувства.

  45. 45 Профил на Дедо Либен
    Дедо Либен
    Рейтинг: 1814 Разстроено

    До коментар [#41] от "el_duderino":

    Този разказ е изпълнен с небивалици и несъответствия, като тези например:

    "Пред нас се простираха огромни лозя. Те бяха собственост на мама, нейна беше и къщата,..."

    "Поради това направиха огромен басейн пред къщата, в който ме хвърляха да тренирам."

    "...мама намрази зърнените храни и изписа от Германия специален инсектицид - гадост в зелена пластмасова туба..."

    "Затова сега съм сгодена, но се виждам съвсем рядко с Фердинанд, пишем си по интернет. "

    "...макар че вече беше написал повече шедьоври от Иван Вазов."

    Всичко това ме обърква за времето и мястото на повествованието!

  46. 46 Профил на Рубиконан от Балъкимерия
    Рубиконан от Балъкимерия
    Рейтинг: 1316 Неутрално

    [quote#44:"kvark"]чиста проба незначително дребнотемие[/quote]
    [quote#45:"Дедо Либен"]обърква за времето и мястото на повествованието![/quote]

    Петър Моканина май не е бил наясно с правотата на последната си реплика...

  47. 47 Профил на lot49
    lot49
    Рейтинг: 570 Неутрално

    До коментар [#7] от "kvark":

    Разбира се, струва си.

  48. 48 Профил на kvark
    kvark
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Добре, де, ако е чак толкова въпрос на живот и смърт писането за тая мадама, нека да продължава в опитите си. Но нека започне от съвсем дребнички нещица, а не веднага да се хвърля върху протяжните жанрове. Нека си направи акаунт в Дневник и да започне да пише смешки и скечове, както правя например аз. И тогава по плюсчетата и минусчетата бързо ще се ориентира кое как.

  49. 49 Профил на kvark
    kvark
    Рейтинг: 8 Неутрално
  50. 50 Профил на danea42
    danea42
    Рейтинг: 214 Неутрално

    Всеки има право да "прави" разкази, както се изразява авторката. Но никой не е задължен да ги чете. Има няколко причини за четене: трябва да докладваш на някаква конференция за прочетеното, трябва да знаеш какво е написано при изпит и третото четене е това за удоволствие. Двете първи са мъка. При третото, което имат лукса да си позволят всички преминали през първите две, всеки решава за себе си какво му е удоволствието, дали спира при първата дума или при последната. При тая авторка, аз от любопитство стигнах до края, а и калена по първите две причини, но втори разказ от нея едва ли ще прочета. Това си е лично мое мнение и лично мое неудоволствие. А литературните течения си текат и текат...

  51. 51 Профил на bryghtlyght
    bryghtlyght
    Рейтинг: 860 Неутрално

    Историята на впечатлителното полуглезено дете, чийто свят е на път да се сгромоляса, поради дискретно намекнатата лезбийската връзка на майка му, е много добре списана. Особено първата й част, както по-горе се спомена. Има известно предозиране, в стремеж за оригиналност, може да се желае и повече баланс при поднасяне на образите и изчистване от досадни детайли, но това са простими грехове, при наличие на такъв ярък талант. Много добър разказ. Поздрав за авторката.

  52. 52 Профил на Galata
    Galata
    Рейтинг: 531 Любопитно

    До коментар [#1] от "kvark":


    [quote#1:"kvark"]. Защо българите не умеем да пишем така, че да е завладяващо за всички... [/quote]

    Ша ти кажа,ама между нас ще си остане:

    Липсва ви чувство и лирика,много сте груби като народ!

    "Büyük şeyleri yalnız büyük milletler yapar." K.Atatürk
  53. 53 Профил на kvark
    kvark
    Рейтинг: 8 Неутрално

    До коментар [#50] от "danea42":

    Може би е трябвало да подберат по-удачен разказ от авторката. Този не се е получил добре. Сега ще изчета един друг неин разказ и ако ме впечатли, ще постна линк към него.

  54. 54 Профил на kvark
    kvark
    Рейтинг: 8 Неутрално

    До коментар [#52] от "Galata":

    Отчасти си прав.

  55. 55 Профил на Дедо Либен
    Дедо Либен
    Рейтинг: 1814 Любопитно

    До коментар [#52] от "Galata":

    Галата е край Варна, но ти не си българин - може би си гагауз, а?
    Нямам никакви впечатления и мнение за този етнос, затова те моля да разкажеш нещо от първо лице, единствено число, ако е удобно!!

  56. 56 Профил на Galata
    Galata
    Рейтинг: 531 Весело

    До коментар [#55] от "Дедо Либен":

    Майка ми е от Варна(Провадия),но не е гагаузка!
    Съжалявам,че не мога да ти кажа нещо повече за този етнос,освен,че са християни,които говорят на турски.

    "Büyük şeyleri yalnız büyük milletler yapar." K.Atatürk
  57. 57 Профил на lot49
    lot49
    Рейтинг: 570 Неутрално

    До коментар [#52] от "Galata":

    Дай пример, така всеки може да обвинява и да каканиже съждения.

  58. 58 Профил на Galata
    Galata
    Рейтинг: 531 Весело

    До коментар [#57] от "bobop77":

    Виж поезията-само един Димчо Дебелянов!
    Виж киното-само ''Крадеца на праскови!
    Виж скулптурата-само един Вежди!!!!!!

    "Büyük şeyleri yalnız büyük milletler yapar." K.Atatürk
  59. 59 Профил на boika28
    boika28
    Рейтинг: 5 Любопитно

    Много хубав разказ! Браво на Здравка Евтимова! Несъмнен талант!
    "Радичков и той имаше много изсмукани от пръстите неща." - Чета и не вярвам на ушите си!

  60. 60 Профил на kvark
    kvark
    Рейтинг: 8 Неутрално

    До коментар [#58] от "Galata":

    Е-е-е, тука направо се изложи! Баклавата ли ти беше малко тая вечер или шербетът ти не беше сладък?

  61. 61 Профил на Без коз
    Без коз
    Рейтинг: 1070 Неутрално

    Е, не бих казал,че го прочетох "на дъх". Бих прочел и друго от нея.

    Народ, който избира корумпирани, самозванци, крадци и предатели, не е жертва! Съучастник е !
  62. 62 Профил на tonetino
    tonetino
    Рейтинг: 8 Весело

    Здравейте! Преди две години случайно прочетох разказ на Здравка Евтимова в едно канадско списание. Толкова ми хареса, че се разрових из нета и открих много нейни разкази, кои на английски, кои на български. Изчетох почти всичко, което можах да намеря из интернет и искам да ви кажа, че съм особено впечатлена, страшно много ми харесва нейната проза. Този разказ - "Велосипед" е най-слабия неин разказ, който съм чела, така че моля ви не съдете за таланта й по него.
    Приканвам ви да прочетете разказите "Ще те спася", "Кой е в бъчвата?", "Гошко", "Кръв от къртица", мога още да изброявам, тъй като сред нейните разкази нямам любим, всички са с еднакакъв силен заряд. Разказите и публикувани в чужбина на английски са малко по-различни, но също толкова хубави.

  63. 63 Профил на el_duderino
    el_duderino
    Рейтинг: 426 Весело

    До коментар [#49] от "kvark":

    23 от нейните разкази са публикувани в САЩ/ 21 of her short stories have been published in the USA...

    Zdravka Evtimova is the editor of the Bulgarian section of the M.A. G. literary magazine in San Diego, California, USA. She is fiction editor of the short stories by Bulgarian authors for Fiction of the Avant-garde, UK literary magazine, specialized in short fiction.

    Ако имаше нещо по-стойностно може би щеше да я е срам да публикува бози като това по-горе.

    До коментар [#51] от "bryghtlyght":
    До коментар [#59] от "boika28":

    Талант?!? Несъмнен??? Ако не сте Здравка с различни аватари хвалейки себе си, много жалко за вас - за съжаление няма лекарство за липсата на литературен вкус. Здравка е на 55 години вече и не е успяла да разбере че за тази работа няма талант, а опитите и да е оригинална или остроумна са, меко казано, жалки. Положението е отчайващо за нея.

    Защо Дневник занимава аудиторията си с подобни помии, не усещат ли в редакцията че читатели се печелят много по-трудно, отколкото се губят...

    ... if you're not into the whole brevity thing...
  64. 64 Профил на tonetino
    tonetino
    Рейтинг: 8 Весело

    До коментар [#63] от "el_duderino":

    Ама ти наистина не си я чел!

  65. 65 Профил на tonetino
    tonetino
    Рейтинг: 8 Весело

    В този линк има много нейни публикации.
    И за мен е чудно, че тук е публикуван толкова слаб разказ, който с нищо дори не напомня нейния почерг.

    http://www.public-republic.com/zdravka-evtimova

    Приятно четене и Весели праници за всички!

  66. 66 Профил на kvark
    kvark
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Нещо извратено има в тая работа, гадно ми е да я чета:

    http://www.public-republic.com/magazine/2009/07/23366.php

  67. 67 Профил на el_duderino
    el_duderino
    Рейтинг: 426 Неутрално

    До коментар [#64] от "tonetino":
    До коментар [#65] от "tonetino":
    До коментар [#53] от "kvark":

    Прочетох част от "Кой е в бъчвата" и повтарям - това е висш пилотаж в бозаджийството - просто ужасяващо бездарие. Усеща се и комплекс от произхода, тъй като и в двата напъна разказвачката описва себе си като дете от богато семейство - най-вероятно поради това че в действителност е точно обратното. А това че има регистрирани нови профили в Дневник които я хвалят и дават линкове към останалите бози говори че положителни коментари се създават от авторката и свързани с нея лица. Много слабо...


    ... if you're not into the whole brevity thing...
  68. 68 Профил на el_duderino
    el_duderino
    Рейтинг: 426 Неутрално

    До коментар [#66] от "kvark":

    Абсолютно - литературен мутробарок или неизживените въжделения на смачкана от живота перничанка в Сан Диего. Идеалът на родния и град - човек от когото всички се страхуват; неговата гледна точка според жертвата... Помия...

    ... if you're not into the whole brevity thing...
  69. 69 Профил на kvark
    kvark
    Рейтинг: 8 Неутрално

    До коментар [#68] от "el_duderino":

    Най-поразителното е, че е писано от жена. Умът ми не го побира.

  70. 70 Профил на bryghtlyght
    bryghtlyght
    Рейтинг: 860 Неутрално

    Това е някаква напълно необичайна, обърната проза (за пръв път чувам за тази авторка, да не седне някой да мърмори за свързаност). Някакво практическо литературно приложение на Айн Ранд, обратно на очакваното да е милозливо и либерално, както са ни наложили традициите на голямата литература, която се изучава в училище. Интересно, Здравка Евтимова ли е първопроходецът на този нов похват или го е заимствала от някой? Ако е неин, то тя ще да е любимо дете на някоя от тъй нагъсто нароилите се напоследък консервативни фондации, защото е повече идеология, отколкото литература, въпреки че литературният й талант е очевиден.

  71. 71 Профил на bryghtlyght
    bryghtlyght
    Рейтинг: 860 Неутрално

    ... заимствала от някого ... пардон ...

  72. 72 Профил на lot49
    lot49
    Рейтинг: 570 Неутрално

    До коментар [#58] от "Galata":

    Само това знаеш. И англичаните имат двама композитори само, единият от които Германец, и двама художника.
    По същата логика, че даже и по-обективно.
    Да не говорим за французите...
    Само еин скулптор - Роден.

  73. 73 Профил на tonetino
    tonetino
    Рейтинг: 8 Весело

    До коментар [#67] от "el_duderino":

    Здрасти. Пиша ти, за да ти отговоря, че нито съм авторката, нито съм й близка, нито пък я познавам.
    Пиша за първи път тук, за да искам да изразя моето лично читателско мнение за авторката. Харесва ми много прозата й и ще продължавам да я чета, тъжно ми е, че критиката е толкова жестока към нея. За мен тя е безспорен талант, а не мога да ти опиша каква гордост беше за мен да прочета неин разказ в известно северноамериканско списание.
    Но няма какво да се обеснявам повече, предпочитам да я обсъждам с хора, които я харесват.
    Всичко добро.

  74. 74 Профил на etty1
    etty1
    Рейтинг: 2012 Любопитно

    По принцип харесвам Здравка Евтимова, но този разказ малко ме подразни. Дали заради уточнението, че е избран лично от нея, за да бъде публикуван тук, сякаш редакторите се разграничават от този избор? Не съм убедена, че писателите са най-добрите си читатели.

    “The greatest enemy of knowledge is not ignorance, it is the illusion of knowledge.” ― Daniel J. Boorstin




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK