Истинският български дебют на диригента Йордан Камджалов

Йордан Камджалов на репетиция с оркестъра Филхармония Лондон, в Кралската фестивална зала, 2011 г.

© Софийска филхармония

Йордан Камджалов на репетиция с оркестъра Филхармония Лондон, в Кралската фестивална зала, 2011 г.




"Българинът Йордан Камджалов с елегантния си диригентски жест, с прибраната черна коса и с изящния си стил кара критиците да го сравняват с младия Челибидаке и излъчва дискретна самоувереност." - цитат от "Гардиън"

Лесно ли влязохте в Берлинската музикална академия?
- Тръгнах към Берлин със съзнанието, че това е един от световните центрове на дирижирането, свързван с Фуртвенглер, Караян, Никиш, Абадо. Но не знаех съвсем точно къде попадам. Цял живот ще помня деня, в който за първи път стъпих като слушател в Берлинската филхармония – Озава дирижираше.


Сега вече съм на сцената в Берлинската филхармония. Колегите ми ми казваха да не кандидатствам там - да не се излагам. Бях на 22 години. Не знаех дума немски. Не знаех изискванията. Не знаех, че годишно в Берлинската музикална академия приемат само един-единствен студент по дирижиране. Професорите обаче, изглежда, са открили у мен каквото им трябва. Рекли са си навярно: "Я, тоя е луд и див! С него може да се работи." И ме взеха. 




Започнахте ли вече да правите музикалните планове на Хайделберг?     
- Вече много активно се занимавам с това, при все че встъпвам в длъжност от сезона 2012–2013. Плановете ми за театъра и за моя оркестър стигат до следващите 5 години. Иначе не е възможно в музиката на съвременния свят. За фестивалите не планираме толкова надалеч. 


Какво означава да ви представлява такава високопрофесионална и респектираща агенция като "Асконас"?
- Между артиста и неговия личен импресарио трябва да се установят взаимоотношения на доверие и разбирателство, приятелство едва ли не. След доста разговори с мен импресариото ми споделил с шефа на агенцията колко много и интересни идеи имам. А той отвърнал: "Нещо повече: Камджалов има визия, което е доста повече. Друго измерение е."


"Асконас" обикновено подготвят за своите артисти цялостна стратегия за години напред. Договорът ми е доживотен, ангажиментите по целия свят. 



"Българинът Йордан Камджалов с елегантния си диригентски жест, с прибраната черна коса и с изящния си стил кара критиците да го сравняват с младия Челибидаке и излъчва дискретна самоувереност." - цитат от "Гардиън"

Отстрани изглежда като да сте роден под щастлива звезда. След седмица ще имате концерт в Лисабон с 5-дневен престой там - ще смогнете ли да посетите някоя от забележителностите му?
- Да, аз съм щастлив! Но не съм турист. Сега се прибирам от София абсолютно изцеден. Няма как това да ми се случи - да разгледам Лисабон, колкото и да ми се иска. Няма време за това.


Преди два месеца имах концерт в "Театро Верди" с оркестъра на Тоскана във Флоренция – един град, разтърсващ като история и култура. Хотелът ми беше в историческия център, два пъти дневно минавах покрай златните "Врати към рая" и така и не можах да ги разгледам. Успях само да видя оригинала на Давид на Микеланджело. 


Имах само 3 дена за подготовка, която трябваше да бъде безкомпромисна. Веднъж само си позволих един лукс - нещо, което много, много ми помага и много ми дава – природата. Остана ми малко време и извървях около 10 км по продължението на флорентинската река към едни възвишения. Позволих си го, защото диригентът е едно много социално същество по необходимост. 


Непрекъснато общувам с оркестри, със стотици хора, непознати за мен. Всяка седмица почти се срещам с много нови хора. Заради това да съм сам сред природата е лукс.


Бялото е най-специалният цвят за Камджалов.

© Организаторите

Бялото е най-специалният цвят за Камджалов.


Вие се зареждате от природата. Някои се зареждат от вярата си... 
- Моята нагласа е някак надрелигиозна, надполитическа, надпартийна. Не мисля, че това трябва да разделя хората, тези разграничения не бива да бъдат решаващи. Случвало се е журналисти да ме питат дали вярвам в Бога. Какво има тук за вярване? Вижте ми ръката: трябва ли да вярвам, че тя има 5 пръста? Ами тя просто си ги има. Или пък тази чаша вода. Тук ли е, пред нас ли е? Това просто е реалност.  Бог просто е тотална реалност.


Някак по-различни са у мен измеренията на това, което обикновено се нарича "вяра в Бога". Не може да се говори за вяра изобщо, поне на мен не ми се е налагало. Затова не ми се струва сериозно да говорим за "вяра в Бога".


Как се чувствахте след концерта в зала "България"? Същата нощ във "Фейсбук" известни музиканти го определиха като "истинския български дебют на Йордан Камджалов". Просълзени слушатели, овации на крака, 150 музиканти-изпълнители на сцената във възторг... 
- Доволен съм. Да видиш просълзени хора – както от публиката, така и от изпълнителите, е най-висшият показател, че е имало смисъл. Прибирам се в Берлин удовлетворен и мога само да си пожелая отново да срещна тези изпълнители и тази публика.


Успехът за мен е музицирането на максимума, на екстремума – тогава се раждат истинските неща. Да виждам насреща си една Софийска филхармония и хорова капела, които се раздават напълно – това е най-големият подарък. Помежду ни имаше доверие, което е рядкост за България. Това е днешният проблем тук, струва ми се. Многократно предпочитам една раздаваща се на максимум Софийска филхармония, отколкото една раздаваща се само Мюнхенска филхармония. 


Търсите раздаването до екстремност. 12 часа след тежкия концерт във Филхармонията Вие, да прощавате, изглеждате като призрак – блед, изпит, с напукани изръфани устни. Само блестящият поглед е същият. И с един трудно забележим мъничък белег напомняте на българския диригентски патриарх Добрин Петков – творил кратко и до пълна изнемога. Защо правите всичко това? Каква е мотивацията? 
- Това е един живот на огромна скорост! На огромна всеотдайност... Този живот... почти не познавам хора, на които бих го препоръчал. Съвсем честно и откровено го казвам. Това не е живот, който може да бъде живян и издържАн ей така, между другото.


Нерядко само няколко часа делят края на поредния ми концерт от началото на подготовката за следващия. Прибирам се след концерт в къщи в полунощ и веднага започвам да уча новата програма за след седмица. И сега е така – в ръчния ми багаж за полета София-Берлин след час са нотите за след седмица в Лисабон... 


Ще се наложи с мъка да се откъсна от Малер от снощи и да се насоча бързо към Вагнер и Дворжак. Да превключа светкавично. Разбира се, че знам добре партитурите за Лисабон, подобно на почти всички класически симфонии. Но сега започвам работата надълбоко и в детайли, започвам да дишам с тези творби.


Естествено, до голяма степен сам си причинявам това със своя перфекционизъм. Поставям си за цел например да уча абсолютно всичко наизуст. Ако имаш такова самоизискване и концертираш толкова много – това е почти на границата на невъзможното! 


Нали не наизустявате и оперите? Което пък едва ли е толкова нужно... Стотици нотни страници, десетки хиляди реплики... 
- За оперите – партитурата я слагам отпред на пулта за сигурност. Въпреки, че "Кармен" дирижирах наизуст сега в Берлин, в Комише Опер. Мога да науча всяка опера наизуст, но трябва с нищо друго да не се занимавам в продължение на един месец – не мога да си го позволя, нямам това време.


Причината да уча наизуст е една-единствена: контактът с оркестрантите става съвсем друг. Получава се един качествено нов тип комуникация – към което се стремя. Не е нужно неотклонно да следя нотите, а мога да гледам колегите в очите, разбираме се с поглед. По очите им мога да усетя какво им е нужно.


Понякога се разбираме само с почти незабележимо кимване и така си казваме: "Аз си го знам, и ти си го знаеш – спокойни сме и двамата." И така дишаме заедно. И продължаваме заедно. Вместо, с очи в нотите, да раздавам с бурни ръкомахания кой кога да почне "Ти, ти, сега ти...".


Излиза, че самият аз не знам, а се опитвам, мъча се да им помагам. Не може човек, който не знае пътя за Мусала да те води на Мусала. Той трябва сам да е извървял този път. Когато знам парчето абсолютно наизуст – то е като да разполагам с географска карта, с която водя колегите. Безпощадно труден път! 


Май изпитвате "недостиг на себе-безпощадност", та сте се заели и с фондация за подкрепа на изключителни български млади дарования – фондацията "Камджалов". Казват, че било израз на патриотизъм...
- По отношение на така наречения патриотизъм или силната национална обвързаност също имам доста наднационални възгледи. Ала не това е движещата мотивация да основа фондацията. Просто България има повече нужда от това. Нямате представа колко невероятно талантиви деца има тук! Във всяко отношение. Те са специални – озарени, призвани – тях точно търся. На сесия се срещам с по около 150 деца – огромен брой! И всичките заслужават подкрепа. Иска ми се да изградим заедно нещо като мрежа от съмишленици, съидейници във всички възможни сфери. Едно ново общество. 


"<em>Българинът Йордан Камджалов с елегантния си диригентски жест, с прибраната черна коса и с изящния си стил кара критиците да го сравняват с младия Челибидаке и излъчва дискретна самоувереност.</em>" - The Guardian

© Организаторите

"Българинът Йордан Камджалов с елегантния си диригентски жест, с прибраната черна коса и с изящния си стил кара критиците да го сравняват с младия Челибидаке и излъчва дискретна самоувереност." - The Guardian


В момента, в който забелязах, че мога да отделя 5 лева за да помогна на млад човек – и моментално учредих тази фондация. Хората ми се чудят, защото са свикнали шефовете на благотворителни фондации обикновено да са състоятелни, улегнали, беловласи господа. И се явявам аз с моите почти 30 години – и започвам веднага - колкото мога. С помощ само за един млад човек в началото, нататък ще стават все повече и повече.


Нима трябва да чакам да стана милионер, та тогава да отделям средства да помагам? Чакането е последното нещо, което помага. Засега издържам фондацията и децата сам. Но ще кажа "Добре дошъл!" на всеки, който се присъедини. Търся хора с визия.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK