Откъс от романа "След мръкване" на Харуки Мураками

Част от корицата на "След мръкване" на Харуки Мураками

© Издателство "Колибри"

Част от корицата на "След мръкване" на Харуки Мураками




Този уикенд в рубриката "Четиво" публикуваме откъс от последния, издаден на български, роман на японския автор Харуки Мураками "След мръкване", който у нас е на пазара от издателство "Колибри" в превод на Владимир Германов.

Очи отбелязват формата на града.


През очите на рееща се високо нощна птица оглежда­ме пейзажа, от полет. При тази плавна дъга градът прили­ча на едно-единствено гигантско същество – или по-скоро на единно, колективно нещо, съставено от множество преплетени организми. Безброй артерии се простират до краищата на неговото неуловимо тяло, доставят нескон­чаем приток свежи кръвни клетки, внасят нови данни и отнасят старите, внасят нови хранителни вещества и от­насят старите, внасят нови противоречия и отнасят старите. Всички части на това тяло трепкат, проблясват и се извиват в ритъма на неговия пулс. Приближава полунощ и макар пикът на жизнеността да е преминал, основният метаболизъм, който поддържа живота, продължава все така активно, генерира несекващия бас на градския стон, монотонния звук, който нито се повишава, нито снижава, но е зареден с предчувствия.




Погледът ни се плъзга към място с концентрирана яркост и като фокусира върху нея, безшумно се спуска нататък – море от неонови цветове. Наричат това мяс­то "развлекателен квартал". Гигантските плоски екрани, монтирани по стените на сградите, млъкват с приближа­ването на полунощ, но високоговорителите над витрини­те продължават да помпат басови хип-хоп ритми. Голям игрален център, пълен с млади хора. Бесни електронни звуци. Група колежани се изнизват от бар. Тийнейджър­ки с искрящо избелени коси, пращящи от здраве крака, стърчащи изпод микро-миниполи. Мъже с тъмни костю­ми, тичащи по диагонални пешеходни пътеки, за да хва­нат последните влакове за предградията. Дори и в този късен час викачите пред караоке баровете крещят, за да привличат клиенти. Излъскано черно комби се плъзга по улицата и сякаш оценява обстановката през оцветените си в черно стъкла. Колата прилича на дълбоководно чудовище с приспособили се органи и кожа. Двама млади полицаи патрулират по улицата с напрегнати лица, но никой като че ли не ги забелязва. По това време кварта­лът играе по свои собствени правила. Сезонът е късна есен. Няма вятър, но въздухът носи мраз. Датата всеки момент ще се смени.


Намираме се в "Дени".


Незабележително, но адекватно осветление. Безлична обстановка и прибори. Функционална схема, разработе­на до последния детайл от специалисти по управление. Ненатрапчива фонова музика, тиха. Персонал, педан­тично обучен да обслужва клиентите по учебник: Добре дошли в "Дени". Всичко в ресторанта е анонимно и вза­имозаменяемо. И почти всички места са заети.


След бърз оглед на обстановката очите ни се спират на момиче, седнало край витрината. Защо на това моми­че? Защо не на някой друг? Трудно е да се каже. Поради някаква причина обаче момичето привлича вниманието ни – някак съвсем естествено. Седи на маса за четирима, чете книга. Сив анцуг с качулка, джинси, жълти кецове, избелели от многократно пране. На облегалката на стола до нея е закачено колежанско униформено яке. И то да­леч не изглежда ново. Може би е първа година студентка, макар че все още не се е освободила от вида на ученичка. Косата ѝ е черна, къса и права. Съвсем малко грим, никакви бижута. Малко, слабо лице. Очила с черни рамки. От време на време между веждите ѝ се появява бръчка на усърдие.


Чете с голяма концентрация. Очите ѝ рядко се отделят от страницата на книгата – дебела, с твърди корици. Ку­пешка подвързия крие заглавието от нас. Ако се съди по напрегнатото ѝ изражение, книгата, изглежда, е на слож­на тема. Не се плъзга по редовете. По-скоро ги отхапва и сдъвква, един по един.


На масата ѝ има чаша кафе. И пепелник. До пепел­ника има тъмносиня бейзболна шапка на "Бостън Ред Сокс" Б. Може би е възголяма за главата ѝ. На стола до нея е сложена кожена чанта с презрамка. Издута е, като че ли съдържанието ѝ е било нахвърляно вътре в последния момент. През определен интервал посяга и вдига ча­шата до устните си, но, изглежда, ароматът не ѝ харесва. Пие, защото пред нея има чаша кафе – такава е ролята ѝ като клиентка. От време на време мушва между устните си цигара и я пали с пластмасова запалка. Присвива очи, изпуска кълбо дим във въздуха, слага цигарата в пепел­ника и после, сякаш за да успокои надигащ се главобол, разтрива слепоочията си с пръсти.


Музиката, която свири приглушено, е "Върви си, мал­ко момиче" на Пърси Фейт и неговия оркестър. Никой не слуша, разбира се. В този късен час в "Дени" има много клиенти, които се хранят или пият кафе, но тя е един­ствената жена, която е там сама. Понякога отделя поглед от книгата, за да види колко е часът, и сякаш остава не­доволна от бавното минаване на времето. Не че има вид на момиче, което чака някого – не оглежда ресторанта и не вперва поглед във входната врата. Просто чете книга, пали по някоя и друга цигара, отпива кафе механично и се надява времето да тече малко по-бързо. Излишно е да казваме, че сутринта ще настъпи след часове.


Прекъсва четенето и поглежда вън. От тази витрина, на втория етаж, вижда оживената улица долу. Дори и по това време тя е ярко осветена и пълна с хора, които идват и си отиват – хора, които има къде да отидат, и хора, които няма къде да отидат. Хора с цел и хора без цел. Хора, които опитват да задържат времето, и хора, които искат да го тласнат да тече по-бързо. След продължите­лен, нетрепващ поглед към тази хаотична улична сцена задържа дъха си за миг, после пак насочва очи към кни­гата. Посяга към чашата кафе. След като е дръпнала от нея само два-три пъти, цигарата се превръща в идеална колона от пепел в пепелника.



Този уикенд в рубриката "Четиво" публикуваме откъс от последния, издаден на български, роман на японския автор Харуки Мураками "След мръкване", който у нас е на пазара от издателство "Колибри" в превод на Владимир Германов.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (17)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Знам и Мога
    Знам и Мога
    Рейтинг: 824 Весело

    Явление в съвременната литература.

    А някой наш писател беше заявил, че пише не по-зле от Мураками, само дето българите не го разбирали, видиш ли.

  2. 2 Профил на Forrest Gump
    Forrest Gump
    Рейтинг: 950 Неутрално

    "Този уикенT в рубриката..."

    Истината ни прави свободни.
  3. 3 Профил на juno
    juno
    Рейтинг: 237 Неутрално
  4. 4 Профил на dearblue
    dearblue
    Рейтинг: 588 Неутрално

    иапонците да внимават за иадрени подводници в тихиа океан и китаиско и жьлто море да не им взривиат иадрените централи с иадрени ракети
    аригато
    он е дето год сеи мас

  5. 5 Профил на B52
    B52
    Рейтинг: 1547 Любопитно

    Мураками е от авторите които поляризират - или е харесван много, или е напълно отричан, среден път няма.
    За мен е едно от световните явления в литературата напоследък, от калибъра на Орхан Памук, така че не бих се учудил ако получи Наградата.
    Хубаво е че преводачите и издателите се усетиха и има все повече от книгите на Мураками на български, нещо което не можеше да се каже преди 5 години.

    He had decided to live forever or die in the attempt, and his only mission each time he went up was to come down alive.
  6. 6 Профил на Торбеш
    Торбеш
    Рейтинг: 1477 Неутрално

    Слаб автор.
    Ценен от хора, не чели нищо по-голямо.
    Модно е, дори задължително е в снобските среди в татковината за него да се твърди :[quote#3:"juno"]Много е добър.[/quote]
    Хора, четете нещо стойностно!

    Като българин съм горд, че думата "неудачник" е незаменяема чуждица в българския език, заемка от руския език.
  7. 7 Профил на gallnare
    gallnare
    Рейтинг: 1605 Любопитно

    Този автор, макар и в превод, ме интригува много повече от някои наши "открития", които ни пробутват тук редовно.

  8. 8 Профил на стафилокок
    стафилокок
    Рейтинг: 996 Неутрално

    Признавам си чистосърдечно - издържах до десетия ред.

    Миналото се наследява, бъдещето се изгражда.
  9. 9 Профил на Любо
    Любо
    Рейтинг: 530 Неутрално

    До коментар [#6] от "Торбеш":

    Ще четем каквото си искаме. Достоевски сме го чели на младини, сега четем Мураками. И Георги Господинов.

    Любомир
  10. 10 Профил на Торбеш
    Торбеш
    Рейтинг: 1477 Неутрално

    До коментар [#9] от "Любомир Гаврилов":
    Браво, че изобщо четете!
    Щото май станахме изчезващ вид.
    Георги става, но Харуки е блед, повтарящ се и бързо изчерпващ се като похвати, сравнения и метафори - мое мнение, на мен бързо ми омръзва и сякаш предусещам какво да очаквам. В сравнение с ... препрочитам сега Херман Хесе - моля, извинете!
    Иначе четете
    [quote#9:"Любомир Гаврилов"]каквото си искаме[/quote]
    Поздрави, че сте читател, а не писател, ха, ха!

    Като българин съм горд, че думата "неудачник" е незаменяема чуждица в българския език, заемка от руския език.
  11. 11 Профил на stoiank
    stoiank
    Рейтинг: 1348 Неутрално

    Наистина е малко особен, но си заслужава.
    Интересно как го определи, "..повтарящ се и бързо изчерпващ се като похвати...". На мен поне, всяка негова книга ми звучи толкова различна една от друга, че се чудя как му идват в главата толкова "странни" идеи. Може би си значително по-умен от мен.

  12. 12 Профил на lot49
    lot49
    Рейтинг: 646 Неутрално

    Пак няма кой го превежда и от какъв език.
    Думата на български не е ли "смрачаване"?
    "Мръкване" и "смрачаване" май не е едно и също.

  13. 13 Профил на dgd
    dgd
    Рейтинг: 2565 Весело

    Някои хора не са напреднали особено откакто са прочели 'Как се каляваше стоманата' и подобни фатмашки книги.
    А тръгнали Мураками да критикуват

    muncho: "Няма защо да се отричат очевидните и статистически доказани факти, че мнозинството жени не стават за шофьори"
  14. 14 Профил на Бил Тамусен
    Бил Тамусен
    Рейтинг: 606 Неутрално

    Харуки-сан, колкото и да ти се иска, не го можеш. А на живо още по-малко.

  15. 15 Профил на Булаир
    Булаир
    Рейтинг: 784 Неутрално

    Кратки изречения, акцент върху детайлите, описание на всяко движение ... абе лесно се чете... Но накрая, като се запитах, какво иска да ми каже - вакуум. Не схванах идеята, посланието ... или както там му викат.
    Не твърдя, че е добро или лошо. ... Просто не бих си купил такава книга ...

  16. 16 Профил на Любо
    Любо
    Рейтинг: 530 Неутрално

    До коментар [#10] от "Торбеш":

    Херман Хесе и него го изчетохме на младини. Нека живеем в сегашно време.

    Любомир
  17. 17 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1885 Неутрално

    Струва ми се, че преводът не е на висота - текстът изглежда тромав, неестествен. Трябва да опитам в английски превод, но пак няма да е като да си го прочетеш на японски - само тогава можеш да се произнесеш дали авторът е добър или не.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK