Девет истории, променили света, в който живеем

Девет истории, променили света, в който живеем

© Associated Press



Историите са могъщо нещо, особено когато са разказани добре. Спомнете си колко пъти сте се разплаквали от текст на песен, колко пъти сте променяли живота си заради нещо прочетено и ще се убедите, че в това има не малка доза истина.


Джонатан Готшал преживява подобно нещо, слушайки най-обикновена кънтри песен, докато пътува в колата си. В нея се пее за това как малкото момиче на татко един ден напуска дома и макар песента да не е нищо особено, както самият той признава, го кара да отбие от пътя и да си поплаче неутешимо заради мисълта за неговата собствена малка дъщеря и деня, в който тя вече пораснала ще отлети от "гнездото".


Преживяното го кара да се задълбае и да потърси други подобни силни истории, които не просто са накарали някого да се усмихне или да поплаче, а са променили света, в който днес живеем. Така се ражда и книгата му Storytelling Animal: How Stories Make Us Human, a пред Huffington Post той споделя девет от историите, събрани в нея.


Ейбрахам Линкълн

© Associated Press

Ейбрахам Линкълн


"Чичо Томовата колиба" на Хариет Бичър Стоу
Когато в средата на Гражданската война Ейбрахам Линкълн срещнал Хариет Бичър Стоу, той казал: "Значи вие сте малката жена, която написа книгата, която създаде тази голяма война." Линкълн, разбира се, малко е преувеличил в комплимента си, но историците са съгласни, че "Чичо Томовата колиба" (1852 г.) оказва изключително влияние върху американската култура към този момент, възпламенявайки страсти, които спомагат за вдигането на една от най-ужасните войни в историята.




Нещо повече, "Чичо Томовата колиба" се отразява на международното мнение по важни начини. Творбата е най-добре продаваната книга на 19 век и успехът й отвъд океана спомага за това британците, чиито икономически интереси са на юг, да останат неутрални. Ако британците бяха се включили във войната, Югът можеше и да победи, пише авторът.



"Човек на клана" на Томас Диксън-младши
През 1901 г. баптистки проповедник от Северна Каролина на име Томас Диксън преживява тежко театрална адаптация на "Чичо Томовата колиба". Разгневен от портрета на живота на юг допреди войната, представен в пиесата, той решава да напише опровержение. 


През 1905 г. той публикува романа, възхваляващ Kу-Клукс-Клан (ККК), озаглавен "Човек на клана", който режисьорът Дейвид Уорк Грифит адаптира в епичния и епично успешен филм "Раждането на една нация" (1915).


"Невидимата империя" на ККК се оформя през 1866 г., но около началото на 70-те години вече почти не съществува. Изобразените във филма по книгата героични членове на клана, които се борят с дивите и невъздържани чернокожи, спомага за възобновяването на ККК. Към средата на 20-те години на миналия век редиците на клана са заляти от десетки хиляди нови членове и Югът попада отново под техния терор.


Адолф Хитлер

© Associated Press

Адолф Хитлер

"Риенци" на Едуард Булуър-Литън
През 1835 Едуард Булуър-Литън пише книгата "Риенци" за героичния римски трибун на име Кола ди Риенци. Младият тогава композитор Рихард Вагнер се влюбва в творбата и я адаптира в голяма опера със същото заглавие (1842). 


През 1906 г. от евтините места в залата тийнейджър фанатик на тема опера гледа как "Риенци" на Вагнер се разгръща на сцената с гръм и трясък на сцената. След това въодушевеното момче обикаля улиците посред нощ с часове, усещайки, че "Риенци" му е показал неговата собствена съдба: Да изведе германския народ "от крепостничеството до висините на свободата".


В десетилията, последвали този спектакъл, Адолф Хитлер често говори за видението си от "Риенци", като веднъж казва на свой приятел: "Тогава започна всичко", като под "всичко" се има предвид процеса, превърнал от обикновено момче във Фюрер.


Девет истории, променили света, в който живеем

© Дневник


"Атлас изправи рамене" на Айн Ранд
Книгата на Айн Ранд "Атлас изправи рамене" от 1957 г. оглави класация след анкета на Бибилиотеката на конгреса в САЩ за най-влиятелния роман на 20 век. Творбата, продадена в милиони копия, разпространява философията на упорит анти-колективизъм в американската култура, вдъхновява Чаената партия в Щатите, прави възхода на политици като Рон Пол възможен, повлиява над политиката на Федералния резерв (бившият му председател му Алан Грийнспан се смята за съмишленик на Ранд и определя ултракапиталистическото послание в "Атлас изправи рамене" за "изключително точно") и продължава да служи, както биографът на Ранд Дженифър Бърнс казва, като последния изходен наркотик на американската десница.


"Илиада" на Омир
Според Плутарх Александър Велики спял с две неща под възглавницата си: нож и "Илиада" на Омир, смятайки второто като идеалното преносимо съкровище на цялата военна сила и познание. Александър се надявал да остане в историята като новия Ахил - герой, който да скрие всички останали под сянката си.


Историците твърдят, че "Илиада" изостря жаждата на Александър за безсмъртна слава и задвижва неговите военни пътешествия до различни точки на земята. В роман на Самюел Ричардсън от 1753 г. един от героите казва нещо, с което много от модерните историци биха се съгласили, а именно, че Александър не би бил толкова луд, колкото е бил, ако не беше Омир.


Статуя на Александър Велики

© null, Associated Press

Статуя на Александър Велики


"Страданията на младия Вертер" на Йохан Волфганг фон Гьоте
През 1774 г. Йохан Волфганг фон Гьоте издава "Страданията на младия Вертер", в който се разказва за нещастно влюбен млад мъж, който се самоубива.


Емоционалният международен бестселър създава епидемия от "Ефекта Вертер", при който млади мъже покорно започват да копират маниерите, поведението и облеклото на главния герой.


Мнозина гледат на страданията като силна морална подкрепа в полза на самоубийството, като романът става известен с това, че вдъхновява бум на подраженченски самоубийства, заради което "Ефектът Вертер" става и термин в модерната психология, свързан със самоубийствата, предизвикани от желание за подражание.


Съвременните учени смятат, че броят на самоубийствата вероятно е изкуствено завишен или преувеличен, но самият Гьоте явно е бил достатъчно обезпокоен, за да добави през 1775 г. стих към оригиналната поема. На финала духът на Вертер казва: "Бъди човек и не ме следвай."


Снимка от музея на Чарлз Дикенс в бившия му дом в Лондон.

© Finbarr O'reilly, Reuters

Снимка от музея на Чарлз Дикенс в бившия му дом в Лондон.


"Коледна песен" на Чарлс Дикенс
Безкрайните и всевъзможни адаптации на романа на Чарлс Дикенс от 1843 г. до голяма степен са отговорни и за начина, по който днес се празнува Коледа по света. 


В "Човекът, изобретил Коледа" от 2008 г. Лес Стандифорд отбелязва, че преди Дикенс да напише историята си, Коледа е бил сравнително малък празник, който се е зачитал много по-малко от Великден. Дикенс издига силно културния профил на празника и дава началото на традиции като пуйка за коледната вечеря и като цяло оформя празничния дух за благотворителност и добро настроение.


В зависимост от гледната точка можем или да благодарим на Дикенс или да се съгласим с Кристофър Хичинс, който обвинява Дикенс за "зловещото наследство, което представлява модерната версия на Коледа".


Девет истории, променили света, в който живеем

© Цветелина Николаева


Библията
Разбира се, че "Библията" не може да бъде пропусната, но нейното влияние е трудно измеримо. Историите, предадени под формата на свещени митове, са променили света по много начини и са вдъхновили много други религии.


Религията е върховен пример за господството на историите над човешкото съзнание. Героите в свещените истории не зачитат границата между измисленото и реалността и имат огромно влияние. Основавайки се на казаното в свещените истории вярващите определят и действията в живота си: как се хранят, кога правят секс, кога прощават и кога предизвикват война в името на всичко свято.


Сериалът "Уил и Грейс"
През последните две десетилетия американското отношение спрямо хомосексуалността драстично се либерализира. Социалните учени отдават най-големите заслуги за това на ситкома "Уил и Грейс".


Най-силният определящ фактор за отношенията на хетеросексуалните спрямо хомосексуалните не е политически или религиозен, а дали хетеросексуалните имат гей членове в семейството си или приятели. И те съвсем не е нужно да са реални.


Отнасяме се към измислените герои като към истински хора. Оформяме мнението си за тях, които разширяваме в обобщения за цели групи. В продължение на почти петнайсет години десетки милиони американци се смеят с "Уил и Грейс" в праймтайма, като опознават, харесват и се сближават с героите му.


Изненадващо е, но е истина, че герои от телевизионни поредици като "Уил и Грейс", Ellen, Six Feet Under и Modern Family са направили повече за промяната на положението на хомосексуалните, отколкото директните политически действия като паради и протести, казва още Готшал.



Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK