"Нобелистът" на Елена Алексиева (откъс)

Част от корицата на "Нобелистът" на Елена Алексиева

© Издателство "Сиела"

Част от корицата на "Нобелистът" на Елена Алексиева




В новата рубрика на "Дневник" всеки уикенд споделяме с читателите откъс от книга - българска и чужда литература.
Настоящият е от новия роман на Елена Алексиева "Нобелистът" на издателство Ciela.

Десетината униформени с мъка удържаха мрачната, дрипава, креслива тълпа, която заплашваше всеки миг да разкъса импровизирания кордон и да се сурне надолу. Няколко жени плачеха и кълняха на цигански, останалите просто ругаеха и ревяха неразбираемо. Напрежението нажежаваше въздуха и го караше да трепти като мараня. Един от униформените, с мегафон в ръка, крещеше: "Разпръсни се! Разпръсни се незабавно!", но никой не му обръщаше внимание. Долу, в дерето, криминалистите вече втори час продължаваха да работят.


Беловска и Кръстанов се видяха принудени да оставят колата доста далеч, там, където жалкото подобие на път, което ги бе довело до края на селото, завинаги се изгубваше сред избуялата от дъждовете трева. Наложи им се да заобиколят тълпата, защото нямаше как да си пробият път напряко. Мъжът, който дойде да ги пресрещне, беше облечен с протрито кожено яке, а старателно обръснатата глава му придаваше още по-унил вид. Между тънките му, пожълтели пръсти димеше фас, вероятно запален и забравен там. И Ванда, и Кръстанов го познаваха добре. Инспектор Стоев им се усмихна пресилено и някак безпомощно.




Как пътувахте?
Нормално – отвърна нетърпеливо Кръстанов. – Каква е тая работа?
Протестират – обясни Стоев.
Какво искат?
Да пуснем момчетата, които са го намерили. Напразно им обяснявах, че ще ги задържим само за разпит. Макар че, мен ако питаш, им е малко. Техните хора обаче са си наумили, че са заподозрени и едва ли не оттук ги караме право в затвора. Семействата ги бунят, а нали тука всички са роднини... Кметът, и той дойде да ми дудне, понеже местните ги е страх, че ако не стане тяхната, циганите ще почнат да си отмъщават. Изобщо кашата е пълна.


Защо поне не извикате подкрепления от града? – намеси се Ванда.
Това са ни подкрепленията – посочи инспекторът с глава към кордона. – Повече не дават. Ситуацията не била чак толкова тежка, не ставало въпрос за безредици, така че какво повече сме искали.


А трупът? – попита пак Кръстанов.
Мисля, че не е нашият човек, но реших да не го вдигаме, докато не дойдете. Другото е, както ви казах по телефона: мъж, видима възраст между петдесет и пет и шейсет, без документи, с огнестрелна рана в тила. Прилича на екзекуция. Освен това очевидно не е застрелян тук, което личи по положението на тялото и по почти пълната липса на кръв. Търсим да установим как са го докарали. Двете момчета, заради които е цялата тая гюрултия, са го намерили към седем и половина сутринта, отишли при кмета, а той се обади на нас. Твърдят, че тръгнали към града, но очевидно лъжат. Първо, пътят не е от тази, а от другата страна. И второ, като са тръгнали за града, какво търсят току под далекопровода? Само са си наумили да крадат жици, мен ако питаш. Те в Малиново постоянно правят такива бели. Лани един се опече жив горе, но кой ти гледа. От нищо не се плашат.


Някой от селото нещо да е чул, видял? – попита Ванда.
Тепърва ще проверяваме, ако изобщо е възможно. – Стоев наведе глава, погледът му падна върху фаса, пусна го на земята и механично взе да го тъпче с пета, сякаш се надяваше калната земя да го погълне без следа.


Тримата се спуснаха в дерето, където потокът все така безгрижно продължаваше да си ромоли, макар водата да бе помътняла от многобройните кални обуща, които газеха из нея от сутринта. Трупът беше полускрит от шипковите храсти. Фотографът вече беше минал и го бе заснел. Съдебният лекар, който също бе приключил, седеше на един притоплен от слънцето камък и пушеше. Той не добави нищо повече към онова, което инспектор Стоев им бе казал, освен, че от местоположението и позата на трупа се виждало, че е бил търкулнат по склона и после надве-натри скатан в храстите.


Ванда клекна до него. Очакваше от пръв поглед да разбере, че убитият и Гертелсман не са и няма как да бъдат едно и също лице, но изведнъж я обзеха съмнения. Очите на мъжа пред нея бяха гълъбовосиви. Никой не си бе направил труда да ги затвори. Страните, челото и косата му бяха мокри от водата, в която бе лежал. Той не приличаше особено на нобелиста, но това съвсем не значеше, че не би могъл да е Гертелсман. Онова, което се губеше на Ванда, беше не възможната прилика между двамата, а разликата. Разбира се, тя никога не бе виждала писателя наживо, пък и добре знаеше колко умела и бърза е смъртта в изличаването на човешката физиономия, сякаш единствената й амбиция е да покаже на всички ни, че действително няма различие между едно човешко същество и друго.
Смъртта, помисли си Ванда, ни демонстрира нагледно как сме произлезли от един и същ шаблон, от един и същ човек. А то значи: от нищото.


И все пак мъртвият в краката й, макар и обезличен, трябваше да има някаква самоличност, която с всяка изтичаща секунда ставаше все по-абстрактна и стремително се превръщаше в минало. Не, тя не можеше да каже от пръв поглед, че той е или не е Гертелсман. Не можеше дори да определи кое от двете й се иска повече, има ли изобщо някакви желания в тази посока. Вярно, цяла нощ беше чела "Бедните", защото не можеше да заспи, а не можеше да заспи, понеже бе прекалила с четенето. Но това нямаше нищо общо със смъртта на Гертелсман, с тялото на мъжа, над което се бе надвесила сега, изпълнена с едно съвсем непрофесионално вълнение.


- Е? - Гласът на Кръстанов я сепна, макар и почти заглушен от крясъците на тълпата горе.
Той стърчеше прав зад гърба й и Ванда дори не го погледна. Знаеше, че точно в този миг очите му са приковани върху нея, а не върху трупа. Или може би те двамата, тя и трупът, в този именно миг образуваха за колегата й едно цяло. Кратките минути, прекарани край мъртвия, бяха проточили невидими нишки между нея и него, които Ванда никога повече нямаше да може да разкъса. Това също знаеше от опит. Тя и мъртвият щяха да останат свързани, независимо от самоличността, от която вероятно само преди няколко часа окончателно го бяха избавили. Искаше й се да го докосне, но изпитваше някакъв детински страх, а и щеше да изглежда странно.


Пообщува ли си с него?
Ванда се изправи.
Не знам какво да кажа.
Очевидно е, че не е той – без колебание заяви Кръстанов.
За мен не е очевидно – възрази тя. – Объркана съм. По-добре да изчакаме експертизата.
Няма нищо общо с Гертелсман – настоя Кръстанов. – Само дрехите ми изглеждат същите като тези от видеото. Но пък записът беше лош, така че и това не важи засега.
Може и да греша – продължи замислено Ванда, - обаче ми се струва, че на пръв поглед физическите белези съвпадат. Ръстът, телосложението, защо не дори и лицето...
Физическите белези са си физически белези. А самият човек е съвсем друго нещо.
Бил е – заключи Беловска, по-скоро за себе си. – Бил е съвсем друго нещо.


Разбраха се Кръстанов да остане при криминалистите, а тя да говори с момчетата, открили трупа. Горе на ливадата тълпата като че ли се бе поуморила. Въпреки това циганите продължаваха да сипят закани и псувни по адрес на полицаите от кордона. И за двете страни беше ясно, че тръгнат ли напред, униформените няма да могат да ги удържат. Най-вероятно нямаше да посмеят и да стрелят. Служителят на реда с мегафона бе престанал да крещи. Инспектор Стоев стоеше настрани и говореше с един от експертите.


Когато изкачи урвата, Ванда усети десетки тъмни, любопитни, враждебни очи да я налазват безцеремонно. Чак кожата я засърбя.


Какво им става на всички днес, помисли си тя с известна тревога, защо все ме зяпат? Първо трупът, после Кръстанов, а сега и тези.


Някаква жена от първия ред й извика нещо гневно, но Ванда не го разбра. По-назад се обади още някой.


Тя тръгна към колата със задържаните. Краката й бяха мокри и се чувстваше тотално вкисната от безсънието.


Зад гърба й циганите изведнъж се смълчаха.


Полицаите най-сетне бяха извадили мъртвия мъж от дерето и тихо ругаеха, понеже на няколко пъти бяха падали в калта. За щастие обаче нито мъртвият, нито Ванда можеха да ги чуят.


Преди да го сложат в чувала, съдебният лекар все пак му беше затворил очите.  


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK