За какво говори документалното кино на "Сънданс" 2012

Част от плаката на "Да откриеш Севера" (Finding North)

© http://www.facebook.com/findingnorthmovie

Част от плаката на "Да откриеш Севера" (Finding North)



Когато един филм говори по време на "Сънданс", зрителите слушат. Именно заради това всяка година по време на най-големия фестивал за независимо кино новата порция от документални филми се очаква с огромно нетърпение.


Реалните истории са едни от най-добрите ленти, показвани на форума, като тази година темите, които засягат, в най-общ план могат да бъдат обобщени в: кризата в здравеопазването, войната, която се води в наркосвета, сексуалните злоупотреби по време на война, ядрената енергия и промените в климата.


"Сънданс" по традиция е мястото, където филмите, правени извън големите холивудски студия, правят своята премиера и е сред водещите сбирки за създателите на документално кино от цял свят. Един от основните създателите на фестивала Робърт Редфорд е и силен любител на тази кино форма.




Миналогодишния носител на "Оскар" "Неудобна истина" (An Inconvenient Truth) дебютира именно на този фестивал и успя да даде тласък на каузите, свързани с опазването на околната среда. Много от останалите документални филми също използват "Сънданс" като подиум, на който да дадат начало на своите социални кампании.


"Ако има добре направен филм за даден проблем, то тогава това не е само един велик филм на показ, а проблем, който "Сънданс" изкарва на предна линия", коментира писателят и режисьор Кирби Дик, чийто документален филм за изнасилване в американката армия, озаглавен The Invisible War, направи своята световна премиера на фестивала тази година.


Кадър от "Къщата, в която живея" (The House I Live In)

© http://www.facebook.com/DrugWarMovie

Кадър от "Къщата, в която живея" (The House I Live In)


Много от документалното кино на "Сънданс", който приключва в неделя, 29 януари, разказват за проблемите, с които обикновените американци се сблъскват. The Invisible War даде глас на малко познат досега проблем, докато други ленти се фокусират над далеч по-широкобхватни теми.


Режисьорът Юджийн Джареки и неговият "Къщата, в която живея" (The House I Live In) проследява продължителната и неуспешна борба на Америка с дрогата. Джареки критикува политиката по отношение на наркотиците, съдилищата, затворите и тяхното въздействие върхи малцинаствата.


Маки Алстън се концентрира върху пробелмите с хомосексуалността в организираната религия във филма "Обичай свободно или умри" (Love Free or Die), в който той представя първия гей владика в епископалната църква Джийн Робинсън и неговата продъжителна борба за приемане във вярата.


Кадър от филма "Обичай свободно или умри" (Love Free or Die)

© http://www.lovefreeordiemovie.com

Кадър от филма "Обичай свободно или умри" (Love Free or Die)


"Избягай от огъня: Борбата за спасението на американското здравеопазване" (Escape Fire: The Fight to Rescue American Healthcare) отбелязва, че независимо от нарастващите разходи за здравеопазване, резултатите, с които се сблъскват пациентите, са най-лошите от години насам.


"Има толкова погрешно разбиране за това какво не е наред в здравеопазването, как можем да го поправим и да продължим напред", споделя помощник режисьорът и продуцент на филма Матю Хайнеман пред "Ройтерс" и допълва, че целта на лентата е да изясни тези проблеми - защо е разбира системата, защо фундаментално не иска да бъде променена, както и хората, които се опитват да я променят.


Сюзън Фрьомке от екипа на филма се надява, че фестивалът ще се превърне в повратна точка и ще даде старт на цяло движение в тази посока, което ще помогне да бъде разбрана нуждата от промяна на системата в страната.


Създателите на "Да откриеш Севера" (Finding North) имат подобни надежди за техния документален филм, който се фокусира над проблемите с глада в Америка. "Първата стъпка е да дойдете и да гледате филма. После кажете на приятелите си, тъй като "цайтгайстът" ще го оправи. Когато имаме политическата воля да сложим край на глада, ще успеем. Правили сме го и преди", казва един от режисьорите Силвъбуш.


Кадър от "Невидимата война" (The Invisible War)

© http://www.facebook.com/invisiblewarmovie

Кадър от "Невидимата война" (The Invisible War)

В "Невидимата война (The Invisible War) Кирби Дик проследява живота на жени и няколко мъже военнослужещи, които са били нападани от техни колеги по време на служба.


"Основната цел бе бъде дадена гласност на проблема. Над 500 хил. жени са били жертви на нападение в армията и за мен е шокиращо, че толкова малко хора знаят за това. За мен бе новост да правя филм, в който темата е толкова секретна и толкова покрита", казва Дик пред "Ройтерс". Според него е важно хората в САЩ да знаят, че хората в тяхната страна, които ги защитават, не са защитени. С филма си той се надява да предизвика необходимата реакция в Американската армия, Конгреса и Белия дом.


В тази страна има усещане, че е нужна промяна, казва още режисьорът и допълва, че с този фестивал създателите на документални филми, както и останлите, се опитват да отразят това, да бият алармата и да издигнат глас.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (5)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Beyond
    Beyond
    Рейтинг: 1134 Любопитно

    "Над 500 хил. жени са били жертви на нападение в армията ..."

    500 000?!

    TAKE THE RED PILL!
  2. 2 Профил на diegos
    diegos
    Рейтинг: 1229 Неутрално

    Един от основните поддръжници и активисти на фестивала Робърт Редфорт ...

    ----

    Ми той всъщност е СЪЗДАТЕЛЯ на кинофестивала... и носи името на героя му от киношедьовъра Butch Cassidy and the Sundance Kid

    и Редфорд със "Т" ... алеле майкоуу...

  3. 3 Профил на Matt Sunshine
    Matt Sunshine
    Рейтинг: 8 Неутрално

    До коментар [#1] от "Beyond":

    Над 1.8 милиона жени служат във въоръжените сили на САЩ. Половин милион нападнати звучи като доста реална цифра. Трябва да се има предвид, че не всички нападения завършват със сексуален контакт, някой от тях са побои, други са вербални нападки, които също се смятат за нападение. Някъде бях чел, че една трета от всички жени в армията са били изнасилвани. Един от най-популярните методи е, някой с по-висок ранк от жената и дава избор, или да спи с него или той да я сложи да кара една от първите коли в конвоя. Това е почти сигурна смърт на много места в Ирак и Афганистан, тъй като вражеските части там обичат да взривяват първите коли за да спрат маневрите на останалите и да ги стрелят от страни. Ако тя откаже да спи с него, той я назначава да кара една от тези коли няколко смени наред, което не е правилно, тъй като по правилата трябва всички да се редуват, включително и по-високите неофицерски ранкове. В крайна сметка, много жени просто избират да спят с тези типове и да си замълчат, макар че това си е чиста проба изнасилване.

    چیزی که مرا نکشد مرا قوی تر می کند
  4. 4 Профил на Оракулът от Делфи
    Оракулът от Делфи
    Рейтинг: 458 Неутрално

    "миналогадишният носител на Оскар The Inconvenient Truth"... Този филм е на над 10 години, за какво става дума тук?

    Публикувано през m.dnevnik.bg

    Γνώθι Σεαυτόν
  5. 5 Профил на Оракулът от Делфи
    Оракулът от Делфи
    Рейтинг: 458 Неутрално

    "миналогадишният носител на Оскар The Inconvenient Truth"... Този филм е на над 10 години, за какво става дума тук?

    Публикувано през m.dnevnik.bg

    Γνώθι Σεαυτόν




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK