Венета Нейнска: музикант с кауза

Венета Нейнска

© Георги Кожухаров

Венета Нейнска



И публиката, и артистите трябва да свикнат, че класическата музика не е мълчание, изправени гърбове и сериозни лица. Нормално е да се ръкопляска, да има усмивки, нормално е да говориш с музиканта преди концерта и да питаш какво свири за удоволствие или защо яде банан, преди да излезе на сцената. Не може да се сърдиш на хората, че не идват на концерт, а в същото време - ако дойдат, да искаш да са изчели 400 страници правила и да ги спазват безгрешно, защото така трябва.

Ако чуете подобни думи от устата на музикант, който си изкарва прехраната с класическа музика, вероятно ще решите, че има някакъв проблем. Най-вероятно - че не е постигнал желаното в професията и търси изява по друг начин. 


Венета Нейнска има външността и излъчването на типичния класически музикант - крехка, на моменти меланхолична, с изящните маниери и тихият говор на човек на изкуството. Свири със страст и умение, на които мнозина могат да завидят.


Шубертовият й концерт в средата на май - в рамките на фестивала SM&RT, мина пред пълна зала. Тя е не само участник, но и артистичен директор на SM&RT. И съавтор на идеята фестивалът да се рекламира чрез пиана из града. Да, онези пиана, на които всеки профучаващ из градинките на София можеше да посвири допреди седмица. 




Новият живот на 11 стари пиана >


По пътя към "високото" изкуство


Седнала зад клавиатурата петгодишна. Възхищавала се на голямата си братовчедка и си представяла, че ако посвири два-три пъти, ще започне всеки ден да излиза пред публика в зашеметяваща рокля и да получава бурни аплодисменти. Задачата, уви, се оказала малко по-трудна.


Завършва Националното музикално училище "Любомир Пипков" с т.нар. национална диплома за високи постижения, която се дава за отличен успех, съчетан с награди от международни конкурси. Затова и разочарованието, че при такава подготовка се оказала сред последните приети в консерваторията, било огромно. 


Ненадейно на втората година от обучението й в Музикалната академия в София за майсторски класове пристигнал Джон Пери - един от най-титулуваните преподаватели по пиано в света. Двамата вече са се срещали в Германия и професорът я поканил да се включи в заниманията му у нас, макар да не успяла да се запише. "Свирих драматично зле", твърди днес Венета. Очевидно мнението на пианиста е било друго, защото получила покана да замине за САЩ и да учи при него в Университета на Южна Калифорния.  


Три години и една бакалавърска степен по-късно продължава обучението си в Лондон. Печели пълна стипендия за магистърската програма на Guildhall School of Music and Drama в Лондон в класа на проф. Джоун Хавил. Завършва и нея с отличие.

Венета Нейнска

© Георги Кожухаров

Венета Нейнска


Една идея и още много след нея


От 2009 г. е отново в София - с любимия мъж и новородения си син. И с намерение да продължи да се изхранва с музика. Това решение днес си има адрес - ул. "Котел" №8 в София, където двамата с Ивайло Атанасов са подслонили галерията си MODO. Венета отговаря за артистичната програма, а Ивайло e поел тегобите на мениджъра.


Днес MODO организира изложби, концерти, уроци по музика и фестивал. В началото обаче всичко тръгнало простичко: от неспособността на Венета да стои вкъщи с бебето като единствено занимание и от решението да дава уроци по пиано. Изслушала дежурните тиради, че никой не се интересува от това, а после за три часа си направила скромна страница в интернет.


Когато учениците станали повече, отколкото апартаментът можел да понесе, наела студио. Наложило се да търси колеги, тъй като запристигали питания и за уроци по китара, саксофон и т.н. Уроците са за начинаещи възрастни. Защото, оказва се, има немалко хора, които искат да се занимават. "В България нямаме учебна система за възрастни хора - или започваш като дете с амбиции за кариера, или просто не си за музиката, толкова", казва Венета, която в САЩ е преподавала и на възрастни, и на деца. 


След това дошли и вечерните концертите в галерията - понеже приятели музиканти търсели къде да свирят пред публика, когато си идват в София между ангажиментите зад граница.

Един от концертите на възглавници в рамките на фестивала SM&RT.

© Георги Кожухаров

Един от концертите на възглавници в рамките на фестивала SM&RT.


Липсата на място, където да заведат сина им на среща с класическата музика, пък родила идеята за "Детски концерти на възглавници". Това е и най-успешният проект на MODO в момента. Два пъти месечно канят музикант, който свири пред деца и им разказва на достъпен език за композитора и за изпълняваното произведение. Хлапетата - повечето в предучилищна възраст, седят за по-удобно не на столове, а на възглавници на пода и рисуват с моливи.


Танцуването, тихите разговори, припълзяването до съседната възглавница, че дори и лекото похапване по време на изпълнението тук се смятат за нормално поведение. Вероятно и затова невръстни дечурлига доброволно слушат "сериозна" музика. Билетите не са евтини, местата обаче свършват дни по-рано.


Важно ли е да си сериозен?


Опитът ми да кажа, че хрупането на вафли по време на концерт не допринася за доброто възпитание на децата, среща искреното недоумение на Венета: "На кого пречи? Когато Моцарт е свирел, слушателите му обичайно са се намирали в разгара на пищна вечеря". Всичко трябва да е с мярка, разбира се, но да превръщаш всяко нормално човешко действие в табу по време на концерт е прекомерно, смята тя.


"Хората смятат, че е напълно неприемливо да се смеят по време на класически концерт. Дори на пиеси, които откровено търсят закачка с публиката. Това е ненормално", заявява пианистката и видимо се забавлява на обърканата ми физиономия. След което ме довършва с обяснението, че гробната тишина в залата преди концерт е травмираща за музиканта. 


Твърди, че страхопочитанието към класическата музика всъщност не е изначална нагласа, а датира от последните стотина години. Тогава се наложило и правилото да не се ръкопляска между отделните части на изпълняваното произведение дори когато публиката харесва изпълнението. Ядосва се и на металическия глас, който преди концерт или представление призовава да се изключат мобилните телефони.  

Венета Нейнска: музикант с кауза

© Анелия Николова

 
Ивайло се включва в разговора и илюстрира твърдението, че с чувство за хумор нещата стават по-лесно, като разказва история, чута от друг музикант: пианистът и органист Андрю Броунел изнасял наскоро концерт в Уестминстърското абатство. Свещенослужителят, който като домакин го представил на публиката, завършил словото си с: "Приятно слушане. И нали знаете, че в Ада има специален кръг за хората, които не изключват звука на телефоните си по време на концерт". Последвал смях ... и нито едно позвъняване по време на изпълнението. 


Крачка към разчупването на стереотипа са разговорите с музиканти по време на SM&RT фестивала. Преди всеки концерт на чаша вино публиката можеше да попита изпълнителя за всичко: "Така въвеждаш хората в това, което правиш. Вниманието на публиката пък радва артиста".


Другият им опит е още по-нетрадиционен: по време на концертите от фестивала на екрани текат субтитри (това всъщност е закодирано и в абревиатурата SM&RT- Subtitled Music and Art). От тях публиката научава за историята на творбата, за композицията, за композитора. Целта е "в движение" да разбираш какво точно слушаш. Доколкото им е известно, това не е правено другаде по света. 


Да работиш или да не работиш


Работим на принципа на всеки друг добър бизнес, независимо че става дума за класическа музика, гласи рецептата на Ивайло. Двамата имат планове, графици и ангажименти, които следват с неартистична стриктност. Репетициите на Венета вървят в отделна програма.

Преобразеното пиано, което радваше минувачите на входа на Южния парк

Преобразеното пиано, което радваше минувачите на входа на Южния парк


Организацията на десетдневен фестивал отнема месеци усилия. Изненади дебнат отвсякъде. В един момент чашата прелива и решават да зарежат всичко. Изпращат писма до поканените музиканти и ...изненада - преобладаващият отговор е: "Не се отказвайте, идеята е страхотна, ще дойда да свиря и не искам хонорар." Засрамих се и продължих", признава Венета. 


Казва, че именно това липсва на българските музиканти, които се занимават с класическа музика - колегиалност, интерес към работата на другите и желание да работят извън финансовите си ангажименти. "Музикантите тук отказват да поемат ангажименти без хонорар, а в същото време са готови да свирят за ниски хонорари по коктейли или други събития", обобщава Венета. Видимо ядосана, обяснява, че това е въпрос на професионално отношение към работа: "Около 70% от ангажиментите в световен мащаб, и то на най-високо ниво, са за престиж, контакти, удоволствие и име, а останалите 30% плащат сметките". Опростено схемата звучи така: изнасяш концерт, там някой те чува и те кани за друг проект, създаваш име...


"Нали разбираш, че с подобни думи няма да се радваш на топъл прием сред българските си колеги?", питам. Отвръща, че е свикнала. Не се оплаква от нищо, но и не иска да премълчава. 


Вбесява я обаче негативизмът, с който се сблъсква: "Извадихме пианата из София и туутакси прочетох коментар: "Ееее, това се прави по света отдавна". Винаги сме признавали, че идеята не е наша, още повече че тук ставаше дума просто за нестандартна маркетинг кампания. Зная, че няма основание да се разстройвам, но подобно нещо ме вади от равновесие с дни".


За финансов успехи на SM&RT фестивала трудно може да се говори. Настроението обаче е умерено оптимистично: " Класическата музиката се продава. Не толкова, колкото искахме, но така или иначе очаквахме това, нищо не става изведнъж",  обобщава Ивайло.


И двамата вярват, че в това, което правят, има бъдеще и че световната тенденция изкуството да излиза на улицата и да става все по-достъпно за публиката не може да заобиколи България. Убедени са, че пътят е да въведеш хората в това, което правиш".


А личните планове на Венета?


След успеха на последните концерти планира в следващите десетина - двадесет години да посвири Шуберт, защото й се получава добре. "После? После ще видим".

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK