Откъс от романа "Хлебарка" на ливанския писател Рауи Хадж

Рауи Хадж

© Анелия Николова

Рауи Хадж




Рауи Хадж е роден в Бейрут, Ливан. Под влияние на военните събития в региона през 1982 г. заминава за Ню Йорк, където учи фотография. През 1991 г. се установява в Монреал. Негови фотографски творби са показвани в канадския Музей на цивилизацията, както и в галерии във Франция, Ливан и Колумбия. Първият му роман, "Играта на Де Ниро", вдъхновен от филма "Ловецът на елени", е публикуван през 2006 г. и спечелва наградата IMPAC – най-висока парична премия за литературна творба в света, където се състезава със 136 заглавия от 54 държави. Вторият роман на Рауи Хадж, "Хлебарка", излиза през 2008 г. Носител е на канадската литературна награда на името на Хю Макленън и е номиниран за Скоушабанк Гилър Прайз и за Литературната награда на Генерал-губернатора на Канада. Романите му са преведени на двайсет езика, а в България се разпространяват от "Жанет-45". По-рано тази седмица Хадж беше в София, Пловдив и Стара Загора. Преводът е осъществен от Маргарита Дограмаджиян.


Влюбен съм в Шорей. Но вече нямам вяра на чувствата си. Не съм живял с жена, нито съм ухажвал някоя както трябва. И често съм се чудел на желанието си да прелъстявам и притежавам всичко от женски пол, което се изпречва на пътя ми.




Видя ли жена, усещам как зъбите ми изтъняват, стават по-дълги, по-остри. Гърбът ми се извива и на челото ми израстват две антени, които се полюшват във въздуха, петимни за внимание. Искам да запълзя под краката на жените, които срещам и отдолу да се възхищавам на стройните им бедра, на деликатните им глезени. Чувствам се и отвратен – не смутен, а отвратен – от слизести чувства на лукавство и възбуда. Връхлита ме странна смесица от емоции и инстинкти, която ме кара да пристъпвам към тия жени както гърбушко към ученички.


Май е време отново да посетя моята психотерапевтка, защото напоследък това чувство ми тежи. Въпреки че желанието започна да ме спохожда дори в нейно присъствие. Последния път когато я видях как се смее с един от колегите си, осъзнах, че тя също е жена, и когато поиска да изразя желанията си, поставих длан върху коляното `и, така както седеше срещу мен. Тя смени темата и спокойно, със съчувствено изражение отмести ръката ми, избута назад стола си и рече:


Окей, да поговорим за самоубийството ти.


Миналата седмица й признах, че преди съм бил по-смел, по-безгрижен и дори, би добавил някой, по-склонен към насилие. Но тук, в тая северна страна, никой не ти дава повод да удряш, да обираш, да стреляш и даже да крещиш от балкона, да псуваш съседите си на майка и да заплашваш децата им.


Когато споделих това с терапевтката си, тя ми обясни, че съм изпълнен със скрит гняв. Тъй че, щом излезе за малко от стаята, бръкнах в дамската `и чанта и откраднах червилото, а като се върна, продължих с разказа за моето детство в една друга страна. От време на време тя ме прекъсваше с въпроси от рода на: И как те кара да се чувстваш това? Разкажи ми още. Предимно слушаше и си водеше бележки и не се намираме в луксозна стая с тежък диван от черешово дърво и кожена тапицерия (или пък глобус с древна карта на някой


адмирал). Не, седяхме един срещу друг в малкия кабинет на държавен здравен център само с миниатюрна кръгла маса помежду ни. Не знам защо й споделих всичко за отношенията си с жените. Многократно се стараех да `и кажа, че моят опит за самоубийство бе единственият начин да избягам от постоянството на слънцето. Мъчех се да й обясня – откровено и използвайки ограничените си познания по психология и артикулационни възможности, – че съм опитал да се самоубия от любопитство или може би като предизвикателство към природата, към самия космос, към упоритата светлина. Чувствах се потиснат от всичко това. Въпросът за човешкото съществуване ме съсипваше. Терапевтката ме изнервяше със сдържаното си поведение. Извикваше у мен желание за насилие, каквото не бях изпитвал откакто напуснах родината си. Тя не разбираше. За нея всичко се свеждаше до отношенията ми с жените, докато за мен всичко се свеждаше до отричане на световното потисничество, тъй като нито можех да участвам в него, нито да го контролирам. А въпросът, който най-много мразех – обикновено тя ми го задаваше в безсилието си, когато не говорех достатъчно, – беше "Какво очакваш от срещата ни?"; произнасяше го с равен тон, като се навеждаше през масата. Аз избухвах: Принуден съм да съм тук от съда! Предпочитам да не съм тук, но когато ме забелязали да вися от въжето, преметнато през клона на едно дърво, някакъв бягащ за здраве в ластичен анцуг хукнал да вика парковата полиция. Двама конни полицаи, яхнали великолепните си животни, ми се притекоха на помощ в галоп. В оня миг забелязах само конете. Помислих си, че те могат да бъдат отговор на техническия ми проблем. Искам да кажа, ако бях на някой от тия зверове, можех да стигна до по-висок, по-як клон, да метна на него въжето и да пусна коня под мен. Вместо това ми сложиха белезници и ме отведоха, както се изразиха, за "оценка".


Разкажи ми за детството си, помоли психотерапевтката.


Като младеж бях насекомо.


Какво насекомо, попита тя.


Хлебарка, отвърнах.


Защо?


Сестра ми е причината.


Какво направи сестра ти?


Хайде, подкани ме сестра ми, да си поиграем. И като вдигна пола, пъхна темето ми между краката си, вирна пети във въздуха и бавно залюля нозе над мен. Погледни, отвори


очи, каза и ме докосна. Това е твоето лице, това са твоите зъби, а моите крака са дългите ти антени. Двамата се разкикотихме, пъхнахме се под чаршафите и се заборичкахме. Да се скрием от светлината, предложи тя. Да увием хубаво леглото с юргана, та да не влиза светлина. Да играем под земята.


Интересно, възкликна терапевтката. Трябва да се спрем по-подробно на тези истории. Другата седмица?


До другата седмица, кимнах и се надигнах от стола, минах край стените на центъра и по стълбите и излязох в студения светъл град. Когато се прибрах у дома, видях, че мивката е пълна със съдове – хибридна колекция от евтини пластмасови чаши, смесени с чинии с флорални мотиви, струпани под голяма тенджера за спагети, всичките мръсни. Преди да сваря да докопам смъртоносния си чехъл, моите съквартирантки хлебарките хукнаха да се спасяват и изчезнаха в канала.


Бях гладен. И не ми бяха останали много пари. Значи беше време да намеря иранския музикант на име Реза, който ми дължеше четиридесет долара. Решил бях да си ги взема на всяка цена, а копелето ме изкарваше от търпение. Дори си мислех да счупя сантура* му, ако не ми върне скоро парите. Висеше в кафене "Артиста" на ъгъла. То е отворено денонощно и в продължение на двайсет и четири часа събира дима, изпомпван от дробовете на новопристигналите имигранти, отпуснали телеса в пластмасови столове, забили лакти в кръглите маси, размахали към келнерите страдалчески ръце с боядисани от тютюна пръсти, докато кибритените им клечки лумваха подобно индиански сигнали под косматите им носове, а лицата им с глупашко изражение бълваха цигарен дим като испански бикове в последен щурм срещу развения червен плащ.


Хукнах по стълбите да потърся копелето в кафенето и какво да видя! Две дами от "Свидетелите на Йехова" ме озариха с карибските си усмивки и възпрепятстваха полета ми с покритите си с пера сламени шапки с широка периферия, хвърлящи кокосова сянка върху изронените стъпала на паянтовата сграда, в която живея. Интересува ли те светът, попитаха. И преди да успея да отговоря, едната от дамите, с дълго палто на баклавички, ме шамароса с апокалиптично пророчество:


Знаеш ли за озоновата дупка в небето?


Озон ли? – повторих аз.


Да, озон. Той е в атмосферния слой, предпазващ ни от изгарящите лъчи на слънцето. В момента в него има дупка, която се разширява все повече и скоро всички ще се изпържим. Ще оцелеят единствено хлебарките и те ще управляват света. Ала ти не се отчайвай, млади човече, защото днес можеш да се спасиш, ако си купиш това списание – случайно нося няколко копия – и ако посетиш сбирките ни, на които тълкуваме библията. А след туй, прекрасни човече, можеш да слезеш в мазето и да чуеш водача (с бисквитка и чашанот стиропор в ръка), който ще ти каже, че кръвопреливането (все едно дали е направено със спринцовка, от лекар или из- вратен секс) е смъртен грях. Тогава и само тогава ще имаш шанс.


Покай се, кресна жената, докато разтваряше библията на отбелязаната страница. Зачете: Думите на Исус, моя син: "Затова и Аз ще действувам с ярост; окото Ми няма да пощади, нито ще покажа милост; и макар да извикат в ушите Ми с висок глас, няма да ги послушам". Купи си това списание с думите Господни, синко. Прочети го и се покай! Колко, попитах, докато облекчавах джоба си от греховния товар на няколкото кръгли монети с вдълбани идолопоклоннически образи на патици, гъски, мечки и магистратски глави. Само те ми бяха останали.


Дай ми тия монети и се моли, защото само така ще имаш щастието да бъдеш озарен от Исус, нашия спасител, а докато се извисяваш в небесата, ще можеш да зърнеш отгоре ония твои


съседи, които са хлопнали вратата под носа ни.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (22)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на gallnare
    gallnare
    Рейтинг: 1419 Любопитно

    Това е страхотно! Не познавам автора, но с удоволствие ще прочета издаденото на езици, различни от арабски. Или може би той пише направо на френски, щом се е установил в Монреал?

  2. 2 Профил на Светослав Тодоров
    Светослав Тодоров
    Рейтинг: 1330 Неутрално

    До коментар [#1] от "Мария":

    Пише на английски, но владее и френски
    Очаквайте интервю с него утре.

  3. 3 Профил на diablo
    diablo
    Рейтинг: 428 Неутрално

    Интересно, бих я прочел.

  4. 4 Профил на volokin
    volokin
    Рейтинг: 549 Неутрално

    Наистина добро!

    Just below my skin I'm screaming...
  5. 5 Профил на gallnare
    gallnare
    Рейтинг: 1419 Неутрално

    До коментар [#2] от "Светослав Тодоров":

    Благодаря, че информирате толкова бързо. Несъмнено ще е интересно интервю. Фотограф-писател

  6. 6 Профил на salvador
    salvador
    Рейтинг: 692 Неутрално

    Днес я видях в книжарницата книгата, но въпреки, че набързо прегледана не ми направи впечатление, след този прочетен откъс, ще я купя и прочета.

    Комунистите са опасни за нашето здраве!!!
  7. 7 Профил на Lady  Zeppelin
    Lady Zeppelin
    Рейтинг: 1330 Неутрално

    До коментар [#1] от "Мария":
    Какво ти хареса в този откъс? Мен не ме въодушеви изобщо. Напоследък много трудно намирам интересни романи.

    Je suis Charlie. Fluctuat nec mergitur.
  8. 8 Профил на hyram1
    hyram1
    Рейтинг: 587 Неутрално

    Интересна постройка на изказа . Напомня ми на някой но не мога да си спомня. Повествованието се движи гладко и непринудено .Чете се на един дъх нещо меду шхеризада и модерните европейски автори .Да се надяваме че ще я преведат скоро на български.

  9. 9 Профил на anonimen
    anonimen
    Рейтинг: 586 Неутрално
  10. 10 Профил на gallnare
    gallnare
    Рейтинг: 1419 Весело

    До коментар [#7] от "led_zep.23":
    [quote#7:"led_zep.23"]Какво ти хареса в този откъс?[/quote]

    Още от заглавието ми замириса на Кафка, а вътре открих психолог, който се изразява много свързано. Без да имам подръка оригинала, твърдя, че и преводът е добър.

    Непременно ще го прочета скоро, защото междувременно ми изпратиха "координати" на двете книги на Хадж, издадени в Испания.


  11. 11 Профил на lot49
    lot49
    Рейтинг: 586 Неутрално

    До коментар [#10] от "Мария":

    Отговор на литературен въпрос "Какво бих написал като Кафка, ако бях безработен психотерапевт?"
    "антени, петимни??? за внимание", "деликатни??? глезени"
    "слизести чувства??? на лукавство??? и възбуда?"
    От школата преводачи със си нонимния речник и избирането на най-неточния синоним, за да звучи "литературно".
    А да не говорим, че няма никакъв ритъм на прозата на български.

  12. 12 Профил на ibrik_Ali
    ibrik_Ali
    Рейтинг: 217 Разстроено

    трогнах се от тоя човек,как си дал последните стотинки за списанието,баси гадния живот.Ако имах повечко пари щях да му изпратя по вестерн унион.Кога и каде ще излезе книгата да си я купя?

    ALAHU AKBAR
  13. 13 Профил на lot49
    lot49
    Рейтинг: 586 Неутрално

    петимен от гр. глагол "епитемо", желая.
    Речникът на проф. Ст. Младенов

  14. 14 Профил на Лъвица
    Лъвица
    Рейтинг: 481 Неутрално
  15. 15 Профил на gallnare
    gallnare
    Рейтинг: 1419 Любопитно

    До коментар [#13] от "bobop77":
    [quote#13:"bobop77"]петимен от гр. глагол "епитемо", желая[/quote]

    Добре, но по какъв повод го изтъкваш? Читателят обикновено не се вълнува от етимология, а очаква четим текст, който за мен в случая е налице. Отделно, "петимен" е "оцветена" дума, поради което, СПОРЕД МЕН, няма как да има пълен синоним.

    Това - по повод думата, а принципно имаш нещо против някой да харесва четиво, което ти не харесваш ли?

  16. 16 Профил на Dragoslava
    Dragoslava
    Рейтинг: 932 Любопитно

    Интересно - друг свят със своята култура.

  17. 17 Профил на lot49
    lot49
    Рейтинг: 586 Неутрално

    До коментар [#15] от "Мария":

    Само казвам, че предпочитам да чета литературата във вид, в който са предписаните правила от Европейския парламент и Европейската комисия за етикирането на хранителните продукти: главната информация да не се влияе от неясни термини и подвеждаща реклама.
    Нещо ме дразни в преводачките на български, че дори когато превеждат популярни психоаналитични пасквилчета, използват героичния и патетичен език на Вазов, сякаш всеки момент изневиделица ще излязат заптиетата и ще арестуват психотерапевта за незаконна частна практика в разрез с Корана и Хатихумаюна.
    А по сюжета много мога да кажа, но не виждам какво е новото да кръстосаш Кафка с Пауло Куельо.
    Такива ми ти работи в неделя

  18. 18 Профил на lot49
    lot49
    Рейтинг: 586 Неутрално
  19. 19 Профил на gallnare
    gallnare
    Рейтинг: 1419 Весело

    До коментар [#17] от "bobop77":

    Е, щом очакваш на всяка цена да ти изскочи автор, непознат на земляните, дори чисто статистически не е вероятно да го получиш.

    Аз очаквам друго:

    - свеж автор
    - да е четим (дървена дума, безспорно, но дума). Много ли четими литературни психоанализи познаваш?
    - да ми продава четивото си по достоен начин, без да ми натрапва какво да мисля; бих казала също, четивото му "да ме сваля фино", ако това не ти звучи скандално
    - малко британски хумор, макар и не от британец, винаги е добре дошъл, и пр.

    И още нещо - знаем, че когато се чете много в оригинал, се придобива чувствителност за точността на даден превод дори преди да сме прочели оригинала, но понякога тя е измамна. Може би тук е "ключът от бараката", а може би не - така и не разбрах какво е предложението ти за "петимен".

    Ако всичко това ти звучи едва ли не като извинение, че ме е заинтригувал този автор - просто така ти се е сторило. Може пък интервюто с него да ни изглади критериите.

  20. 20 Профил на lot49
    lot49
    Рейтинг: 586 Неутрално

    До коментар [#19] от "Мария":

    Разбира се, че имаме еднакви критерии, не си и помисляй друго!
    Неделя е, все пак!
    (държи бяла носна кърпа в дясната си ръка, готов петимно да я изпъне в лакътя).

  21. 21 Профил на lot49
    lot49
    Рейтинг: 586 Неутрално

    Off topic

    Влюбен съм в Шорей. Но вече нямам вяра на чувствата си. Не съм живял с жена, нито съм ухажвал някоя както трябва. И често съм се чудел на желанието си да прелъстявам и притежавам всичко от женски пол, което се изпречва на пътя ми.

    Влюбен съм в Шорей. (много добре. правилно!)
    Но вече нямам вяра на чувствата си. (моля? нямам вяра на човек, но на чувства? разгеле, може)
    Не съм живял с жена (може, макар в оригинала глаголът да има друго значение) нито съм ужавал НЯКОЯ както трябва.
    And here's the rub!
    Ухаждал НЯКОЯ? Някоя какво? На български няма такъв вид субстантивация. За да няма повторение, заместването трябва да бъде с "такава". Не съм ухажвал такава... Зле звучи, не е литература! Нито съм ухажвал същество от женски пол... Не е политически коректно да наричаш жените със среден род!
    Един примерен вариант: А ухажването им от моя страна никога не е било както трябва. Та... "С жена не съм живял, а ухажването им никога не е било силната ми страна (в моя полза)" Да ухажваш не както трябва е като да обичаш на инат.
    Нейсе, разгеле.
    "И често съм се чудел на желанието си да прелъстявам... "
    And here's a bigger rub!
    "Чудел?" При повторяемост на действията кой вид на глагола се избир, моля? "Чудел" или "учудвал", защото във второто просто изречение е "Изпречва", а не "изпречка".
    И така: И често съм се учудвал на желанието си да прелъстявам и да притежавам всичко женско, което се изпречва на пътя.
    или
    И често съм се чудил на желанието си да прелъстявам и да притежавам всичко женско, което се изпречка на пътя.

    Кое от двете?

    Притежавам дали е правилният глагол на български тук?

    Само в един абзац... Да не продължавам.

  22. 22 Профил на lot49
    lot49
    Рейтинг: 586 Неутрално

    Дограмаджиян, вземай Грматиката на български език, че и децата ще ни се смеят!
    Кидес, мъ?





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK