Испанският художник Антон Унай: Съвременното изкуство не струва

Испанският художник Антон Унай проведе уъркшоп за градско изкуство.

© Георги Кожухаров

Испанският художник Антон Унай проведе уъркшоп за градско изкуство.



Антон Унай е испански уличен художник, за когото съвременното изкуство не струва. Роден в Барселона, напуска Испания, за да избяга от историята. Чия история - е въпросът. Своята - отговорът.


В четвъртък Унай води уъркшоп на тема "Градско изкуство" за студенти от Националната  художествена академия. Малко преди края на опита в "+това" (място за срещи, изложби, бар и магазин) стоеше параван, върху който можеха да се видят поезия, нарязани парчета от плакати, рисунки, петна от боя.


Студентите непрекъснато добавяха нови неща и сякаш всеки довършваше мисълта на другия. На въпроса дали са имали предварителна идея какво ще се получи, отговориха, че цял ден Унай им говорил за това как твори без да мисли и да си представя резултата. Те последвали примера му и се оставили на момента. Ако видите изрисувания параван в някоя градинка около Софийския университет, може да разберете за какво става дума.




На импровизираното платно е залепен и лист, на който пише: We are all a little weird and life's a little weird, and when we find someone whose weirdness is compatible with ours, we join up with them and fall in mutual weirdness and call it love (Всички сме малко странни и животът е малко странен, затова когато намерим някой, чиято странност е съвместима с нашата, ние ги обединяваме и изпадаме в обща странност, която наричаме любов).


В уъркшопа участваха студенти от Националната художествена академия.

© Георги Кожухаров

В уъркшопа участваха студенти от Националната художествена академия.


И самият Унай е малко странен, казва един от участниците в уъркшопа. Испанският художник е в България по повод откриването на изложбата "Графика.Градско изкуство. 30 артисти от младата Испания".  Според куратора на изложбата Марио Мартин Пареха това са 3-тимата най-добри съвременни художници, а той самият е любопитен да разбере какво ще направи следващото поколение, защото настоящите вече са създали всичко от това, което им предлага градът. Творбите в тази експозиция са направени за самата изложба. Затова в нея има и графити, рисувани със спрей и маркер върху хартия.


Антон Унай е роден през 1974 г. в Испания. Обиколил е доста страни в бягството си, като най-силно впечатление му прави Индия заради живота, който водят там, заради интензивността. Описва със звуци как всичко там става бързо и с напрежение.


От години живее в Берлин, където творчеството му е доста добре прието. Казва, че когато е пристигнал в германската столица, се е побъркал от радост. Често използва материали от градската среда като ръждясали метални парчета, ламарини или отрязъци от вестници. Казва, че отправна точка при създаването на нещо ново са материалите и желанието му за работа.


Образите, снимките и думите, които използва Унай, са все неща, които го провокират.

© Георги Кожухаров

Образите, снимките и думите, които използва Унай, са все неща, които го провокират.


Изкуството го удря през ръцете в гимназията. Всъщност през ръцете го удрят учителите, докато рисува, вместо да записва уроците. "Те преподаваха, аз не ги слушах. Бях лош ученик", казва Унай.


Образите, снимките и думите, които използва, са все неща, които го провокират. Това, което прави, е абстрактен експресионизъм. Когато твори, в мислите му нямало нищо. За да илюстрира думите си подсвирква и размахва ръце като отлитаща птица. "Работя с несъзнаваното, а не със съзнанието. Моето съзнание е съвършено празно, акълът ми не е на мястото си и така работя".


Въпреки че е съвременен градски автор, определя съвременното изкуство като концептуално, подходящо за музеите."За нищо не струва съвременното изкуство, то е празно. Това е изкуството, което изкарва пари и движи света в момента", обяснява Унай.


Не му допада да разказва за живота си. Казва, че това е сякаш да си показва паспорта... и ми го подава. Затова се описва с три думи – огън, кръв и вино. Три са и събитията, които определят живота му – раждането на първата му дъщеря, раждането на втората и смъртта на баба му.


Накрая стигаме до въпроса на гъсеницата към Алиса: Кой си ти всъщност. "Аз съм тигър", отговаря Унай и показва как драска с лапи по масата.


Изложбата "Графика. Градско изкуство. 30 артисти от младата Испания", ще бъде на разположение на българската публика до 16 март в Институт Сервантес, след което заминава за Белград.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK