Петър Денчев: Реших да търся собствения си глас

Петър Денчев

© Цветелина Николаева

Петър Денчев



През следващата седмица на българския книжен пазар излиза "Тихото слънце" (изд. "Жанет 45") - вторият роман на 25-годишния писател и театрален режисьор Петър Денчев. Дебютната му книга "Тъй както мъж целува жена, която обича" (2007) спечели конкурса "Развитие" за нов български роман, а през миналата година той издаде сборника с разкази "Истории в минало време".


Пред "Дневник" Петър Денчев разказва повече около новия си роман, който описва като антиутопия.


Изминаха пет години от "Тъй както мъж целува жена, която обича", като през това време бяхте фокусиран върху театъра и разказите. Умишлено ли не пристъпихте към втория роман веднага?




- Ами да, това са цели пет години. "Тъй както мъж целува жена, която обича" се появи, когато бях в първи курс в театралната академия. Бях го завършил окончателно, може би година или осем месеца по-рано и го бях изпратил на конкурса "Развитие". Беше изключително конструктивен период за мен, както впрочем и настоящият. Вече бях спечелил конкурса на сп. "Алтера" – "Екстаз", имах поетични отличия. Тогава се появи наградата за ръкописа и романът беше отпечатан.


По някаква вътрешна връзка знаех, че трябва да продължавам да уча театър и да пиша. Не твърдя, че това са ужасно близки като светоусещане и подход области, но за мен винаги са били. Онова, което винаги ме води към определена цел в театъра или писането, е автентичното, органично усещане, че там се крие нещо ценно, нещо наистина важно. В онзи момент голяма част от времето ми беше заето с изпълнението на учебни ангажименти, голяма част от които намериха място из някои софийски сцени.


"Смъртта и Дяволът" на камерната сцена в Младежкия театър, "Схватки" и "Слугините"в учебния театър на НАТФИЗ. Те имаха доста дълъг живот за учебни представления и посетиха няколко фестивала в България и чужбина. Въпреки че на пръв поглед изглежда, че се занимавах с театър много повече, аз не спирах да пиша. Някои от разказите излизаха в различни списания и вестници. Накрая ги събрах в сборника "Истории в минало време". После се появи първото ми представление изцяло на професионална сцена – "Жената от миналото" в Пазарджишкия театър.


Знаех, че въпросът за новия роман щеше да се появи в мен, когато погледна на себе си извън ситуацията в театралната академия. Имах много идеи, но по някакъв начин все повече започвах да се вълнувам от сетивата, от физиологията, бунта и забраните. Днес е все по-видно, че ние сме много повече тела, отколкото умове. И сме умове, които са обусловени от физиологията, тя ни определя.


Днес ние вече мислим тялото по различен начин, но често забравяме, че то е част от нашето мислене. Ето затова този роман се занимава силно със сетивата; това силно ме вълнува сега. Разбира се, през цялото време през тези пет години аз експериментирах ужасно много. Правех само това, което ме интересуваше, а и продължавам само това да правя. И така, идеята за новия роман започна малко по малко да се появява като глас, който говори вътре в мен. Както виждате, всичко е колкото умишлено, толкова и случайно.


Защо "Тихото слънце"?


- Тихото слънце е немият наблюдател на един тоталитарен режим, който се установява в една държава след военен преврат. Новият режим забранява говоренето, както и звука като физически носител на говоримото слово. Езикът е обявен за цивилизационно недоразумение и поетапно бива заменян от знаци, които не могат да бъдат интепретирани и отменят възможността да се натрупва логическо познание. Цялата концепция за ограничаване на свободите се случва, след като един от превратаджиите се сблъсква с човек, който сам е ограничил слуха си. Основният персонаж претърпява всички наказания през своето тяло и непрестанно вижда слънцето като свой спътник. То е единственото неизменяемо, "космическо" цяло в света, който се променя около него. Но това не е роман за едно "тихо слънце". Това е роман за един човешки глас, който преживява и надживява всички забрани и травми на тялото. Той живее под "тихото слънце", върви и разказва историята на своя собственик.


Част от романа вече е представяна пред публика. Какви бяха реакциите към него?


- Това четене, което организирахме в началото на октомври миналата година, ми помогна да подредя много от мислите си. Аз вече бях направил два работни варианта на романа, но онова, което публиката чу тогава, беше много различно от финалния вариант. След това направих още много варианти. Реакциите бяха разнопосочни. Не съм и очаквал, че ще бъдат по-различни.


Но такива открити конфронтации и сблъсъци с публиката са полезни. Защото в театъра ти работиш за публика, която в крайна сметка можеш да видиш. При литературата изживяването е твърде интимно, дори самотно. За мен писането е било винаги много повече желание за създаване на вид "изживяване", предлагане на алтернативи в мисленето и усещанията, отколкото просто разказване. В това е близко до театъра, ето защо и за мен беше важно да чета тогава. В крайна сметка аз много благодаря на всички, които присъстваха на онова четене тогава в галерия "Снежана", този роман без тях нямаше да бъде същият. Но голямата благодарност е за Миглена Николчина и Божана Апостолова, които бяха достатъчно критични и добронамерени, за да ми помагат. Както и на приятелите, които ме подкрепяха.


"Един глас ще говори в пространството на тишината и ще се опита да накара глухите уши да го чуят. Мислите ли, че онези, на които забранявате да слушат, няма да ме чуват? Моята история ще бъде разказвана още много, това е сигурно. Ако има кой да я чуе. Това са редове от романа. Има ли кой да чуе посланията на "Тихото слънце" и кои ще са хората, които ще ги разберат?


- Идеите на романа със сигурност са разбираеми. Темите за свободата, сетивата, езика, самоличността, физиологията и паметта са напълно разбираеми и комуникативни. Мисля, че не трябва да се подценява възможността на една публика да бъда гъвкава и да харесва нови неща, които й се предлагат. Това съвсем не е учудващо: смятам, че трябва да се поставят предизвикателства пред аудиториите. И не само: трябва да има движение, което да движи публиката към същността. Вярно е, че съществува проблем с патетичността на българската аудитория. Това е особено подхранвано от средното образование: голяма част от хората искат да чуват важни послания за битието си, които да влизат в някаква утилитарна употреба. Аз просто ги призовавам да бъдат иронични, за да се изследват.


Петър Денчев

© Личен архив

Петър Денчев


Романът много се различава от тенденциите на българската литература, често обвързана с локалните проблеми и вдъхновена от автобиографични събития. Беше ли осъзнат изборът да разкажете една по-различна история?


- Много е опасно някой да започне да говори за една ситуация, в която участва като страничен наблюдател. Затова избягвам обикновено такива изказвания. Въпреки че това са често срещани въпроси: те са по някакъв начин желани отвътре в общността. Това създава двойни опасности: първо, когато човек се отчужди съзнателно от ситуация или феномен, проблемите им стават ужасно видими.


Отчуждението действа като увеличително стъкло. Тогава много лесно се провиждат тенденции, решения и т.н. Второ, човек забравя за собствената си роля в събитията. Правя това въведение, защото много често се говори за това. За тенденциите в българската литература, за различните подходи и се говори много уверено, сякаш има решение за това или пък сякаш това е нещо особено проблематично. Дори аз съм се изказвал категорично. И в смисъла на тази категоричност съм решил, че трябва да търся собствения си глас. И се опитвам да го намирам. Тази история е такава, каквото аз бих искал да я прочета. Вярвам, че човек трябва да прави нещата, така както той ги иска. Против всякакво крещене съм в името на високото изкуство, на искреността, на честността. Това са неща, без които не е възможно да съществува изкуството. Не виждам защо трябва да се крещи в тяхно име. Правенето на нещо за публика е неизбежна реакция на реалността.


Относно тенденциите мисля, че в пространството тук има проблем с усещането на автентичност. Затова има един ясно обособен стремеж, че литературата трябва да бъде нещо като репортаж с много препратки. Или пък че трябва да има първенство на изящния език. Това е мнението ми за тенденциите. Не твърдя, че са само те, нито пък претендирам за обективност. Това виждам в последно време.


Мисля, че тези крайност трябва да бъдат помирени. Документалистиката отдавна е освободила литературата от задължението да бъде vérité. От друга страна, езикът е просто средство, материал. Езикът е система, в която се полагат и експонират смисли.


Когато започвах да разказвам, аз знаех, че искам да разказвам история, която може да бъде четене на няколко плана: с няколко дъна, които се разместват сами. Ако читателят желае, ако има чувство за хумор, ако иска да провиди и други смисли. От друга страна, това може да бъде и една поглъщаща авантюристична история, която е разказана с кратки изречения.


Изявявате се на няколко полета едновременно. Кое смятате, че ще окаже по-голяма тежест в живота ви - театърът или литературата?


- Не зная наистина. Никога не съм мислел да разделям нещата по този начин. Зная, че това са два вида професионален живот. В единия случай е възможно аз да кажа едни неща, в другия случай - други. Никога не съм смятал, че човек трябва да се ограничава до формата на медията, в която се изразява. Разбира се, че има технологични различия. Както и различия в гледните точки. Но в крайна сметка всеки е свободен да избира сам кое е най-доброто за идеите му. Вярвам, че човекът е рефлективно същество и колкото повече се занимава с нещо нарочно, толкова по-вероятно е да роди нещо наистина автентично.


Предстоят ви два нови театрални проекта през 2012 г. Какво може да разкриете около представленията?


- Още този месец започвам репетиции на пиесата "Карнавал" от каталонския драмаруг Жорди Галсеран в Драматичен театър "Гео Милев" Стара Загора. Това е изключително интересен текст, който се занимава със сближаването на личните и публичните утопии, за непрестанното стесняване и разминаване на реалностите, в които живеем, благодарение на новите медии. Един репетиран ритуал, който активизира най-големите страхове на либералните общества: за свободата и контрола. Пиесата използва жанровата рамка на трилъра, но именно благодарение на нея събира в себе си много сериозни проблеми. Другият проект, който е все още в много предварителна фаза, е за пиесата на Едуард Олби "Морски пейзаж". В момента все още установяваме дали можем да уредим авторските права.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (28)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Мерилин
    Мерилин
    Рейтинг: 700 Неутрално

    Откъсът, който прочетох не ми хареса.

    Поддържането на АСТА е позор, независимо от партийната принадлежност.
  2. 2 Профил на bot
    bot
    Рейтинг: 375 Неутрално

    Има някакъв необясним, поне за мен, егоцентризъм в откъса и в интервюто. Съвременните български автори си приличат до нездравословност.

  3. 3 Профил на Мерилин
    Мерилин
    Рейтинг: 700 Неутрално

    [quote#2:"bot"]Съвременните български автори си приличат до нездравословност. [/quote]

    ++++++++Най-вече в своето безличие и липса на мощен талант.

    Поддържането на АСТА е позор, независимо от партийната принадлежност.
  4. 4 Профил на Ристьо
    Ристьо
    Рейтинг: 583 Неутрално

    [quote#2:"bot"]Съвременните български автори си приличат до нездравословност.[/quote]

    и не само съвр. БГ автори - всичко си прилича до необратимост


    въведоха ни "стандарти" които при спазване гарантират пълен дефицит на ценности .......нищоказването стана култ , изнасилването на думите - мода
    ---------
    е , кога е Решима задача с грешно условие ???
    и въпр. афтор Петър Денчев - огладняло момче с претенция за елитарност и ресурс на производител на теми за литературен кръжок.........

  5. 5 Профил на Тsonkooo
    Тsonkooo
    Рейтинг: 1529 Любопитно

    Сега разбирам леката поза в новата му книга - просто той възприема живота като театър, а себе си като зрител!
    Умно момче, дано успее най-вече в театъра, защото точно той ще му помогне в писането!

  6. 6 Профил на Bramasole
    Bramasole
    Рейтинг: 3663 Неутрално

    До коментар [#5] от "Тsonkooo":
    Вчера имах много труден ден, та не можах да Ви отговоря на поста под откъса от романа. Исках да напиша почти същото - млад човек, дано позира. Иначе възрастта му не е пречка. Преди 1 - 2 години прочетох много интересна книга: "Самотата на простите числа", написана от 27-год. италиански физик. Момчето правеше дисекция на душата, но там финалът е оптимистичен - въпреки трудностите в живота се продължава напред ...

    "Човек не се дави, като падне във водата, а като остане там” - Едуин Луис Коул
  7. 7 Профил на frankw
    frankw
    Рейтинг: 214 Любопитно

    Защо всички тук мислят, че опитът е функция на възрастта? Търсенето на интересни теми, тяхното анализиране и собственото мнение са ценни при правенето на изкуство, очевидно и подхода тук е много интересен. Не разбирам защо не схващате писателите също като всички останали артисти и не се стремите да разберете гледните им точки: ще бъде много по-лесно. Кое наричате поза: че се интересува от смислени неща?

  8. 8 Профил на Мерилин
    Мерилин
    Рейтинг: 700 Неутрално

    [quote#7:"frankw"]Защо всички тук мислят, че опитът е функция на възрастта? [/quote]

    Господине, на авторът не му достига не възраст, а талант, когато нещо е направено талантливо, то не дразни.

    Поддържането на АСТА е позор, независимо от партийната принадлежност.
  9. 9
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  10. 10
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото не беше по темата на материала, за който се отнася.

  11. 11
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото не беше по темата на материала, за който се отнася.

  12. 12 Профил на capko
    capko
    Рейтинг: 374 Неутрално


    "old_buyer" НЕ изнасилвайте нашите/различните от ваши преценки към нещата на ..." а ф т о р Петър Денчев - огладняло момче с претенция за елитарност и ресурс на производител на теми за литературен кръжок.., защото да бъдеш ''АВТОР" е ''СЪДПА'', а не афинитет към стандартни хейтърски анализи, породени от 'ДИФИЦИТ' на речников фонд, следствие на прехода от четене на комикси към спортни рубрики във форуми...

  13. 13 Профил на Stewie
    Stewie
    Рейтинг: 1147 Любопитно

    Изглежда като поредният досаден празнослословец който се взима прекалено насериозно Дано поне роднините му да имат търпението да го прочетат а и евентуално разберат ?

  14. 14 Профил на Мерилин
    Мерилин
    Рейтинг: 700 Весело

    До коментар [#11] от "frankw":

    Господине, хайде не се правете на глупав, обясних ви, че не съм писателка и нямам претенции за интелект и талант, постовете ми във форума са женско бръщолевене, а не произведения на изкуството, другояче стои въпросът с момченцето с брадичката и мустачките, което е тръгнало да се прави на творец, то може да е, и "е предмет на обсъждане" и критики, той се е самопоставил в тази си позиция и голям майтап щеше да падне, ако аз пишех по-добре и по-интересно от него, казах си мнението като читателка и мисля, че имам право на това, ако авторът е до такава степен самовлюбен и нетърпящ забележки, по-добре да си държи книжките под възглавницата и да не ни занимава с тях и със себе си.

    Поддържането на АСТА е позор, независимо от партийната принадлежност.
  15. 15 Профил на Тsonkooo
    Тsonkooo
    Рейтинг: 1529 Неутрално

    До коментар [#6] от "domakinq":

    Мисля, че това е под влияние на театъра! Прочетете разказа от линка на СДС, хубав е. Изобщо, момчето има бъдеще!
    http://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2012/02/11/1763898_otkus_ot_romana_tihoto_slunce_na_petur_denchev/?ref=id

  16. 16 Профил на Ристьо
    Ристьо
    Рейтинг: 583 Весело

    До коментар [#12] от "capko":

    --------------------
    дори в постове като Вашия може да се намери нещо конструктивно

    имаме различни линии на поведение от които линии моята е непретенциозна .

    Спорен е въпроса дали книгите са 5 % изкуство + 95 % стока или са 100 % стока .........но ако нещо се остойностява-значи е стока

    ако тази стока кореспондира с приказката за новите дрехи на царя и нуждата от глупава съпричастност - е , аз съм глупак но не съм в отбора........на Вас може и да Ви харесва етикета стадно / елитарен мислител
    -----
    , лека вечер

  17. 17 Профил на Ристьо
    Ристьо
    Рейтинг: 583 Весело

    [quote#14:"Мерилин"]Господне, хайде не се правете на глупав,...[/quote]

    при някои хора талантът идва по рождение и ги грее цял живот


    [quote#14:"Мерилин"]постовте ми във форума са женско бръщолевене, а не произведения на изкуството, другояче стои въпросът с момченцето с брадичката и мустачките, което е тръгнало да се прави на творец[/quote]

    а тази самоирония е неприсъща на 99 % от форумствуващата фауна.....прави Ви чест........нищо че сте блонди

  18. 18 Профил на lot49
    lot49
    Рейтинг: 569 Неутрално

    Момчето има талант и интелект, но са го съсипали в театралната академия, където са останали едни некадърници, които не могат да не съсипят младите хора с инертното си мислене, реализма или декадентския си модернизъм от 30-те години.
    Не са успели да му кажат, че изкуството не е само navel gazing.
    Още едно прецакано поколение, благодарение на доминирането в литературата на Господиновци, Пенчовци, Камбуровци и т.н.
    Пълно бесмислие.

  19. 19 Профил на lot49
    lot49
    Рейтинг: 569 Неутрално
  20. 20 Профил на lot49
    lot49
    Рейтинг: 569 Неутрално

    Благодари на Миглена Николчина и Божана Апостолова.
    Аз се чудех защо толкова безсмислено звучи това момче, а то се вслушало в менопаузните съвети на две лелки.
    Що така, бе младеж?

  21. 21 Профил на lot49
    lot49
    Рейтинг: 569 Неутрално

    Не е лошо, че се публикуват и такива романи. лошото е, че както каза и по-горе един приятел, може един ден да го изучават в училище. Като пример за провинциално самовглъбение и празнословно взиране в пъпа.

  22. 22 Профил на о. Павел
    о. Павел
    Рейтинг: 531 Неутрално

    Вярата на Висоцки -
    http://rusk.ru/st.php?idar=53054

    Прочетете:http://www.veren.org/product.php?b=3922
  23. 23 Профил на Thermobee
    Thermobee
    Рейтинг: 1316 Неутрално

    Петреее, че излез малко, огледай се, виж как живеят хората! Трилогия можеш да напишеш, стига душа да ти сака! Ама къде по-лесно е да джаркаш романчета, които само ти и родата ще си купите. Не ставаш!

    Публикувано през m.dnevnik.bg

    Не на ислямската инвазия в Европа!
  24. 24 Профил на Трезвен
    Трезвен
    Рейтинг: 1330 Весело

    Има един много фатален момент в българската култура: новините са по-интересни от книгите в книжарниците. Творците ни не могат да бъдат по-интересни от реалността ни и затова им се налага да позират, имитират, залъгват. Има го в киното, има го в театъра, има го и в литературата. Великите творци се раждат когато са надскочили бурна епоха- Сервантес, Джек Лондон, Чаплин и прочие. Къде по-лесно е да си посредствен творец на запад- живота е сравнително уреден и предвидим, и не се иска кой знае какво за да бъдеш по-интересен от него. Професорите ми в Англия когато започна да им разказвам случки от моето ежедневие в България забравят да си пият кафето.
    Така е то.

    Благи глътки и приятни тръпки на www.trezven.wordpress.com
  25. 25 Профил на lot49
    lot49
    Рейтинг: 569 Неутрално

    Отдавна обяснявам, че има монопол върху издаването на литература, но никой не иска да ми повярва. А това е очевидно.
    Как искате да четете интересни неща на български?
    Едно литературно списание - Съвременник, излиза на 3 месеца веднъж, няма специализирани рубрики за книги и литературна критика. като критици се изявяват Пенчевци, Амелии Личеви, Ефтимовци, които дори и не си правят труда да четат книгите, а компилират клишета и статиите им се четат като че ли са за всеки автор. Само сменят имената.

  26. 26 Профил на lot49
    lot49
    Рейтинг: 569 Неутрално

    И въобще добре организирана каста от официози и по един нарочен за уж модерен, дисидентски и off-раковски институт.
    Червени къщи, Сфумати, все назначени за дисиденти.

  27. 27 Профил на lot49
    lot49
    Рейтинг: 569 Неутрално

    Момче, какъв собствен глас очакваш да имаш след завъършване на НАТФИЗ и с литературни съветници Миглена Николчина и Б.А.?

  28. 28 Профил на tofifi
    tofifi
    Рейтинг: 217 Весело

    Човекът е доста умен и прави точен анализ на ситуацията. Затова ли го нападате така завистливо?





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK