Любомир Младенов, актьор: "Кантора Митрани" обръща внимание на проблемите на слепите хора

Любомир Младенов по време на интервюто, малко след като е приключил една от заплануваните за деня сцени

© Георги Кожухаров

Любомир Младенов по време на интервюто, малко след като е приключил една от заплануваните за деня сцени



След тръгването си в ефира на ТВ 7, първият български адвокатски сериал "Кантора Митрани" провокира позитивни реакции и интерес с нетипичния си сюжет. В него Любомир Младенов играе Берто Митрани - опитен софийски адвокат, който въпреки че е загубил зрението си още като младеж, винаги успява да разреши заплетените случаи и да защити нуждаещите се от неговата помощ. Участват още Атанас Михайлов, Ралица Паскалева, Меглена Караламбова, Искра Донева и кучето-водач Зиг-Заг.


Любомир Младенов е роден през 1946 г. в София, играл е за Бургаския драматичен театър и театър "София", на който е директор през 1991-1992 г. Ролите му в киното и телевизията включват заглавия като "Капитан Петко Войвода", "Ударът" с Коста Цонев, "Мечтатели" с Цветана Манева и Стефан Данаилов.


Известен е и с работата си по дублажа в известни сериали на българския екран като "Стъпка по стъпка", "Анатомията на Грей", "Малкълм" и "Моите мили съседи", за който е номиниран за "Икар" в категорията "Златен глас".




Пред "Дневник" той разказва повече около ролята си в "Кантора Митрани" и кариерата си досега.


От години не сте участвали в сериал като актьор. С какво ви спечели "Кантора Митрани"?


- С нормалните човешки проблеми, които се разглеждат във всеки епизод. Това е страшно важно за мен, тъй като обикновеният човек няма на какво да разчита, освен на силата на закона. И трябва да има такива хора, които да поемат проблемите, които се случват толкова често – на всеки втори българин му е обран апартамента или са му откраднали портфейла в градския транспорт, или чантата, докато си е сменял гумата, която някой му е надупчил...


Персонажът Ви е твърде вероятно първият главен герой в българска телевизионна продукция, който е незрящ. Смятате ли, че сериалът може да заостри вниманието на обществото към проблемите на слепите хора?


- Това е една от моите цели, защото тези хора имат страшно много проблеми. В България почти не се произвеждат уредите, които са им необходими, за да се преборят с трудностите, а средствата, с които разполагат са обикновено мизерни. Аз и останалите актьори от сериала сме съпричасни към започналата кампания "Подай ръка", в подкрепа на незрящите хора в България. На 20 май Южния парк участвахме в спортно събитие, на което имаше много демонстрации с кучета водачи и всеки можеше да се постави дори за кратко на мястото на слепите хора, да усети света по начина, по който го усещат те. Трябва да се научим да ги разбираме, да им помагаме, да сме заедно. Те са много горди хора и с чувство за достойнство.


Героите от сериала "Кантора Митрани"

© ТВ7

Героите от сериала "Кантора Митрани"


Когато се появи новината за сериала, сред коментарите в Интернет се появяваха догадки доколко сюжетът е реален – дали наистина може сляп човек да завърши право и да работи успешно като адвокат. Имаше ли прототип на главния герой?


- Да, има двама действащи адвокати в София, които са незрящи. Присъствал съм на дело на един от тях и той е винаги с асистент в залата. В сериала има епизоди, в които и аз (моят герой) съм с асистенти, като им възлагам понякога да водят дело, за да започнат да се оправят сами, да преборват противника. Все пак от тях се очаква на по-късен етап да заместят мен, стария лъв.


Имаше ли специфична подготовка за тази роля?


- Не, почти никаква. Но трябваше във фондация "Четири лапи" да се опознаем с кучето-водач, за да свикна с него и то с мен. Оказа се куче с характер и в някои от сериите то прояви малко инат, упорито не се подчиняваше. Треньорката каза, че си е просто такъв и е "малко темерут".


Адвокат Митрани доближава ли се до някой друг ваш герой в миналото?


- До нито един. Играл съм сляп в "Краят на играта" по Бекет, но там ситуацията и взаимоотношенията са абсурдни, докато всичко в този сериал е жизнеутвърждаващо.


Любомир Младенов като Берто Митрани

© ТВ7

Любомир Младенов като Берто Митрани


Смятате ли, че сериалът ще доведе до повече роли в киното и телевизията занапред?


- Не знам, не мисля, че това би отключило някакви страхотни филмови перспективи. Аз имам доста филми зад гърба си и ако някой ме е видял като подходящ, вече е щял да ме покани.


Дублирали сте огромна част от популярните сериали по телевизията. Какво е необходимо на един актьор, за да бъде и добър и в дублажа?


- Това е една много трудна работа. Страшно трудна и леко хазартна, което на мен ми харесва. Трябва да уцелиш с точност моментите, когато лицето на екрана започва и кога свършва да говори, а това изисква много сериозна концентрация. А като се има предвид, че имаш бял лист с една нощна лампа и отсреща един монитор, главата ти изглежда така все едно следиш игра на пинг-понг. Също така имаш често двама-трима основни и седем-осем второстепенни герои, на които трябва да направиш речева характеристика, гласова динамика. Интересно е, но не всеки се наема или успява да го прави, тъй като изисква психофизическа енергия. А да не говорим, че плащането е почти символично, но човек се утешава с това, че най-важното е да си свърши добре работата.


Изисква ли повече енергия от театъра?


- Това са твърде различни неща. Театърът е живо изкуство, можеш да променяш. Докато, ако е заснето, то е запечатано на лентата и е непоклатимо. В театъра ,във всяко представление, можеш да внасяш различни нюанси. Това е друг вид удоволствие – от усета за диханието на публиката. А тя има три изразни средства – или затаява дъха и плаче с теб, или се смее, или става и излиза. Не пожелавам на никого от колегите си третото.


Имате ли любим герой от тези, които се озвучавали?


- Може би Франк от "Стъпка по стъпка", героя на Патрик Дъфи. В сериала той е е баща на пет деца и тъй като и аз съм баща на пет деца, правех някои забавни асоциации.


Театърът ли остава голямата Ви страст?


- Театралната сцена е може би короната на удоволствието от професията. Опитах се да обясня защо, но то не може да се обясни – в края на представлението има едно неопределимо въодушевление и удовлетворение.


Когато бях разпределен в Бургаския театър като съвсем млад играех в едно представление по Ибсен - "Призраци". Героят се казваше Освалд, много тежка роля. След като свършваше спектакъла, падах в гримьорната на един стол и петнадесет минути си събирах душата, не можех да дойда на себе си. Една вечер вратата на гримьорната се отвори и влезе един огромен мъж. И той ми каза, че е миньор в мина "Черно море" и че досега е мислел, че по-тежък труд от неговия няма. Но тази вечер докато ме гледал разбрал, че всъщност има. Прегърна ме, пусна ме на стола и излезе. Мисля, че по-голяма награда не съм получавал през живота си, а и тя е несравнима.


Можем ли да очакваме нови спектакли с Вас през следващия театрален сезон?


- Ако ме поканят. Иначе аз се пенсионирах и напуснах театър "София". А и със снимките по сериала не бих могъл да бъда полезен в театъра – тук натоварването е ежедневно и дванайсетчасово.


"Кантора Митрани" се излъчва всяка сряда и петък от 20 ч. по ТВ7.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK