© Jeffrey Lamont Brown, Личен архив
Захари Карабашлиев
В края на 2011 г. Захари Карабашлиев издаде "Симетрия", четвъртата си си книга след романа "18 % сиво", по чиято екранизация работят братя Чучкови ("Тилт"), сборника с разкази "Кратка история на самолета" и изданието с драматургия и диалози "Откат".
Живеещият в Сан Диего писател е автор и на две пиеси – отличената с "Аскеер" "Неделя вечер" и провокиралата двуполюсни мнения "Откат". През 2010 г. пише детската книжка "Приказка" в съавторство със съпругата си Силвия Карабашлиева. Той продължава работата си по екранизацията на "18 % сиво", а междувременно крои и нови планове в драматургията, около които на този етап той предпочита да не говори.
Захари Карабашлиев разказва повече около написването на сборника "Симетрия" , предстоящият филм по романа си пред "Дневник" и за първи път около другия си кино проект, в който е обвързан режисьора на "Дзифт" Явор Гърдев.
"Симетрия" събира 13 разказа. Напълно нови ли са или са писани в по-голям период от време?
- Има, мисля, два разказа, които са публикувани преди. Другите са нови.
Докато "18 % сиво" беше възприет много позитивно, към първия сборник с разкази "Кратка история на самолета" мненията бяха по-разнопосочни. Как смятате, че ще се възприеме "Симетрия", до какви хора ще стигне?
- Всъщност "18% сиво" бе приет разнопосочно (най-вече заради езика в някои сцени), а "Кратка история на самолета" позитивно и от критика, и от читатели (с награди и на журито на "Хеликон" и читателите на Хеликон).
"Симетрия" ще стигне до тези читатели, до които трябва да стигне. Не можем да предвиждаме тези неща и слава богу – аз вярвам в суверенитета на всяка книга.
Много от героите в сборника са често в криза, колебливи, понякога заети със съвсем други неща – всеки сякаш търси собствената "симетрия" в живота си без да става ясно дали може да я постигне. Беше ли умишлено събирането на подобен тип персонажи?
- Вие току-що описахте състоянието на повечето персонажи, които харесвам в западноевропейската, американската и руската литератури взети заедно, от времето на Сервантес до наши дни.
Героите ми търсят симетрия в един на пръв поглед хаотичен свят. Дали е било умишлено събирането им в тази книга – разбира се.
Има ли за Вас разлика между започването на роман и започването на серия от разкази?
- Всеки свой разказ започвам като роман и го третирам като такъв. Енергията, която изразходвам за това е значителна, процеса на редактиране – безмилостен. В кратката форма на разказа няма място за много грешки. Всъщност, да се пишат разкази е просто непрактично и много от писателите избират да не го правят именно по тази причина. Но пък има толкова истории, които могат да бъдат споделени със света единствено по този начин.
© Издателството Корицата на "Симетрия" от Захари Карабашлиев. Художествено оформление: Ива Сашева.
В интервю си за "Дневник" Явор Гърдев каза, че работи по филм по Ваш оригинален сценарий, в който сюжетът е свързан с генетиката и технологиите, които позволяват пренасяне на информация от един човек към друг. Това звучи доста авангардно за българско кино - как се вмества жанрово вашата идея?
- Жанрово, сценарият е е най-общо казано sci fi трилър, който се развива не в Космоса или, да речем в 2185-та година, а в наши дни. Американец предприемач-технократ създава транснационална мрежа от учени, нано-технолози и компютърни специалисти с клон в България, за да разработи програмата CONTRА (CONsciousness TRAnsfer) за размяна на съзнание между индивиди. Усложненията настъпват, когато един бивш наемник във Френския Чуждестранен Легион, сега военноинвалид, убеждава брат си, ръководител на програмата в България, да го допусне в експеримента и съзнанието на воина се пренася в чуждо тяло, в чужда страна и с хора, които го преследват по незнайни причини.
Споделих идеята, по която действам от доста време с Явор на една от срещите ни в Ню Йорк и се оказа, че той също работи по сходен в естетическо, етическо, политическо и метафизическо измерение проект, само че свързан с генетика.
Обединихме усилията си и действаме в синхрон, към момента на ниво сценарий. Изграждаме визуална антиутопия както с мощен трилър-елемент, така и със задълбочен поглед върху предполагаемите проблеми и предизвикателства, които биха се случили на човешкото същество след евентуален трансфер на съзнание от живо тяло в друго живо тяло, един вълнуващ коментар върху съвременното "човешко състояние"/"human condition".
© Цветелина Николаева, Капитал
Захари Карабашлиев
А на какъв етап е екранизацията на "18 % Сиво" от братя Чучкови?
- Начален.
Вие сте автор и на сценария към филма. Беше ли странно усещането да преработвате сюжета, пред какви трудности се изправихте?
- Трудностите са в това да "преведеш" 85 000 думи в кино-наратив от максимум 110 страници. Някои романи са по-трудни за адаптация от други. "18% сиво" е предизвикателство, защото е изграден в две условни плоскости – Тук/Сега и Там/Преди. Има сцени както от България, така и от различни части на Америка и логистиката на всичко това е сериозна работа.
На структурно ниво е построен като road movie, което е улеснение да бъде "видян" и изживян като филм – много от отзивите на читателите ми са именно такива. Писането на сценарий е свързано със сериозно "рязане" и това е болезнено занимание, ако гледаш на произведението си като надпис на Хан Омуртаг – издялано от камък и непроменимо. Но, ако си вършиш работата професионално и с дистанция е всъщност забавно – имаш шанса да играеш отново с материала.
В миналото сте били DJ и радиоводещ. Какъв би бил мечтаният саундтрак към "18% Сиво"?
- Trentemoeller, Трент Резнър, Жо Дасен, El Coyotes, едно парче на Миленита, Йохан Себастиян Бах, Massive Attack, нещо от втория албум на Judas Priest, ранен Iron Maiden, такива неща... Или просто цял саундтрак на Майк Патън :)
На блога си публикувахте ваш имейл с въпроси до Меглена Кунева. Ще перифразирам един от въпросите и ще го задам към Вас: идеалист ли сте и какво различно от другите в българската литература давате?
- Идеалист съм. Какво различно давам? Давам 100% от себе си – нямам представа дали това е различно.
Кои са книгите-събития за вас през 2011 г. и кои заглавия препрочетохте?
- Книга-събитие през 2011-та за мен бяха думи, писани преди деветнадесет века от един човек нямащ нищо общо нито с мен, нито с времето, в което живея – говоря за последният английски превод на размислите на Марк Аврелий. (The emperor's handbook: a new translation of the Meditations by Marcus Aurelius (Emperor of Rome), C. Scot Hicks, David V. Hicks.) Имах трудна година и мъдростта и стоицизма на този отдавна мъртъв император ме докоснаха по необясним начин. Неведоми са пътищата на словото.
Препрочетох на английски разказите на Чехов, Исак Бабел, "Анна Каренина", Заратустра на Ницше, вечния Борхес и приказките на Братя Грим...
Ще запомня годината и с едно от най-докосващите есета, които съм чел – "Farther Away" в The New Yorker. В него Джонатан Франзен пише за своя мъртъв приятел, писателят Дейвид Фостър Уолъс, за "Робинзон Крузо" на Уилям Дефо и въобще за изкуството на романа с една прецизна и ерудирана откровеност.
Виж видео 
Виж видео
Мерилин
Рейтинг: 740 НеутралноОт това интервю нищо не разбрах, дано интервюиращият и писателя да са разбрали ако не друго, то поне половината от собствените си думи.
Поддържането на АСТА е позор, независимо от партийната принадлежност.Лодка в гората
Рейтинг: 1054 Неутрално"Кратка история на самолета" е изповед,каквато много години не бях чел!Невероятно перо и талант има този варналия!И не се надува,а бачка за България!
bgpainter
Рейтинг: 1345 ВеселоЗащо Симетрия, а не Хармония?!?!?!?!
Жената е покана за щастиеЗаради стремежа на човека въпреки природата ли?
Мерилин
Рейтинг: 740 ВеселоДо коментар [#3] от "bgpainter":
Поддържането на АСТА е позор, независимо от партийната принадлежност.Едва ли някой ще ти отговори, все бях виждала снобарски изцепки на разни самовлюбени интелектуалци, но това интервю надмина всичко.
Тъмносин вирусоносител
Рейтинг: 741 Весело
Иво Инджев - вербуван на 8.07.83г. от ст.л-т Иван Димовски. Регистриран на 12.11.83г.Лицето Костов се изразява по подобен начин и после се сърди че не е разбран...
Stewie
Рейтинг: 963 Любопитножалко че захари оставя иначе безспорно добрият си роман в ръцете на български кинажии които са в състояние да съсипят всяка една стойностна идея ?
Stavrogin
Рейтинг: 745 НеутралноНе мога да разбера гореизказалите се, не са много българите, които имат приемлив изказ и връзка с мозъка си когато говорят, явно Бойко и Цветанов са на почит, те щото не са самовлюбени и дори Демостен ще им завиди за красноречието.
Отишло едно джудже при Веско Маринов за автограф и му казало: „Г-н Маринов, пораснах с вашите песни“.bgpainter
Рейтинг: 1345 ВеселоДо коментар [#7] от "Stavrogin":
Жената е покана за щастиеПросто се замислих над заглавието.
В природата няма симетрия, няма нищо еднакво с друго нещо и всичко е единствено и неповторимо, различно едно от друго.
Има обаче баланс, а той е хармония, симбиоза, любов и така нататък.
Симетрията я създаваме ние хората в противовес с баланса на природата.
Е би ми било любопитно да прочета какво е написал човека.
СДС
Рейтинг: 1326 НеутралноДо коментар [#8] от "bgpainter":
nemo malus felix, minime corruptor.Симетрията е залгнала в основите на природните закони, но ти сигурно имаш нещо друго предвид.
Предполагам, че става дума за Индивида, а не за мъртвите тела.
bgpainter
Рейтинг: 1345 ВеселоДо коментар [#9] от "СДС":
. Няма как да кажа на черното бяло, то ми е против природата. Та за това куб
Жената е покана за щастиеПод симетрия разбирам куб, или сфера... от всякъде еднакво, тоест имаш повтаряемост.
Но... просто аз съм първосигнална и като децата свързвам всичко с разни предмети и усещания
СДС
Рейтинг: 1326 ВеселоДо коментар [#10] от "bgpainter":
nemo malus felix, minime corruptor.Да, бих ти препоръчал и „Безкрайна шега на Дейвид Фостър Уолъс, Захари споменава за него в края на интервюто, разбира се при условие, че не е вече твърде късно.
bgpainter
Рейтинг: 1345 ВеселоДо коментар [#11] от "СДС":
Жената е покана за щастиеМенторски, Карлович...
Благодаря, ще я прочета
Кики
Рейтинг: 8 Неутрално[quote#8:"bgpainter"]В природата няма симетрия, няма нищо еднакво с друго нещо и всичко е единствено и неповторимо, различно едно от друго. [/quote]
Не мога да се съглася напълно!Самото съществуване на Вселената е подчинено на закони на симетрията!Имаше някакъв математически ред на числа(Числа на Фибоначи),който е свързан със златното сечение-това ако не е симетрия във висша форма,здраве му кажи!
[quote#10:"bgpainter"]Под симетрия разбирам куб, или сфера... от всякъде еднакво, тоест имаш повтаряемост. [/quote]
Според мен,точно принципът на повтаряемост без пълна еднаквост прави златното сечение и „числата на Фибоначи“ най висшата форма на симетрия!
[quote#10:"bgpainter"]Но... просто аз съм първосигнална и като децата свързвам всичко с разни предмети и усещания. Няма как да кажа на черното бяло, то ми е против природата.[/quote]
Първата сигнална не може ли да ни изиграе лоша шега?Например „Черният квадрат“ на Малевич първосигнално изглежда черен,затова и така се нарича,а в същността си е сбор от всички цветове!
bgpainter
Рейтинг: 1345 ВеселоДо коментар [#13] от "Berjerak":
за интерпретацията
Жената е покана за щастиеДобре, съгласявам се... но това е в идеален, абсолютен вариант, а той е трудно изпълним, да не кажа почти неизпълним
Иначе моите адмирации
Кики
Рейтинг: 8 НеутралноДо коментар [#14] от "bgpainter":
[quote#14:"bgpainter"]той е трудно изпълним, да не кажа почти неизпълним [/quote]
Вярно е това!Аз реших да експериментирам,мазах с квито бои намерих по един кадастрон,променях пропорциите на смесените бои според всякакви редове от числа(Фибоначи и прочее)...получи се всичко друго,само не черно
Шегата настрана,вероятно тази картина наистина е нещо уникално-съжалявам,че не съм я виждал в оригинал!Казват,че фигурата дори не била квадрат!
bgpainter
Рейтинг: 1345 ВеселоДо коментар [#15] от "Berjerak":
Жената е покана за щастиеЕ гот... но аз обичам форми и движението им... чисто натурално.
Моето съзнание към тях е отворено, действията ми - също... дори подсъзнателно. И най ме радва, че са несъвършени и безумно податливи особено на провокации.
Беше ми приятно... лека нощ
Кики
Рейтинг: 8 НеутралноДо коментар [#16] от "bgpainter":
Лека нощ!
che.gevara25
Рейтинг: 426 НеутралноДано литературните проидведения и екранизацията им не са като продукта " ТИЛТ " От такива "бисери" кошчетата за боклук никога няма да стигнат да ги поберат. А за "скромните " им мераци за " Оскари" е съвсем възможно да ги удостоят, понеже раздавачите им са щедри към такива "творци" на "съвремени" антисоциалистически пасквили...
smej
Рейтинг: 531 НеутралноРадостното е, че през последните 10 години в България се появи отново позната социална група - писатели. Сега е хубаво и да напишат нещо наистина хубаво - сигурен съм че е въпрос само на време. Таланти дал Бог.
smej
Рейтинг: 531 НеутралноБихте ли посочили белетристично постижение в българската литература след "Балада за Георг Хених" от 1987 г. Въпросът ми е съвсем искрен. И ще кажа "Мисия "Лондон" от Алек Попов и "Естествен роман" от Георги Господинов. И...
smej
Рейтинг: 531 НеутралноИ от Америка да се върнат, и от Луната да кацнат, пак 99% от писателите ни ще са български провинциалистчета. Оставям 1% за таланти, родили се в тази хубава, но нещастна държавица.
БамБам
Рейтинг: 479 НеутралноЕ те тука ще си го преместя!
istorika
Рейтинг: 636 Неутрално[quote#2:"Лодка в гората"]не се надува,а бачка за България![/quote]
Аз знам много малко.Айде де! От Сан Диего ли бе! Ама патриоти, аааа!!!
Thermobee
Рейтинг: 1316 НеутралноНе става! Псевдоинтелектуалщина, дребнав емигрантизъм!
Не на ислямската инвазия в Европа!s_milenova
Рейтинг: 217 НеутралноТози човек е уникален, книгата му "18 процента сиво" ни показва, че има кадърни хора в България!
Пенчо Славейков
Рейтинг: 217 НеутралноДо коментар [#25] от "s_milenova":
Цитат от началото на книгата:
„Дори не викам от болка - защо да викам, да си еба ръката! Да си еба тъпата ръка! Да си еба ръката?
Изведнъж идеята за порно не звучи така нелепо, както през миналата седмица и половина. Ще се самонаградя след лютия боб с една спокойна чекия.
Порното минава вяло. Замалко на екрана розовеят голи тела и накрая всичко свършва в една салфетка. Изхвърлям я в коша за боклук, заедно с няколко стари вестника, пликове от сметки и реклами.“
Ако това е уникалното му писане и велик талант, тури му пепел. Дори в сподели.нет пишат по-вдъхновено.