Джак Лемън вместо Марлон Брандо, "Форест Гъмп" вместо "Криминале" или кои са най-нелогичните Оскари

"Форест Гъмп" - един от филмите, в които Америка сама се награждава за добротата и справедливостта си

© Associated Press

"Форест Гъмп" - един от филмите, в които Америка сама се награждава за добротата и справедливостта си



Неведнъж Академията е провокирала критици и фенове с неочаквания си или пък твърде предвидим избор кого да награди с "Оскар". Според сайта Flavorwire и тази година ще бъдат наградени хора, които не заслужават това, което е и повод да се обърне внимание на най-странните и нелогични фаворити на кино гилдията.


Като един от най-неоправдано спечелилите, Flavorwire посочва Роберто Бенини, който получава "Оскар" за главната си роля в развиващата се през Втората световна война драма "Животът е прекрасен" (1997). По същото време номинирани са Едуард Нортън, който се преобразява за ролята си на неонацист в "Американска история Х", сър Иън Маккелън, който играе ексцентричния режисьор на "Франкенщайн" Джеймс Уейл в биографичния "Богове и животни" и Ник Нолти в "Страдание", като според сайта всеки един от тях заслужава приза много повече от Бенини.


В категорията за най-добра мъжка роля е изненадващ избора на Джак Лемън през 1973 г. за Save The Tiger, докато Марлон Брандо, снимал се тогава в емблематичния "Последно танго в Париж" на Бертолучи, Ал Пачино ("Серпико") и Джак Никълсън (Last Detail) остават с празни ръце.




Като пример за връчване на "Оскар" като реванш за пропуски вместо истински добра игра, сайтът класира отличието на номинираната седем пъти преди това Джералдин Пейдж през 1985 за Trip To Boutiful. Тя печели награда за най-добра актриса в една категория на пробилата с впечатляваща роля Упи Голдбърг в The Color People.


Сайтът The Script Lab пък недоумява как Томи Лий Джоус получава награда за поддържаща роля в "Беглецът" (1993), докато е в конкуренция с Ралф Файнс, който прави една от най-запомнящите си изяви в киното със "Списъкът на Шиндлер".


Според Flavorwire друг случай за нелогичен избор на Академията "без каквото и да било обяснение"е "Форест Гъмп" (1994) с Том Ханкс, който печели "Оскар" за най-добър филм в конкуренция с иновативния "Криминале" на Тарантино, "Телевизионна викторина" на Робърт Редфорд и "Изкуплението Шоушенк" на Франк Дарамонт по новелата на Стивън Кинг. Сп. "Тайм аут Лондон" в класация на същата тема нарича "Форест Гъмп" един от примерите, в които "Америка потупва сама себе си рамото колко е добра и справедлива". Такъв е и случаят с "Роки" през 1977 г., когато "Шофьор на такси" на Скорсезе остава дори без номинация.


Изданието изненадващо посочва като надценена ролята на Ал Пачино в "Усещане за жена" - според него ролята на Дензъл Уошингтън в биографичния "Малкълм Х" на Спайк Лий е заслужавала много повече наградата.


Както сп. "Тайм аут Лондон", така и Flavorwire са едногласни за неадекватността на гилдията при избирането на "Сблъсъци" за най-добър филм през 2005 г. вместо "Планината Броукбек". Решението е определено от сайта като пример за един от моментите, в които част от зрителите спират да се интересуват от Оскарите.


В категорията за най-добър филм сред "нередностите" са още наградата на How Green Was My Valley през 1941, докато "Гражданинът Кейн" остава без наградата, избирането на The French Connection вместо "Портокал с часовников механизъм "през 1971 г., "Ганди" вместо "Тутси" през 1982 г., "Влюбеният Шекспир" вместо "Тънка червена линия" през 1998 г.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK