Елена Алексиева, писател: Лесно писане няма, но има писане с лекота

Елена Алексиева

© Цветелина Ангелова

Елена Алексиева



След романите "Рицарят, дяволът, смъртта" и "Тя е тук" писателката Елена Алексиева съвсем наскоро издаде новата си книга "Нобелистът", определян като криминален роман за националните и личните комплекси, които стоят зад факта, че България е една от страните, които все още нямат Нобелов лауреат за литература. 


"Дневник" разговаря с нея за криминалния жанр, комплексите, писането на проза и поезия, както и за нейните опити като драматург.


Наскоро излезе най-новата ви книга "Нобелистът", която се оказа криминален роман. Толкова лесно ли се пише един криминален роман, колкото се чете? Или тази лекота е само привидна?
- Струва ми се, че фактът, че този роман е криминален, по-скоро не е изненада. Моят интерес към този жанр не е нов и в немалка степен с него мога да свържа и предишния си роман "Тя е тук". Колкото до леснината и лекотата, аз бих ги разграничила. Лесно писане няма, но има писане с лекота, което пък винаги прави и четенето леко.




Криминалното писане по принцип е много сюжетно, което, от една страна, означава тъкмо това - леко. Защото когато си наясно със сюжета и се чувстваш достатъчно сигурен в него, за да му се довериш, той буквално те превежда от началото до края на целия процес на писане. Но, от друга страна, намислянето и разработването на достатъчно строен и убедителен сюжет може да бъде изключително трудна задача. В края на краищата сюжетът е гръбнак на целия роман, без него той просто няма да съществува.


Защо го наричате "комплексарски" роман? Дали е само заради факта, че няма българин, който да е Нобелов лауреат за литература?
- Нарекох го по този начин донякъде на шега, но и не съвсем. Говоря за комплекс по принцип, в смисъла на дефицит, който се преживява тежко. Този комплекс може да бъде както личен, така също и на времето, на обществото, в което човек живее, а и на цяла една нация. Затова и от някаква гледна точка цялото занимание с литература може да се разглежда едновременно като предизвикано от такива комплекси и като опит за справяне с тях. В най-високите си проявления литературата борави не с лични, а с исторически и национални комплекси.


Разбира се, остро преживяваната липса на български литературен нобелист е само един от комплексите, които движат романа, при това може би най-иронично представеният измежду тях. Но има и много други, по-сериозни, които се надявам читателите сами да открият. Освен това и в живота си, и в писането се придържам към идеята, че назоваването на собствените страхове и комплекси вече е наполовина справяне с тях. Както човек трябва да работи върху себе си, така и едно общество също би трябвало да работи върху себе си. И литературата е един от начините за това.


Има ли автобиографични моменти в тази книга?
- Автобиография има в абсолютно всяка книга. Но тя почти никога не е там, където на читателя му се ще да я открие. А и в литературата автобиографичното е най-маловажното.


Част от героите ви се колебаят и не са никак щастливи – доколкото това е авторово решение или просто светът, погледнат отстрани, наистина изглежда доста тъжно място?
- Трудно ми е да отговоря на този въпрос, защото не виждам как авторът може дотолкова да се откъсне от заобикалящия го свят, че да разграничи ясно между своите независими решения и тези, повлияни от същия този свят. Взаимовръзките са доста по-сложни и едва ли подлежат на обяснение. Аз се стремя да бъда реалист житейски, а също и в книгите си. Вероятно това придава на писането ми известен мрачноват оттенък, но действително така виждам героите си и тяхната среда. Също и себе си. Нямам предвид реализъм като художествен похват, разбира се, а като мисловна нагласа.


Освен автор на проза пишете и стихове, имате издадени две стихосбирки. Продължавате ли да пишете поезия?
- Пиша поезия извънредно рядко, повече като изключение, което потвърждава правилото, т.е. в случая водещият ми интерес към прозата. Понякога съжалявам, че загубих в толкова голяма степен афинитета си към поезията, но просто така се получи – беше естествен преход, а не съзнателно решение.


Някои издатели дори казват, че днес поезията трудно се продава дори и в 200 - 300 екземпляра. Това действа ли отрезвяващо?
- Най-малко пък има общо с тиражите на поетичните книги, които не само в България, а навсякъде по света са нищожни. И това е наистина тъжно. Но когато човек се захваща с писане, независимо дали на поезия или проза, той го прави поради непреодолима лична потребност – повече напук на обстоятелствата, отколкото с оглед на тях. Всякакви други мотиви биха били пагубни.


В последно време се занимавате с драматургията. Кога ще бъде премиерата на първата ви радиопиеса?
- Драматургията ме привлича с различния поне според мен поглед към човека, който дава. Струва ми се, че при нея в много по-голяма степен, отколкото в романа или разказа, човешкото може да бъде изнесено на показ в цялата му дълбочина, противоречивост, а често дори отблъскващост и маловажност.


В драматургията намирам по-голяма свобода, опит за отърваване от онези понякога излишни напластявания, които прозата търси и изисква, степен на оголване и възможност за незабавна реакция, каквито романът рядко допуска. Разбира се, опитът ми в тази посока все още е доста ограничен, а и има много, което трябва да науча за драматургичното писане, но то действително ме привлича силно.


Засега мога да се похваля само с една моя пиеса "Експериментът", която радиотеатърът на програма "Христо Ботев" ще постави и излъчи съвсем наскоро, на 23 януари. Неин редактор, а и двигател на целия проект беше Майя Динева, режисьор е Николай Ламбрев, а актьорите са Стоян Алексиев и Мария Каварджикова – изобщо един твърде респектиращ екип.


Имате ли тук специално място, където обичате да се завръщате?
- Не бих казала, че имам някакво определено място. Има различни места, на които в един или друг момент искам да бъда, защото знам, че там ще се чувствам добре, може би ще намеря покой, който ми е необходим тъкмо в този миг. Но по принцип не съм сантиментална нито към местата, нито към хората.


Кои са според вас книгите - събития за 2011 г.?
- Това е доста голям въпрос, на който предпочитам да дам личен отговор – книгите, които аз открих за себе си през изминалата година. Все пак съм просто читател, а не хроникьор, поставил си за задача да следи къде и какво излиза в хронологичен порядък. И така, моето голямо откритие беше тетралогията на Мишима The Sea of Fertility – цитирам английското заглавие, защото за съжаление той е много малко превеждан на български. В груб превод това е "Морето на плодовитостта". Удивителен шедьовър, едно от великите произведения на 20 век. Друга книга, която дълбоко ме развълнува и накара да мисля сериозно, е Twelve Minutes of Love: a tango story на Капка Касабова, излязла във Великобритания в края на миналата година. Виж, нея наистина се надявам съвсем скоро да видим и на български.


Кои книги бихте препоръчала?
- Ами те са толкова много, че не виждам откъде да започна. Като се почне примерно от Достоевски и Фокнър, та се стигне до Хенинг Манкел. И това е съвсем условно. Защото онова, което всъщност трябва да се препоръчва, е четенето. А изборът на книги е нещо лично, направо съкровено. Затова и препоръчването им може да става само лично, от един читател на друг. Защото всеки чете различно.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (23)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Руританец
    Руританец
    Рейтинг: 381 Весело

    "наскоро издаде и третата си книга "Нобелистът"

    Е, не е съвсем трета... Хайде да уточним: ДЕВЕТА е. Не дори третият й роман - четвърти е. Грешката едва ли е на Оля Стоянова, някой след нея си е играл на редактор...

  2. 2 Профил на Митев
    Митев
    Рейтинг: 2027 Весело

    Много са ни умни писателите, особено младите!

  3. 3 Профил на Руританец
    Руританец
    Рейтинг: 381 Неутрално

    "А и в литературата автобиографичното е най-маловажното"

    Добре казано... Някои български писатели, които си развяват всеки ден автобиографията по теливизионните шоута, ще е добре да си го препишат сто и двайсет пъти в тетрадка с тесни и широки редове.

  4. 4 Профил на Bramasole
    Bramasole
    Рейтинг: 3729 Весело

    "... има писане с лекота .."
    Някога Висоцки пееше "меня сегодня муза посетила, посидела так немножко и ушла ..." С моментното вдъхновение, предполагам, идва и лекото писане, не със заставянето всеки ден да пишеш определено количество страници.

    "Човек не се дави, като падне във водата, а като остане там” - Едуин Луис Коул
  5. 5 Профил на izabell
    izabell
    Рейтинг: 1306 Неутрално

    Елена оценявам труда ви,както всеки труд.Лекота се усеща не в писането, а с признанието-радостта дава лекота на сърцето.Четенето е отделна тема,има задължение.Това което се наизусти то остава за вечни времена

  6. 6 Профил на etty1
    etty1
    Рейтинг: 2194 Неутрално

    Трудно се преценява по откъс, но ако е написано с лекота, не бих казала, че се чете по същия начин. Това наистина е индивидуално все пак. Аз се уморих да чета българска литература за комплекси. Никак не ме наранява фактът, че нямаме нобелов лауреат. Бих се радвала, ако някой писател приеме този факт като предизвикателство, а не повод за униние.

    “The greatest enemy of knowledge is not ignorance, it is the illusion of knowledge.” ― Daniel J. Boorstin
  7. 7 Профил на izabell
    izabell
    Рейтинг: 1306 Неутрално

    Започва с бясно упорство и удари с глава в Стената.
    Аз имам очи за Цветята и Птиците,а Слънцето прелива
    на вълни.Искам и очи за невидимото, където падат преградите на Времето.Възможно ли е да сме с двойно виждане,или едното това за материалният свят ще ни се отнеме.

  8. 8 Профил на smilen_markov
    smilen_markov
    Рейтинг: 5 Неутрално

    Помъчих се да изслушам пиесата "Експериментът" по радиото. Казусът "клониран Христос" привлече вниманието ми. Но решението това да стане чрез кръв, запазена по някакви стари тъкани, е богословски безинтересно и драматургично не особено вкусно. Та в крайна сметка не я дослушах.

  9. 9 Профил на Ivan Petrov
    Ivan Petrov
    Рейтинг: 731 Неутрално

    Искам да напиша книга, но когато остарея и се наситя на живота - да се върна назад в спомените си за да издялкам недодяланите си цветоусещания, да им предам завихрящ блясък и дълбочина, а може 'би: простота - да презаредя с носталгия и жежки спомени на самодостатъчност, за да изконсумирам изживяното с най-близките си, още веднъж!

    "Ако истината, която съм казал, Ви изглежда шега, а всъщност Ви накърти - означава, че съм уцелил шегата - за непросветените: шегувал съм се!" Vankata
  10. 10 Профил на tinamisu
    tinamisu
    Рейтинг: 381 Неутрално

    До редакторите: последният въпрос е в "ти" форма, оправете си го!

  11. 11 Профил на Мерилин
    Мерилин
    Рейтинг: 754 Неутрално

    Нищо не съм чела от тази писателка, но като се има предвид, че не съм чела нищо и от още по-големи писатели от нея, загубата не е особено голяма.

    Поддържането на АСТА е позор, независимо от партийната принадлежност.
  12. 12 Профил на Десен
    Десен
    Рейтинг: 1347 Неутрално

    До коментар [#11] от "Мерилин":

    И аз така. С което и дваамта с теб затвърдяваме схващането че България култура не е способна да произвежда, което пък от своя страна не е нещо с което би трябвало да се хвалим, а по-скоро да се срамуваме.

    Не цъфтиш ли като цвете, гниеш като бурен.
  13. 13 Профил на convince
    convince
    Рейтинг: 1320 Неутрално

    Пишейки, едвали печелим нещо повече от четейки, затова и четящите са повече от пишещите. Въпрос на логика и лека пресметливост.

    Пишещите се чустват ограбени от четящите и затова са принудени да наваксват...липсите.

  14. 14 Профил на dame
    dame
    Рейтинг: 381 Неутрално

    Прозата на въпросната писателка е лишена от стил и изящество. Не ми хареса откъса побликуван в "Дневник" и се мая, кому, освен за автора е нужно да се рекламира подобна книга?

    dame
  15. 15 Профил на омбре
    омбре
    Рейтинг: 702 Неутрално

    Добрият и талантлив писател няма нужда от реклама...той се чете и търси ! Мразя такива статий тюрлюгювеч !

    НЯКОЙ НЕ ГИ БИВА ЗА НИЩО...НО СА СПОСОБНИ НА ВСИЧКО
  16. 16 Профил на jj_jj
    jj_jj
    Рейтинг: 221 Неутрално

    Ама ако не се пишат такива "статий" кой ще разбере, че има такава авторка, че е издала книга. След месец тази книга престава да бъде събитие, за което да се пише. Така че е хубаво да има повече подобни статии - да знаем, че има автори и всеки да си открие книгите, които ще му харесат. Пък и не е лошо видим лицата на новите автори - какви са, какво ги интересува, какво пишат. Стига вече с интервюта на футболисти и певици. Според мен просто трябва да имаме избор.

  17. 17 Профил на lil_alex
    lil_alex
    Рейтинг: 763 Неутрално

    "Мъжът, който дойде да ги пресрещне, беше облечен с протрито кожено яке, а старателно обръснатата глава му придаваше още по-унил вид."

    Има ли редактор? Какво ще кажете за, "Посрещна ги унил мъж с протрито кожено яке."

    Стилът е страстроубийствен. Изреченията-монотонни. Глаголите- дежурни, не оригинални.

  18. 18 Профил на Starsky
    Starsky
    Рейтинг: 594 Неутрално

    само за сведение, жената е завършила НБУ.
    В Економедия ще научим явно само какво става в мрежата на Отровено Общество. За тях явно извън техните теми и хора друга България не съществува.

    Who looks outside dreams. Who looks inside awakens. Carl Jung
  19. 19 Профил на idiva
    idiva
    Рейтинг: 484 Неутрално

    До коментар [#2] от "Митев":

    В литературата е важно чувството, глезените читатели, за чието внимание се борят всички автори, избират литература, която с всички средства на словото ги кара да чувстват. Много от младите български автори създават шокиращо мрачни творби, дори и тези, които имат оригинален поглед и могат да пишат. Защо ли? Аз не чета криминални романи и исторически трилъри и смятам, че сме далеч от Нобеловата награда. Обичам да чета (някои от) Нобелистите и напълно разбирам, защо са удостоени с наградата. А други - не съвсем.

  20. 20 Профил на Митев
    Митев
    Рейтинг: 2027 Неутрално

    До коментар [#19] от "idiva":

    Пропуснал съм да сложа кавички на определението, което съм дал за младите ни писатели... Но дори и да съм го казал сериозно, а не на бъзик, си мисля че друго е по-важно - горе-долу както казвате Вие - чувството, но още по-точно би били да се каже, че им липсва душа. Душата означава не само чувство, а и самобитност, собствен почерк, широка култура и писане по призвание, а не заради самото писане. Не означава епигонство, нито пък подражание на чужди модели и предъвкване на изтъркани теми. Не значи и оригиналничене...

    Не познавам творчеството на Елена Алексиева, днес в книжарницата забелязах нейната книга, но дори не се сетих, че тя е тази, която вече съм коментирал. Както и да е, това няма значение, но ми правят впечатление дългите многословни интервюта, в които се ръсят рецепти и съвети, които са обидно елементарни за средно начетения човек!

  21. 21 Профил на convince
    convince
    Рейтинг: 1320 Неутрално

    Днес всеки може да пише, даже и да издава, стига да ползва знанията си по ксерокопиране.

    Хартията търпи всичко и всеки...върху себеси.

    Даже след това може да бъде и рециклирана...

  22. 22 Профил на о. Павел
    о. Павел
    Рейтинг: 541 Неутрално

    Това е стил на детска учителка, която преподава преразказ на първолаци. По средата - опит за философстване: "Човекът произлиза от нищото". Откога родителите, благодарение на които се пръква човекът, са нищо?
    .
    Българската смърт -
    http://archiman.livejournal.com/

    Прочетете:http://www.veren.org/product.php?b=3922
  23. 23 Профил на viki.
    viki.
    Рейтинг: 221 Неутрално

    kak moga da se svarja s pisatelkata Elena Aleksieva.6te bada bezkraino priznatelna na tozi koito mi predostavi kordinati kato e mail ili tel nomer na koito da se svarja s neq,zada razgovarqme





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK