Андрей Паунов, режисьор: Всички сме поданици на едно виртуално царство

Андрей Паунов

© Георги Кожухаров

Андрей Паунов




"Добре дошли в царството на Военния клуб". С тези думи снощи, 16 март, "София Филм Фест" посрещна препълнената зала в София, където се състоя българската премиера на новия документален филм "Момчето, което беше цар". Залата не достигна да побере всички желаещи да гледат историята за Симеон II, разказана през погледа на режисьора Андрей Паунов. Първата му прожекция пред българска публика предизвика смях, вълнение и дори единични възгласи "Ууу!" от няколко по-възрастни дами, което доказва, че филмът провокира силни и индивидуални емоции.


Според Андрей Паунов ("Проблемът с комарите и други истории", "Георги и пеперудите"), един филм е добър, когато краят му е началото на разговор. Ние изпреварихме края на филма и се срещнахме с него ден преди премиерата.


Усмивката, тънкото чувство за хумор, усетът за сакразъм и подаващата се иронията са неща от диалога ни, които е трудно да бъдат предадени черно на бяло. В слънчевата мартенска утрин Паунов витаеше около темите за виртуалното царство, носталгията по бъдещето, мечтите, глобалното племе и документални ли са всъщност филмите му.


Как се възприема филмът извън България?  Разбрах, че в Торонто публиката много се е смяла.
-  Да. Филмът е смешен. В България ще е тъжен може би. Повечето хора в чужбина не са чували историята. Дори хора, които се интересуват от политика и международни отношения. Поне не знаят цялата история. Симеон направи големите заглавия в медиите едва, когато спечели изборите. Но това си остана някаква локална новина, която е влязла и е излязла, минала и заминала.




Идеята за филма след края на управлението му ли дойде?
- Не.  Доколкото аз знам, няколко филма са се готвели за Симеон, даже някои хора май са ги и снимали. Има доста телевизионни неща правени за него, но в общи линии са по-хроникьорски. Такъв голям филм досега не е правен.


Разбрах, че не обичаш да наричаш филмите си документални.
- Да. В речника знаеш ли какво пише срещу документални филми? Пише дълъг репортаж. Аз не мисля, че правя дълъг репортаж. Аз мисля, че правя много дълги и много скучни репортажи (усмихва се). Филмът е с дължина 90 минути, което си е точно пълнометражен филм.


Филмът ще се разпространява ли по кината?
- В момента текат разговори да се пусне с голямо разпространение. Предишните ми филми бяха с по-ъндърграунд разпространение, докато сега продуцентите ще се борят да излезе като по-голям филм. Доколкото ми е известно първо по кината ще тръгне филмът за Стоичков (документалния филм от 2012 г. "Стоичков" на режисьора Борислав Колев – бел.р.), който се очаква да генерира интерес, след което да се пробва и "Момчето, което беше цар".


Какво смяташ за протеста на Людмил Тодоров, който се бори да постигне промяна в монополните условия на киносалоните в България, които според него не са добри?
- Да, не са. Виж, аз не съм от режисьорите, които се занимават с разпространение. Не мисля, че това е работа на режисьора. Моята работа е да правя филми. Аз не бих жертвал филма си, аз съм от друго поколение... Това въобще е цял един друг разговор, който ще е много скучен, ако тръгнем да го водим.


Снимка от снимачния процес на филма "Момчето, което беше цар"

© Агитпроп

Снимка от снимачния процес на филма "Момчето, което беше цар"


Каква е историята с петолъчката, която се появява във филма?
- Това е истинската петолъчка, която ние сумати време търсихме. Сега е в музея на социалистическото изкуство. Като я намерихме, беше изпотрошена и изоставена в двора на Банята. Взехме я, качихме я на един камион и я разхождахме из София.


Никой ли не ви направи проблем, че я вземате?
- Взехме нужното разрешение. Проблемът след това беше по-скоро в душите на хората...


Защо царят не участва със заснети от вас кадри във филма?
- Царят участва по много начини във филма. Той е като един призрак, който върви из него, но чисто като материал, сниман с негово участие има само един кадър, който се появява в самия край на филма. За сметка на това има много архивни кадри, някои от които не са показвани досега.


Енигмата не може да се заснеме. Когато не можеш да заснемеш на картинка нещо като дух, като идея, като контекст, е много по-добре то да седи отдолу. То е като филмите на ужасите – покажеш ли чудовището и филмът свършва. Много по-интересно е да покажеш как някакви хора седят и гледат телевизия, а ти да знаеш, че има зомби в гардероба.


Неговото отсъствие е всъщност много силно присъствие, нека така да го кажа. Той присъства с много широкообхватен архив от кадри, събирани 3-4 години. В общи линии изровихме всеки един кадър, на който той някога през живота си е бил заснет. Оттам вече тръгват няколкото езика във филма – единият от тях е базиран на архива, но филмът не е архивен. Никъде във филма архив не е просто сложен и използван като такъв. От него са правени епизоди - той е сглобен по начин такъв, че да изглежда като кино.


Царят иначе присъства с гласа си. Той говори през голяма част от него. Присъства като един много задушевен разговор, който минава през филма.


Имаше ли нещо, което не знаехте за царя и ви е изненада да научите за него, докато правихте филма?
- Филмът не се занимава с фактология и не е изровил нито един странен или непознат факт за царя. Аз се захванах с този проект заради несъществуването на царя в пространството. На мен това ми беше много интересно. Начините, по които той съществува, са чрез поданиците на виртуалното царство – всички, които го наричат цар, харесвайки го или не го харесвайки, приемайки го като такъв или изключвайки възможността за неговия портрет. Аз съм се занимавал с поданиците на виртуалното царство, каквото и да значи това...


Андрей Паунов

© Георги Кожухаров

Андрей Паунов


Какво означава това виртуално царство?
- Това е термин, който дойде от това, че царят беше министър-председател в реалността, но имаше сайт като цар на България. Когато във вируталното пространство ти се чувстваш като цар, тогава значи има и вирутално царство. И в интернет всички са за или против едно нещо, но в крайна сметка всички сме поданици на едно вирутално царство.


Според теб самият Симеон II чувства ли се цар?
-... Аз не мисля, че той самият може да си зададе този въпрос. Това го има доста във филма и ми е доста интересно като поглед към него, а именно, че това да бъдеш и да се родиш цар не е твое решение. Ти просто се раждаш в историята, а оттам нататък вече самата история решава какъв точно ти е отредено да бъдеш.


В крайна сметка според теб той реално цар ли е?
- Аз не се занимавам с реалности. Затова и не правя документални филми, тъй като реалността не ме интересува. Аз ги наричам nonfiction, защото използват истински истории и истински герои, но това е само началото. Оттам нататък вече се развива собствена история.


В едно старо интервю казваш, че в България всичко е документален филм – накъдето и да се обърнеш можеш да откриеш документален филм, на който просто трябва да сложиш своето виждане. Така ли започват всичките ти филми – хващаш нещо от пейзажа и му слагаш своето виждане?
- Не точно. Аз предпочитам да мисля за моите филми като за романи, които се опитвам да екранизирам, но всяка една гледна точка в България има контекст. Въобще в Източна Европа е така. Ние тук сме толкова нагъчкани с минало, бъдеще, настояще, с илюзии, мечти и исторически хаос, че всяка една плочка значи нещо. Всяка една дупка на улицата за един значи много, за други нищо, за трети друго.


Не е ли така навсякъде или в Източна Европа е по-специфично?
- Тук това е малко повече. Ние сме някак по-задълбани в това. Източноевропейската държава винаги има едно специфично усещане за обреченост, което винаги подсилва цветовете.


Тук има и носталгия към бъдещето. В България има голяма носталгия по светлото бъдеще. Има хора, които са разочаровани, очаквайки много дълго време да настане светлото бъдеще и в момента имат носталгия към очакването на самото бъдеще, защото тогава поне нещо са очаквали, а сега нищо не очакват. Носталгията е връщане назад във времето и единственият начин за някакви поколения тук да се връщат назад е да се връщат назад към социализма, каквото и да значи това.


Голяма част от историята с царя е също носталгия. Мисля, че той е много наясно с това и винаги се е опитвал да излезе от този носталгичен портрет. Това е валидно за всеки, който по някакъв начин е сложен в носталгична рамка, защото иска да излезе от нея и да е в бъдещето.


Има ли конкретна позиция или отношение спрямо царя, която искаш да покажеш чрез филма?
- Готините истории не са истории, които ти смилат и ти изплюват някаква евтина истина, а са онези, които те провокират да размишляваш.


Кадър от филма "Момчето, което беше цар"

© Агитпроп

Кадър от филма "Момчето, което беше цар"


Смяташ ли, че след време някой ще направи филм за момчето, което беше пожарникар или бодигард, визирайки Бойко Борисов?
- Аз не се интересувам от личности. Аз се интересувам от истории. Не мисля, че в България има и ще има политическа личност, чиято история да е достатъчно интересна, че да има смисъл да бъде разказана по този начин. Политици като тези в България има навсякъде и няма нищо уникално, което да бъде разказано извън политическия контекст, а мен политиката не ме интересува.


Бойко Борисов си върви в една класическа популистка линия, която я има в цяла Европа. Просто неговата история е с местен, балкански отенък.


Докато случаят на царя е едно невероятно стечение на обстоятелствата, заради което историята излиза извън политиката. В същото време тя е една класическа приказка, която прилича само на себе си и носи силни драматургични оръжия, които я правят приятна за разказване.  


Какви са въпросите, които този филм е предизвиквал най-често след прожекциите му досега?
- След филмите си обикновено мога да контролирам процеса на разговора, а след този филм много малко ми се говори, защото основната идея е да го гледаш и да си говориш със себе си, а не да слушаш моите глупости.


Много често се говори за формата... Не за това доколкото е документален и доколкото не е. Просто очакването е това да е една биография, да е един филм-портрет на една нация и филм, който се занимава с история - филм, който да може да ти синтезира някаква фактология и да те вкара в контекст.


Този филм прави точно обратното – той се разтваря и се разпилява, и изчезва, и те вкарва в някаква медитация. Ако има някаква провокация, то това е провокацията, защото не можеш лесно да излезеш от рамките, в които си свикнал да приемаш един такъв продукт, какъвто този филм не е. Това е просто един разговор.


В документалното кино като цяло се случват много различни неща, има много жанрови процеси, миксове. Много хора преминаха през документалното и отидоха в игралното по някакви свои начини – правят кино, което не може да бъде определено. Но обикновено хубавите неща не могат да бъдат лесно определяни.


Андрей Паунов

© Георги Кожухаров

Андрей Паунов


Смяташ ли да се занимаваш с игрално кино?
- Аз правя филмите, които искам да правя. В момента размишлявам по въпроса какво ще правя. Занимавам се с няколко проекта, но предпочитам да оставя филмите да се случват без някакви предварителни очаквания за тях.


Доколкото знам, работиш над някакъв анимационен проект.
- Работя над един много голям анимационно-игрален проект, чийто сценарий в момента завършваме и който ще е много як. Напълно различен е от всичко, което съм правил досега. Той ще е един изключително кървав, мрачен и смешен cult филм с тъмна душа, но усмивка към света, ако мога така да се изразя.


Филмът се казва "Мексикански експрес" и е нашият (с един естонски аниматор) опит да превземем Холивуд през задния вход - с техните камъни по тяхната глава... Малко Серджо Леоне стана определението (усмихва се).


Като ме питаш за дистрибуцията, тук основният проблем е, че се дистрибутират холивудски филми. Затова ние почваме да правим холивудски филми, което ще е нещо като европейското отмъщение към Холивуд. Накрая ще стане така, че ще направим гроб и сами ще паднем в него (смее се).


А какво от сегашния документален пейзаж ти е интересно в момента? Какво те възмущава най-често?
- Честно казано всичко доста ми е доскучало. До някаква степен аз много се зарових в нашия сюрреализъм тук. Имам нужда от свеж въздух.


Когато се опитваш да правиш филми за душата на Източна Европа, се набутваш в много тъмни места и в един момент трябва да спреш и да започнеш да правиш нещо друго. Винаги е добре да знаеш кога да спреш малко по-рано, а не по-късно, отколкото е нужно.


Филмите, които направих, са една своеобразна трилогия в документацията на пост-източноевропейския абсурд, който за мен по някакъв начин свърши. Сега се опитвам да гледам други истории, други жанрове.


Често споменаваш сюрреализма. В едно интервю казваш, че на премиерите на своите филми образно казано ходиш като Бунюел, който отишъл с камъни в джобовете на премиерата на "Андалуското куче".
- Аз живея в сюрреализма. Аз не съм го избрал. Преди време хората са го писали, докато ние сега го живеем, просто нямаме избор.


Смяташ ли тогава, че в наши дни скандалът е вече невъзможен?
- За съжаление, според мен в България скандалът е абсолютно невъзможен , защото оцелелият от прехода човек е абсолютно индиферентен. Аз очаквах, че "Проблемът с комарите" ще бъде един скандален филм, а всъщност се оказа един филм, от който никой не се интересува. Ако има някакъв смисъл да се прави nonfiction и да се разглежда и коментира историята и метафизиката на прехода и на цялото блато тук, трябва да има някакъв разговор.


Ако документалното кино има някаква мисия, то тя е да отвори някакви процеси и разговори между обществото и собствената му история – да може то да се погледне отстрани. Този процес тук тепърва предстои. Филмът за царя е един разговор в бъдещето, един разговор, който предстои.


Аз се опитвам да правя филми от бъдещето, така че може да се наричат не документални, а научна фантастика. Много е скучно да водиш разговори в миналото, но за съжаление много тънем в миналото и си говорим едни и същи работи. Няма я обаче базата да почнем да си говорим за някакви неща от бъдещето с някакви нови думи и нови идеи. Някак си всичко ни е ясно. Момента, в който на едно общество всичко му е ясно, то има много голям проблем.


Това тук е народопсихология. На Балканите всичко им е ясно, затова последните войни в Европа са тук.


Снимка от снимачния процес на филма "Момчето, което беше цар" със съпругата на Симеон II

© Агитпроп

Снимка от снимачния процес на филма "Момчето, което беше цар" със съпругата на Симеон II


Щом правиш филми от бъдещето, как го виждаш?
- Дълбоко се надявам, че тук ще се развие поколение, което ще бъде необременено от всички тези готови фрази, идеи и комплекси, което ще може да комуникира със себе си. Това е процес на порасване. В момента обществото тук е на ниво предучилищно образование, но в един момент, да се надяваме, ще влезе в Немска гимназия (това се водеше престижно преди).


Когато българинът разбере, че не е на три морета, България ще е на всичко океани. Тогава всички ще имат съвсем различно виждане за нещата и хората ще могат да съществуват адекватно.


Преходът не е един момент, в който едно общество се е сменило с друго. Това е един процес в мозъка и душите на хората, който продължава да се случва. Преходът е и разликата между поколенията. Моето поколение е различна планета от предходното. Надявам се, че следващото ще е направо в различна вселена.


Значи не вярваш в края на света и в това, че всичко в един момент ще изчезне?
- Не знам дали Земята ще изчезне, но се надявам, че ще бъде едно по-отворено, хомогенно, културно пространство, в което хората нямат да тънат в някакви закостенели националистически идеи, а ще се опитват да бъдат част от света и да комуникират с него.


Маргинализацията в България в момента е чисто икономическа и може би расте едно поколение, което няма възможността да пътува и да гледа, защото, за да влезеш в някаква стая, ти трябва да отвориш една врата.


Това, че ние сме една все по-периферна част на Европейския съюз провинциализира по някакъв начин нещата, но в същото време има много хора, които учат в Лондон, Париж, Ню Йорк, пътуват напред-назад и може би има едно ново виртуално царство, за което не е нужно географски да е в България, за да дава основите на едно ново общество.


Аз вярвам, че неминуемо в един момент тази планета ще бъде една държава, но кога ще стане това... не знам.


Това ли е според теб следващия етап в развитието на обещствата?
- Да. Има една теория на цивилизациите, според която в момента ние сме от тип нула, при който пространствата на планетата са разделени. След това следва тип едно - една цивилизация, която ще владее ресурсите на една планета. Следващата стъпка ще е една цивилизация, която ще владее ресурсите на една Слънчева система. След това ще има още по-голям обхват... Посоката е само една.


Мисля, че всичко това малко по малко се случва. Бъдещето е в Индия и Бразилия, може би и в Антарктика. В наши дни някакви островни държави си купуват ниви в Тайланд, защото скоро ще са под водата...


Не знам какво ще е бъдещето, но твърдят, че ще е доста влажно и че Гълфстрийм ще спре, така че сигурно ще е и хладно.


Това, което на мен ми прави впечатление, са например темите, които се обсъждат в медиите и пресата у нас, и това, което се случва в света, глобално... Това са два различни свята. Българинът си говори за топлофикация.


Човекът тук и сега е затънал в битовизъм повече отколкото беше социалистическият човек, защото тогава поне имаше една мечта – да избяга на Запад. Казват, че единственото по-лошо от социализма е това, което идва след него. Сега няма какво да те спре да пътуваш – можеш да отидеш пеша до Берлин. Всичко е въпрос на желание и лична мотивация.


Щом преди хората са мечтали да отидат на Запад, каква е общата мечта в днешно време?
- Не знам. Мисля, че основният страничен ефект от безкрайния преход е, че хората престават да мечтаят. Превръщат се просто в индиферентни индивиди, които тичат между няколкото монополни компании и се опитват да не се удавят. Но това не е само тук. Ние не сме най-зле.


Животът е суров навсякъде. Можеш да отидеш в Косово, да прекараш една седмица там и да видиш как след това ще целуваш земята в България. Това обаче също не е правилният подход – да отидеш да видиш къде е по-зле. Човек трябва да се стреми към нещо малко по-добро.


Може би основният проблем е, че в главите на хората все още има "тук" и "там", а такова пространство не съществува. Докато си мислиш, че ние сме едни, а другите "там" са други, ти сам се определяш като различен и живееш в гетото на собствената си различност. В момента, в който станеш гражданин на света, нещата се променят.


Наскоро имах гостенин от Лондон и го заведох в едно мазе-кръчма. В момента, в който собственикът чу, че говорим на английски, дойде, донесе ни по едно шкембе и каза: "Виж сега, има една лъжица и лъжицата е за чужденеца." Ей така мисли българинът.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (22)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Tod
    Tod
    Рейтинг: 1392 Неутрално

    Определено статията ми харесва.На фона на всичкото нищоговорене от полит. елита,нещо релаксиращо.Благодаря на автора.

    Истината няма пресечна точка с популизма на БСП
  2. 2 Профил на alex_bucephalus
    alex_bucephalus
    Рейтинг: 616 Весело

    Дъра-бъра...

    Филм за един политически търгаш, който се върна, налъга България и околията, сноши се с комунистите и турците, провали еврочленството на България с кражбите на еврофондове от страна на приближените му, обра си ЕДИНСТВЕНО имотите, извъртя се накрая и каза, че българите били прости, не разбирали, и трябвало да си сменим чипа!

    Благодаря много!

    Сега - за капак - съди и България за ОЩЕ имоти...

    И ние сме имали цар!

    А аз съм Мадона, и почвам скоро новото си турне!

    Хахаха!

  3. 3 Профил на Radoslav Minchev
    Radoslav Minchev
    Рейтинг: 506 Неутрално

    Много дълга статия. Отивам да си направя чай и да изпуша една никотинка. След малко се връщам и ще пробвам да дам някой остроумен коментар...

  4. 4 Профил на Dwight Schrute
    Dwight Schrute
    Рейтинг: 450 Неутрално

    Като си пуснете филма във виртуалното пространство може и да го гледам.

  5. 5 Профил на Karla Hanneman
    Karla Hanneman
    Рейтинг: 1004 Неутрално

    Хареса ми , умен тип е Дру
    Малко е дълго интервюто , но не досажда , защото е интересно.

    Виолетовите боклуци са по-големи боклуци от червените боклуци , на които служат! Гъз е тяхното знаме!
  6. 6 Профил на alex_bucephalus
    alex_bucephalus
    Рейтинг: 616 Весело

    От интервюто:

    "Смяташ ли тогава, че в наши дни скандалът е вече невъзможен?
    - За съжаление, според мен в България скандалът е абсолютно невъзможен , защото оцелелият от прехода човек е абсолютно индиферентен. "

    Аз по-скоро бих казал:

    За съжаление в България скандалът е АБСОЛЮТНО ежедневие, и оцелелият от прехода човек е абсолютно индифирентен, но не защото иска да бъда такъв, а защото от живеене в един ПЕРМАНЕНТЕН СКАНДАЛ, българинът няма друг избор, освен да живее в скандала така, сякаш това е нормално. Да не реагира, да не се и впечатлява даже, понеже състоянието на перманентен скандал в държавата е ежедневие, бит, битуване, наичн и стил на живот...

    Тоест - "индифирентността" не е проблем, тя е естествено състояние, предвид естествеността на перманентното живеене в скандал, и от скандал в скандал в Родината...

    Тъй мисля аз...

  7. 7 Профил на izabell
    izabell
    Рейтинг: 1356 Неутрално

    Аз не вярвам ,че планетат ще стане една държава.А тези които пътуват както ги наричате напред-назад те "не съществуват",
    извън нашето множество са.Само чуваме за тях,виждаме снимки,отразяват се техни събития. Както в Стария завет" Земята е плоскост" .Докога режисьорите ще се занимават с философия или си мислят, че я сътворяват?

  8. 8 Профил на alex_bucephalus
    alex_bucephalus
    Рейтинг: 616 Весело

    И защо Паунов твърди, че филмът му "За комарите..." не се бил харесал...

    Аз пък бях доста приятно изненадан от този филм в една тиха вечер, лежейки лениво на дивана у дома, когато "Canal +", ако не ме лъже бледата ми памет го пусна, изгледах го, и ми хареса...

    Беше, Е, искам да кажа, приятно документално кино, направено с елегантна лекота, естествено, човечно, спокойно...

    Харесаха ми историите на хората в него там в оня градец в България...

    беше като някакъв отрязък от време, което само те преживяват по свой уникален начин, което според мен така показано във филма му, прави филма му...уникален по своему...

    Но за бай Симич Хазартя сега... Да ме прощавате, другаре, ама не мога да се насилвам...

    Симеон беше едно омерзение... За българите и за България...

    Същите, които са ми по-скъпи от един по лисичи хитър, стар и изпечен играч, както се оказа...

    Не ми се щеше да е така, но се оказа така въпреки очакваният ми...

    (И нека си призная: Аз бях един от ИДИОТИТЕ, които се полъгаха и гласуваха за Симич... Нека съм честен... Иначе всичкото казано би звучало "На гол баир", както се казва у нас"... Хмммммм... Аз - простакът - взех, че гласувах за тоя притворен старчок... И никога няма да си го простя, никога... А сега - можете да ми се присмеете, и ще сте прави!)

  9. 9 Профил на Radoslav Minchev
    Radoslav Minchev
    Рейтинг: 506 Неутрално

    Кога ли ще дойде времето да чета статията с едно натискане на копче "плей"?! 'Ич да не споменавам, че още сега ми се иска да натисна ">"... и да изгледам филмчето, тук, на място...

  10. 10 Профил на Маргарит Пицов
    Маргарит Пицов
    Рейтинг: 615 Неутрално

    До коментар [#8] от "alex_bucephalus":

    Омерзение, ама виж оня на снимката в статията как си е татуирал гърба... ами помниш ли оная истерия преди там 13 г. когато си додè .... бог бе слязъл от небето да говори с хората българе...

    На спортни състезания с/у Германия не викайте "Бъъългари - юююююнаци" , защото Дойчо разбира "You , nazi!"
  11. 11 Профил на Натътрузен десебар, слуга на БСП
    Натътрузен десебар, слуга на БСП
    Рейтинг: 1162 Неутрално

    Животът е суров навсякъде. Можеш да отидеш в Косово, да прекараш една седмица там и да видиш как след това ще целуваш земята в България. Това обаче също не е правилният подход – да отидеш да видиш къде е по-зле. Човек трябва да се стреми към нещо малко по-добро.

    Може би основният проблем е, че в главите на хората все още има "тук" и "там", а такова пространство не съществува. Докато си мислиш, че ние сме едни, а другите "там" са други, ти сам се определяш като различен и живееш в гетото на собствената си различност. В момента, в който станеш гражданин на света, нещата се променят.

    Наскоро имах гостенин от Лондон и го заведох в едно мазе-кръчма. В момента, в който собственикът чу, че говорим на английски, дойде, донесе ни по едно шкембе и каза: "Виж сега, има една лъжица и лъжицата е за чужденеца." Ей така мисли българинът.

    Няма шики-мики.
  12. 12 Профил на alex_bucephalus
    alex_bucephalus
    Рейтинг: 616 Весело

    До коментар [#10] от "duduka":


    [quote#10:"duduka"]Омерзение, ама виж оня на снимката в статията как си е татуирал гърба... ами помниш ли оная истерия преди там 13 г. когато си додè .... бог бе слязъл от небето да говори с хората българе...[/quote]

    Аз не обвинявам българите за доверието, което попиляха по тоя крадлив и лъжлив старчок...

    Хората се радваха тогава, и очакваха глътка свеж въздух, понеже копелето УЖ идваше от ЕВРОПА...

    И не е толкова до гледането на него като СПАСИТЕЛ, както сега се извиняват всички... И обвиняват българина, че ВСЕ ОЧАКВАЛ СПАСИТЕЛ....

    Хората очакваха РАЗЛИЧЕН от познатият дотогава модел на политики човек, какъвто Симеон УЖ претендираше да е...

    За да го изберем, и да се окаже, че е по-страшен и от познатите ни вече крадливи, лъжливи и продажни политици, които ТАКА ИЛИ ИНАЧЕ си имахме, и още си имаме...

    С, или без него!

    Затова е и цялото омерзение...

    Майната му на Симеон Сакс Кобург - какъвто и там да е - Готски...

    Майната му!

  13. 13 Профил на cinnabar
    cinnabar
    Рейтинг: 450 Весело

    Ааа, пригледа ми се този филм!

  14. 14 Профил на о. Павел
    о. Павел
    Рейтинг: 561 Неутрално

    Този филм е доста закъснял опит за реставрация на имиджа на бившия цар. Първи започна да го рекламира ченгето Кеворкян в най-гледаното предаване по комунистическо време. Оттогава започна подготовката за връщането му на власт. Тези, които го доведоха, богато осребриха труда си, дадоха му няколко гори и накрая го изоставиха на бунището на историята. Там, където му е мястото.
    .
    Неделя на кръста -
    http://archiman.livejournal.com/

    Прочетете:http://www.veren.org/product.php?b=3922
  15. 15 Профил на Iron Maiden
    Iron Maiden
    Рейтинг: 747 Неутрално

    Тва не в замунда, по телевизията да ми го пуснат, ша сменя канала.

    а също така и вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица
  16. 16
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  17. 17 Профил на alex_bucephalus
    alex_bucephalus
    Рейтинг: 616 Весело

    До коментар [#14] от "о. Павел":


    [quote#14:"о. Павел"]Този филм е доста закъснял опит за реставрация на имиджа на бившия цар. Първи започна да го рекламира ченгето Кеворкян в най-гледаното предаване по комунистическо време. Оттогава започна подготовката за връщането му на власт. Тези, които го доведоха, богато осребриха труда си, дадоха му няколко гори и накрая го изоставиха на бунището на историята. Там, където му е мястото.
    . [/quote]

    Попе, веднъж да съм съгласен с тебе!

    За отбелязване е...

    С малката разлика, че Кевроркян поне беше честен да си признае, че сам смята сам за омерзение царя...

    Не знам дали е бил наиистина ченге Кевроркян както се твърди, но му прави чест, че го нарече с истинското му име...

    Интервюирал го е все пак, когато дъртият лисик Симич заяви: "Не искам нищо от България..."

    За да стори точно обратното когато се докопа до властта...

    Но си прав, попе!

    Той осребри май онова, което искаха онези, които го довлякоха, и сега го оставиха на бунището...

    Сам си го навлече това Симич, и сам ще си носи кръста на непоносимостта ни към него...

    Поне моята такава...

    искаше ми се да имаме поне един достоен човек в държавата, но... не биде...

    И да носиш царска корона, оказа се, не е гаранция за достойнство, чистота и качества...

    И царят го доказа...

    Истинско омерзение...

    Лакомията е лош съветник, лоооооооош.......

  18. 18 Профил на Stewie
    Stewie
    Рейтинг: 1968 Любопитно

    "Царят" е едно от най злокобните зомбита на българският преход и дано авторите са показали това ? А иначе българските режисьори определено са най многословните в света !

  19. 19 Профил на lord71
    lord71
    Рейтинг: 229 Неутрално

    [quote#1:"Ρόδος;"]

    Определено статията ми харесва.На фона на всичкото нищоговорене от полит. елита,нещо релаксиращо.Благодаря на автора.[/quote]
    Съгласен, а и постига желанието на автора - да ти стимулира мисленето.

  20. 20 Профил на 17:50
    17:50
    Рейтинг: 561 Неутрално

    Царството да не се казва ГЕРБ ?
    Не знам, не съм чел интервюто, затова питам.

  21. 21 Профил на gilermos
    gilermos
    Рейтинг: 406 Неутрално

    Гледайте филма. Много е красив. Приказен.

  22. 22 Профил на !D !калпав е новия вид Дневник!
    !D !калпав е новия вид Дневник!
    Рейтинг: 1421 Весело

    Е аз няма да гледам филма .Не ми е любопитен нито живота нито историята ,която в голямата си част е измислена на другаря Цар.
    Иначе г-н Паунов ме е грабвал с другите си проекти.
    Все пак тук с Царчето нещо пак ми понамирисва.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK