Обществото на бягащите жени

Забавлението преди всичко

© Елица Ценова

Забавлението преди всичко



Бягането е най-простият и евтин начин за спортуване и отърсване от ежедневния стрес. Няма нужда от зала, специални уреди, екипировка, точен час или дори партньор. Колко дълго, колко често или колко бързо всеки определя сам за себе си. Може би затова почитателите на този вид спорт са толкова много.


В редица европейски държави е традиция да се организират спортни празници за дамите, превърнали бягането в своя страст. Най-голямото такова събитие се провежда в началото на месец юни в Австрия. Тази година организаторите от Austria Women’s Run отбелязаха двоен юбилей – 25 години от първото организирано женско бягане в Австрия и 40 години от първото такова в света. Повече от 30 000 участнички от 66 националности на възраст между 10 и 82 години се събраха в парка "Пратер", за да пробягат 5 или 10 км или да участват в Nord walking.


Последни метри преди финала.

© Елица Ценова

Последни метри преди финала.




История


Само допреди 45 години жените не са имали право да участват в бягания на дълги разстояния. Ситуацията се променя, когато през 1967 г. американката Катрин Швитцер се опитва "нелегално" да вземе участие в Бостънския маратон. Снимките с грубите опити да бъде изхвърлена от състезанието, обикалят света и предизвикват вълна от възмущение. Все пак Катрин Швитцер финишира. На 3 юни 1972 г. тя организира в Ню Йорк първото в света масово женско бягане "Crazy Legs Marathon" ( днес "New York Mini 10K").


През 80-те години на миналия век дами с маратонки в парковете и стадионите в Австрия са рядкост. През 1986 Илзе Дипман заминава за Ню Йорк, за да участва в маратона, и остава възхитена от непозната картина – хиляди бягащи жени. Заредена с ентусиазъм тя се захваща да организира такова събитие и в родината си. На 12 юни 1988 г. Илзе дава старт на първото женско бягане в алпийската република. В надпреварата участват 440 представителки на нежния пол. С годините организацията се разширява. Разработва се спортна програма "Във форма за 12 седмици", която предлага на участничките професионална помощ за подготовка в състезанието. Осигурява се специално място за гледане на деца по време на състезанието, както и забавна част, включваща много игри и награди.


25 години по-късно


30 000 жени събрани на едно място може да звучи направо страшничко. 30 000 усмихнати жени в еднакви червено-оранжеви тениски, събрани от обща страст, е красива гледка.


Катрин Швитцер, вдъхновила хиляди последователки, бе специален гост на 25-я рожден ден на Austria Women’s Run. През годините събитието се превръща в най-голямото и престижно женско бягане в Европа. Организирано по безупречен начин, то е истински празник за всички, за които бягането е не просто спорт, а начин на живот.


Марион е на 32 години и участва за трети път в бягането на 5 км. "Това е истински празник за душата" – споделя тя. "Ние, жените, трябва непрекъснато да се доказваме – колко добри майки сме, колко сме добри в работа, в готвеното. Това е ужасно уморително. Но тук ние не сме една срещу друга, а една до друга".


Събрани на площада пред стадион "Ернст Хапел" хиляди жени бъбрят оживено и се смеят, докато загряват. Напрежение не се усеща. От 30 години 54-годишната Петра всяка седмица бяга по 20 км. "Разбира се, че и през зимата", почти с досада уточнява тя. Докато чакаме реда на нашата група, тя ми разказва, че откакто е започнала да се занимава активно с джогинг е станала по-уверена и по-организирана. "Не знам как, но бягането ми даде сили и самочувствие, които са ми от полза и в работата, и в личните отношения".


Медал и роза за всеки.

© Елица Ценова

Медал и роза за всеки.


Run, baby, run!


5 км или 10 км – всеки преценява за себе си. Разстоянието не е важно, нито пък крайният резултат. Важно е да стигнеш до финала и да покажеш на себе си, че можеш. Няма значение на колко си години, колко тежиш, дали си омъжена или разведена, каква професия имаш и колко пари получаваш. На тениската пише само името и стартовият номер – тук сме просто част от едно общество – обществото на бягащите жени. Важното е да се забавляваме, да сме заедно и да не спираме да бягаме. Участнички от 66 държави показват, че в общата цел, нямат значение религията, националността, езика. Или както вдъхновено каза Катрин Швитцер: "Това, което правим е много повече от бягане, много повече от фитнес. С тази инициатива ние променяме живота на жените".


И след бягането - отново към майчинството.

© Елица Ценова

И след бягането - отново към майчинството.


В тази надпревара всяка жена е спечелила своята малка победа и заслужава награда. Вече 25 години на финала участничките получават медал и роза. През 1988 г. са били необходими 440 рози – през 2012 г – 30 100. През 1988 г. медалите са тежали 23 кг., през 2012 г. – 1 309 кг!

Ключови думи към статията:

Коментари (9)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на comandante  vs  либерални ентусиасти&корпократи
    comandante vs либерални ентусиасти&корпократи
    Рейтинг: 3350 Неутрално

    Истина ли е ,че когато кравите станат по-хубави от жените вече сте прекосили Швейцария?


    Libertarianism is just anarchy for rich people
  2. 2 Профил на moriarti
    moriarti
    Рейтинг: 793 Весело

    До коментар [#1] от "comandante":

    Не, не е истина! Еднакво хубави са, но кравите са лилави, прасетата розови, а жените - намусени. И за чий ви е да прекосявате Швейцария?

    "ДУМА" + "Дневник" = "ДУМНИК"
  3. 3 Профил на comandante  vs  либерални ентусиасти&корпократи
    comandante vs либерални ентусиасти&корпократи
    Рейтинг: 3350 Неутрално

    [quote#2:"moriarti"] И за чий ви е да прекосявате Швейцария? [/quote]
    За да видим в Австрия какво е положението ...какви са тези бягащи жени ?

    Libertarianism is just anarchy for rich people
  4. 4 Профил на Нефертити
    Нефертити
    Рейтинг: 1890 Неутрално

    Похвално

    Предразсъдъците са за ограничените.
  5. 5 Профил на moriarti
    moriarti
    Рейтинг: 793 Весело

    До коментар [#3] от "comandante":

    Пратете си снимката (полугол, гледащ мачовски, пред току-що измитата ви кола...) в австрийски сайт за запознанства и "бягащите жени" сами ще доприпкат при вас.

    "ДУМА" + "Дневник" = "ДУМНИК"
  6. 6 Профил на blaf
    blaf
    Рейтинг: 556 Неутрално

    Обществото на бягащите жени е по-приятно от LGBT обществото

  7. 7 Профил на БМЗ
    БМЗ
    Рейтинг: 1313 Неутрално

    Все яки мадами!

    Апокалипсисът апокалиптичен
  8. 8 Профил на pravets82
    pravets82
    Рейтинг: 434 Неутрално

    А мъжете седят вкъщи и се кръстят - "а дано избягат надалеч и не се върнат". Страшни жени са австрийките.

    Когато гей жирафите заменят Снежанка е време да си стегнем куфарите!
  9. 9 Профил на pamela
    pamela
    Рейтинг: 2283 Весело

    Хе-хе! Единственият "спорт", който някои мъже практикуват е гледане на мачове по телевизията. Като междувременно отпиват от биричката и наместват на дивана големите си кореми.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK