Откъс от стихосбирката "Поет на портрет" на Иван Димитров

Корицата на стихосбирката

© Издателството

Корицата на стихосбирката



Всеки уикенд "Дневник" публикува откъс от актуална книга, избран от автора й. Настоящият е от "Поет на портрет" на Иван Димитров  - първа стихосбирка за автора и поредна книга след романа "Животът като липсваща лъжица" и сборника с разкази "Местни чужденци". Пиесата му "Раздяла от пръв поглед" е сред петте номинирани за конкурс за камерна пиеса на "Театър 199" през 2010 г., а вторият му драматургичен текст, "Очите на другите", ще бъде представен в Ню Йорк, след като беше селектиран от журито на фестивала HotInk at The Lark. Тя е една от десетте избрани пиеси от общо 400 заглавия от цял свят.


28-годишният Димитров е също така част от "4х4" - поетичен пърформънс, в който участват още Радослав Чичев, Ясен Василев, Мирослав Христов. "Поет на портрет" е част от предстоящата поредица от стихосбирки, инициирана от фестивала "София: Поетики". Очаквайте утре на dnevnik.bg интервю с Иван Димитров, в който той ще разкаже повече около новата книга и предстоящото си гостуване в Ню Йорк.


Откъсът от книгата е част от поемата "българия":




(…)


това не е поезия това е необходимост от изричане


това е онова състояние в което така си се препълнил


с отчаяние и гняв че те сами потичат и не ги спираш


потоците не бива да бъдат спирани иначе се заблатяват


и тъкмо това е че толкова хора са се заблатили трупали са


в себе си а в българия има какво да се насъбере защото


в определен момент всеки се оказва сам срещу всички


и нищо не се изрича


защото изреченото е два пъти по-истинско


и когато мислиш че нещата са зле това е два пъти по-лесно


от това да кажеш че са зле и затова хората са толкова нервни


защото всеки е сам с ада си със съществуването си


защото очите са затворени пред ада на другия


защото не разбират че когато другият ад стане


по-малко ад твоят ад също става по-малко ад


а българия е над всички адове


и това положение е най-големия ад от всичките


това е тоталният ад това е апокалиптична картина


това е по-трагично от древногръцка пиеса по-


меланхолично от всички блусове на земята


това е голямо "а" последвано от голямо "д"


българия е над всичко и всички


българия е над своите деца тя е немарлива майка


отиваща до службата докато бебето плаче


неповито с напълнени и мокри памперси


българия е над своите деца тя ги оставя в люлките


на животите им без да ги люлее без да ги поглежда дори


българия е над своите старци и старици над


старейшините си тя бавно доизсмуква живота им


в опит да ги довърши тя ги чувства като кир по кожата


и се опитва да ги изстърже оттам с грапаво безразличие


българия е над революционерите си макар постоянно


да говори за тях тя говори за онези които са умрели за свободата й


но от тези думи е останала една-единствена смътна


представа останал е подвигът но посланието


отдавна го няма и мъртвите революционери


са двойно по-мъртви в гробовете си те са умъртвявани


повече с времето българия се е впила в тях като кърлеж


изсмуквайки ги в опит да подхрани


своята идентичност: бяло зелено червено


Левски Ботев Раковски


те са не само мъртви те са превърнати в пионки


в кукли те са неми в устите им слагат чужди реплики


а техните с години са заличавани българия храни с тях


изпъчените си гърди в посока минало онази отдавнашна


величественост която всява гордост сред клетките й


има ли кой да ви подаде ръка на всички вас погълнати


от българия спуснали се през хранопровода й смлени


в корема й влезли в това чуждо тяло за което сте си дали живота


само с това което тя е преценила за полезно


има ли кой да възстанови истинските ви лица


българия е над всичко тя не се интересува от истинските ви


лица тя се интересува само от своето


българия е над всичко българия е над културата


тя е над писателите си тя взима мъртвите писатели и ги величае


конструира образа си чрез тях а онези които още не са мъртви


се опитва да умъртви чрез безразличие


тя е над театъра тя не влиза в театъра освен когато


театърът не е по телевизията за да покаже че е там


и всички да я видят там о българия


българия е над музиката тя обича да й свирят


но не пуска банкноти в шапките на оркестъра си


тя изсипва там стотинки


защото не е ли музиката призвание и забавление


не е ли истинското заплащане на музикантите


самият акт на свирене не е ли това просто игра


не са ли те просто деца щом не могат да си намерят


истинска работа да станат банкери чиновници


касиери адвокати адвокати адвокати


не могат ли да бъдат като всички


не е ли тяхното поведение форма на високомерие


вероятно оттам й е хрумнало че тяхната работа е хоби


и се е погрижила те да имат нужда от втора работа


или да са приятно гладни та дано им дойде акълът


тя се грижи актьорите да работят тройно като актьори


четворно като бармани и дубльори


писателите като редактори сценаристи и после да са толкова


изморени че да пишат едва-едва все по-малко


българия е над всичко тя е над киното си


тя го гледа с удоволствие радва му се


но стане ли дума да помогне за създаването му


повдига рамене намалява субсидиите


българските филми са излишен разход


като останалата култура


казва тя и си тръгва българия от киносалона


а от екрана стрелят в гърба й и в последните години


толкова много стреляха от екраните по нея


защото как да не се опиташ да застреляш животното


което претендира че е човек о българия


българия ти си над всичко ти си над науката


над университетите ти никога не казваш открито


че те ти пречат но действията казват всичко


казват че теб те мързи да има университети


прекалено голямо количество мисъл трябва да изхабиш


за управлението им прекалено много пари които ще се


върнат прекалено късно нищо че става дума за това


да образоваш децата си о българия най-добре


да оставиш университетите и училищата бавно да умрат


от глад да ги оставиш да мухлясат до такава степен


че след това да блеснеш с находчивото си решение


да ги изтриеш от лицето си и всички да ти ръкопляскат о българия


българия за какво са ти овчари когато в последните години


се опитваш да произвеждаш главно добитък ти имаш верни


кучета за какво са ти хора с мозък в главата като този мозък


винаги води или до бягство от теб или до съпротива


за какво са ти тогава за какво ли отговори си


българия ти си над здравеопазването ти си над


болниците над линейките над моргите


ти стоиш над тях защото всички влизат в болници


и знаеш че те гледат но вместо да направиш нещо


размахваш усилено с ръце


колкото да вдигнеш прах да симулираш движение


българия ти си над мъртъвците си ти гледаш на всеки умрял


като на една грижа по-малко на блажено отдъхване


един живот по-малко една пенсия по-малко


един живот по-малко една заплата по-малко


но един живот по-малко една България по-малко


българия ти си над всичко ти си над Европа


над земята ти си балон който щастливо се носи из въздуха


ти си една PR-проекция един виртуален образ лишен от съдържание


затова и няма българия защото българия е над всичко


тя е над всеки един гражданин от народа си над всички


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK