Константин Божанов, режисьор на "Аве": Когато се появи фалшивина на екрана, губиш зрителя

Константин Божанов

© Личен архив, Личен архив

Константин Божанов



Българският филм "Аве" ще открие "София филм фест" на 9 март, а от 23 март ще направи дългоочакваната си обиколка по киносалоните в страната. Живеещият в Ню Йорк режисьор и скулптур Константин Божанов разказва пред "Дневник" повече за филма с Ованес Торосян ("Източни пиеси", "Тилт") и Анжела Недялкова, селектиран в "Седмицата на критиката" в Кан и получил специална награда на журито по време на престижния фестивал в Сараево.


Обикновено филмите, особено българските, преминават през много етапи, докато достигнат финализирането си. Беше ли трудно да се реализира "Аве" или имахте ясна представа за начина, по който ще подходите към него?


- От идея до сценарий и завършване на филма процесът беше изключително дълъг. Неколкократно се промени концепцията за техническото изпълнение. Поради тази причина, а и заради забавянето на финансирането му той се проточи доста във времето. Иначе първият вариант на сценария беше написан за сравнително кратко време – по-малко от месец. В този първи вариант имаше една свежест, която може би малко се позагуби след многократни преработки и външни намеси в периода на очакване на финансиране и промени в концепцията на продукцията.




Споменавали сте, че харесвате малко от филмите, които излизат от България. Какво не им достига?


- Бих желал да отворя скоба, че не съм успял да гледам известна част от българските филми от последните 1-2 години, тъй като се разминавам с тях – или не мога да ги уцеля по фестивали, или не успявам да ги видя, докато съм тук. На мен лично проблемът ми е провинциалното отношение цялостно към киното и в конкретност подхода към киноразказа в българското съвременно кино. Има едно клептоматично копиране на всевъзможни стилове и жанрове и определена липса на оригиналност на изразния език.


Като контраст мога да дам румънското кино през последните 10 години, в което има оригиналност, която идва от искреността на творците към темата, героя и като цяло към киноезика. Няма го това чалгаджийско отношение, което тук често присъства във филмите през последните няколко години.


Първият му пълнометражен филм "Аве" е провокиран от реални събития в неговия живот. Когато е на 19 г. и негов близък приятел се самоубива. И подобно на героя на Ованес Торосян предприема пътуване на стоп, за да пристигне на погребението. Героинята на Анжела Недялкова е прототип на 16-годишно момиче, което среща през нощта на стълбите пред студиото си в София, когато е учил в Художествената гимназия.


Това означава ли, че по време на снимките на "Аве" е имало определени неща, които сте избягвали да правите, като един вид поучаване от грешките на другите български режисьори?


- Не, не съм се съобразявал. По принцип аз нямам някакво съревнователно отношение към киното. "Аве" е много камерен филм, чиято продукция беше неописуемо тежка и пълна с грешки поради пълна дезорганизация на терена, за която за съжаление не мога да поема вина. Но основният ми водещ принцип по време на снимките беше да премахна всякаква фалшивост в играта на актьорите, в историята, в поведението им на екрана. Този филм се нуждаеше от една тиха откровеност, в което според мен се изразява и неговата сила.


В "Аве" има сравнително малко диалог и една от критиките към него, най-вече от американските медии като The Hollywood Reporter и Variety Magazine, е, че филмът е бавен. За мен лично той е прекалено бърз! Според мен ефектът щеше да бъде много по-хипнотичен, ако филмът беше забавен не с една, а даже с две идеи. Европейската преса засега реагира изключително добре, често възторжено.


Мнението ми е, че филмът е не само гледаем, но също така и доста развлекателен, макар и историята да е драматична. Целта ми никога не е била "Аве" да бъде дълбоко интелектуален филм. За мен простотата на изразните средства, макар и трудна, но е нещо, към което постоянно се стремя.


Кадър от "Аве"

© Le Pacte

Кадър от "Аве"


Към българските актьори има често критики, че влагат твърде много театрална игра, когато са пред камерите. Това ли беше проблемът?


- Да. В момента, в който на екрана се появи фалшивост, ти губиш зрителя. Независимо дали филмът е фантазия или реалистична драма, трябва да има логическата обоснованост и органичност на сцената.


За мен е изключително важно в един филм да има откровеност към сюжета и героите, да не се подценява зрителят. Когато сдъвкаш една история и я изплюеш в устата на зрителя, защото смяташ, че той е неспособен да я разбере, това е изключително неуважение към интелекта му. Холивуд определено специализира в подобен подход. Зрителят е много по-интуитивен и интелигентен, отколкото много продуценти и режисьори смятат.


Като цяло в "Аве" се опитах да разкажа една сравнително комплексна история на човешките взаимоотношения с прости и пестеливи изразни средства. За да постигна това, се опитах да избягам всякаква театралност. В този аспект имах най-вече проблеми в работата си с някои по-установени актьори в поддържащите роли.


Тоест е имало проблеми с утвърдените актьори вместо с младите?


- В играта на Анжела Недялкова и Ованес Торосян имаше невероятна органичност, докато с част от по-наложените актьори имах проблеми да получа на екрана това, което ми беше необходимо. Подходът ми беше дубли до безкрайност, докато те едва ли не започнат да мразят това, което правят, и да не играят. Като без да споменавам имена, една от актрисите не смяташе, че може да направи повече от постигнатото "гениално" изпълнение и отказваше да прави повече дубли. След това направи един дубъл, в който тя отказа да играе и който се оказа единственият използваем, а не непропит в патетичност дубъл.


Обичам работата си с непрофесионални актьори и вероятно в следващия си филм ще използвам такива.


Значи опитът не е определящ в актьорското майсторството?


- Зависи. На мен ми е по-лесно да подскажа на някой какво искам, отколкото да сменя на някого вече наложените му навици. Моето мнение е, че до голяма степен НАТФИЗ влияе доста негативно от гледна точка за игра пред камера. Наскоро гледах някои спектакли и ако те са емблематични за това, което се случва като подход на театралните режисьори и актьори към сцената, положението там също не е много розово.


Ованес Торосян, който играе главната роля, е не само изключително талантлив, но има един вроден инат, който го предпазва (разсмива се). По време на снимки той доста често правеше много неща просто на инат и аз умишлено реших до го използвам - в случая на "Аве" това работи изключително добре за героя. Макар и на снимачната площадка да имахме трудни отношения, впоследствие успяхме да ги преодолеем и сега както той, така и Анжела се радват на успеха на филма.


Доколкото знам, в началото не са били много мотивирани да участват във филма...


- И двамата, но поради различни причини. В най-ранния период от създаването на филма бях предложил ролята на по-големия брат на Ованес (Тигран), но две години по-късно решихме, че ни е необходим актьор, който да е по-близък до реалната възраст на героя, да има по-различна чувствителност и визия и който може да изглежда уязвим.


От продуцентска гледна точка имаше съпротива и срещу Ованес, и срещу Анжела, но вярвах, че това са правилните хора. В началото Анжела беше избрана за една малка роля, но много я харесах и я викнах за главната. Но тя не се появи!


Анжела Недялкова

© Le Pacte

Анжела Недялкова


Единственото, което знаехме за нея, е, че учи в приложното училище. Изпратих човек от екипа да я потърси, но се оказа, че не е в училището. Намерихме директорката, тя ни даде телефона на майка й или това, което си мислеше, че е телефонът на майка й - оказа се, че е телефон на магазин за бельо. Два дена по-късно кастинг режисьорът я намери напушена в 10 сутринта в едно кафене. Веднага взех такси и тръгнах натам. Разбрахме се да дойде на кастинг следващия ден, но тя пак не се появи. Това се развива две седмици преди началото на снимките. Тогава всички ми казваха, че да продължавам да я търся е пълна лудост.


След второто непоявяване отидохме до училището й, но за технически оглед за снимки. Намерихме я там на поправителен изпит по физическо. След това най-накрая успях насила да я доведа до офиса и моментално ми беше ясно, че химията или липсата на такава с Ованес е точно това, което ми беше необходимо. Преди снимките се чудехме дали да не сложим на Анжела един GPS, тъй като снимките се развиват по пътя из страната и може да се събудим някоя сутрин и тя да е изчезнала.


А всъщност от началото до края беше напълно посветена и нямаше едно оплакване. С изключение на една много тежка сцена, която отпадна в последния етап на монтажа, тъй като буташе историята в съвсем друга посока. Ставаше въпрос за изнасилване и след третия дубъл вече беше напълно без сили.


Двамата актьори са малко като вода и масло, не се смесват по естествен начин. Това породи най-голямото ми опасение – дали хората ще повярват на тази история? "Аве" е необичаен и любовен филм, но дали в крайна сметка можеш да й повярваш или не? Защото в реалния живот химията между тях беше нулева и това беше опасно, но промених любовната сцената накрая, като реших да използвам тяхната неопитност, реална свенливост, вместо да се опитам да бутам сцената в някаква неестествена посока.


Ованес Торосян и Анжела Недялкова в "Аве"

© Le Pacte

Ованес Торосян и Анжела Недялкова в "Аве"


Едно нещо, което е изненадващо, че сякаш никой до момента не е забелязал – във филма Йосиф Сърчаджиев прави първата си роля в киното от близо 10 години...


- Ролята му, макар и сравнително малка, е изключително запомняща се. Както в случая на Йосиф Сърчаджиев, така и в този на Бруно Ес ролите бяха писани специално за тях. Сърчаджиев познаваше сценария близо 2 години преди да започнем снимки, а жена му, която е сценарист, подкрепяше морално проекта. Ролята му говори сама за себе си, не е необходимо да я разказвам, тъй като пестеливостта, с която отразява героя, както и комуникацията му с останалите актьори, е доста многопластова.



Божанов е роден през 1968 г. Завършва Националната художествена гимназия в София, а по-късно Кралския колеж за изкуство в Лондон и документалистика в Нюйорския университет. Дебютира с документалния филм "Невидими" (2005), разказващ историята на шестима хероинозависими.


След реакциите към филма на Запад имате ли някакви очакванията каква ще бъде реакцията тук?


- Нямам никаква представа! В Европа засега филмът се справя изключително добре. Той вече участва или е селектиран в над 32 фестивала в 23 държави, и то най-вече в състезателните програми. Критиката, която получава в Европау е много добра. Но за България не знам – бих желал филмът да се възприеме добре, но нямам никаква представа дали това наистина ще се случи.


Надявам се прогресивно да има все повече и повече да има зрители за едно друго кино, което да е различно от комерсиалното, чиято основна мисия е развлеченията. Нямам нищо против това кино, но има и друг тип с различни стойности.



Дебютирате с документалния филм "Невидими" - една доста разтърсваща история за шестима хероинозависими. Знаете ли какво се случва с участващите във филма седем години по-късно?


- Дълго поддържах връзка с тях, но по едно време чисто психически срещите ми с тях ставаха все по-тежки. Знам от Facebook, че двама от участващите във филма живеят един доста различен живот. А Реми (най-възрастният от зависимите във филма с над 25-годишна пристрастеност към наркотиците; в епилога на филма е описан като за последно видян да продава уиски и Библията на улицата) се оказа българският Кийт Ричардс! Този човек нищо не го поваля и поредната шокираща новина за него дойде в Кан. По време на партито след премиерата на "Аве" Анжела беше излязла на плажа и ми каза, че го е била видяла с някакви млади девойки! Той е много интересна личност и всъщност едва не умря по време на снимките – има сцена в "Невидими", в която предозира и доста по-късно си дадох сметка, че ние не снимахме кино, а е нещо, което се случи в реалността. Можеше да свърши много трагично, но завърши почти комично – когато забелязахме, че той няма никакви признаци на живот, а тялото му беше в S-форма, започнах да звъня на Бърза помощ, но те не можеха да разберат къде сме и искаха да им докажа, че съм на повече от 14 години. В това време не можехме да му изправим тялото – като му натиснеш гърдите и краката му се изправят, като натиснеш краката му, главата му подскача във въздуха. Беше като от сцена на "Бъстър Кийтън"! Когато вече бяхме решили да отидем на улицата и просто да се молим на някого да ни закара в "Пирогов", той за секунда се съживи (половин час по-късно) и попита къде му е цигарата.


Не бях гледал "Невидими" от години, но сега имам налудничавата идея да премонтирам филма, тъй като в него има много артефакти, които са излишни.


Все още ли зависимите са невидими?


- Независимо в какво общество са те остават невидими, тъй като обществото отмества поглед от тях и ги поставя под общ знаменател. Това е болезнен начин на живот особено след определена точка на зависимост и в един момент ние преставаме да се интересуваме от тях като индивиди с техните човешки особености. С всичките си проблеми като документален филм, "Невидими" даде една платформа на тези млади хора да изразят мислите и чувствата си, а не да ги представи като част от някакъв социален феномен. По тази причина филмът не се занимава със семейните и социалните причини, които водят един индивид към зависимост. Но много се надявам всички да са окей. За четирима от шестимата имам по-скорошни контакти. Момичето във филма беше по време на финала на метадон, което според мен спаси живота, но не знам какво става с нея сега. Едно момче с изключителен интелект, което исках дори да играе в "Аве", се оказа, че е в много тежко състояние и просто изчезна. Разбрах от майка му, че е заминал за комуна в Италия. Всъщност участващите във филма бяха една безкрайно интересна дружина, с която се работеше много лесно.


Но не обичам да гледам назад, за мен е важен следващият филм. Миналата година много малко работих по следващия си проект, тъй като след премиерата в Кан се ангажирах с едно тримесечно пътуване от фестивал на фестивал.


Кадър от "Аве"

© Le Pacte

Кадър от "Аве"


Какво може да разкриете около следващия филм? Идеите за него бяха, че ще се развива в Париж...


- В началото бях скицирал три различни проекта, но в крайна сметка се случи нещо, което не очаквах. Върнах се обратно към идеята на един стар сценарий, по който преди години работих с Арнолд Баркус, косценарист и на "Аве", и който, поне аз, бях погребал. В един момент си представих една много по-различна и минималистична история на главния герой. Историята е една модерна интерпретация на "Престъпление и наказание", развиваща се в Бруклин. Никой не свързва книгата с бурна сексуална връзка, но в нашия вариант това се превръща във водеща тема – прототипът на Разколников също така тук не се сблъсква с подобно чувство за вина, като и не следва духовно и религиозно пречистване. Предстои да се види дали сценарият ще проработи. Въпреки че е писана за Бруклин, мисля, че историята е много универсална и би могла да се развие във всеки по-голям европейски град и мисля да напиша и такава версия, тъй като се отварят нови врати за финансиране и осъществяване на филма.


Промени ли се концепцията Ви за това какво е киното, след като напуснахте България?


- Концепцията ми за кино е нещо, което се развива от юношеските ми години. Като ученик в Художествената гимназия прекарвах голяма част от времето си в "Одеон" ("Дружба") и там се запознах с киното на 60-те и 70-те, към което продължавам да имам силен афинитет. Но не заради носталгични чувства, а заради отношението към историята и към героя, всичко е изчистено от ненужни ефекти и ефекти. Това е тип кино, което е по-близо до литературата, отколкото това, което прави Холивуд в днешно време.


Много обичам комедиите и рано или късно смятам да опитам и този жанр. В "Аве" има някои комедийни моменти, макар и не такива, на които да се тресеш от смях...


Къде се чувствате по-уверен – в скулптурата или киното?


- И в двете неща съм еднакво уверен и неуверен! Освен собственото ми творчество като визуален артист и киното, за съжаление в живота ми има един трети елемент, от който се опитвам малко по малко да се освободя. Собственик съм на студио за арт продукция в Ню Йорк, което, ироничното е, че е изключително реномирано и успешно. Но вече ми е все по-тежко да жонглирам трите неща. Поради тази причина смятам да се концентрирам изцяло върху работата си в киното и собственото ми творчество, и се надявам скоро да мога да се издържам напълно от това.



Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (21)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Югозомби. Безсрочен бан след модераторски произвол
    Югозомби. Безсрочен бан след модераторски произвол
    Рейтинг: 1067 Любопитно

    И защо ни се поднася тази неубедителна шаблонна риторика? Мнозина от зрителите са точно толкова подправени, колкото и онова, което стоварват върху тях родните създатели на филми. Или някой ще се опита да ме убеди, че в истории като "Тилт" има същинска психологическа и историческа правдоподобност? Лютата борба на един милиционер против гаджето на щерката и изборът на гаджето да попадне в затвора, за да остане заедно с нея... Това е бутафория. Това е клише за Прехода, разказан като драматургичен кич. Фалш от най-чиста проба.

    Модерацията системно трие критични към политиката на изданията коментари и налага бан на авторите им. Тази несвобода обезсмисля коментирането в "Икономедиа“.
  2. 2 Профил на izabell
    izabell
    Рейтинг: 1330 Неутрално

    Здравейте,не прочетох изцяло репортажа,нямам време
    Само ще се произнеса защо БГ филм губи зрители.Защото липсва оргиналност.И да е заложена някаква свежа идея тя се омърля,къде с реч къде с простащина а не сме такава нация.Даже да се ИЗЛЪЖЕ за някоя наша национална черта е добре.А ние да си покажем чернотата.ЗАЩО,вие,РЕЖИСЬОИТЕ, ще кажете.Затова няма и хепиенд и щастлив край и светлина.

  3. 3 Профил на Daj Ribu
    Daj Ribu
    Рейтинг: 1021 Неутрално

    Хубаво е, че в последните години се появиха доста български филми, но не е хубаво, че сюжетите им си приличат като две капки вода, да не говорим, че в почти всички играят едни и същи актьори. Взе да става много еднообразно. Трябва да се разчупи поредният стереотип. Постоянно залитаме в крайности.

    Рибу, рибу - дай рибу, рибу, рибу - дай
  4. 4 Профил на greshite
    greshite
    Рейтинг: 0 Неутрално

    Не искам да гледам филми с белезници, предпочитам да чета - та вие си го гледайте сами.

  5. 5 Профил на izabell
    izabell
    Рейтинг: 1330 Неутрално

    Понеже сте сложили снимка на мечето само ще ви подскажа как се появи моята идея,преди тази на Тавието.От блога на Пейо ,който се рекламираше във в-к Капитал,преди години.Много ми хареса понеже никога съм имала играчки,лично мои.Другото е художествена дарба

  6. 6 Профил на izabell
    izabell
    Рейтинг: 1330 Неутрално

    Но историята не свършва до тук.Понеже се срещах тайно с един много Важен човек(от дискретност няма да спомена име),а Блога гадаеше кво става и некоректно пусна снимка на мече с неясен полов признак,ей така от злобичка на Тавието или на някой друг претендент за звезда.Ама Класиката си е класика-ае сега Тавие да напише нещо подобно,Ново а.А иначе за Интриги еша ни го няма по света.

  7. 7 Профил на Вени Г.
    Вени Г.
    Рейтинг: 1067 Неутрално

    Браво на Косьо Божанов! Развива се невероятно. "Невидими" навремето ме потресе с с бруталната си откровеност. Дано по-скоро се появи "Аве" в България.

    Най-добрият аргумент против демокрацията е 5-минутен разговор с избирател - Уинстън Чърчил
  8. 8 Профил на Slex
    Slex
    Рейтинг: 453 Неутрално

    "Историята е една модерна интерпретация на "Престъпление и наказание", развиваща се в Бруклин. Никой не свързва книгата с бурна сексуална връзка, но в нашия вариант това се превръща във водеща тема – прототипът на Разколников също така тук не се сблъсква с подобно чувство за вина, като и не следва духовно и религиозно пречистване."

    ---------------------------

    Това като го махнеш, какво остава от "Престъпление и наказание"? Не са ли чувството на вина и угризенията на Разколников в същината на романа? За каква модерна интерпретация става дума тогава?

    Иначе съм съгласен с Божанов, че е крайно време българските актьори да се отърсят от театралния си маниер, когато играят пред камера. И поне от това, което виждам в трейлъра, до голяма степен е успял да не допусне елементи на театралничене във филма си (на фона на другите български филми).

    Иначе съм съгласен с много

  9. 9 Профил на convince
    convince
    Рейтинг: 1233 Неутрално

    БОЖАНОВ - ТРЕТО ПОКОЛЕНИЕ КОМУНОИД НОСТ, изследва резултатите на разрушителната им дейност, разбира се без резултат.

    Самоцелната повърхностна документалност е доведена до скука (следователно недай си боже и до празен салон) в максимални размери, както и личното му отношение към осребряването им също.

    Колкото скулптор, толкова и режисьор, разбира се и обратното.

    А един ден може и министър на културата.

  10. 10 Профил на Трезвен
    Трезвен
    Рейтинг: 1341 Разстроено

    Филма е ужасно некадърен и като пример мога да посоча ужасно несвързания сюжет, неясните мотивации на главните герой... списъка мога да го направя и по-дълъг ако гледам филма пак. Очаквах да е дори по-добър от Източни пиеси, но уви, не е. Ужасно си личи, че никой от екипа не е стопаджия- има глупости които само човек който никой не е правил това може да напише.

    Последния елемент който ужасно много дразни са говорните дефекти на младата актриса, която не била напълно актриса. Има цели нейни монолози в които Х-тата, Щ-тата, Ш-тата, С-тата са една голяма каша.

    Съжалявам, че тия хора не се научиха вече толкова години да напишат и снимат една елементарна история. Но важното е парите да вървят.

  11. 11
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  12. 12 Профил на Мерилин
    Мерилин
    Рейтинг: 754 Неутрално

    Според мен, проблемът не е в "театралния" маниер на актьорите, в крайна сметка за това си има режисьор, който може да ги накара да повтарят всеки дубъл до втръсване, докато му хареса, стига да не го мързи, режисьорът трябва да е обсебен от любовта си към киното, а не от собственото си величие, за мен най-важен си остава операторът в един филм, ако той умее "да хване мига", нещата стават, Ал Пачино има изключително силно излъчване, дори когато мълчи в кадър и според мен българските кинаджии има много да учат, но не от себе си, а от най-доброто в жанра.

    ПП Режисьорът трябва да работи плътно и с монтажиста на филма, а не да само да му дава насоки, както и да не разчита на това, че композиторът ще запълни с музиката си празнините на творческото му безсилие, но както във всяко изкуство, творците са два вида - такива които могат и такива, които не.

    Поддържането на АСТА е позор, независимо от партийната принадлежност.
  13. 13 Профил на Десен
    Десен
    Рейтинг: 1341 Неутрално

    Истината е че България никога не е имала стойностно кино.
    Имаше някакви соц театрални постановки. Разни тъпизми за които сега боготворят разни вмирисани вампири на по 80 лазарника дето викат че се гордеели че били членове на БКП.
    Пълни боклуци правеха едно, пълни боклуци правят и сега, пълни боклуци ще правят и утре.
    Измъкването от затворения дяволски кръг е точно хора като тоя. Като и режисьора и сценариста и актьорите не са от България - филма се получава всъщност много добър.

    Не цъфтиш ли като цвете, гниеш като бурен.
  14. 14 Профил на convince
    convince
    Рейтинг: 1233 Неутрално

    Явно в Лондон не е място да се научиш нито как се прави кино, а скулптура съвсем.

    Трудно се наваксват липси.

  15. 15 Профил на izabell
    izabell
    Рейтинг: 1330 Неутрално

    Какво,а?Още ли висите тук ,еми не се познах във филма.Да бяхте ангажирали за главна роля Зарата,народа щеше направо да ви повярва,ха ха ха,

  16. 16 Профил на Читател
    Читател
    Рейтинг: 1900 Неутрално

    До коментар [#11] от "о. Павел":

    Споделям мнението ти. Маркетинговата машина не може да създаде добра история и послание към зрителите - всичко опира на първо място в сценаристите. А те са трагедия и във филми, сериали, шоу програми. Единици са продукциите, които заслужават внимание. Покрай повечето бездарни неща шума е най-много.

  17. 17 Профил на selena
    selena
    Рейтинг: 1128 Разстроено

    До коментар [#16] от "Читател":

    латино сапунките имат по-съдържателен сценарий от някои наши сериали.

  18. 18 Профил на Читател
    Читател
    Рейтинг: 1900 Неутрално

    До коментар [#17] от "selena":

    Определено.

    Вчера например изгледах последователно последния епизод от "Под прикритие", така шумно рекламиран, с невиждани каскади и какво ли не, и "Отмъщение за Анджело". Последният ми се видя в пъти по-приятен, смислен и оставящ спомен.

    Идеолози като Митовски се опитват да ни внушат, че чрез тези крими сериали показвали суровата действителност, която в медиите не се разказвала напълно, ала де факто ни представят в сакрализираща светлина мафиотите. Полицаите са на втори план (точно обратното на традициите в европейското и американското кино в този жанр). Да не говорим за клишетата, виковете, дървените реплики на много места - няма естествен ход на събитията, а във всеки миг се търси зрелищност. Да не сме имали крими сериали досега или да сме в зората на този жанр, разбирам, ала не сме.

  19. 19 Профил на bellabella
    bellabella
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Извинете, някои знае ли къде може да се намери имейла на режисьора Константин Божанов?

    Исках да питам и автора на тази статия за това, но никъде не видях негов имейл за връзка. Ще се радвам, ако някой от форума или самият автор на този материал може да ми даде координати и по-специално имейла на режисьора!

    Благодаря предварително!

  20. 20 Профил на vanilia
    vanilia
    Рейтинг: 221 Неутрално

    Филмът е чудесен, лиричен, смислен и смешен едновременно, с прекрасни кадри и отлично актьорско присъствие! Отдавна български филм не бе беше зареждал така и най-искрени поздравления на екипа и пожелания за успех! Този филм е оригинален и чист и режисьорът впечатлява с така ясната си мисъл и визия за това, какво иска да прави. Откритие!

  21. 21 Профил на razbi.r_v.am
    razbi.r_v.am
    Рейтинг: 427 Неутрално

    До коментар [#19] от "bellabella":

    За участие като актриса ли те интересува?
    (нямам ирония във въпросът)

    "Нещастието, мракът и невежеството съществуват само в отсъствието на любовта."




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK