Sentimental Swingers и секстетът на Мишо Йосифов ще върнат времето с 80 години назад

Михаил Йосифов - тромпетист и композитор, е добре познато име на джаз феновете. Той е също и аранжор, музикален мениджър, вдъхновител и съучастник в най-различни проекти. Тъй че – съвсем закономерно – е заобиколен от музиканти като Майк Стърн, Дейв Уекъл, Mezzoforte, Dephazz, "Уикеда", Петер Херболцхаймер, Карен Бернолд, Милчо Левиев, Теодосий Спасов и много други.

Сега дели сцена и със собствения си "Михаил Йосифов секстет". Срещаме се заради новостите около чаровния му проект - триото Sentimental Swingers, и опита Sofia Live Club в петък вечерта да се превърне в истинско кабаре.

Sentimental Swingers се раждат, докато Мишо подготвя програмата на столичния джаз клуб Soul in da Hole, в чието основаване участва. С певиците Деси (Phuture Shock) и Рони (Nasekomix) се познава още от музикалното училище. Третата дама в групата – Вера – е "суинг идеалист", с и голям сантимент към музиката на 30-те. Имайки опит и във финансовия сектор, тя се превръща и в двигател на проекта, а той - негов "музикален директор".

Музика в музиката
Прототипът на Sentimental Swingers е американското трио Andrews Sisters. "В началото репертоарът им беше само от техни песни - това бяха първите наченки на проекта", разказва Йосифов. И уточнява: "Ние не посяваме тази култура, просто я възраждаме. Подбудите ни са сантиментално-музикални."

Според тромпетиста "времето на суинга се завръща", защото музиката от това време е много свежа и жива - като противовес на сегашното й прекалено "електронното, дигитално и нечовешко" звучене. Хората започнаха да търсят "музика в музиката", смята Мишо.

Публиката на Sentimental Swingers покрива всички възрастови групи - "има баби, които направо реват на концертите ни - музиката ги връща директно в тяхната младост". Засега групата не смята да навлиза в други жанрове. След кабаретния спектакъл Мишо Йосифов иска да напише няколко авторски парчета за триото.

Трите изпълнителки сами избират костюмите си, но ретро прическите са тяхното "проклятие". "Ако трябва да са в 9.00 ч. в някоя телевизия, отиват в 6.00 ч. при фризьорката", шегува се тромпетистът.

Едно стъпало нагоре
"Трябва да направим филм за България от 30-те и 40-те години – защото тогава тя е била държава като държава! Всеки си мисли, че българинът е много прост. Не трябва да се възприемаме така. Трябва да се самоосъзнаем и да видим каква интелигенция и какъв елит сме имали", казва музикантът.

Според него хората на изкуството имат нужда от самочувствието, че правят нещо красиво и стойностно - на фона на ценностите, които са се наложили в последните години: да имаш скъпа кола, да си страшна мацка или страшна мутра.

"Чалгата просто озвучава това убеждение. Тя е състояние на духа – ако се промени състоянието на духа, тя ще отпадне. Сега е моментът да минем едно стъпало нагоре и да видим, че не сме идиоти и имаме някакъв акъл, който да ни води."

Как тръгна забавата
Дядо му е тромпетист, баща му и чичо му също са музиканти. "Винаги когато се събирахме, идваше моментът, в който се вадят инструментите и музиката тръгва", спомня си той. Интересът към тромпета е дошъл в пети клас - заедно с ръководителя на духовия оркестър "Ботева чета".

"Ще влезете в света на музиката", убеждава той учениците, но на Мишо само тази перспектива не му била интересна. Допълнението обаче, че оркестърът ще пътува в страната и в чужбина, запалило искрата. И оттогава тромпетистът не е излизал от "света музиката". "Самата среда ми допадна – като тръгна тая забава, та досега!"

Нещо да те рита отвътре
И той като връстниците си слушал метъл, но като влязъл в музикалното училище и чул джаза - "всичко друго избледня". Станал "краен джазист", но после се смилил и над други жанрове като рок и поп. В последно време "класическата музика много ме забавлява".

"Нищо друго не мога да правя, отгледах двете си дъщери с музика. Трябва да ти е болест цялото нещо, да не можеш без него. Просто трябва нещо да те рита отвътре, за да го правиш" е описанието на Йосифов за това, с което се занимава.

Мишо е доволен от развитието на музикалната сцена в България: "Нищо не ни липсва. Нещата определено се случват и хубава музика има."