Откъс от новия сборник на Калин Терзийски "Ной дава последни указания на животните"

Калин Терзийски

© Николина Костова-Богданова

Калин Терзийски




На фокус в рубриката "Четиво" е новият сборник на Калин Терзийски "Ной дава последни указания на животните". Книгата излиза под знака на издателство "Сиела", а хонорарът на автора и продажбите отиват за лечението 20-годишния Пламен Войников, страдащ от рядка болест на кръвта, която изисква ежеседмични кръвоприливания. Това е пореден сборник с разкази за писателя след "13 парчета от счупено време", "Сурови мисли със странен сос", "Има ли кой да ви обича", "Любовта на 35-годишната жена".

"Ной дава последни указания"


Минавах през един малък и полудив софийски квартал, в който по случайност (всичко в живота ми е куп от случайности) живея вече тридесет и три години. Вървейки към дома си, забелязах малък павилион, на който беше изписана табела с шарени букви. Все едно я беше писал папагал, страдащ от шизофрения. Странно.




На табелата пишеше: "Зоомагазин". Не бях виждал нито табелата, нито зоомагазина никога преди, а беше само на двеста метра от дома ми. Не изглеждаше да е съвсем нов, а пък и беше толкова странен и ярък, че би го видял дори слепец в безлунна нощ. Затова се спрях и го загледах учудено. Изведнъж в главата ми се роди бърза като електрически ток мисъл. Да казвам, че е била бърза като електрически ток, е безсмислица, защото мислите ни, така или иначе, са електрически ток.


Обхванат и въодушевен от мисълта, аз се запътих към мъничкия и появил се от въздуха и от разровените плочи на тротоара зоомагазин. Влязох, пооправих косата си, пригладих смачканото си кадифено яке, прокашлях се и попитах:


– Случайно да ви се намират говеда от прочутата шортхорнска месна порода? Ще взема две. Мъжко и женско.


– Какво дали ни се намира...? – небрежно гледаше в някакъв вестник продавачката.


– Говеда от прочутата месна шортхорнска порода. Две... мъжко и женско – повторих по-ясно.


Продавачката вдигна очи и ме гледа около половин минута мълчаливо и по лицето є не можеше да се разбере дали в мозъка є има мисли или чувства. След това тя задейства мускулите на лицето си, мозъкът є създаде някаква бледа мисъл и тя каза:


– Ха! Дали чувам правилно? Говеда ли казахте?... Господине, ние не сме кравеферма! – наперено и подозрително каза тя.


– Е! – прокашлях се, усещайки, че не ме приемат дружелюбно и трябва да тръгна по-отдалече. – Е... ако кравите не са част от фауната, тоест, как да се изразя... и говедото е зоон, тоест – животно... Нали знаете, че зоо- е част от думи, които са свързани с животните. Ето – зоология – наука за животните – смутено замърморих.


– Вие на интересен ли ми се правите? – още по-наперено и проклето ме изгледа продавачката. – Аз съм учила зоология – там се говори за размножаването на зайците. Абе, вие или сте луд, или си правите много глупава шега... на неправилното място... нещо май’а? – завъртя неопределено пръст до слепоочието си тя.


– Ами... не, но си казах, че ако видя някъде място, където продават животни, ще си купя...


– Какво... Какво ще си купиш? – повиши доста стряскащо и премина на ти продавачката.


– Е... исках, тоест, мислех, че мога да си купя животни, а в момента ми трябва двойка шортхорнски говеда – месна порода... Видях надписа "Зоомагазин" и реших, че продавате животни... Но ако съм сгрешил, то... – заизвинявах се жалко и ми стана срамно.


– Ами, глупако, не виждаш ли с очите си, че продаваме животни. Купи си хамстер, гупа, скалария, молинезия... не, молинезии не сме получавали. Имаме суха и полусуха котешка храна. Имаме аксесоари.


Корицата на новата книга

© Издателство "Сиела"

Корицата на новата книга


– О, аксесоари – плеснах с ръце аз. – Явно имам пропуски в знанията... това не са ли африкански насекомоядни? Дайте ми двойка аксесоари! – бях развълнуван.


– Вие... Ти какво си мислиш? Че ще ме впечатлиш с глупости – измуча глухо продавачката. – Ние сме най-зареденият зоомагазин в града. Никак не ми харесва начинът, по който си правиш глупавите шеги... или може би си идиот? А? Нещо не разбирам... – и тя седна с ококорени очи.


– Не. Нямах желание да се стига до такива крайности, не съм лош човек и нямам лоши намерения. Исках да си купя чифт говеда от прочутата шортхорнска месна порода. Четох за тези животни в една енциклопедия и много ми се прищя... Дори съм приготвил вкъщи кашон с талаш, за да има къде да спят. Шегувам се... Действително ми трябват.


– Ти се разкарай оттука, защото ще викна полиция! – облещи се продавачката.


– Ами... да, щом нямате крава... а нали... да, всъщност вие ми казахте, че все пак продавате животни... Случайно да ви се намира антилопа кана? Знаете... много едри антилопи, с мляко, което надминава по масленост два пъти кравето... да, може би и повече пъти, не помня – промърморих аз.


– Ти изрод ли си, или искаш да извикам полицията – изпръска със слюнка лицето ми продавачката. И изглеждаше много ядосана, което ми подсказа, че и с антилопата също правя някаква грешка, без да зная каква. Действително – нищо не разбирах. Намирах се в зоомагазин, в който нямаше никакъв избор на животни, крещяха ми и искаха да извикат полиция, а от това, което бях чел, знаех, че полиция се вика, когато е извършено престъпление.


– Добре, вижте... сигурно сте затруднени по отношение на бозайниците... – започнах тихо и спокойно аз. Чувал съм, че така трябва да започнеш наново разговор с човек, който е започнал да пръска от гняв слюнка в лицето ти.


– Не ми говори, мръснико! – посегна с нокти към очите ми продавачката, но се спря и ме загледа – неподвижна и озъбена, явно искаше само да ме уплаши.


– Мога ли да приключа този малко напрегнат разговор, за който се извинявам... наистина се чувствам виновен...Усещам, че ви огорчавам с нещо, макар че ми е трудно да схвана с какво...


– Идиот! – раздвижи се продавачката, но явно не знаеше какви движения точно да направи.


– ... Та бих ли могъл – продължих кротко аз – да получа дузина трипанозоми, от тези, които предизвикват сънна болест... напоследък не спя добре... само това и си тръгвам.


– Мръсник гаден... гаден мръснико – запищя продавачката и аз се уплаших. Стори ми се, че ще получи мозъчен кръвоизлив, така почервеня. Тя беше младо и доста красиво момиче с руса коса и сини очи, но сега изглеждаше страшно. Дори бръкнах в джоба си за валериановите капки, които винаги нося за всеки случай.


– Гаден долен мръснико – крещеше продавачката, – аз се претрепвам от работа в тая гадна дупка, за да идват ненормални, сбъркани, олигофрени без капка мозък при мене и да ми говорят глупости... а аз да получавам двеста лева... За какво стигат двеста лева?


– Ами мисля, че стигат за шестстотин бълхи от вида Пулекс иританс... или евентуално – докато говорех, тя силно ме зашлеви – за двойка кукумявки – избърсах кръвта от носа си.


– Заради такива като тебе ще загине светът... Да! – обхвана с ръце красивата си глава продавачката. – Заради такива като тебе!


– Е, това не е вярно – измънках, – има и доста други причини.


– Като тебе – едва дишаше продавачката – такива...


– Добре, нека да се успокоим и да говорим човешки – казах, – имам списък с животни, които търся и трябва да намеря, и то спешно. Вие продавате животни. А аз бързам. Вече съм съвсем сериозен, нямам време... Струва ми се, че съм на подходящото място...


– Не, подходящото място за тебе е лудницата...


– Така – извадих от джоба си листчето със списъка, – трябват ми освен вече споменатите от мен животни, които явно нямате в наличност, но се надявам да доставите в скоро време... значи... трябват ми двойка комодски варани, един отровен гущер желатие, вирус на едрата шарка, мъжко нанду и женски тигър. Това е... и всичката ви храна за животни, с която разполагате. Ако нямате нищо против, ще ви платя в злато, защото нямам от книжните пари. Надявам се, че теглото на всяко едно от животните в злато ще е разумна цена...


– Махни се! – тихо и някак безнадеждно промърмори продавачката. – Просто се махни.


– Ух... явно днес нищо няма да свърша... а време няма, време определено няма... – вече бях доста потиснат и доста тревожен. – Ето, за всеки случай, визитната ми картичка, ако поне нещо от списъка, който ви оставям, се появи, обадете ми се... Много моля... Важно е. Нямам време!


И тръгнах към вратата, поглаждайки брадата си, както правя, когато съм уплашен и разочарован. А зад гърба ми продавачката се изсмя грубо, съвсем безмилостно.


– Идиот... и името му е идиотско като него. Представете си, моля ви се, да се казваш Ной... Ха! Казва се Ной!


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK