Професор Стивън Хокинг - живот напук на медицината

Стивън Хокинг в кабинета си в университета в Кеймбридж през декември 2011.

© Handout, Reuters

Стивън Хокинг в кабинета си в университета в Кеймбридж през декември 2011.



През 1963 г., когато е на 21 години, Стивън Хокинг получава диагноза болест на Лу Гериг, или болест на моторните неврони (прогресивна и почти неотменно фатална болест, която засяга мускулите на цялото тяло - бел.ред.). Тогава лекарите предвиждат, че той ще живее само още няколко месеца. На 8 януари, неделя, бившият Лукасов професор по математика и теоретична физика в университета в Кеймбридж навърши юбилейните 70 години, с което за пореден път потвърди, че той е не само един от най-великите физици след Айнщайн, но и истинско медицинско чудо.


Само 5 процента от хората, които имат неговата форма на заболяването, оцеляват повече от десетилетие след диагнозата. Фактът, че професорът живее близо половин век в състояние, което прогресивно атакува нервите, които обслужват мускулите на тялото, е удивителен.


Самият той твърди, че е късметлия, че при него болестта напредва по-бавно, отколкото обикновено, но и че това показва, че човек не трябва да губи надежда.





"Човешката раса е толкова хилава в сравнение с Вселената, че да си инвалид не е от особено космическо значение" - проф. Хокинг

 
Малцина са онези, които биха отрекли, че проф. Хокинг е изключителен човек. Не случайно е носител на 12 почетни титли, на Ордена на Британската империя, а през 2009 г. получи и Президентския медал на свободата - най-високото гражданско отличие в САЩ.


Науката все още няма обяснение за причините и възникването на болестта, с която Хокинг живее, а именно амиотрофична латерална склероза. На въпроса как се чувства по повод заболяването си той отговаря, че се опитва да води колкото се може по-нормален живот и да не мисли за състоянието си, както и да не приема нещата, които болестта му пречи да прави и които по думите му не са чак толкова много, пише Би Би Си.



На въпрос на сп. NewScientist за какво мисли през по-голяма част от деня Хокинг отговаря: "За жени. Те са пълна загадка."

По времето, когато му е открита болестта, Хокинг е само на 21 години и макар тя да идва като голям шок, той твърди, че му е помогнала да оформи бъдещето си. "Започнах да напредвам в проучванията си и се сгодих за момиче на име Джейн Уайлд, която срещнах точно по времето, когато бях диагностициран". Годежът променя живота му и му дава нещо, за което да живее, разказва още професорът.


До 1974 г. той и съпругата му Джейн имат три деца и успяват да се справят сами с неудобствата, произтичащи от болестта. Когато обаче мускулите започват да го предават все повече, двамата с жена му решават да вземат един от студентите му да им помага вкъщи. Срещу помощ в битовите задачи той получавал подслон и лични наставления от професора.



"Аз съм архетипът на увредения гений, или може би трябва да кажа, физически затруднен гений, за да съм политически коректен. Поне със сигурност съм физически затруднен. Дали съм гений е по-спорно."

Около 10 години по-късно Хокинг обаче е изправен пред ново предизвикателство за живота си - разболява се от пневмония, но с помощта на операция и интензивно лечение успява да пребори и това усложнение, което в огромната част от случаите е фатално за болните от болестта на Лу Гериг. Последствия обаче има - Хокинг губи невъзвратимо гласа си и остава зависим от специална медицинска помощ до края на живота си.


Стивън Хокинг в кабинета си в университета в Кеймбридж през декември 2011.

© Handout, Reuters

Стивън Хокинг в кабинета си в университета в Кеймбридж през декември 2011.


За известно време единственият начин да комуникира е да произнася думи буква по буква, като повдига вежди, когато някой посочи правилната буква на специална карта. Компютърен експерт от Калифорния на име Уолт Уолтож му изпраща своя компютърна програма, наречена "Еквалайзър", с чиято помощ професорът избира думи от меню на екран, управляван от бутон в ръката му. Това, съчетано със синтезатор на реч, се превръща в гласа - запазена марка на Хокинг.



"Човешкият глас е много важен. Когато говориш неясно, хората се отнасят към теб като към умствено изостанал. Синтезаторът е най-доброто, което съм чувал до момента, тъй като променя интонацията и не говори като Далек. Единственият проблем е, че ми дава американски акцент" - Стивън Хокинг

Животът на Хокинг е съпътстван от върхове и спадове. Развежда се със съпругата си през 1990 г. след 26 години брак. Пет години след това се жени повторно за една от медицинските сестри, които се грижат за него. Техният 11-годишен брак завършва също с развод, но на фона на обвинение, че професорът е бил жертва на нападение по време на връзката си, което той отрича.


След толкова години Хокинг е вече дядо на трима внуци и продължава да търси нови предизвикателства. Неотдавна изпита какво е да пътуваш в Космоса при нулева гравитация в специално изработен самолет. Що се отнася до физическото му здраве, той остава оптимист.



"Сигурен съм, че увреждането ми има влияние върху известността ми. Хората се интригуват от контраста между моите много ограничени физически способности и огромната същина на Вселената, с която се занимавам" -  проф. Стивън Хокинг.

Единственото постоянно нещо в живота му остава неговата работа. Дори и на 70-годишна възраст професорът не показва с нищо, че смята да забави темпото или да се откаже от нея. Макар през 2009 г. да преотстъпи позицията си на Лукасов професор след исторически 30 години като такъв, той продължава да работи в университета в Кеймбридж и наскоро публикува нова книга, озаглавена "Великият дизайн" (The Grand Design).


В интервю за сп. NewScientist малко преди рождения си ден физикът споделя, че едно от най-големите постижения за физиката по време на досегашната му кариера е откритието от сателита COBE на малки вариации в температурата на космически фон от микровълни, останал след Големия взрив.


Докато Айнщайн счита въвеждането на космологичната константа за своя най-голям научен гаф, Хокинг споделя, че счита за свой най-голям гаф в науката факта, че дълго време вярва, че информацията се унищожава в черните дупки.


В интервюто за списанието ученият споделя още, че според него най-революционното откритие за разбирането на Вселената днес ще бъде откритието на суперсиметрични частици, или партньори на основните частици, след откриването на Хигс-бозона - основна цел на Големия адронен ускорител, построен в близост до Женева. Откритието на такива "суперпартньори" на частиците ще е доказателство и в полза на М-теорията - версията с 11 измерения на Теорията на суперструните, която е в пряка връзка с търсената от Айнщайн Теория на всичко и обединява гравитацията с другите природни сили.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK