© Дневник
Точно преди една година, на 17 юни, Паметникът на Съветската армия в София осъмна изрисуван, като войниците му бяха преобразени в американски супргерои, а цялата композиция завършваше с надпис под тях "В крак с времето". Последва, както я определихме в "Дневник" - "нежна революция". Акцията предизвика одобрението и възхищението на хиляди хора и възмущението на институции, организации и други столичани. Реакциите бяха по скалата от "Браво" до "Срамно", анализите дълбоки, беше преговаряна историята, обвиняван беше преходът, София влезе в чуждите медии, във Facebook бяха създадени няколко групи срещу почистването, предприемчиви търговци бързо пуснаха тениски и сувенири "В крак с времето" и т.н. Пространството около паметника се препълни и стотици се забавляваха и снимаха с трансформираната скулптура. Докато общината се чудеше какво да прави, а полицията как това се е случило, на 21 юни паметникът бе измит посред нощ по инициатива на форума "България - Русия" и остана в историята само на снимки.
За автора имаше много предположения. Месеци по-късно стана ясно, че това е група, представяща се под името Destructive Creation. И досега те остават анонимни. Въпреки че преди две седмици се включиха с инсталация и в изложбата "Рамка" на Sofia Design Week.
През септември 2011г. списание "Едно " публикува единственото досега интервю с момчетата, които стоят зад акцията. От списанието любезно предоставиха на "Дневник" да публикува целия разговор, за да си припомним първата годишнина от акцията "В крак с времето". Има смисъл.
Кои сте вие? Колко сте? Разкажете за себе си.
В: Ние сме колектив от 9 души и се наричаме Destructive Creation. Aз примерно уча история, но всички се занимаваме основно с изкуство.
А: В цялото нещо участваха хора, които рисуваха, и такива, които не рисуваха, но помагаха по всякакъв друг начин. Не всички присъстват на тази среща. За мен - завърших първа година интериорен дизайн в университет в Англия, през втората година ще се насоча към архитектура.
Д: В общи линии всеки от нас се занимава с някакъв вид изкуство. Aз заминавам скоро за Холандия, за да уча анимация.
С: Да, и аз уча анимация в Холандия. За самия проект - четирима души рисуваха, а трима наблюдаваха за минувачи и хора, които можеха да ни провалят акцията. Всичко продължи около 30 минути.
И: Aз уча в университет в Западна Европа. Тази година завърших фотография, предстои ми да се насоча към медиите и комуникацията. Основно се занимавам с фотография и други форми на изкуство, освен това се интересувам от артистичен вандализъм.
Q: Aз съм ученик, занимавам се с музика и с рисуване. Предстои ми да кандидатствам с илюстрация в университет в Холандия. Вълнувам се от всякакъв вид изкуство.
На по колко години сте?
Д: Грубо казано, всички сме на средно 20 години. От 17 до 21.
Какво ви провокира да осъществите този проект?
Д: Основното нещо, което ни провокира, беше, че доста хора се обявиха в защита на разрушаването на този паметник. Всички знаем, че оскверняването на паметник е нещо лошо, но според нас това място отдавна е загубило стойността си на паметник...
Q: Да не забравяме, че под него няма гробове на герои. Просто са останали някакви войници с вдигнати пушки в центъра на столицата. Мисля, че резултатът на това, което направихме, е доста по-добър от решението да го бутнат. Много хора казаха "браво" само защото е направено нещо с този паметник, а не е съборен.
В: Това, което изобразихме с изрисуването на паметника, е българската политика, която се нагажда винаги спрямо посоката на вятъра, без значение дали това засяга пряко интересите ни. Както навремето родителите ни са израснали с героите на Червената армия, така ние израснахме с американските комикс герои. Искам моите деца да израснат вдъхновявани от герои с български фамилии.
Ясно е, че реализацията на подобна акция не е спонтанен акт, а изисква определена подготовка.
Разкажете ни за нея. Колко време ви отне?
Д: В общи линии мина около месец, откакто решихме да го направим, до самото реализиране на проекта. Първоначалната идея ни дойде, когато, разглеждайки блогове, сайтове и вестници, установихме, че има изключително много хора, които са за разрушаването на този паметник. Но все пак, ако се срути този паметник, ще се заличи някаква част от историята на българския народ. Навремето сме се опитвали да подражаваме на идеологията на Съветския съюз и доста българи са били нахъсани да бъдат най-добрите комунисти. Когато падна режимът и дойде промяната, същите тези хора се опитваха да бъдат най-добрите демократи - смешното е, че българите бързо забравят защо са правили нещо и за кого.
Колко време работихте по концепцията на проекта? Казахте, че цялата подготовка е отнела един месец, но как точно се случваше всичко?
Д: Да, събирахме се и обсъждахме, не винаги присъствахме всички.
И: Подготовката се състоеше предимно от обсъждане на възможните общи последици. В тях влизат както рисковете, така и възможните реакции в публичното пространство, а именно те ни вълнуваха като възможен резултат от проекта.
Защо избрахте именно Паметника на съветската армия - има и други символи на комунизма в София?
Q: Той за нас не е символ на комунизма.
Д: Избрахме този паметник, защото той се беше обезценил до голяма степен. Има много хора, които искат на негово място да се построи нещо друго, а това е най-голямата глупост, която може да се направи.
Q: Нали точно това се случи с мавзолея.
Каква беше идеята да замените образите на съветските войници с герои от масовата култура?
Д: Основната ни идея беше да покажем, че когато Съветският съюз е бил на власт, сме се борили да бъдем най-добрите комунисти, а откакто живеем в демокрация, се борим да бъдем най-добрите демократи, американци.
И: Принципно ни провокира точно голямата палитра от мнения, които акцията можеше да предизвика. Освен това този паметник представлява до голяма степен и субкултурата в София, много от младежите от нашето поколение израснаха там, защото прекарват там голяма част от времето си.
А: Част от провокацията да се случи това нещо беше, че този паметник отдавна не символизира това, което предишните поколения свързват с него. Той отдавна е загубил значението си като символ на руската армия. Около паметника могат да се видят подпийнали младежи и всякакви други неприятни гледки, но също така той е и свърталище за младите артисти. Това е място, което заради разположението си се е превърнало в зона между центъра и Борисовата градина, двете места, които са важни за хората около нас.
И: Исках да добавя, че този паметник има най-силен символичен заряд. Той е бил построен на най-централното място в града, на което може да се постави подобен монумент. Спряхме се именно на това място. Защото допреди 20 и няколко години то е било строго охранявано. Всеки човек, който се е застоявал повече от няколко минути там, е бил възприеман като съмнителен. Ако някой беше направил нашата акция преди 25 години, сигурно щеше да бъде разстрелян. Всичко това показва колко се е променило мисленето и отношението към подобни исторически символи, и то само за едно поколение. Самите герои, които избрахме, са просто героите на нашето поколение и те са заместителите на героите на предишното поколение.
Как се случи самата акция?
Д: Целият проект тръгна буквално по вода, защото се опитахме да го осъществим по-рано, но в последния момент, когато излизахме от студиото, се изля пороен дъжд, който осуети плановете ни. Наложи се да отложим акцията за след няколко седмици.
В: Първоначално смятахме да направим войника на върха, но когато разбрахме, че е повече от 10 метра висок, се отказахме при мисълта колко боя ще отиде.
С: Четирима души се качихме, бяхме се разбрали предварително кой с кои герои ще се захване. Бяхме се разпределили - четирима рисуват, а други трима пазят.
Д: Беше доста по-лесно, отколкото си мислехме, очаквахме поне една патрулка да мине по някой от булевардите, защото в последно време патрулките се бъркат с такситата, но така и никой не
мина. Нямаше абсолютно никой, а не беше чак толкова късно.
Имаше ли адреналин по бреме на акцията? Със сигурност сте осъзнавали, че реализацията носи риск за вас.
А: Честно казано, имаше адреналин до момента, в който не направихме първия щрих по паметника, но по време на самата акция бях доста спокоен и просто съсредоточен върху работата. Аз даже правех забележки за детайли и отбелязвах какво трябва да се дооправи.
С: В момента, в който отидохме там и започнахме да го правим, целият адреналин изчезна. Но все
пак рисувахме върху национален паметник, а и доколкото чух по новините, имало и някакви парични глоби и заплаха за затвор, така че със сигурност си беше свързано с някакъв риск и адреналин.
Д: За мен лично имаше някакви нотки на адреналин, когато разбрах, че глобата е 5000 лв. Докато го правехме, беше толкова спокойно, сякаш си рисуваш вкъщи, защото наистина нямаше никой, който да ни обезпокои.
Чуждестранните медии реагираха светкавично. Как приехте това?
Д: Никой от нас не е очаквал да има чак такава реакция.
И: Аз следих цялата акция малко от разстояние. Наистина очаквах медиите да грабнат случилото се и да го превърнат в голямо събитие, както и се случи. Не очаквах обаче толкова силно покритие от чуждестранните медии. Herald Sun ни определиха като "българския Банкси". Наистина не мислех, че ще има чак такива заключения, но все пак беше ясно, че акцията ни ще се превърне в медийно събитие, защото наистина тя засяга много различни културни, социални и исторически аспекти.
В: Новината доби такава популярност според мен, тъй като за хората е необяснимо как така в България все още има талантливи млади хора с нещо в главата, които са събрали смелост да направят нещо цветно в центъра на София, вместо да гледат повторението на "Перла", да пият в някоя градинка или да слушат Тони Стораро в някоя дискотека. Какво правят тези хора в България?! Това е учудващото според мен.
Някои от руските медии ви нарекоха вандали, а западните ви сравниха с големи стрийт артисти. Къде се позиционирате вие самите между тези две крайни оценки?
И: Ние сме абсолютно неутрални по отношение на политическите теми. Нашето обръщение е към българите, към хората, които ни заобикалят, към хората, на които държим. Основният проблем е, че се създаде конфликт на гледни точки — някои от руските медии смятат, че оскверняваме Паметника на съветската армия, докато западните медии го представят по различен начин, става дума за конфликт на интереси.
Aз лично съм доволен, че това се случи и че хората имат отношение по този въпрос, но ние не искаме да задълбаваме в причините за тези политически реакции.
В: Искам да поднеса своите извинения към Русия и руския народ. Тук става въпрос не за антируска проява, а за протест срещу българската политика на слагачество. Tози акт не е насочен срещу руските войни.
Кураторката Светлана Куюмджиева писа, че акцията ви носи всички белези на осъзнат артистичен проект. Вие възприемате ли се като артисти?
А: Да, възприемаме се. Този проект с всичките му последици е един добър пример за това какво може да бъде съвременното изкуство. Медиите са много влиятелни, дори и вие ще получите страшна сила след това интервю.
Д: Всъщност целият този проект беше малко встрани от това, което всеки от нас прави. Всеки от нас се занимава с някакъв вид изкуство, всички се възприемаме като артисти.
И: За мен изкуството е изкуство и няма значение в каква сфера се развива всеки от нас. Наистина артистичността е в това, че се престрашихме да изразим мнението си пред голяма аудитория, а тя включва голяма част от България и част от световните медии. Така че смятам, че има голяма доза артистичност и че произведението е израз на това, което чувстваме, и на това, което на всички тайно им се иска. Много хора искат да направят нещо, но ги е страх да изразят мнението си. Изрисуването на паметника срещна такова одобрение, защото предизвика различни реакции. Всеки го възприе по различен начин, дори и всеки от нас го възприема по различен начин. Смятам, че най-големият успех на този проект е, че успяхме да предизвикаме интерпретации от всеки зрител. А именно това е идеята на изкуството.
Акцията ви предизвика стотици дискусии, анализи, коментари; бяха изписани много текстове, включително се появиха интервюта с хора, които се представят като автори на проекта... Имате ли отношение към тази дискусия?
И: Всеки от нас има различно отношение към проекта и резултата от него. Моето отношение към дискусията, както вече казах, е, че искрено се радвам, че паметникът предизвика реакцията на толкова много хора и на толкова много медии. Относно политическите дискусии - за мен по-важното е, че станахме свидетели как хората водят спорове за историческата стойност на паметника. Самият паметник има историческа стойност и не смятам, че неговата роля трябва да се замесва в някакви политически отношения.
А: Сега, преди изборите, изкуството се използва като разменна монета и представители на някакви партии използваха случая с паметника за свои цели.
И: Всеки има право да се възползва от нещата, които го заобикалят, искрено се радвам, че дадохме възможност на хората да изразят своите интереси чрез това, което ние направихме. Искам пак да подчертая, че нашето обръщение беше към хората, които го оценяват като произведение на изкуството, а не към тези, които го смятат за политически акт.
Кой не е в крак с времето в тази история?
А: Не са в крак с времето хората, които не могат да осъзнаят, че това не е вандалщина.
И: В крак с времето може да бъде възприемано по много различни начини, то може да бъде физична величина, то може да бъде нещо, което е незаличимо, нещо, което се опитваме по някакъв начин да преодолеем. В крайна сметка в крак с времето са тези, които наистина имат желанието да разберат нашето произведение на изкуството и могат да разпознаят в него повече от една гледна точка.
Д: В крак с времето - то това е заглавието на цялото произведение. Както вече няколко пъти казах, защо трябва да се махне паметникът, след като вече не сме социалисти, а демократи. Ние показахме най-лесния начин да се подмажем на американците, просто като за някакви смешни пари заменим съветските войници с американски герои.
Q: В крак с времето е този, който приема промяната като нещо нормално.
Учудихте ли се, че паметникът беше измит само дни след акцията, и то не от общината или областната управа, а по самоинициатива на форума "България - Русия"?
Д: Малко си пролича нещо, което никой от нас не е очаквал - всички бяха с впечатлението, че сме се откъснали от Русия доста отдавна, но се оказа, че това не е точно така. В момента, в който някои от руските медии казаха, че някакви вандали са нарисували паметника, и веднага той беше измит.
Знаете ли, че прокуратурата е повдигнала обвинение срещу неизвестен извършител? Страхувате ли се?
И: Според прокуратурата те разполагат със снимка на извършителя, а именно - човек с четка и качулка. (Избухват в общ смях.) Така че аз смятам, че всякакъв страх е абсолютно необоснован.
Какво е посланието ви към хората, които приемат изкуството ви като вандализъм?
Единодушно: Да влязат в крак с времето.
Д: Никой от нас не е очаквал това да се хареса на всички, даже напротив, все пак става дума за рисуване върху паметник - това всички го осъзнаваме и е ясно, че това не е нещо хубаво. Радваме се, че хората го приеха толкова добре, а относно тези, които не го харесаха, няма нищо лошо в това, трябва да има всякакви мнения.
И: Ако аз трябва да отправям някакво послание, на първо място ще кажа, че ние сме напълно наясно с това, което направихме. До голяма степен и ние смятаме, че това е вандализъм, тъй като именно вандализмът е най-силната форма на провокация. Отново зависи от гледната точка. Дори тези, които смятат акцията ни за вандализъм, ни помагат, защото изразяват мнение за нашето произведение.
Какви ще са следващите ви акции?
Д: Е, то ще се разбере.
