Деян Енев, писател: Добрата литература умива душите на хората

Деян Енев

© Личен архив

Деян Енев



Деян Енев е роден на 11 август 1960 г. в София. Завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Женен, с две деца. Работил е като бояджия в киноцентъра, нощен санитар в психиатрията на Медицинска академия и хирургията на ІV Градска болница, пресовчик във военния завод ЗЕСТ "Комуна", учител, текстописец в рекламна агенция и журналист в "Марица", "Новинар", "Експрес", "Отечествен фронт", "Сега" и "Монитор". Зад гърба си има над 2000 журналистически публикации – интервюта, репортажи, статии, очерци, фейлетони. Издал е дванайсет книги, сред които награждаваните "Четиво за нощен влак" (1987), превежданата на норвежки "Ловец на хора" (1994), "Ези-тура" (2000), издадената на английски "Цирк България (2010), "Господи, помилуй" (2004), "Градче на име Мендосино" (2009) и излезлият през тази година сборник "Българчето от Аляска. Софийски разкази".


Тези дни излезе най-новата ви книга - "Българчето от Аляска", в която разказите  звучат толкова автентично, че човек си мисли, че вие самият си станал свидетел на някои от историите, които са описани вътре. Така ли е наистина?


- Това е голямата загадка на творчеството – колко е преживяното, колко е измисленото. Някои автори като Чарлс Буковски и Сергей Довлатов, а и нашият Калин Терзийски са пределно откровени и слагат всичко на масата. Други като Давид Албахари се дегизират твърде успешно зад постмодернистични или лирически конструкции. Но щом резултатът е добра литература, техниката не е от особено значение. В крайна сметка трябва да знаем едно – преживяното заедно с въображението и светът на идеите са главните сечива на писателя. Но тези сечива стават полезни само ако и трите участват в алхимията на творчеството. В девети клас, по време на една ваканция на село, написах първия си текст, който определих лично за себе си като разказ. В него се разказваше за едно ранено войниче в един окоп. Нито още бях ходил в казармата, нито бях лежал в окоп. Но разказът стана много истински, болката на войничето в окопа беше много истинска. Тогава сякаш прогледнах и разбрах, че творчеството дава това, за което един живот не стига. Тоест дава ти възможност да живееш много животи. Да разкажеш талантливо за душевните и житейските преживелици се иска голяма дарба. Някои наричат тази проза изповедна. Нека да е изповедна. Но този тип проза ни е дала "Животът на Арсениев" на Иван Бунин или "Детство. Юношество. Младост" на Лев Толстой. На другия полюс е пълната дегизировка на автора – например "Животът е пред теб" на Ромен Гари (Емил Ажар). Нашият Галин Никифоров също владее перфектно това изкуство. Въпрос на техника. Добрата литература е отвъд това.




Истинско ли е "Българчето от Аляска"?


- Българчето от Аляска е от истинско по-истинско. С поета Георги Константинов на 12 септември през изтеклата година взехме влака за Белград, за да участваме в конгреса на П.Е.Н. в сръбската столица. И в купето на международния вагон, където се настанихме, попаднахме на българчето от Аляска. Когато се прибрах в България, написах един публицистичен текст, който послужи като канава за разказа. Но за да се превърне публицистичният текст в разказ, бяха нужни и думите на Алеко Константинов от «До Чикаго и назад», и погледът на майката. Подобно удоволствие от превръщането на журналистически текст в разказ съм изпитал единствено с разказа си «Бонго-Бонг» от сборника ми «Всички на носа на гемията». Там първо бях направил репортаж за Мария Зъбкова, празничната звънарка от камбанарията на «Св. Александър Невски». Когато обаче установих, че датата на отливането на най-голямата, десеттонната камбана, изрязана върху чугуна, съвпада с рождения ден на звънарката, изведнъж замръзнах. И от репортажа стана разказ.


Един немски журналист ви определи като "остър критик на политическата действителност в страната"? Ядосва ли ви това, което се случва днес, и дава ли ви достатъчно сюжети за разкази?


- Понякога наистина имам чувството, че политиците, представителите на т.нар. политическа класа са съвсем различна порода хора. Ако твой познат те излъже три пъти, ти ще го отпишеш. А тези хора пред очите на целия народ ни лъжат по два пъти на ден и окото им не мига. Това не мога да го проумея. Моят приятел, писателят Дончо Цончев, лека му пръст, напусна омерзен парламента, след като изкара пълен мандат вътре. Помним как нито Валери Петров, нито Йордан Радичков успяха да се адаптират към политическите нрави в Народното събрание, и то при положение че тогава съставът на народните избраници беше цвете в сравнение с днешния контингент вътре. Д-р Николай Михайлов също още не може да се отърси от парламентарния си престой. Явно политиците наистина са друга порода хора. На тях, на политиците, мога да кажа само едно – последната дума винаги има писателят.


Обикновено се казва, че добрата литература ни променя и ни прави малко по-добри? А писането промени ли ви?


- Убеден съм, че добрата литература умива душите на хората. Това, ако говорим за читателя. При твореца обаче е по-различно. Творчеството е нож с две остриета – то хем ни приближава до Бога, хем ни отдалечава от него. Тук всеки творец прави избора си сам.


Имате издадени книги на английски и немски, бяхте номиниран за наградата "Франк О’Конър". Как възприе чуждата публика вашите разкази? Писаха ли ви писма, търсеха ли ви случайни читатели?


- Още си спомням с умиление две германски туристки, които, идвайки в България преди няколко години, специално ме издириха чрез един учител от Немската гимназия, за да се запознаят с мен, след като бяха прочели "Цирк България" на немски. Английското издание на сборника пък ми даде възможността да се срещна с българските студенти в Оксфорд. В Англия между другото излязоха над трийсет положителни рецензии в централния печат. Една журналистка даже писа, че по едно време цял Лондон говорел за "Цирк България".


Един от героите ви в сборника "Всички на носа на гемията", санитар в психиатрия, дава възможна рецепта за написване на разказ. "Сядах на масата в кабинета, вадех тетрадката и цигарите и за два часа написвах разказ. Финалите ми бяха най-лесни. Удряха читателя като чук по главата." Какъв трябва да е добрият разказ и как го разпознавате?


- Ще ви споделя едно много просто за мен правило – доброто четиво, добрият разказ винаги ме кара сам да посегна към перото.


Бихте ли могъл да живеете извън България?


- Живях във Виена два месеца през 2010 година. Прекрасен град. Но ще призная, че се наредих пред гишето за граничния контрол пръв, часове преди полета за София.


Имате ли тук специално място, където обичате да се завръщате – където пишете по-спокойно, където да се скриете или където просто се чувствате по-уютно?


- Маршрутът ми на пешеходец през София е един и същ от години – Петте кьошета, «Христо Ботев», «Солунска», площад «Славейков», «Граф Игнатиев», «Попа». Доволен съм, че най-сетне успях да се поклоня на моята София със сборника си «Българчето от Аляска. Софийски разкази». А любимото ми писателско убежище не е свързано с място, а с време – сутрин от четири до шест часа. Когато всички спят.


В някои от разказите ви има много тъга, героите понякога се разбират без думи, а историите звучат като метафори - писали ли сте поезия?


- Ще кажа само това – през новата година готвя специална поетична изненада.


Кои са за вас книгите, събития за 2011 г.?
- «Шантарам» на Грегъри Дейвид Робъртс и «Грях» на Захар Прилепин. «Сенки по пътя на коприната» на Колин Таброн. «Дневници» на прот. Александър Шмеман. Също разказите на Андрей Филимонов в алманах «Факел». От българските – «На кол вода пиехме» на Благой Шклифов (Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през ХХ век). Поразителна книга, от ранга на «Видрица» на поп Минчо Кънчев. Нека тук специално да отбележим заслугата на доц. Пламен Павлов от Великотърновския университет за обнародването й. «Казанският път» на Иван Робанов. И стихосбирката «Разкопчаване на тялото» на Аксиния Михайлова.


Кои книги бихте препоръчали?


- Бих препоръчал всичките книги на няколко български автори – Калин Терзийски е достатъчно известен, Галин Никифоров, Николай Фенерски, Светлозар Стоянов, Петър Марчев. Разбира се, доста книги още не съм прочел. Натрупал съм ги и чакат. Сега например чета Георги Господинов, Мирослав Пенков и Захари Карабашлиев. Романът на Милен Русков още не е стигнал до мен. Но ако е толкова добър, колкото казват, и той ще стигне до мен. Забелязал съм, че добрата книга винаги стига до мен рано или късно.


- Кои книги препрочетохте тази година?


Любимите ми руски автори – «И дойде великанът» на Константин Воробьов, Лихоносов, Андрей Битов, Солоухин, Шугаев, Додолев, Юрий Трифонов, разказите на Леонид Леонов, «Из Русия» на Максим Горки, Варлам Шаламов.


И един последен въпрос – кога ще е премиерата на книгата?


- На 12 януари в галерия "Снежана" на ул. "Денкооглу" 30. Слова ще произнесат Калин Терзийски и Митко Новков. А може би и проф. Калин Янакиев.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (23)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на о. Павел
    о. Павел
    Рейтинг: 581 Неутрално

    Голям писател, но едно малко уточнение - датите по камбаните не се "изрязват", а се оформят по калъпа преди отливането им.

    Прочетете:http://www.veren.org/product.php?b=3922
  2. 2 Профил на роджър
    роджър
    Рейтинг: 982 Неутрално

    Оф, дано да пише добре /не съм чел нищо/, ама като прочета как литературата се "обяснява", и се цитират световни и европейски величини, за да обясниш себе си, и се резервирам ...

    https://www.youtube.com/watch?v=7wBkJ8oIvRg
  3. 3
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  4. 4 Профил на Ристьо
    Ристьо
    Рейтинг: 638 Неутрално

    [quote#1:"о. Павел"] .........но едно малко уточнение -

    датите по камбаните не се "изрязват",

    а се оформят по калъпа преди отливането им.[/quote]


    или лесно е да познаеш числата от тотото , след като вече са изтеглени.
    -----------------
    сещам се за едно интервю със Силвия Кацарова , в което каза:

    "може да е хубаво в чужбина , но ми харесва моята кочинка"

    оставам думите й без коментар , както и причината въпр. Деян Енев да се нареди първи на гишето за чекинг във Виена.

  5. 5 Профил на Глас на викащ в пустинята
    Глас на викащ в пустинята
    Рейтинг: 409 Неутрално

    «На кол вода пиехме» на Благой Шклифов (Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през ХХ век) може би било любопитно четива за уважаемия съфорумник Еребус.

    Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася добро; а лошият човек от лошото съкровище изнася лошо (Mat. 12:35).
  6. 6
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  7. 7 Профил на smej
    smej
    Рейтинг: 581 Неутрално

    Прочетох книгата с разкази на Деян Енев "Българчето от Аляска". Това вече е зрял майстор - той отдавна си е талантлив. Прочетох и "Физика на тъгата" от Георги Господинов. Ще използвам образ, за да изразя мнението си - Деян Енев е построил няколко прости църкви, но от камък и за много години напред, а Георги Господинов е издигнал огромна катедрала, но от летви и найлон. Успех и на двамата!

  8. 8 Профил на acb16
    acb16
    Рейтинг: 925 Неутрално

    [quote#1:"о. Павел"]едно малко уточнение - датите по камбаните не се "изрязват", а се оформят по калъпа преди отливането им. [/quote]-Не пипай калъпа,в него трудно се бърка, образа е огледален,после трябва да чистиш.
    Когато се работи с восъчен модел, можеш ги "изрежеш" върху восъка(восъчния модел). После правиш калъпа, стопяваш восъка, изсушаваш ,лееш.
    Така датата става като "изрязана върху чугуна," (когато е чугун).
    -Е вървили сега човека да изреди всичките тези леярски дрънканици?

  9. 9 Профил на berbenkov
    berbenkov
    Рейтинг: 1441 Любопитно

    Добрата литература може да умива
    и нещо да струва,
    но престана да се купува!

    www.berbenkov.hit.bg
  10. 10 Профил на Павел Лазаров
    Павел Лазаров
    Рейтинг: 524 Весело

    Голям творец!

    Ето тук еневото "Всиюки на носа на гемията"
    --> http://liternet.bg/publish13/d_enev/vsichki.htm

    Навсякъде, където има проблем, има нещо прекалено голямо.
  11. 11 Профил на Павел Лазаров
    Павел Лазаров
    Рейтинг: 524 Неутрално

    "Всички", исках да напиша. Не "Всиюки" ала пустата фонетична кирилица на "Дневник"-а... :-/

    Навсякъде, където има проблем, има нещо прекалено голямо.
  12. 12 Профил на forza
    forza
    Рейтинг: 813 Неутрално

    "Моят приятел, писателят Дончо Цончев, лека му пръст, напусна омерзен парламента, след като изкара пълен мандат вътре."

    Аре немаше нужда от тоя локум.
    "...напусна омерзен, след като изкара пълен мандат вътре..."

  13. 13 Профил на Настрадин Ходжа
    Настрадин Ходжа
    Рейтинг: 1441 Неутрално

    "Безпризорни ангели" на Светослав Терзийски +++++

    #ДАНСwithme до #ОСТАВКА
  14. 14 Профил на etty1
    etty1
    Рейтинг: 2520 Любопитно

    Публикувайте, ако е възможно един разказ, моля!

    “The greatest enemy of knowledge is not ignorance, it is the illusion of knowledge.” ― Daniel J. Boorstin
  15. 15 Профил на Павел Лазаров
    Павел Лазаров
    Рейтинг: 524 Неутрално

    [quote#14:"etty1"]Публикувайте, ако е възможно един разказ, моля![/quote]
    http://liternet.bg/publish13/d_enev/vsichki.htm

    Навсякъде, където има проблем, има нещо прекалено голямо.
  16. 16 Профил на etty1
    etty1
    Рейтинг: 2520 Неутрално

    До коментар [#15] от "Павел Лазаров":

    Благодаря за линка
    Фамилиарно, малко повече отколкото харесвам, но добре написано.

    “The greatest enemy of knowledge is not ignorance, it is the illusion of knowledge.” ― Daniel J. Boorstin
  17. 17 Профил на _dd
    _dd
    Рейтинг: 409 Неутрално

    http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1162175

    "Общество, което допуска бедност и нещастия, и човечество, което допуска война, са общество и човечество от низш род." Виктор Юго
  18. 18 Профил на etty1
    etty1
    Рейтинг: 2520 Неутрално

    До коментар [#17] от "_dd":

    "Българчето от Аляска" ми хареса.

    “The greatest enemy of knowledge is not ignorance, it is the illusion of knowledge.” ― Daniel J. Boorstin
  19. 19 Профил на Irina
    Irina
    Рейтинг: 1441 Неутрално

    До коментар [#15] от "Павел Лазаров":

    Благодаря.На мене много ми харесва.

  20. 20 Профил на Irina
    Irina
    Рейтинг: 1441 Неутрално

    Браво на Дневник и благодарности от сърце ,че ни запознават чрез това интервю за българските (и не само български) литературни новости.

  21. 21 Профил на etty1
    etty1
    Рейтинг: 2520 Неутрално

    "умива душите" е прекалено буквално.
    Ето как го е казал Уилям Фокнър в речта си при получаването на Нобеловата награда:
    "Аз вярвам, че човек няма просто да издържи. Той ще надделее. Той е безсмъртен не защото единствен сред другите създания има неизтощим глас, а защото има душа, дух, който е способен на издръжливост, състрадание и саможертва.
    И дълг на поета, на писателя е да пише за тези неща. Негова е привилегията да помага на човека да издържи, като възвисява сърцето му, като му напомня храбростта и честта, надеждата и гордостта, състраданието и жертвоготовността, които винаги са били славата на неговия живот."
    (превод на Кръстан Дянков)

    “The greatest enemy of knowledge is not ignorance, it is the illusion of knowledge.” ― Daniel J. Boorstin
  22. 22 Профил на Мусо Гоносуке
    Мусо Гоносуке
    Рейтинг: 499 Неутрално

    ееее, имало значи съвременни български писатели, които да пишат нормално, топло, човешки

    поне това, което намерих в http://liternet.bg ми хареса много

  23. 23 Профил на Любомир Николов
    Любомир Николов
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Ако трябва с две думи да опиша тази книга, това е една ПОЕЗИЯ НА СПОМЕНА. Спомен, който всеки има в себе си. И идва, когато се будим нощем. Или ни навестява сутрин, с първата чаша кафе. Когато отново трябва да започнем онова бясно препускане в ежедневието. Спомен, който ни радва и разбира се, малко ни натъжава. Но спомен, от който не ставаме агресивни и зли, защото ни кара да се вгледаме не само в новата урбанистика на града, а и в неговите обитатели. Които понякога имат нерадостна съдба, която авторът ни е разказал с много любов. Защото и неговият собствен живот не е бил постлан върху килим от рози. Но за да запази себе си, той винаги е вярвал в любовта си, в децата си и разбира се, в Сребърните планини.

    Книгата е в три части. Първата, това са Железните скали на всекидневието. Двадесет разказа, в които героите са необикновени в своя обикновен живот. Мая, с дилемата да избира между любовта и обичта към своя баща. Мариана и порасналата й дъщеря, с нейната кротка и ненатрапчива мъдрост. Дъщерята на циганина Мето, красива и без време застаряла в невъзможността да избяга от съдбата си. И трите пръста на малкото цигане, на което пътят е предварително начертан. Тъмните майчини очи, които гледат заминаващия влак. Който ще я раздели задълго със сина й, българчето от Аляска. Ина, с нейните тридесет и пет години, които са я отдалечили от желаната още като малка нейна собствена сватба. Семейство Маринови, които са намерили препитанието си, но са загубили доверието на четиригодишната си дъщеря. И още Поетът, Джуджето, Лимонаденият Джо…

    Втората част е само в един разказ. Посветен на тази, с която авторът все още може да пътува към Сребърните планини, а това е повече от едно истинско пътешествие… Което понякога е чудесно, макар и само до зелените маси на близкото пазарче около стадион
    ” Раковски” например.

    И накрая, третата част. Където всичко е поезия. Поезията на стара София, ех, колко стара, само преди тридесет години я имаше Софийската зоологическа градина в центъра на града. Читалище „Светлина” светеше с неповторим блясък, имаше я и антикварната книжарница на ” Графа” със сатенените ръкавели на възрастния мъж, който изкупуваше книгите. Докторската градина и близката Английска гимназия, незабравимото кино ” Урвич” и къщата на Яворов. Улица ” Кестенова гора” и старите тухларни на мястото на сегашния Южен парк. Антикварното пазарче до ” Кристал” и малкото трамвайче към Бояна, покрай онова изумрудено блато и младостта ни.
    Защото всички ние обичаме младостта си, обичаме града си, обичаме миналото си.

    Затова Деяне, благодаря ти, че извика отново поезията на моя спомен! По един неповторим и красив начин, с книгата си” Българчето от Аляска”.



    06.02.2012 Любомир Николов





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK