Откъс от сборника с разкази "Телесни плевели" на Алек Попов

Корицата на книгата

© Издателството

Корицата на книгата




В рубриката "Четиво" този път на фокус е новият сборник на Алек Попов "Телесни плевели" (изд. "Сиела"). Книгата събира нови и никога преди публикувани разкази на автора на "Мисия Лондон", голяма част от които с изразена фантастична тематика. Настоящият откъс е лично подбран от писателя. Очаквайте интервю с писателя в "Дневник".


25.I.199…




Не греша! То расте! Девет листенца! Тия дни ми се събраха доста полети и не съм обръщала мно­го внимание на тялото си. Едва тази вечер ги бро­их отново. Девет листенца! Били са седем преди два дни - всичко е документирано. Стеблото пъл­зи по лявата половинка на задника ми към хълбо­ка. Има и малко разклонение към бедрото... Уж нищо особено, но се чувствам разстроена. Не знам какво ще правя. Новите листенца са мънич­ки, нежнозелени като пролетни кълнове. Лони още нищо не забелязва. Той като че ли се е примирил със ситуацията и гледа да извлече максимална полза от нея, ако съдя по многозначителните му пощипвания и потупвания отзад. При други обс­тоятелства може би щях да се чувствам поласка­на, но точно сега ми играе по нервите. Вече не се съмнявам, че този шибаняк Та-цу ми е извъртял кофти номер. Защо обаче? Защо?... Спокойно, без паника! Не трябва да се паникьосвам. Това е само една татуировка, нали? Най-странното е, че не усещам нищо - нито болка, нито сърбеж - нищо. И все пак тя расте! Дали не е на психическа осно­ва? Май ще се наложи да ида на лекар, ако... Не мисли за това! По-добре се опитай да узнаеш как­во е това растение. Не прилича на нищо познато. Трябва да се потърси в справочниците или да се пита специалист. Звучи нелепо! Тревожи ме и този сън - все не мога да си го спомня, а това е необи­чайно за мен. Прилича на някаква скрита стаичка, в която напразно се мъча да надникна...


18.IІІ.199…


Д-р В. К., известен специалист по кожни бо­лести, прегледът струва майка си и баща си лева. Висока празна стая, жълтеникави стени, ку­шетка, маса, параван. Зад паравана някой се мие. На масата има разтворена тетрадка. Сестрата върти химикалката... Пита че за името. Може би за трети път.


...не знам защо излъгах. Или пък знам? Чувствам се странно отдалечена от себе си. Това действа успокояващо. Докторът се появи, като тръска мокрите си ръчища. Атлети­чен тип с конско лице, къса прическа, пълни син­кави устни.


- Я да видим! Какъв е проблемът?


Този директен подход малко ме стресна.


- Какъв ти е проблемът, момиче? – повтори той.
- Ами една татуировка... - смотолевих аз.
- Стоп! - прекъсна ме той с отегчение и погнуса. - Инфекция, нали? Ходила си при някакъв шарлатанин да те надупчи... Знаеш ли, всяка сед­мица оттук минава по някоя красавица като теб.
- Е, дай да видя!


В този миг изпитах тайно злорадство. Носех къса бархетна рокля и плътни кафяви чорапи над колената. С едно движение изсулих роклята през главата си и останах по гащи. Махнах и гащите... Долових сподавен вопъл зад гърба си.


- Какво си направила?!... - чух го да шепне.
Имах чувството, че се е смалил с половин глава.


- Леле боже! - възкликна сестрата.


Изведнъж забравих защо съм дошла. Мижах срещу прозореца, а бледото слънце ближеше гърдите ми като топки сладолед. Докторът поиска ръкавици... Усетих докосване по гърба. Гуменият пръст се спусна по гръбнака ми и спря върху хълбока.


- Какво усещаш? - попита той.
- Не е неприятно - рекох.
- Нямам това предвид - прекъсна ме той с нервна нотка. - Боли ли те?


Поклатих глава. Не.


- Майсторска изработка - отбеляза лекарят. - Виждал съм доста татуировки, но тази наистина си я бива... Кой ти я направи?


Казах му, без да се задълбочавам в обстоятелствата...


- Тя расте - най-сетне изплюх камъчето.
- Какво?! - изуми се той.


Постарах се да бъда кратка и ясна. Разказах му как е започнало всичко, как е продължило и... продължава. Спестих само някои дребни детайли, издаващи самоличността ми. Прие го доста ре­зервирано, както и очаквах. Каза ми да легна по корем на кушетката. Измъкна от джоба на прес­тилката си голяма кръгла лупа и се зае да ме разг­лежда отблизо. Извърнах се крадешком - окото му се мярна чудовищно увеличено през дебелото стъкло...


- Нищо не разбирам - промърмори той на себе си. - Кожата е спокойна. Пигментацията изг­лежда равномерна и устойчива. Не знам. Трябва да ви изследвам по-подробно - въздъхна той нак­рая.


Неусетно бе минал на "ви", в тона му се до­лавяше обърканост и дори известно страхопочи­тание. Облякох се, без да бързам. Сестрата ме гле­даше с нескрит ужас. Прииска ми се да извърша нещо откачено, което окончателно да ги шашне, но не се сетих.


- Напишете й бележка за хистологично изс­ледване - обърна се В. К. към сестрата. После за­писа нещо в тефтерчето си и ми каза да дойда след четири дена. Искал да се убеди с очите си, че
това нещо наистина расте.


- Нали разбирате - поде той развълнувано, - вашият случай е абсо­лютно уникален...


Разбирах. Оставих парите на масата и взех бележката. Чух как сваля гумените ръкавици. Пляс! Пляс! Сега ще мине зад паравана и отново ще измие ръцете си.


28.IІІ.199...


Може би трябваше да разкажа на лекаря за този сън... Сигурно ще ме помисли за смахната. Голяма работа! И без това съм загазила до ушите. Само че не виждам каква полза ще има от всичко това: лекарите вярват на факти, а не на сънища!


Днес ми везха проба от кожата. Нарича се "биопсия". Използва се един безобиден наглед инструмент, наречен "пънч". Прилича на свредел, но на върха има малка ямичка с остри ръбове, която изрязва кръгчета в кожата... Не е съвсем безблезнено. Тази седмица летя за Атина. Чартърен полет. (…не се чете.)


01. ІV. 199…


Не е шега, не! (…не се чете.)


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (10)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на СДС
    СДС
    Рейтинг: 1385 Весело

    Заинтригува ме!
    Щеше да е зле, ако не бе така! Алек е заложил на плътското начало . Четиво за матрял. В София по кафенетата ще стане модно да се сяда с кръстосани крака и разтворени "Телесни плевели" в едната ръка, в другата - небрежно димяща цигара, погледът - реещ се безучастно по страниците, докато се кроят планове, с кого ще има по-голяма полза да се излезе довечера.
    В текста като маяци привичат вниманието думички и изрази, като:
    "тяло, лявата половинка на задника, разклонение към бедрото
    пощипвания и потупвания отзад.Махнах и гащите... Долових сподавен вопъл зад гърба си.
    бледото слънце ближеше гърдите ми като топки сладолед,
    изсулих роклята през главата си..."
    Иначе за трамвайно четиво става.

    nemo malus felix, minime corruptor.
  2. 2 Профил на Гуано
    Гуано
    Рейтинг: 714 Весело

    (…не се чете.)

    (цитат)

    Прекрасно обобщено кратко съдържание, критика и заключителна оценка на "творбата"
    .

    У нас не само смятат свестните за луди, но и лудите за свестни
  3. 3 Профил на jackdaniels
    jackdaniels
    Рейтинг: 660 Неутрално

    заинтригува ме и най ми хареса че прочетох само "откъс" и кликнах да видя от какво е и като го прочетох тогава погледнах от кого е и се изненадах че не е от жена.

  4. 4
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  5. 5 Профил на bette
    bette
    Рейтинг: 768 Весело

    До коментар [#3] от "jackdaniels":

    доста си личи, че не е от жена, но да речем, че се старае. все пак му е простено, защото има страхотна стилистика.

  6. 6 Профил на bette
    bette
    Рейтинг: 768 Любопитно

    това се чете на един дъх, а аз съм доста капризна към прозата

  7. 7 Профил на Гуано
    Гуано
    Рейтинг: 714 Любопитно

    [quote#5:"bette"] има страхотна стилистика[/quote]

    Тъй ли? Стилистика на сливата?

    У нас не само смятат свестните за луди, но и лудите за свестни
  8. 8 Профил на За да останат ХОРА в България.
    За да останат ХОРА в България.
    Рейтинг: 714 Неутрално

    алек попов успява по неведоми пътища да изплува отвсякъде като "големия автор" на нашето време.. Истината е, че това което съм чел от него е безумна тъпня, украсена с псевдодоказателства за съвременност - наркотици, извращения, тъпотии....
    Въобще няма и да го чета..

  9. 9 Профил на Мразител
    Мразител
    Рейтинг: 442 Неутрално

    Ако този откъс е най-впечатляващото от творчеството му, незабавно да спира да хаби хартията и мастилото! Бафтиму и стила, бафтиму и иширетите! Смоковниците, които не дават плод, ги изкореняват.

    Мразя, следователно съществувам.
  10. 10 Профил на Lady  Zeppelin
    Lady Zeppelin
    Рейтинг: 1366 Неутрално

    Не знам какво да мисля. "Мисия Лондон" ме покори и със затворено очи си купих "Пълен курс 2 за напреднали". Според мен разказите са много неравностойни. Някои са много хубави, други са средна работа, а трети - направо отврат.

    Je suis Charlie. Fluctuat nec mergitur.




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK