© сп. Vice
Дон Габриеле Аморт до статуя на Дева Мария, фигура, която той изучава през първите години на духовническия си живот. Дон Аморт е също така главен редактор на Madre di Dio, месечно списание за Дева Мария.
Чисто технически римският квартал Гарбатела може да бъде класифициран като "гето", но всъщност изглежда като английски град-градина. Крал Виторио Емануеле III положил основите му тук през 1920 г., точно след Първата световна война, за да има къде да се установят 50 хиляди селскостопански работници, току-що имигрирали в Рим. Както в останалата част от града, и в Гарбатела живеят удивителен брой бездомни котки. И все пак, когато една от тях се стрелва пред мен и пресича пътя ми точно пред офиса на дон Габриеле Аморт, "доживотния почетен президент" на Международната асоциация на екзорсистите, аз решавам, че това е знак свише. Не се отпускай. Дяволът е навсякъде.
Обрулен и заслабнал от четвърт век борба със самия Сатана, 86-годишният дон Аморт линее. Наскоро той лежа в болница, а слухът и двигателните му способности са силно увредени. И въпреки това е достатъчно отворен (или заблуден, в зависимост от гледната ви точка), за да се появи по местните новини само няколко дни преди да го посетя, и да заяви, че
добрите католици не бива да четат или гледат нищо, свързано с Хари Потър
(защото естествено, казва той, това води до сатанизъм), както и че трябва да се въздържаме от йога, защото "вие си мислите, че само се разтягате, но всъщност сте на път към индуизма". Говорим за човека, който в книгата си "Мемоарите на един екзорсист: Моят живот във война със Сатаната" твърди: "Самият дявол, говорейки чрез една обладана от него жена, заплаши да ме изкорми в съня ми."
Дон Аморт влиза в стаята, облечен в черна тога. Носи голямо кожено куфарче, което отваря, след като разменяме любезности. Вътре са повечето от неговите книги (написал е 10, преведени са на повече от 40 езика), копие от Madre di Dio ("Божия майка", ежемесечно списание с фокус върху Дева Мария, което той е редактирал години наред), образци на неговите екзорсистки инструменти (повече по темата след малко) и една торба с пирони, болтове и други метални предмети.
"Имам две кила метал, изплют от хора, обладани от Сатаната
– казва той. Понякога излизат през ректума. Виждал съм и доста парчета стъкло. Но мога да ви уверя, че всички тези неща се материализират чак след като излязат от устата. Никога не са покрити със слюнка или кръв. Ако заведеш обладан човек на рентген, няма да видиш и следа от подобни работи във вътрешностите му. Те се появяват изневиделица, на няколко милиметра от устните, макар че обикновено човекът усеща болката, която те биха причинили, и отвътре."
Дон Аморт твърди, че е провел десетки хиляди екзорсизми през живота си: "Спрях да броя след 70 хиляди." Да изясним – това не означава, че е пречистил 70 хиляди човека, а просто че демоните са особено упорити и за всеки от две до четирите хиляди индивида, които е излекувал, е трябвало да проведе по десетки сесии.
Историята е публикувана в българския мартенски брой на списание Vice, които любезно ни предоставиха част от нея. За да прочетете пълния текст, може да посетите сайта на изданието.
