Джон Купър, директор на "Сънданс": Разделението между Холивуд и независимото кино расте

Джон Купър, директор на фестивала за независимо кино "Сънданс"

© Associated Press

Джон Купър, директор на фестивала за независимо кино "Сънданс"



Най-големият фестивал за независимо кино "Сънданс" започва днес, 19 януари, и за десет дни отново ще се превърне в платформата, която ще даде тласък на някои от най-силните в света нискобюджетни игрални и документални филми.


117-те филма, които ще бъдат представени на фестивала в ски курорта на Парк сити в щата Юта, са селектирани от общо 4042 кандидатствали ленти, като състезаващите се заглавия за 24 на брой.


Директорът на фестивала Джон Купър, който се занимава и с програмата, разговаря с "Ройтерс" за селектираните филми и как дебютиращите режисьори и кинопроизводители могат да използват новите технологии за по-лесното налагане на филмите, които предоставят и разнообразни начини лентите да стигат до публиката.




Какво според вас е различното като цяло във филмите тази година, сравнено с тези от миналата?
- Това, което наблюдавам като основно, е, че движението независимо кино или неговата общност съзрява малко по малко. Летвата се вдига постепенно всяка година. Не се застоява. Всяка година филмите, които пристигат, имат повече дълбочина на качеството, по-завършени са и с по-добра визия. Летвата е поставена и кинаджиите в йерархията знаят, че тя е там.


Някои смятат, че след като технологиите подобряват камерите и монтажа и правят филмите по някакъв начин по-евтини, това може да обърне нещата в друга посока - качеството може да изчезне в по-гъсто населеното поле от филми. Защо се подобрява според вас качеството?
- Има много фактори. Има по-голяма общностна основа в начин на работа. Забелязвам, че кинематографите, актьорите и идеите се споделят повече.


Също така това, която се случва, е, че независимите режисьори търсят по-различен артистичен живот за самите себе си. Те не бързат, а някои от тях дори никога няма да поискат да скочат към големите холивудски филми или към този вид ситуация за самите себе си. Това, което много хора научиха и което особено се отразява на младите режисьори, е, че те искат да работят по начин, който да ги вълнува и да ги кара да се чувстват удовлетворени.


Какво ще кажете за документалните филми, които имаха премиера на фестивала миналата година като "Аертон Сена" (Senna), който се превърна в доста популярен филм сред публиката и критиката? Какво да очакваме тази година, какви са основните теми, които наблюдавате?
-Тази година са малко по-различни. Малко по-всеобхватни са и по-обширни по отношение на проблемите, пред които е изправен светът днес. Миналата година бяха сякаш по-концентрирани около определени имена и личности и бяха с по-персонална перспектива. Тази година фокусът малко се измества, като има повече филми за проблемите на глада, войната, наркотиците, глобалното затопляне и кризата на здравеопазването. Има много актуални проблеми с много по-всеобхватен мащаб.


"Сънданс" все още ли е мястото за режисьори дебютанти или такива, които правят филм за втори път? Как се е променило това с времето?
- Мисля, че фестивалът малко се издигна. Той е не само събитие за режисьори, но и за други таланти. Има актьори, които ще изгреят на този фестивал. Например жената от Filly Brown е откритие от висока величина.


Инвеститорите започнаха да се оттеглят от пазара преди около пет години, но миналата година "Сънданс" сякаш се радваше на по-оптимистично настроение и редица бизнес сделки. Какви са очакванията ви за тази?
- Миналата година бе много успешна, така че хората тази година идват с очаквания, което понякога за мен е плашещо, тъй като според мен това не е от такова голямо значение. Изглежда, до някаква степен има пазарна корекция от страна на режисьорите от гледна точка на цената за създаването на филма и тази, на която го продават. Малко по-реалистично е. Но ми е трудно да коментирам.


Това, което мога да кажа, е, че когато виждам, че публиката откликва на това, което гледа, за този филм има пазар. Дори думата не е пазар, а публика. Това как правим връзката между правилната публика и тези филми, а знам, че те не са всички, но са за много хора - това е нещото, което при нас предизвиква голям поток.


Смятате ли, че старите методи за дистрибуция - киносалоните и DVD дисковете, все още са ключът към правенето на пари? На какъв етап сме спрямо уебстрийминга?
- Все още смятам, че киносалоните са много истински. Но мисля, че това е и много подвеждащо. Сега фокусът е не толкова върху начините за разпространение, колкото върху маркетинговите методи. Това е първата голяма стъпка. След това идва и това как възприемаш самите филми.


Наскро "Сънданс" обяви нова сделка за филми, избрани да бъдат излъчвани онлайн на сайтове като iTunes и YouTube, ако режисьорите са съгласни. Какво смятате трябва да е отношението на режисьорите към тази нова възможност?
- Надявам се, че ще се включат във фестивала и ще дишат по-спокойно, знаейки за тази нова за тях възможност.


Разделението между Холивуд и независимото кино нараства ли или се смалява?
- Мисля, че разделението расте. Докато Холивуд има своите проблеми от финансова гледна точка и се нуждае да прави филми от определена величина, тук нещата се разделят, докато преди около 10 години имаше някаква форма на припокриване.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK