Никола Михов, фотограф: Да преосмислим вместо да осъждаме комунистическите паметници

Никола Михов

© Личен архив

Никола Михов



Никола Михов събира 34 фотографии на монументални паметници от времето на комунизма в един нетипичен проект – книгата Forget Your Past, която беше представена при голям интерес по-рано тази седмица. Фотоалбумът , издаден от "Жанет 45", също така съдържа детайлна и малко известна информация около създаването на монументите и окаяното им състояние днес.


Авторът на Forget Your Past е роден в София през 1982 г., а през 2002 г. заминава за Париж, където окончателно решава да се занимава с фотография. Живее във Франция около 5 години, след което се прибира в България, но всяка година се връща в Париж за по няколко месеца. Негови снимки са показвани на редица международни изложби и фестивали. Носител е на награда от биенале "Фодар" през 2009 г. Номиниран е за наградата Еssl Art Award на музея за съвременно изкуство "Есл" във Виена през 2011 г., както и наградата на Салона на фотографията в Париж през 2012 г.


Корицата на изданието

© Никола Михов

Корицата на изданието




"През 1988 в ЦУМ майка ми ми купи една "Смяна", което беше първият ми досег с фотографията", разказва Михов пред "Дневник". "По-късно започнах и сам да проявявам снимките, но може би моментът, в който окончателно реших да се занимавам с това, дойде с преместването ми в Париж през 2002 г. Не съм се занимавал активно с изкуство преди това, но някак си цялата среда там ми въздейства, ходих много по изложби, потопих се в тези среди. Изведнъж усетих изкуството като невероятна енергия и стимул. Малко по малко снимането се превърна от хоби в професия, а и винаги съм имал интереси към социални и документални жанрове и теми."


Паметник на съпротивата във Видин, 1963 г.

© Никола Михов

Паметник на съпротивата във Видин, 1963 г.


Ключов момент за Михов се оказват безредиците в предградията на Париж през 2006 г. "Тогава за първи път имах усещането, че работя със сюжет, че я има идеята за репортаж и така направих първата си по-сериозна изложба. По подобен начин отразих и протестите срещу Г-8 в Германия. Така нещата се завъртяха, започнах да снимам за издания, бях публикуван в електронното издание на в. "Монд", имам и интереси към съвременното изкуство и там съм реализирал няколко проекта. Мисля, че несъзнателно правя снимки, които не винаги могат да се нарекат чиста фотография, а по-скоро по-подробни изследвания, какъвто е проектът с паметниците. Опитвам се да правя неща, които имат още слой зад чисто визуалното", обяснява Михов пред "Дневник".


"Бранителите на Стара Загора"

© Никола Михов

"Бранителите на Стара Загора"


"Идеята тръгна от проекта "Следа", който беше иницииран от български архитекти и артисти, които живеят във Франция и които искаха за първи път да поставят въпроса за, както те го наричат, "интегрирането на комунистическите паметници в съвременната градска среда". Имаше една изложба в София, в която участвах с първите направени снимки, но реших да развия идеята в по-голяма цялост. Дадох си сметката, че ние често ги обсъждаме, но те не са един или два, не са посветени единствено и само на социализма, което е много важен момент."


"Пантеон на безсмъртните" в Гургулят

© Никола Михов

"Пантеон на безсмъртните" в Гургулят


Снимките на Никола Михов са показвани още в Лондон и на Sofia Architecture Week. Книгата пък е първият труд в тази насока от 1986 г. насам.


"При първия контакт с тази тема разбрах, че твърденията за създаването на паметниците не са въобще изчерпателни, а са основно ориентирани за това доколко изпълняват идеологическата си цел. Убягваше това, което ми беше интересно и то намира място в книгата."


А към какво всъщност призовава Forget Your Past – да забравим миналото, да си го припомним или да разберем какво да забравим от него? "Моето лично мнение е, че тези паметници определено заслужават внимание, те не трябва да бъдат поставяни под общ знаменател, тъй като са строени в различен период от режима. Освен това много от тях са дело на големи български творци, отдали креативната си енергия. Не е за подминаване факта, че тогава България е развила една сериозна школа за монументално изкуство, която сега е безвъзвратно изгубена. Но целият този размах и мащабност са безспорно интересни и свидетелство за труда им."


Самото заглавие е взаимствано от графит с червени букви в дом-паметника на БКП. "В съчетание с цялата атмосфера и цитатите от "Работнически марш" и "Интернационал" се получава много въздействащо."


Заглавието на книгата идва от графит в основания през 1981 г. дом-паметник на БКП.

© Никола Михов

Заглавието на книгата идва от графит в основания през 1981 г. дом-паметник на БКП.


Фотографът се интересува и от парадоксите, които витаят около паметниците във времето. "Контрастът между миналото и настоящето, как те са замислени и как са използвани е впечатляващ. Примерно паметникът на Бузлуджа е един от тези, които са замислени още през 60-те. Завършен е през 1981 г., а строежът му продължа осем години. Поводът са 90-те годишнината от основаването на БКП, 1300-годишнината на българската държава и рожденият ден на Тодор Живков, а като подарък дори правят мозайка с неговия лик. След 10 ноември образът му е изтрит, а за дом-паметника дори се е планирало да бъде база на въздушната отбрана на НАТО, нещо напълно немислимо до неотдавна. Людмила Живкова пък инициира паметника "Знаме на мира", а през 2002 г. като уж естествено предложение е сложена камбана на НАТО, на която пише "НАТО в служба на мира" - нещо, което лично аз поставям в кавички."


По време на работата си Михов има чувството, че не изследва близкото минало, а античността, тъй като историите за създаването на паметниците са се разминавали драстично. "Чух легенда за това как в дом-паметника на БКП имало такъв голям трап, че паднал багер, никой не успял да го извади и сега си стои там бетониран в основите. Или как под него има тунел на осем нива, който стига до Казанлък. Вероятно не всички факти в книгата са сто процента истина, но те са добре проучени. Целият фотоалбум е пълен с интересен случки."


Покрай снимките Михов започва да колекционира предмети, изоставени край паметниците, като например три тежки бетонни букви от надписите в дом-паметника на БКП.


Никола Михов казва, че не трябва да възприемаме паметниците еднозначно, но е факт, че навсякъде те изглеждат като сянка на миналото. "А тя хем е там, хем не е. Няма нито един паметник, дори тези, които функционират, който да изглежда поддържан – като илюстрация мога да дам, че примерно върху паметника в Шумен са работили 45-50 човека, сега те са 7-8. Още по-конкретен пример е комплексът "Знаме на мира", където са работили над 40 човека, включително градинари, екскурзоводи, а сега има точно 1 постоянен служител." Това важи дори за тези, които не са посветени изцяло на социализма, като например паметника на Априлското въстание в Панагюрище. "Там "вечният огън" е вечен само няколко дни в годината, когато телевизиите предават тържествата. А дори по-поддържаните са разграбени. Всички са с една и съща съдба независимо от повода, на който са посветени."


Според Никола Михов отношението към комунистическите паметници може да не бъде само преклонение или желание за разруха, тъй като това е твърде елементарен подход. "Можем да ги преосмислим, а моето поколение е готово за това. Да ги интегрираме, да бъдат живи места. Аз съм от хората, които смятат, че паметникът на съветската армия в София трябва да остане".


Повече около работата на Никола Михов може да научите на www.nikolamihov.com и www.socmus.com.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK