Франсиско Хосе Арканхел Рамос се качва на сцената още на 9 години, на 16 вече е започнал певческата си кариера в една от най-големите танцови формации на Марио Майа. Той работи и с трупата на Ева ла Йербабуена, на Хавиер Барон и на Кристина Ойос, а 8 години по-късно издава и дебютния си албум. Българската публика го познава от концерта му в "София лайв клуб" в началото на февруари. Тогава той представи четвъртия си проект - Quijote de los sueños ("Дон Кихот на мечтите"). В него Арканхел за първи път работи с текстове на съвременния поет Хуан Кобос Уилкинс, гостувал в София през 2006 г. Темите, които се разглеждат в албума, са с общочовешко значение, но са предадени през погледа на индивида и показват, че Дон Кихот е скрит във всеки от нас. Тук за първи път артистът се осмелява да бъде и продуцент на проекта си, както и автор на музиката на повечето от композициите заедно Исидро Муньос, с китаристите Мигел Ангел Кортес и Даниел Мендес и с гениалния пианист Давид Пеня Дорантес, който свири в София през юни 2011 г. За Рицаря на печалния образ и за мистичното дуенде си говорим с артиста в София.
Миналата година в института "Сервантес" в София е гостувал поетът Хуан Кобос Уилкинс, чиито стихове пееш в сегашния си албум. Какво са за теб текстовете му?
- Те носят смисъла на нещата, които искам да споделя. Освен това ми е важно с човека, пишещ специално за мен, да си допадаме достатъчно, за да можем да си пием кафето заедно. Изкуството само печели, когато съмишлениците са заедно. Опитвам се да живея в крак с времето. Има много добри неща, но и такива ужасии, че не може да не се запиташ как е възможно да се случват при това ниво на човешкото познание. И в това е смисълът на борбата ни – да променяме ежедневието си към по-добро.
Наскоро определи себе си като Дон Кихот... Той герой на нашето време ли е, или принадлежи на миналото?
- Той се бори за идеалите си и затова духът му е извън времето. Може да са илюзорни, но душата му се стреми към тях и затова е вечна. Така и ние трябва да сме последователни в нещата, които носят смисъл.
Сега, когато отново се чуваме, ми е интересно дали си слушал други фламенко интерпретации на "Дон Кихот"?
- Честно казано, не. Но борбеният му дух е присъщ на фламенкото, което съществува като отговор на несправедливостите в света, включително и днес.
В какво според теб фламенкото ни помага повече – в това да разберем света, да забравим заобикалящата ни грозотия или да се борим?
- Във всеки момент е различно, но принципно и в трите. От една страна, е артистично-музикалното удоволствие, но то не пречи да поставяш въпроси и заедно с това да помагаш на хората да не се чувстват толкова малки и уязвими, включително и с бенефисни концерти за благотворителни каузи, с които да направим света малко по-добър.
Намираш ли фламенкото по-близко до протестния джаз от 60-те например?
- Разбира се – основата им е сходна, както и целта – да изразиш болката и да потърсиш първо забрава, но защо не и изход.
Какво е за теб дуендето?
- Не го познавам. Мисля, че тази фигурка, която никой никога не е виждал и само децата могат да я нарисуват, ни извежда в това свръхестествено състояние, в което получаваш непознати до този момент усещания и образи, които завинаги се запечатват в ретината ти.
Само артистите ли могат да го открият?
- Не, мисля, че всеки, който е способен на вълнение. И заедно с артиста да си помогнат взаимно – за човека на сцената е много важно да усети, че е слушан.
Има ли значение за теб дали си пред испанска или пред непозната публика?
- И в двата случая се чувствам добре. Става дума за различен вид усещания. Отговорността ми е различна пред хората, които разбират всяка моя дума. Но желанието да оставиш добро впечатление дори и без да си разбиран, не е по-малко.
Определят те като различен. Къде в скалата на ценностите си слагаш различността?
- Старая се фламенкото ми да носи характеристиките и на други актуални музикални стилове и форми. Затова не са ми чужди прийомите на джаза, акордите от други стилове. Това е едната страна на различността. Другата е в личното ти възприятие на традициите.
Страх ли те е от глобализацията, от характерната й липса на определена звучност?
- Не, всеки има своето място и възможност да съзерцава и твори. Беше ме страх, докато бях по-млад, сега съм такъв, какъвто съм, и това ми стига.
Новите технологии влизат ли в конфликт с живия спектакъл?
- Когато са добре използвани, новите технологии ти помагат както при създаването, така и при разпространението на музиката ти. Затова, като казвам, че всеки държи юздите на музиката си, имам предвид не само посоката, в която се развива, а и независимостта си на творец. От избора на тема на предстоящия спектакъл, през избора на фотограф и снимки до намирането на най-точните хора, с които свириш. Разбира се, винаги ще има хора, които да ти помогнат да развиеш по-добре идеята си. Колкото и да е хубава тя, никой не знае всичко и не владее всичко, затова са и музикантите от групата ми. Те ми дават различните нюанси и важното е да ги оценява подобаващо.
krasimiren
Рейтинг: 506 Веселопък чалгата изразява - интелектуална одухотвореност......
Мария
Рейтинг: 1569 ЛюбопитноВ днешно време фламенкото, гледано откъм Испания, е по-скоро начин на оцеляване на циганската аристокрация, и бизнес, и то бизнес най-вече за износ. Съжалявам, че трябва да се изразя така прозаично - интервюто ми хареса, но нека наречем нещата с истинските им имена.
”За мен България си остана един вечен мираж. В който и свят да съм, винаги ще я нося като ранена птица в сърцето си." (Никола Манев)****
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото не беше по темата на материала, за който се отнася.
Тsonkooo
Рейтинг: 4899 ЛюбопитноФламенко - завладяваща музика и танци, символ на Испания!
http://www.youtube.com/watch?v=2ypmC7nZsV4
etty1
Рейтинг: 2433 Неутрално"всеки, който е способен на вълнение"
“The greatest enemy of knowledge is not ignorance, it is the illusion of knowledge.” ― Daniel J. BoorstinСмислено интервю, споделям идеите, светогледа. Изглежда доста привлекателен, допада ми достатъчно, за да пием кафе
mmarto
Рейтинг: 450 ВеселоЕ това цигане на всеки въпрос отговаря с по едно изречение, някакво наизустено такова, колко да отбие номера, нищо не каза. Да беше отговарял само с да и не по- добре!
InmoInvestments
Рейтинг: 838 НеутралноЦиганин ! Мими абсолютно си права. Не знаеш как живее тук циганската аристокрация. Мерцедеси, къщи с басейни и....смъркане на кока.
You can get much farther with a kind word and a gun than you can with a kind word alone. Al Caponeetty1
Рейтинг: 2433 НеутралноДо коментар [#6] от "mmarto":
“The greatest enemy of knowledge is not ignorance, it is the illusion of knowledge.” ― Daniel J. BoorstinМного хора имат подобно отношение дори към "Дон Кихот".
Лично аз когато не разбирам или не споделям нечия позиция, просто не я чета, нито коментирам.
Мария
Рейтинг: 1569 ЛюбопитноДо коментар [#7] от "InmoInvestments":
Естествено, всеки е в правото си да търси своята си истина.
”За мен България си остана един вечен мираж. В който и свят да съм, винаги ще я нося като ранена птица в сърцето си." (Никола Манев)Там е работата, че знам, и именно затова се извиних предварително в [#2].
mmarto
Рейтинг: 450 ВеселоДо коментар [#8] от "etty1":
И как точно разбираш, че не/ споделяш нечия позиция преди да я прочетеш?
[quote#5:"etty1"] Изглежда доста привлекателен, допада ми достатъчно, за да пием кафе[/quote]
Аха ясна работата.
etty1
Рейтинг: 2433 ВеселоНищо не е ясно, но ако предпочиташ тази заблуда, моля
“The greatest enemy of knowledge is not ignorance, it is the illusion of knowledge.” ― Daniel J. BoorstinЗакачам се с този пасаж:
"Освен това ми е важно с човека, пишещ специално за мен, да си допадаме достатъчно, за да можем да си пием кафето заедно. Изкуството само печели, когато съмишлениците са заедно."
Харесвам фламенко, приятелите ми са хора, които "са способни на вълнение", имам идеали. Разбирам, че тема или човек не са ми интересни веднага, може би е интуиция.