За общото между свещеник, треньор по бокс, мениджър и учител

Десет стипендианти бяха избрани от 200 кандидати за Семинара по творческо писане на фондация "Елизабет Костова" в Созопол в края на месец май.

© Фондация "Елизабет Костова"

Десет стипендианти бяха избрани от 200 кандидати за Семинара по творческо писане на фондация "Елизабет Костова" в Созопол в края на месец май.



Какво свързва свещеник, треньор на националния отбор по бокс, мениджър в "Метро", американски учител в България, създателя на severozapad.org и американкска гражданка под гаранция? Отговорът, както всички истински отговори, е прост: любовта към писането.


Десет стипендианти бяха избрани от 200 кандидати за Семинара по творческо писане на фондация "Елизабет Костова" в Созопол в края на месец май тази година. Там те прекараха четири дни, в които да прекалиш с разговорите за литература до 4 ч. през нощта беше нещо съвсем разбираемо.


"Дневник" разпита стипендиантите за най-ценните им спомени и уроци от семинара.

Дилейни Нолан, писател




Дилейни Нолан

© Фондация "Елизабет Костова"

Дилейни Нолан


Кои са петте най-важни неща, които научихте по време на семинара?
1. Писателите са забавни, топли, диви, вълнуващи хора и бих искала да съм около тях по всяко време - те знаят как да те разсмеят, как да те предизвикат, както и кога да млъкнат.
2. Най-полезното нещо за писането е да четеш, дори е по-полезно от самото писане.
3. Да пътуваш и да срещаш нови и вълнуващи хора може да разпали въображението ти, но за писането е важно да се кротнеш на някое спокойно и тихо място, където да се концентрираш и да си скучен.
4. Винаги носи резервна гума за ремаркето.
5. Не прекалявай с червеното вино.


Напишете много кратък разказ за най-интересната случка по време на семинара.
Бяхме пияни и заливащи се от смях, боси на брега на Черно море. Играхме на бутилка под дъжда. Имахме общ език: петима американци, озвучаващи кирилицата със звуци, подобни на жуженето на буболечките. Петимата българи бяха далеч от правилния английски, сякаш го бяха учили от филми и песни на "Металика".


Първата вечер в Созопол: всички се шляехме по мокрите калдъръмени улички. Николай, нашият екскурзовод, ни заведе до плажа. Там бе студено, мокро и пусто, както винаги извън туристическия сезон, и неоновите светлини хвърляха отблясъци върху студения пясък. Разходих се насам-натам и когато се върнах, заварих свещеника да прави  стриптийз. Само по бельо и по впечатляващата брада, която прикриваше устата му и подчертаваше сините му очи, той прекоси пясъка и потъна в морето, докато всички ние крещяхме уплашено. Тогава той заплува към нас усмихнат, а водата струеше по бледата му кожа.


На връщане към хотела спряхме да купим още една бутилка, докато приливът бумтеше не за да докаже каквото и да е било, а защото не можеше да възпре пенливата си игра със светлината, която придърпваше и изплюваше обратно.


Какъв би бил животът ви, ако не можехте да пишете?
Сещате ли се за боклученото чудовище от "Улица Сезам"? Има обща вежда и живее в кофа, мърмори под носа си с ужасяващо лош дъх, особено за децата. Всъщност това звучи леко забавно!


Николай Фенерски, писател, преводач от словашки и чешки, създател на severozapad.org


Николай Фенерки

© Фондация "Елизабет Костова"

Николай Фенерки


Кои са петте най-важни неща, които научихте по време на семинара?
1. Научих се да пиша буквичките.
2. Научих се да съставям сложни изречения.
3. Научих колко ненаучимо е да се научиш да пишеш добре.
4. Научих, че в САЩ предпочитат дългите истории, не си падат по кратките. Минимумът е около 20 страници.
5. Научих, че някои издатели наистина притежават свойствата да превръщат хората в крокодили.


Напишете много кратък разказ за най-интересната случка по време на семинара.
Liberty (свобода) пише на монетата от четвърт долар. И аз си я нося в джоба. Един от американските участници в семинара ми я даде за изнесената екскурзоводска беседа в центъра на Созопол. Разхождахме се вечерта късно и се радвахме на живота. Пред църквата "Свети Зосим" се качих върху бордюра и с професионален замах ги накарах да ме слушат - обичам работата си като екскурзовод през лятото и работя точно в Созопол. Разказах им колко старо е това място и колко много история и смисъл се съдържат във всеки квадратен милиметър. После взех шапката на Каб, който всъщност не е американец, а виетнамец, чиито родители са се преселили някога от Южен Виетнам в САЩ, щата Монтана.


Каб обича шапките и винаги ходи с шапка, прилича по нещо на Чандлър или героите му. И с неговата шапка събрах даренията от публиката. Те се състояха от четвърт долар. Нося свободата в джоба си. Онези момчета и момичета, с които се запознах там, също носят свободата в джоба си. Интересно е на едно място да се съберат хора от кол и въже, пъстри и индивидуалисти, и да си говорят за това, което най-много обичат, литературата. Получават се интересни сблъсъци и мнения. Старият Созопол предразполага към писане и писателско умозрително настроение. Разказът ми за тези седем дни не може да се събере в един абзац. Надявам се дългата версия скоро да се роди и да бъде публикувана някъде...


И още нещо пише върху монетата от четвърт долар - но от лични съображения ще го премълча.


Какъв би бил животът ви, ако не можехте да пишете?
Ако не можех да пиша, щях да съм електротехник. От ония по стълбовете. И нямаше да ме хваща ток никога.


Николай Иванов, писател, свещеник в храма "Свети пророк Илия" в село Дивдядово


Николай Иванов

© Фондация "Елизабет Костова"

Николай Иванов


Кои са петте най-важни неща, които научихте по време на семинара?
1. Ако броят на разказаните истории е по-голям от броя на морския пясък - то какво ще бъде по-особеното при твоята малка песъчинка?
2. Умни хора - много, чувствителни - също. Но хората с умна чувствителност не са толкова много и си струва да се бориш за тяхното приятелство. 
3. Във времето на всеобщото буботене, умението да се вслушаш в другия скоро ще се вмени за истински подвиг. 
4. Пълнокръвните истории се нуждаят и от черен дроб.
5. Хората на изкуството често са като таралежи - искат да се погалят, а се пробождат с бодлите си.


Напишете много кратък разказ за най-интересната случка по време на семинара.
В този кратък разказ не е невъзможно главният герой да се казва Теодора Мусева, така че по-добре да не го пиша точно сега.


Какъв би бил животът ви, ако не можехте да пишете?
Ако не можех да пиша, щях да си намеря излаз към някое друго море, където солта във вълните не е от хиляди жени, подобни на Лотовата, море, по-бистро от Мъртвото, море, през чиито вълни да мога да премина пешком и ако загубя равновесие - да има вълна, за която да се хвана, без да се удавя.


Палми Ранчев, писател, треньор в националния отбор по бокс на България


Палми Ранчев

© Фондация "Елизабет Костова"

Палми Ранчев


Кои са петте най-важни неща, които научихте по време на семинара?
В Созопол прекарахме три дни, по три пъти дневно работехме върху текстовете. Отчето се напи четири пъти. Три часа чаках да се появи с ключа (един), когато пи за последен път. Участниците от българска страна бяха пет. И се сприятелих с четирима. Запомних имената на двама от американските "писатели". Бях възхитен от мълчаливото присъствие на Каб. От способността му да пие уиски от бутилка (една), без да досажда на останалите (5+?). Дилейни демонстрираше подобна литературна лудост, без да се докосва до бутилката му. Двамата бяха единици. Три, четири, едно, са цифрите, които са ми по-важни.   


Напишете много кратък разказ за най-интересната случка по време на семинара.
Вървим по централната улица на стария град. Стигаме до място, откъдето започваме да се изкачваме към новия. В последния момент губим устрем. Не съм сигурен какво точно се случва. Вече не вървим заедно. Поглеждам към небето. Няма знаци, които да обясняват защо вече не се движим в същата посока. Неусетно се разпиляваме. Виждаме се, но някак си не сме напълно заедно. Не съм сигурен, че се връщаме. След известно време с облекчение отново се събираме. Разговаряме, усмихваме се уморено. Всичко се повтаряше в продължение на няколко вечери. Така и не успявахме да напуснем територията очертана от надвисналите над тесните калдъръмени улички созополски къщи. И останахме до края в уютния като гнездо стар град. 


Какъв би бил животът ви, ако не можехте да пишете?
Писането, както съм се убедил, не е особено здравословно занимание. И вероятно, ако не пишех, щях да съм по-добре здравословно. Но пък... Толкова отдавна дращя в някакви тетрадки, бележници, последни страници на книги, компютри... Май винаги съм писал. Затова с нежелание и досада си представям подобно наказание. Нужно ли е? Вероятно ще продължа да пиша наум. И ще се опитвам да запомня написаното, за да го запиша при подходяща възможност. Все безсилни опити да пренеса по-далеко, по-навътре - част от себе си, от своя свят - в небулозата на постоянно застрояваната вечност.


Каб Тран, писател


Каб Тран

© Фондация "Елизабет Костова"

Каб Тран


Кои са петте най-важни неща, които научихте по време на семинара?
1. Винаги е важно след лекции, семинари, четения да отидеш на дълга, по възможност неправолинейна, разходка. Отразява се добре на смилането на информационния потоп.
2. Критиката е нож с две остриета. Най-важното е честността - дали писателят е откровен в работата си. Открих, че всички в американската група, включително Елизабет, пишем напълно различно - стилистично различно. Първо това ме стресна, защото последното нещо, което искам да правя, е да  вкарам чужда творба в своя калъп.
3. Българите са много отворени към писателските работилници. Това ми напомня удивлението ми, когато първият ми кратък разказ беше обсъден по време на такава работилница. Нищо не може да замени това чувство и се радвам, че българите го преживяват за пръв път.
4. Повечето сгради в София не изглеждат много устойчиви на земетресения.
5. Приятелството няма граници. Възможно е да споделиш най-важните си идеи, независимо от езиковите бариери, стига да имаш достатъчно търпение и разбиране. Българите са едни от най-смирените, интелигентни и забавни хора, които съм срещал.


Напишете много кратък разказ за най-интересната случка по време на семинара.
Имаше един миг, в който направих крачка назад, в преносен смисъл, и прелетях над фантастичния ни семинар като безплътен разказвач. В този момент в галерията видях шест непознати, които се срещат за първи път на края на света, за да обсъдят най-скъпото си. Разговорът достигна пределно интимни нива, както и трябва в литературата, независимо къде се случва - в закусвалня в Монтана, в кафе в Париж или в галерия в Созопол. Отвън Черното море се разбиваше в скалите. Отвъд залива крайбрежието бе съвършено като на картичка. Картините в залата изглеждаха като излезли от някой сън. Всичко трябваше да се случи точно по този начин. И когато го осъзнах, беше красиво, красиво!


Какъв би бил животът ви, ако не можехте да пишете?
Доста скучен.


Бистра Величкова, писател, журналист на свободна практика


Бистра Величкова

© Фондация "Елизабет Костова"

Бистра Величкова


Кои са петте най-важни неща, които научихте по време на семинара?
1-во, че няма значение от коя държава са и на какъв език говорят, писателите навсякъде по света са обединени от острата си сетивност, с която възприемат живота.
2-ро, научих, че не съм сама, в това по думите на Деян Енев "самотно занимание" (писането). Хубаво е да знаеш, че има една общност от хора, разпръснати по цял свят, които чувстват и мислят като теб.
3-то, научих, че вдъхновението е само една малка част от творческия процес на писане. Както каза писателят Палми Ранчев: "Ти се вдъхновяваш, правиш си кефа, като си напишеш впечатленията, но след това вече трябва и да поработиш. След това трябва да се редактира и пренаписва, докато не се получи идеалният вариант."
4-то, от човека и писателя Николай Фенерски научих, че хуморът и тъгата са две крайности, които създават хармонията на човешката душа.
5-то, научих, че трябва да знаеш кога си достигнал кулминацията на разказа и кога е дошъл подходящият момент, за да сложиш точката. Както каза Николай Фенерски по време на уъркшопа в Созопол: "Изкуството на писането се състои в това да успеем да намерим G-точката на разказа, за да свърши."


Напишете много кратък разказ за най-интересната случка по време на семинара.
Ако един разговор може да бъде случка, то тогава бих казала, че по време на семинара в Созопол ми се случиха няколко незабравими случки. Не мога да пропусна и култовите вечери с акапелно пеене на Манол Пейков (от ИК "Жанет-45"), както и приятелската атмосфера, която се създаваше около Светльо Желев и Валерия Иванова (от "Сиела"). Оказа се, че издателите също са хора, а не както много хора си ги представят - страшни и недостъпни за обикновен разговор.


Какъв би бил животът ви, ако не можехте да пишете?
Безсмислен.


Герард Конли, писател, редактор в сп. Southern Humanities Review

Герард Конли

© Фондация "Елизабет Костова"

Герард Конли


Кои са петте най-важни неща, които научихте по време на семинара?
1. Писателите рядко са толкова нервни, колкото ги представят в популярната култура.
2. Елизабет Костова е една от най-милите, майчински настроени покровителки.
3. България е страна, която си заслужава да бъде изследвана.
4. Куп добра литература трябва да бъде преведена на английски... незабавно.
5. Имам нужда да пиша по-често и по-насочено.


Напишете много кратък разказ за най-интересната случка по време на семинара.
Най-интересното събитие по време на конференцията в Созопол беше не толкова официалната програма, колкото импровизираната среща на американци и българи на брега на Черно море. Един от нас скочи да плува в непрогледния мрак. Хареса ми този момент и мисля, че идеално отрази вида на сплотяването, което се случи между нас по време на престоя ни.


Какъв би бил животът ви, ако не можехте да пишете?
Понякога се шегувам с приятели за тази идея. Те мислят, че се вживявам, но не е така. Ако не бях в състояние да пиша, щях а) неуморно се посветя на някаква кауза, която би ми позволила да се чувствам като мъченик или б) да извърша убийство (в стил Разколников) и да се скрия в ужас в някоя къщичка в планините Озарк.


Филип Анастасиу, писател, ръководител отдел "Обучение и подбор на персонал", Метро Кеш енд Кери България


Филип Анастасиу

© Фондация "Елизабет Костова"

Филип Анастасиу


Кои са петте най-важни неща, които научихте по време на семинара?
- Най-важното, което научих, е, че трябва много да пиша. Другото невероятно преживяване беше да видя разказите си в текстовия модулатор на Краси Дамянов. От него научих доста за това как да редактирам текстовете си.


Напишете много кратък разказ за най-интересната случка по време на семинара.
- Това, което най-много ме впечатли, беше цялостната атмосфера на семинара. Никога не съм попадал в такава среда на взаимно уважение. Чувството, че всеки те подкрепя и насърчава, ти дава крила. Усещаш, че нищо не може да ти се опре.


Какъв би бил животът ви, ако не можехте да пишете?
- Винаги съм имал повече хобита, отколкото времето ми позволява, предполагам, че някое от тях щеше да прерасне в нещо по-голямо.


Кати Флан, писател, преподавател по творческо писане в Goucher College в Балтимор, САЩ


Кати Флан

© Фондация "Елизабет Костова"

Кати Флан


Кои са петте най-важни неща, които научихте по време на семинара? 
1. България е прекрасна страна, а хората са много топли.
2. Научих вълнуващи истории за живота по време на комунизма и начините, по които хората се справят с наследството му днес.
3. Обичам звука на българския език.
4. Когато слушах българските текстове, се опитвах да сравня текстовете с превода, така че да намеря всяка дума, която мога да си преведа на английски език.
5. Моментите, в които ми се получаваше, бяха едни от най-запомнящите се в цялото пътуване. Това беше малка врата, през която можеше да се види един друг свят - светът на думите.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (36)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Читател
    Читател
    Рейтинг: 2127 Неутрално

    Преподробен материал за Семинара по творческо писане. ОК. А нещо, все пак, за празниците по повод 250 години от написването на "История славянобългарска"?

  2. 2 Профил на zidane
    zidane
    Рейтинг: 678 Весело
  3. 3 Профил на Дедо Либен
    Дедо Либен
    Рейтинг: 1280 Весело

    Първият урок е: Как да изровиш мощи на Светия?
    Вторият урок е: Как да изровиш мощина Вампир?
    Третият урок е: Как да докажеш горното научно?
    Четвъртият урок е: Как да намериш място на плажа, далече от канализацията за изхвърляне на фекални води?
    И петият урок е: Как да се върнеш догодина тук!?!?!!

  4. 4 Профил на twe38546258
    twe38546258
    Рейтинг: 893 Неутрално

    Палми Ранчев е голям пич. Познавам го лично, като известно време тренирах при него. Голям човек. Много добър журналист и писател. Свръхинтелигентен, заради което в боксовите и кикбоксовите среди по ограничените го имат за леко ...странен. Но така е в живота. Който е по- тъп и ограничен и не може да разбере по- умните от него смята че грешката е в тях.

    Платон ми е приятел, но истината ми е по-голям приятел.
  5. 5 Профил на lot49
    lot49
    Рейтинг: 616 Неутрално

    Преподавателката по творческо писане е с най-беден език.

  6. 6 Профил на Мария
    Мария
    Рейтинг: 1596 Неутрално

    Преди време попитах тук за критериите за подбор на участниците и не видях отговор. От този репортаж ще се опитам да налучкам някои:
    1. Разнообразни, по възможност редки/екзотични занимания&професии
    2. Задължителен дървен английски на българите
    3. Да носят на много пиене & пеене & игра на бутилка под дъжд - по-нататък, според въображението)
    4......

    Апропо, вчера ми обясниха разликата между "оперативка" и "аперитивка" от един тоталитарен виц... И всичко това нямаше да има значение, ако не ме бяха потресли до такава степен кратките, ъ-ъ, разкази.

  7. 7 Профил на Xintu
    Xintu
    Рейтинг: 727 Весело

    "...В Созопол прекарахме три дни, по три пъти дневно работехме върху текстовете. Отчето се напи четири пъти..."

    Кратко, точно и ясно

    Close to the Edge
  8. 8 Профил на lot49
    lot49
    Рейтинг: 616 Неутрално

    До коментар [#6] от "Мария":

    Ето ти и най-екзотичното. Сигурно ще сметнеш, че съм си го измислил, но ще те разочаровам. Инфото е от сайта на фондацията:

    Delaney received her BA in international studies from the University of North Carolina at Chapel Hill in 2010. Currently, she lives in New Orleans, where she tells all her best stories to her probation officer.

  9. 10 Профил на Eos
    Eos
    Рейтинг: 450 Неутрално

    Да, Дилейни е американската гражданка под гаранция. Беше страшен образ - разказа ни цялото си криминално досие.

    You are chaos in motion.
  10. 11 Профил на lot49
    lot49
    Рейтинг: 616 Неутрално

    Харесва ми тази Дилейни!

    в момента съм в созопол, българия, където е толкова адски красиво, че предизвиква спонтанното ми физическо желание за стомашни конвулсии. това е повече от всичко, което съм очаквала и съм се надявала в молитвите си - огромни морски камъни напълзени от водораслов мъх, нагазили в кристалното море, склонове, осеяни с макове и лястовици, правещи с вой шеметни лупинг, а участниците, и те шемети – между тях свещеник и пенсиониран боксьор – са невероятни сладури и опиянени същества.

  11. 12 Профил на Мария
    Мария
    Рейтинг: 1596 Любопитно

    До коментар [#8] от "bobop77":

    Липсват ми важните емотикони "заинтригувана", "очарована" ...

  12. 13 Профил на Мария
    Мария
    Рейтинг: 1596 Весело

    До коментар [#11] от "bobop77":

    На мен също, ТАЗИ Дилейни!

  13. 14 Профил на Мария
    Мария
    Рейтинг: 1596 Весело

    До коментар [#10] от "Eos":

    На вас, "опиянените същества"!

  14. 15 Профил на lot49
    lot49
    Рейтинг: 616 Неутрално

    До коментар [#14] от "Мария":

    Бъркаш реалност с фикция вече. Сигурно е заради "опияняващия" ми превод

  15. 16 Профил на Мария
    Мария
    Рейтинг: 1596 Неутрално

    До коментар [#15] от "bobop77":

    Упс! Приземяването винаги ми действа еуфорично, почти колкото твоят "превод".

    До коментар [#10] от "Eos":

    Кавичките в #14 са били излишни, но коментарът ми е добронамерен. Извнявайте.

  16. 17 Профил на lot49
    lot49
    Рейтинг: 616 Неутрално

    До коментар [#16] от "Мария":

    Печелиш оригинала:

    http://delaneynolan.tumblr.com/

  17. 18 Профил на Стария Бен
    Стария Бен
    Рейтинг: 450 Неутрално

    Не ми е ясно какво търси Палми Ранчев на семинар за творческо писане. Това не би ли трябвало да е място за млади хора, които да огладят неравностите в стила си на писане? Палми е минал шейсетака и има написани двайсетина книги със стихосбирките. Ако тепърва ще се учи как да пише, малко е позакъснял, мисля.

  18. 19 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1615 Неутрално

    До коментар [#11] от "bobop77":

    А на английски може ли да го прочетем?

    Втори въпрос: В библиотеката ми е попаднала по някакъв мистериозен начин The Historian на Елизабет Костова - заслужава ли си да я захващам - заплашително дебела е?

  19. 20
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  20. 21 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1615 Неутрално

    [quote#15:"bobop77"]До коментар [#14] от "Мария":

    'Бъркаш реалност с фикция вече. Сигурно е заради "опияняващия" ми превод' [/quote]

    Да наистина - доста си я разкрасил Дилейни.

  21. 22 Профил на lot49
    lot49
    Рейтинг: 616 Весело

    До коментар [#21] от "princess_x":

    Напротив! Заслужава. Къса фраза, ритъм на прозата, контрастни емоции,
    Точно както трябва да е Шехерезада на един parole officer.
    "Цветя на злото" в мажорна тоналност с вкуса на минимализма.

  22. 23 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1615 Неутрално

    До коментар [#20] от "bobop77":

    Нálásan köszönöm!

  23. 24 Профил на lot49
    lot49
    Рейтинг: 616 Неутрално

    "зелено оводораслени грамадни камъни, впили се до половина в кристално чистата морска прозрачност, издигащи се хълмове с плаващо море от разлюляни от бриза макове и виещи се лупинги на огласящи безкрая с писъци лястовици."

  24. 25 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1615 Неутрално

    До коментар [#24] от "bobop77":


    А освен да правиш пластични операции на чужди текстове, ти самият пишеш ли?

  25. 26 Профил на lot49
    lot49
    Рейтинг: 616 Неутрално

    До коментар [#25] от "princess_x":

    не ми е хрумвало бих опитал да композирам, обаче. там формата е още по-малко обвързваща си мисля.

  26. 27 Профил на lot49
    lot49
    Рейтинг: 616 Неутрално

    Ето къде е учила Дилейни:
    http://www.unc.edu/interactive-tour/campus/campus-scholarships-and-student-aid

    Дъръм е наблизо, Университетът Дюк, океанът...

    Да не се учудваме защо пише елегантно и съдържателно,
    а не си скуби косите и се тръшка за Метафизика на покрусата.

  27. 28 Профил на Мария
    Мария
    Рейтинг: 1596 Любопитно

    До коментар [#17] от "bobop77":

    Благодаря, потвърждава се коментираното вчера - Дилейни е истинска перла! Нека й пожелаем повече възможности за изява.

  28. 29 Профил на twe38546258
    twe38546258
    Рейтинг: 893 Весело

    До коментар [#18] от "Стария Бен":
    И Анонимни снайперисти ли е поезия?

    Платон ми е приятел, но истината ми е по-голям приятел.
  29. 30 Профил на lot49
    lot49
    Рейтинг: 616 Неутрално

    До коментар [#28] от "Мария":

    Нали? Лек, елегантен и гладък стил. Последователна мисъл. Напрегнато внимание да не изпусне детайла, защото в следващия момент светлосянката ще е променила перспективата.
    Най-доброто от Вирджиния Улф, съчетано с краткостта на Дора Габе.
    И мен много ме впечатли това редуване на експресивност, все едно се боксира с въображаеми водни кончета, със смутен възторг сякаш на ангел, който вижда сред мирозданието, близо до морската пяна вдъхновен инок и загубил току-що битката олимпиец да отпиват от елексир за безсмъртие.

  30. 31 Профил на Мария
    Мария
    Рейтинг: 1596 Неутрално

    До коментар [#30] от "bobop77":
    [quote#30:"bobop77"]Най-доброт от Вирджиния Улф, съчетано с краткостта на Дора Габе. [/quote]

    Хехехе. Светската Вирджиния Уулф, но самовглъбената Дора Габе?

    "Избягах...

    Избягах.
    От теб избягах
    заедно с мъката
    по теб.
    Сгуших се във себе си
    като настръхнало врабче
    върху перваза
    на прозореца.
    А може би
    от себе си избягах?!
    Може би..."

    Може би ще й хареса. На снимката Дилейни ми напомня с нещо на едно друго "врабче"- Едит Пиаф. Врабче в изпитателен срок.

  31. 32 Профил на lot49
    lot49
    Рейтинг: 616 Неутрално

    До коментар [#31] от "Мария":

    Да, кратка вглъбеност. Има нещо общо. Представих си как Дилейни импровизира върху мотив от Дора Габе. Да спрем, че много идеи им дадохме на Фондацията.

  32. 33 Профил на lot49
    lot49
    Рейтинг: 616 Неутрално

    "За опиянението, лупингите на лястовиците и духа на Дора Габе"

  33. 34 Профил на lot49
    lot49
    Рейтинг: 616 Неутрално

    "С поп и боксьор на море"
    Къде са гениалните български филмови творци, махленски коплексари, да направят ето този филм, който всички ни зарадва? Къде са документалистите да ни покажат истински герои на времето, а не лумпени, мутри и видиотени търсачи на върколаци?
    Трийте ме, защото знам, че отговор няма.

  34. 35 Профил на Eos
    Eos
    Рейтинг: 450 Неутрално

    Абе, вие що не се вземете?

    Иначе Дилейни имаше огромна татуировка "Шехерезада" на ръката, така че сте доста близо.
    Смях се много на "Метафизика на покрусата"!

    You are chaos in motion.
  35. 36 Профил на Eos
    Eos
    Рейтинг: 450 Неутрално




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK