Елиф Шафак, писателка: Обичам да поставям въпросителни пред клишетата

Писателката Елиф Шафак по време на пресконференцията си в София

© Анелия Николова

Писателката Елиф Шафак по време на пресконференцията си в София




Елиф Шафак е родена в турско семейство в Страсбург през 1971 година. Прекарва детството си в Мадрид, тийнейджърските си години в Мадрин, по-късно живее в Лондон, Йордания, Германия, а образованието си завършва в Анкара и САЩ. Носителка е на множество международни литературни награда, включително за журналистика - тя е публикувала в издания като "Гардиън", "Таймс", "Уолстрийт джърнъл" и др. Тя е автор на над 14 книги от 1994 г. насам. Пише както на турски, така и на английски. От днес на българския книжен пазар е новият й роман "Чест", разпространяван от издателство "Егмонт".


"Интересувам се от нови отговори за човешките проблеми, а не от обобщения, категории и клишета. Искам да предизвикам валидността на тези стереотипи с думите си. Обичам да поставям въпросителни пред клишетата", заяви в пресконференция превежданата на над 30 езика турска писателка Елиф Шафак, която представя в България новия си роман "Чест". Той разказва за съдбата на разделени близначки, живеещи съответно в Лондон и Истанбул. Това е нейният трети роман на български след "Любов" и спечелилия й обвинения за обиди към турската култура "Копелето на Истанбул".




Пред "Дневник" Елиф Шафак каза, че за нея литературата се основава на съпричастността и да можем да преглътнем егото си и да се поставим на мястото на някой друг за малко. "Ако не съм съпричастна с драмата на някой от героите си, аз не мога да говоря от негово име, а ако не успея да предам чувствата му достоверно, те няма да звучат убедително на читателя."


За нея литературата не е проповядване, но трябва да разбива стереотипите по един мек и елегантен начин. "Когато политиците в Израел и Палестина се съберат, никой не слуша другия. Но хората в Израел още четат палестински автори, а палестинците все още четат еврейските. Те стават съпричастни с героите, с чувствата. Точно там, в изкуството, лежи невидимата връзка между различните култури и разбирания, която може да ги накара да бъдат едно."


За посланията в книгите й


Въпреки че една от героините й казва, че ако не се бориш срещу системата, ти ставаш част от нея, авторката няма амбицията да разпространява послания и нравоучения чрез творбите си.


"Просто обичам да разказвам истории. Не се поставям над читателите си, не мисля, че повече наясно с живота от тях. Всеки читател има собствена интерпретация на събитията в сюжета и намирам това за много интересно. Ако 1000 души прочетат определен роман, посланието ще се възприеме по 1000 различни начина."


За новия й роман "Чест"


"Когато пишех "Чест" трябваше да погледна на проблема от високо, да вникна в сложността му, особено в дълбочината на героите. В едно патриархално общество не е лесно да си жена, но не е лесно и да си млад мъж. Затова се опитах да разгледам въпроса от всички ъгли."


Елиф Шафак

© Анелия Николова

Елиф Шафак


За нишката между Изтока и Запада


"Бих искала в книгите ми да си личи една невидима нишка между Изтока и Запада. Смятам, че всъщност тези два региона имат много повече прилики, отколкото разлики. Те не се самоизключват. Всички казват, че те са много различни, но дали наистина е така? Защо трябва в културата, в политиката, в дискусии, в идеологията винаги да акцентираме върху разликите? Но Изтокът и Западът постоянно се смесват, постоянно проникват един в друг. Това е всъщност реалността. В Истанбул може да забележите как те винаги вървят ръка за ръка и изграждат нов синтез. Това не са понятия, които могат да бъдат наречени черни или бели, да им се дадат етикети."


За стереотипите


"Няма твърде много стереотипи, които намирам за опасни, тъй като когато изричаме клише, ние не осъзнаваме тесногръдието си. Мислим, че знаем много и именно заради това клишетата са толкова трудни за развенчаване. Политиката има голяма заслуга за създаването на стереотипите и преекспонирането им. Получава се въображаема стена между определена група от хора и останалия свят.


Има още много уроци, които човечеството трябва да научи. Екстремното насилие провокира единствено нови прояви на екстремно насилие. Ако проявяваме омраза, ще насаждаме още омраза у другите. Пример за това е как днес в Европа има предубеждения към исляма и това предизвиква негативни чувства в обикновения човек. Но се случва и обратното в други страни, където се развива фобия към западната култура. Получава се омагьосан кръг. Колкото повече викаме, толкова по-малко чуваме."


Елиф Шафак

© Анелия Николова

Елиф Шафак


За образа на жените


"Колкото повече пътувам, толкова повече разбирам, че всъщност жените са използвани за изграждането на клишетата. Ще ви дам пример – когато отида в Америка, винаги ми казват, че ужасно много съжаляват мюсюлманските жени, защото са репресирани, защото са жертви, защото са нещастни. Погледнете книгите, които се пишат за Близкия Изток. На корицата винаги гледа жена с фередже и тъжни очи. Но това е само една страна от живота в този регион. Има много истории за любов и щастие, които могат да се разкажат в контекства на Близкия Изток. Защо да не поговорим и за тях?


Има и друг стереотип. Когато отида там, чувам, че западните жени са експлоатирани, че са принизени до сексуални играчки. Всички създаваме различни клишета за другите и трябва да се запитаме доколко сме прави в преценката си. Клишетата са продукт на човешкото невежество."


Според Елиф Шафак стереотипите за жените личат и в литературата. "Ако си писател в Турция, ти си първо възприеман като писател, а след това като мъж. Но ако си жена, ти си първо възприена като такава, а чак след това като автор."


"Невероятен е начинът, по който жените се преоткриваме с времето и в различните периоди от живота си. Преминаваме през толкова етапи – когато сме момиче, когато станем жени, когато се омъжим, когато станем майки, когато остареем, когато настъпи менопаузата. На всеки етап ние се превръщаме в различен човек."


За Турция и поликата на страната


"Турция е много сложна страна и с много гласове, които твърдят различни неща в медиите, сред хората. Толкова голяма и всеобхватна страна няма как да излъчи един глас, едно мнение, което да следва. Подкрепям свободата на мисълта, на словото, на медиите, на изразяването. Трябва да можем свободно да говорим за миналото вместо да го крием и да провокираме нови прояви на враждебност.


В "Чест" реших да стоя настрани от политиката, да я погледна от друга призма. В случая – да се вслушам повече в женската гледна точка и да покажа колко много общо имат жените между различните култури. Примерно арменските и турските жени имат много повече черти, които ги обединяват, отколкото разделят.


Трябва да стоим настрана от потенциалната неприязън между хората, защото колкото по-голяма е тя, толкова по-сигурно тя ще проникне и в политиката. Трябва да се вслушваме един в друг. А обикновените хора откриват бързо това, което ги свързва."


За Балканите и Източна Европа


Имаме още много път да извървим, докато стигнем до истинската свобода на словото и най-вече на пресата. В този регион не е лесно да си журналист, а това е професия, която изключително уважавам. Тук се смесват културата и политиката, като и двете страни трябва да разберат, че мнението не е опасност, не е оръжие. Демокрацията не може да съществува без разнообразието от различни виждания. Без свободна преса не може да има свободно общество."


Според Шафак целият източен регион споделя много общи истории и преживявания, които тепърва ще излязат на светло.


За живота на писателя и вглеждането в себе си


"Това е много самотен свят. Прекарваме много време в уединения и вгледани във Вътрешното Аз. Това е упражнение, което правя всеки ден. Писането ни кара да наблюдаваме нещата около себе си, макар и не задължително хората около себе си. Много е важно това да се прави с чувство за хумор, иначе авторът става твърде егоцентричен. Взимам писането си на сериозно, но не и самата себе си. Всъщност ние писателите сме по-добри на хартия, отколкото в истинския живот. Когато някой чете книгите ни, изглежда, че всичко ни е ясно, а всъщност в главите ни е пълен хаос. Научих и много от суфизма (мистично учение, отдадено на връзката с Бог и на следването на поривите на вътрешните чувства), който в християнската си, мюсюлманската си и еврейската си форма те учи, че не трябва да си твърде егоцентричен. А има индиректна връзка между любовта и егото – колкото по-голямо е егото, толкова по-малко проявяваме любов. А за да обичаме свободно, първо трябва да преборим егото. Любовта трябва да означава свобода."


Елиф Шафак ще представи пред читателите новия си роман "Чест" днес от 16 ч. в Архелогическия музей в София.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK