Kottarashky: Строя си музикални къщички

Kottarashky

© Капитал

Kottarashky




В основите на Kottarashky е архитектът Никола Груев, който предпочита да прави музика вместо сгради. След успешния му дебютен албум, издаден от Asphalt Tango Records (един от най-известните лейбъли за източноевропейска музика с балкански елементи), Kottarashky създава група и свири с нея по-често извън България. За голям успех се смята дебютният му албум Opa Hey от 2009 г., успял да  достигне трето място в World Music Charts Europe през март 2010 г.
През април очакваме новия албум на групата, който Никола е записал в напълно "жива" обстановка с Христо Хаджиганчев (китара, синтезатор), Александър Добрев (кларинет), Йордан Гешаков (бас) и Атанас Попов (барабани).

Каква е връзката между архитектурата и музиката?
- Много от големите музиканти са архитекти. Роджър Уотърс и Ник Мейсън от Pink Floyd например се срещат, докато следват архитектура. Аз композирам дигитално и има сходен подход на изграждане при музиката и архитектурата. Строя си едни музикални къщички! Архитектурата е застинала музика, както е казал Гьоте.


Колко котки имаш?
- Нула. С приятелката ми имахме една, но тя почина.




Откъде идва името тогава?
- Една приятелка ми разказа за някакъв пич, на когото му викали Kottarashky и на мен просто ми хареса как звучи.


Възприемаш ли себе си като световноизвестен уърлд музикант?
- Не. Получил съм признанието на музикалните специалисти, но чак пък световноизвестен! Да, сигурно във всяка държава пет човека ме знаят... (смее се)


Как си обясняваш, че трябваше първо навън да те забележат и чак тогава у нас?
- Правех музиката за себе си и един приятел просто я качи в MySpace. Не съм имал особени планове, но някак съм попаднал в полезрението на германския лейбъл Asphalt Tango. Аз вече го познавах, той не е голям, но е един от най-престижните. И като видях, че са ми писали, не можах да повярвам!


Предложиха ми да издам албум и той всъщност излезе първо в Германия. Може би са имали такъв отдел в лейбъла, който се рови из музикални сайтове и търси интересни неща. Беше съвсем нормално първо нататък да се чуе. После излезе рецензията в The Guardian и самият факт, че са писали за мен, беше достатъчен. Тя не беше хвалебствена, но определено беше положителна.


Защо според теб не се пуска български ъндърграунд по нашето радио?
- Не само български, почти никакъв ъндърграунд не се пуска – върти се само поп. Моята музика не и чак такъв ъндърграунд. Ти Том Уейтс и подобни световни имена в ъндърграунда не можеш да чуеш по нашето радио, а какво остава за такива като нас! Не бих казал, че съжалявам за това, честно казано.


Социалните мрежи и новите медии вече са толкова силни, че това, че не те пускат по радиото, нищо не значи. При положение че самите хора пускат твой клип, той започва да се върти и стига до когото трябва.


Kакво е отношението ти към опитите за нови ограничения в интернет?
- Много се надявам това въобще да не се случи. Даже се учудвам на някои български музиканти, които застанаха зад ACTA с идеята, че ще получат някакви пари. Това няма да се случи. Хората, които така или иначе искат да си купуват музика, си я купуват. Тези, които си я свалят без пари, най-малкото нямат кредитни карти и нямат възможност да свалят платено. Те никога няма да го направят.


Дори и приходите ни да се увеличат по някакъв начин, това ще прекъсне една възможност за популяризация. А тя е шанс да правиш концерти на всякакви места. Без този свободен поток ти си оставаш един локален артист. За малки държави като нашата това ще е в ущърб.


Дори Radiohead бяха на печалба, когато си пуснаха албума за неопределена сума. Всъщност бяха спечелили повече, отколкото от всеки друг албум. За малки държави като нашата това ще е в ущърб. Когато се върви насилствено и законово срещу някакъв естествен процес, това води до много лоши последствия. И това ме притеснява.


Има други начини – например, ако теглиш повече, да плащаш по-голяма такса за интернет, която вече се разпределя при издателите. Това е техен проблем всъщност. Защото реално музикантът от един албум взима една шеста.


Кой е най-хубавият ти спомен от живо изпълнение?
- Един от най-готините ни концерти беше в Чехия, в една изпаднала дупка в едно село. Запали се мониторът на барабаниста, стана пожар! Толкова беше полудяла публиката, беше си като война! Но в същото време ние си бяхме ухилени до уши. Беше позитивно разрушение!


Готов ли е новият ви албум?
- Да. Започнахме мастеринг и през април трябва да е факт. В него ще може да се усети звученето, което с групата имаме на живо. Албума го записахме всички заедно. Това е малко по-рисковано, но е гаранция за живо звучене. Доста е разнообразен – в някои от песните сме цялата група, в други са само барабанистът и басистът.


Има едно парче, което е само мое, в духа на стария албум. Имаме гост-певица – Туи Мамаки (The Mamaku Project) от Нова Зеландия. Тя беше в България, за да учи народни песни. В новия албум в едното парче рапира, а в другото пее джазово. Много добре се получи албумът, много съм доволен. Имах големи притеснения - заради така наречения синдром на втория албум. Самата смяна на посоката си каза думата. Първият беше чисто дигитален, а сега е жив.


Кои са ти любимите български групи?
- Много обичам Ревю. Ревю и Нова Генерация за мен са върха на българската музика. Те са нещо много самобитно и специфично. Възхищавам се на Гюров. Всъщност след тях музиката влезе в едни по-поп рамки и започна да копира Запада.


Знам, че композираш в детската си стая – опиши ми я.
- Това е бившата ми детска стая, където съм израснал. Там живеят нашите и просто там се усамотявам, защото нямам пари за студио или нещо подобно. Просто си е моето място. Но там няма нищо – има един компютър и едни евтини колонки. Освен това ме викат за обяд! (смее се)


Баща ти, Тодор Груев, е художник. Това как ти повлия?
- Цялото ми семейство са художници. Никой не се е занимавал с музика сериозно. Баща ми много се надяваше да стана архитект и да продължа да се занимавам с това. В началото имам чувството, че гледаше скептично на новата ми насока, но сега вече споделям успехи и мисля, че се радва.


Как се оправяте финансово? Лейбълът ли покрива записите?
- Ами не, за съжаление. Покриваме ги със заеми. Лейбълът покрива по-голямата част от разходите - мастеринг, продукция, реклама и печат. Те дават аванс, който реално пак ни принадлежи. Успяхме да се договорим да ни дадат повече дискове и когато ги продадем, ще успеем да върнем заемите за записването на албума. Не се съмнявам, че ще успеем да ги продадем.


Проблемът е, че аз трябва да инвестирам някаква сума, за да си купя от собствените си дискове от лейбъла и да ги продавам тук. На последните концерти, например, нямахме дискове. Може би музикалният бизнес още не може да намери начин да се нагоди към всички промени.


Кой прави клиповете ви?


- Аз и приятелката ми. Даже наскоро завършихме клипа на още една песен от новия албум. Той е абстрактен разказ на хронологията на последното ни тридневно турне през Германия, Чехия и Австрия. Един приятел беше с камера и ни снимаше, докато ни возеше.


Клипът е абстрактен израз на самото усещане на пътуването – много път, ние минахме 5 хил. км! И така – път, свирене, път, свирене, път… Радост от музиката. Има много танцуващи хора, магистрали… (смее се)


Какъв мечтаеше да станеш като малък?
- Писател. Пишех проза в гимназията, докато не станах студент. Но още тогава усетих, че писател от мен няма да стане. Освен това много съм се откъснал, за съжаление, от литературата. Трябва да си призная, че не чета много напоследък. Последната книга, която прочетох, беше биографията на Rolling Stones. Беше много интересна между другото.


Кои са ти любимите автори?
- Много ми е любим Стайнбек – "Улица Консервна", "Благодатният Четвъртък" и "Тортила Флет" са книги, които по някаква причина са ми страшно близки. И са едни от малкото книги, които съм препрочитал. Обичам и латиноамериканския магически реализъм – Маркес, Борхес, Кортасар. И немска литература – Хайнрих Бьол ме беше впечатлил силно. "Възгледите на един клоун" ми беше любима – голяма депресия...


Е, ти правиш весела музика – каква депресия?
- Как ще е весела? Според мен не е. Има позитивни моменти, това, че е ритмична, не значи, че е весела – според мен има доста меланхолия в моята музика. Много обичам меланхолията да присъства в изкуството в някаква доза.


Има ли нещо, за което мечтаеш извън музиката?
- Мечтая си всички хора, които обичам, да са щастливи.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (6)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на pontiac
    pontiac
    Рейтинг: 374 Весело
  2. 2 Профил на Sioux
    Sioux
    Рейтинг: 768 Неутрално

    Аз лично не разбирам музиката му, но все пак - успех!

  3. 3 Профил на imra
    imra
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Симпатяга!

    Интервюто е много интересно - разкрива го в известна степен като човек/ възгледи и радушно споделям някои от тях.

    И естествено - винаги с любов за Нова Генерация, една от групите до живот за мен

  4. 4 Профил на todorovaalbena
    todorovaalbena
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Харесва ми! Успех, Никола!

  5. 5 Профил на Norie
    Norie
    Рейтинг: 426 Неутрално

    Кефи, много. http://www.youtube.com/watch?v=TOIH55Mkmt0. Сетих се за една мисъл, като четях интервюто, "to talk about art is like to dance about architecture"

  6. 6 Профил на InmoInvestments
    InmoInvestments
    Рейтинг: 793 Неутрално

    Не е rock'n'roll, ще да е неква shitty faggot музика.....блях.

    You can get much farther with a kind word and a gun than you can with a kind word alone. Al Capone




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK