Откъс от романа "Тихото слънце" на Петър Денчев

Част от корицата на романа

© Издателството

Част от корицата на романа




Всеки уикенд "Дневник" публикува откъс от актуална книга, избран от автора й. Този път на фокус е вторият роман на писателя и режисьор Петър Денчев, а интервю с него може да очакване утре. "Тихото слънце" ще бъде издаден от "Жанет 45" през следващата седмица.

Гласът, който сега чувате е моят.


Първоначално той се чувстваше унижен, за да говори сам. Чувстваше се самотен и безпътен. А и аз не го чувах. Но след като се изстреля през комина, той изкрещя историята ми на един дъх: като вик на смъртник и усети как достига не до ушите, а до сърцата. Той се отдели от тялото ми, което беше превърнато на прах и пара и започна да ме вика. Той ме зовеше, но аз вече не съществувах. Тогава гласът започна да шепне, после да крещи. И така до края на света.




Гласът, който се чувате е моят.


Историята, която той разказва също ми принадлежи. Отпушете ушите си и не търсете източника на звуковите вълни. Не мислете, че този глас е вашият или пък че чувате своите мисли. Дори да ви звучи така, трябва да знаете, че това е моят глас. Сега, когато част от тялото ми се изпари във въздуха, а останалата се превърна в прах, гласът е единственото живо нещо от мен. Името си не помня, защото отдавна го забравих. Имената вече не пускат корени в моята глава. Не зная дори номера, който е изписан до урната, където се съхранява праха ми. Този номер замества името ми, но това нищо не означава. Зная кой съм благодарение на гласа си.


Нищо не прощавам и прошка никой не заслужава.


На всички онези, които ме унищожиха желая вечни мъки. Длъжник съм на другите: тези, които са принудени да мълчат. Затова ще продължавам да говоря. Така че единственото нещо, което все още ми принадлежи е моят глас. По-точно аз принадлежа на него. Независимо от разстоянията и климатичните промени той се придвижва под слънцето с моята история, която разказва. В спалните и коридорите, аудиториите и баните. Без да има нужда от памет той разказва историята за човека, чието тяло се превръща в остаряла обвивка; в костница, която крие тайните на разрушението. Гласът ми разказва историята как една забрана и желанието за справедливост ме превърнаха от човек в плешиво бебе с набръчкано чело. За кого ли е тази история: нима ще има промяна, че се вълнувам толкова силно? Едва ли.


Ако гласът ми разказва за мен, той го прави от любов.


Само така ми се струва, че е имало смисъл да се родя под слънцето, да живея недълго, да изтърпя насилието върху тялото и мислите ми, да бродя из тихия град, да стоя до пустия морски бряг и да си представям как се чува прибоя. Не харесвах толкова много морето, колкото обичах мириса на водораслите. Баща ми, обратното не харесваше дори това: той се дразнеше от плясъка на вълните и крясъка на чайките. Но докато седях на морския бряг и гледах пясъка, камъните и скалите винаги си мислех: това е мястото. Подозрителното усещане, че от тук е тръгнал животът, а заедно с него и насилието не ме напускаше.


Гласът ми няма отношение към това.


Всеки път мислех как именно на този плаж слънцето е изгряло и един ден едно лигаво същество е изплувало от скука на брега. Съществото се е разделило на две. Не зная технологията, процеса, по който всичко това е протекло. Но нещо в мен ми даваше увереност, че нещата са се случили така. Следващите две тела, които са се получили също са се разделили и са образували четири нови същества. Разделението и насилието са започнали, когато един е трябвало да решава вместо многото.


По-силните започнали да управляват по-слабите.


По-умните да забраняват на по-глупавите.


Доверчивите да страдат заради лъжливите.


Когато се случва така, че да бъдеш унищожен най-малкото което очакваш е, че гласът ти ще проговори сам на всички останали. Гласът няма как да прилича на мен, той не е направен от мен, не е създание по образ и подобие, но носи мен в себе си. По какво го разпознавам ли? По това, че помня как звучеше преди революцията. По това, че помня как звучеше преди операцията, която ми направиха, за да ме накажат.


Моят глас говори.


До този момент се оказах прав за всичко: една сутрин слънцето изгря, мокро от сутрешната мъгла и огря земята. Мен ме нямаше. Разбира се, че не наблюдавах смъртта си, защото не съм виждал и раждането си. Този момент беше специален, защото всички чуха историята ми. Слънцето грееше и тихо осветяваше градът, в който живеех. Един комин изпускаше сивкаво-жълт дим, а водата от тялото ми се беше изпарила. Гласът ми се е изстрелял в пространството над града, над цялата земя и е изкрещял моята история. Ето така се е получило.


Затова го чувате.


Единственото, което сега му остава е: да говори.


Преди се измъчвах, защото не чувах думите, които излизаха от устата ми. Но сега принадлежа на собствения си глас, който ще ви навестява и ще ви стряска на сън. Крясъците ми ще ви подлудяват и ще бъда сигурен, че всички вие, моите палачи ще ме слушате. Зная, че всички вие, които забранихте говоренето и слушането чувате много добре. Зная, че редовно чистите ушите си и доволно потривате ръцете си, когато поглеждате през прозореца, за да видите своите неми поданици.


По настоящем моят глас не се ръководи от никакъв разум, защото аз му принадлежа. Това е ясно. Той прокънтява по мраморните коридори на правителствените сгради, слива се с дъха на хората като вятъра и се опитва да мине през всички прегради. Преминава през водосточните тръби или пък се излива във ваната ви: моят глас е навсякъде. Харесва му под слънцето и тук ще остане. Витае над комина, който го изстреля и нашепва заклинателните думи в ушите на палачите.


"Мокро, от сутрешната мъгла, слънцето огря земята."


Тялото ми вече не съществува и не зная какво е това агрегатно състояние, в което един глас може да разказва моята собствена история. Нека приемем, че се примирявам с говоренето и безразборното споделяне на факти. Със сигурност няма да приемете моя глас лесно: най-вече вие, мълчаливите, които сте забравили какво е да слушате. Зная, че ще трябва да надвикам тишината, за да ме чуете; зная, че ще трябва да дебна малките моменти, в които сваляте тапите си за уши. Тогава ще трябва да чувате гласа ми. Зная, че вие, палачите и вие жертвите, ще се съпротивлявате на моята история, защото не искате да живеете с истината.


А някога казвахте: ще бъде хубав живот, истински живот.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (25)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Bramasole
    Bramasole
    Рейтинг: 4013 Неутрално

    Впечатляващо четиво.
    Без претенции за свръх оригиналничене, аз почувствах искреността в мислите на автора. Гласът - неговото друго "аз" изрича истини, върху които си струва да размишляваш, може би не в съботна сутрин, но ще си купя и прочета романа с удоволствие.

    "Човек не се дави, като падне във водата, а като остане там” - Едуин Луис Коул
  2. 2 Профил на Тsonkooo
    Тsonkooo
    Рейтинг: 1533 Любопитно

    До коментар [#1] от "domakinq":

    А това "желая вечни мъки"?!

  3. 3 Профил на СДС
    СДС
    Рейтинг: 1421 Неутрално

    До коментар [#2] от "Тsonkooo":

    А това:
    "Нищо не прощавам и прошка никой не заслужава."!
    Нихилизъм.
    70 % от обществото е проядено като гнила ябълка от него. Нужно ли е и в изкуството да дълбаят червеи или може би е крайно време издаделствата да дадат поле за изява на орлите, които кръжат високо и ни карат да вдигнем поглед към небето, вместо да броим калните ями по пътя ни в ежедневието.

    nemo malus felix, minime corruptor.
  4. 4 Профил на Тsonkooo
    Тsonkooo
    Рейтинг: 1533 Неутрално

    До коментар [#3] от "СДС":

    Романът бил "ескейпистки" и основната тема, според автора, е унищожението на угнетения човек и неговата душа. От обстоятелствата, предполагам. Странно е, на 25 години да го занимават такива неща, той няма и опита за точна и обективна преценка.

  5. 5 Профил на СДС
    СДС
    Рейтинг: 1421 Любопитно

    До коментар [#4] от "Тsonkooo":

    Прочети ето този кратък разказ от него и сподели какво мислиш. Градски ми е. Темата е в кръвта ни.
    http://slovo.bg/showwork.php3?AuID=434&WorkID=11355&Level=1
    Туристи

    "Курортните градове притежават особен чар. В такъв град имам чувството, че нещо ще се случи, но всъщност не се случва. Туристите идват, след което си отиват. Пристигат, настаняват се в квартира край морето и сутрин се събуждат с очакване – гледат хоризонта. Докато закусват също, а на вечеря Луната прави пътека по гладката повърхност на водата и на всички им се иска някой да дойде, но нищо не се случва.

    Впрочем и ние сме туристи. Очакваме нещо да се случи – по английски сме коректни, без да нервничим, закусили с взор обърнат към морето. Всичко е comme il faut.

    Това лято прилича на филм за Saint Tropez, но кино действие няма – тук нищо не се случва. Някак понятно започва да ми се струва защо Модиано е написал "Вила Тъга". Аз започвам да се представям за Виктор, а Мирела наричам Дора (Брюдер). Разказвам на хората, които срещам на плажа, че съм египетски принц от Александрия, а Мирела е французойка с еврейско потекло. Потъваме в лъжи и се усмихваме, защото тук нищо не се случва.

    Един мъж ми предлага да отидем до Варна, там имал приятели евреи. Стар род от 19 век.

    Заминаваме си след седмица и приятен толеранс от няколко дни. Скришно от Мирела оставям банските на верандата – кадър от филм за Saint Tropez.

    Тръгваме и каквото и да сме забравили няма да се върнем. В този град не бива нищо да се случва."

    nemo malus felix, minime corruptor.
  6. 6 Профил на Тsonkooo
    Тsonkooo
    Рейтинг: 1533 Неутрално

    И аз съм от тези, дето чакат все нещо да се случи! Това увлечение по евреите го имах и аз, и по японците, и по англичаните. Вече разбрах, че това са нации, които меко казано прикриват чувствата си.
    А момчето режисьор и писател се увлича по тъмните сили. Мисли, че са му подвластни, но не са. На никого не са.
    Но този разказ е добър. Морето, особено през зимата привлича, очарова, като че ли те вика при себе си. Може би затова има и необясними самоубийства от високи скали, например!

  7. 7 Профил на Бил Тамусен
    Бил Тамусен
    Рейтинг: 571 Весело
  8. 8 Профил на salvador
    salvador
    Рейтинг: 740 Неутрално

    Как един път повече от 2-3-ма човека няма да кажат нещо хубаво за някоя българска книга?!Има такива , които една книга не са прочели през живота си , обаче се изявяват като критици и специалисти.За да имаш наистина добра представа кое е стойностно и кое не , трябва да имаш солидна основа и не да си правиш извод от една страница прочетена от произведение.
    Не казвам нищо за книгата и автора именно поради тази причина.А колкото до морето - то привлича непрекъснато , а не само през отпуската

    Комунистите са опасни за нашето здраве!!!
  9. 9 Профил на Lady  Zeppelin
    Lady Zeppelin
    Рейтинг: 1416 Неутрално

    Звучи искрено, но обречено и безнадеждно.
    А, на мен ми трябват вяра и надежда!

    Je suis Charlie. Fluctuat nec mergitur.
  10. 10 Профил на Roumen Stoilov
    Roumen Stoilov
    Рейтинг: 402 Неутрално

    Текстът претоварен с неумела поетичност, слаби метафори, банални размишления. Не си струва дори да се коментира.

  11. 11 Профил на frankw
    frankw
    Рейтинг: 233 Неутрално
  12. 12 Профил на lim
    lim
    Рейтинг: 402 Неутрално

    Текстът притежава много качества, повечето отрицателни, но поне няма правописни грешки и не сочи видими психични отклонения на автора. Съвсем друго са някои коментари- "мани,мани", "remove, remove", за по младото поколение.

  13. 13 Профил на tofifi
    tofifi
    Рейтинг: 233 Любопитно

    Текстът има много качества. Които явно обаче няма да се разкрият за коментращите тук.

  14. 14 Профил на СДС
    СДС
    Рейтинг: 1421 Неутрално

    До коментар [#8] от "salvador":
    Не казвам нищо за книгата и автора именно поради тази причина.А колкото до морето - то привлича непрекъснато , а не само през отпуската.
    ...........
    Тъпанчо, автора никъде не говори за МОРЕТО ,
    разбираяш ли колко си тъп? Много !
    АЗ, говоря за морето и за един разказ, който открих в нета от същия автор и МОЙ градски; НИЩО ПОВЕЧЕ.
    Бахта в тъпанарина, ей.

    nemo malus felix, minime corruptor.
  15. 15 Профил на СДС
    СДС
    Рейтинг: 1421 Весело

    До коментар [#10] от "river":
    Текстът претоварен с неумела поетичност, слаби метафори, банални размишления. Не си струва дори да се коментира.
    .............
    Всъщност именно.
    Останалото е измекяри, които утре Света няма да помни.
    Почивайте в мир, измекяри и внуци на шумкари. Никой няма да ви помни. Чао!

    nemo malus felix, minime corruptor.
  16. 16
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  17. 17 Профил на leon555
    leon555
    Рейтинг: 740 Неутрално

    Дъра - бъра, два чадъра.
    Дрън - дрън, та пляс.
    Един "творец", споходен от мзата в 3 през нощта, предава хаотичните си мисли в писмена форма. Представям си това четиво да се изучава в часовете по литература след години. И даскалиците да задават на учениците баналния въпрос "Какви мисли и чувства са владяли твореца, когато той е писал следните редове"? И проблемът е, че повечето "творци" са в една или друга степен смахнати и те самите не знаят какви мисли и чувства ги владеят, а както споменах са надраскали някакви там умотворения в пристъп на творческо дръзновение. Някога, когато изучавахме Вапцаров или Дебелянов, или Гео Милев и аз - един 16 - 17 годишен хлапак трябваше да знам какви мисли и чувства са ги владели и съм споделял своята "версия, тъпата даскалица ми казваше: "Не е вярно! Седни си, двойка!", а гъската ни казваше, че са ги владели тези и тези мисли и чувства, на мен ми се искаше да я попитам: "А ти откъде си сигурна, ма трътко заспала?". Я го питайте тоя П. Д. какви мисли и чувства са го владели да видите ще ли ви даде смислен отговор.

    "Не подозирайте зла умисъл там, където всичко може да се обясни просто с глупост." Бърнард Шaa
  18. 18 Профил на gibi
    gibi
    Рейтинг: 740 Неутрално

    Интересна идея, но остава недоразвита! Първо е "гласът", а после е "тялото"! А за какво тогава на "гласа" му трябва "тяло"? За да има кой да го чуе, гласът няма уши!

  19. 19 Профил на tofifi
    tofifi
    Рейтинг: 233 Неутрално

    Абе, гиби ти сериозно ли смяташ това зя ушите? Идеята вероятно не е толкова за ушите, а нещо над конкретността. Откъсът е много интересен. Плюс това доста добре написан.

  20. 20 Профил на Тsonkooo
    Тsonkooo
    Рейтинг: 1533 Неутрално

    Той е много млад, но много му се пише и типично за младостта се увлича в разсъждения за тъмните страни на живота - подтик към престъпления. Иска му се да се идентифицира с хора, с които няма нищо общо, само на основата на емпатията, за да ги разбере - просто много му е интересно.
    Животът на режисьор и писател, който си е избрал ще го доведе дотам, но няма да е скоро.
    А когато пише за средата, която го обкръжава, е много по-убедителен. И това е неговото амплоа, дано го разбере!
    На добър ч ас!

  21. 21 Профил на Тsonkooo
    Тsonkooo
    Рейтинг: 1533 Весело

    До коментар [#14] от "СДС":

    Мисля, че това е за мен. Но ако беше прочел разказа от линка, щеше да разбере защо говоря за морето.
    Всъщност, какво е в кръвта ви и на двамата?

  22. 22 Профил на roland
    roland
    Рейтинг: 402 Неутрално

    Факта ,че текста предизвиква противоречиви помисли говори за достойнствата който той притежав.Все пак е на 25 и има какво да каже и не само да каже, но и да го напише последователно. Което е малко по трудно от това да туитваш и да остроумничиш в мрежата.
    Последното се отнася и за мен

  23. 23 Профил на lot49
    lot49
    Рейтинг: 627 Неутрално

    Още едно поколение, което смесва метафизиката
    с парапсихологията. Жалко.
    Краят на 19-и век, началото на 20-и са пълни с такива теми.

  24. 24 Профил на refused
    refused
    Рейтинг: 8 Неутрално

    До коментар [#3] от "СДС":

    Нихилзмът е също толкова нужен, колкото всяка друга житейска философия.

  25. 25 Профил на gibi
    gibi
    Рейтинг: 740 Неутрално

    [quote#19:"tofifi"]Абе, гиби ти сериозно ли смяташ това зя ушите? Идеята вероятно не е толкова за ушите, а нещо над конкретността. Откъсът е много интересен. Плюс това доста добре написан.[/quote]
    Можеби бях прекалено иносказателен! За да ме разбереш по-добре прочети Библията! И по-специално най отпред, където се казва: "В началото бе словото." Не съм казал, че откъсът не е интересен нито, че не е добре написан. Не мога да коментирам цялата книга, но в този откъс липсва точно този паралел, макар, че се подразбира. В края на краищата повдигнат е въпросът за смисъла на човека - "тялото" като създание.
    Поздрави.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK