Призракът на Guns N' Roses – между разочарованието и обичта на публиката

Аксел Роуз по време на концерта в София

© Георги Кожухаров

Аксел Роуз по време на концерта в София



Guns N' Roses направиха дългоочакваната си първа среща с българската публика на фестивала Sofia Rocks. Събитие, което премина през много промени, загуба на две основни имена (Godsmack и Iggy Pop & The Stooges) и останало с програма, в която групите имат малко общо помежду си.


Както често става с първите срещи – нещата невинаги минават гладко. Изявата на сегашния състав на Guns N' Roses очарова голяма част от присъстващите, но сякаш разочарова не по-малка група от тях и потвърди страховете им, че Аксел Роуз, действително изглеждащ и пеещ като друг човек, е не само далеч от най-добрата си форма, но и окончателно загубил я.


Ugly Kid Joe на сцената на Националния стадион

© Георги Кожухаров

Ugly Kid Joe на сцената на Националния стадион




Самото събитие започна малко след 15 ч. с българските групи Der Hunds и D2, топло приети от иначе все още малобройната публика. Първото чуждестранно име за деня бяха американците Ugly Kid Joe, които се оказаха приятна изненада. Макар и без нов албум от вече 16 години и свързвани с два хита от 90-те, те направиха свежо изпълнение и накараха публиката да реагира бурно на всяка една от песните в сетлиста им. Към края облеченият с фланелка на Motorhead вокалист Уитфийлд Крейн пък слезе от сцената и премина през публиката от първите редове.


Вокалистката Шарън ден Адел от Within Temptation

© Георги Кожухаров

Вокалистката Шарън ден Адел от Within Temptation


След като Ugly Kid Joe вдигнаха летвата, дойде редът на холандската симфонична метъл формация Within Temptation, приети ентусиазирано от феновете на по-тежката музика и игнорирана от чуждите на стила им.


Обратното пък се случи на британците Kaiser Chiefs. Те обаче доказаха, че освен да оправдаеш високите очаквания, изключително майсторството е и да прехласнеш по себе си аудитория, която е иначе безразлична към успехите ти.


Рики Уилсън от Kaiser Chiefs

© Георги Кожухаров

Рики Уилсън от Kaiser Chiefs


Облечени и звучащи като годината и века, в който се намираме, те излязоха пред публика, която в по-голямата си част не беше запозната с тях въпреки огромната им популярност на Запад. Част от посетителите трудно намираха начин да реагират на музиката им, а някои отидоха в друга крайност, като направиха дори пого по време на I Predict a Riot. Самите те може би очакваха, че българската публика няма да е особено подготвена и това се превърна в повод за някои по-хапливи шеги ("Всички тук сте за Guns N' Roses, нали? Искате ли да ги видите? Трябва ли? Нужно ли е?", "Ние сме Kaiser Chiefs, вероятно не сте ни чували преди", "Моля кажете на приятелите си за това, което се случи").



А действително се случи много – посрещнати малко вяло, впоследствие те напълно преобразиха атмосферата на стадиона и за феновете си те напълно откраднаха вечерта от Guns N' Roses. Привидно спокойният фронтмен Рики Уилсън бързо показа по-дяволитата си страна. Той изненадващо влезе в публиката, премина през сектора пред сцената и стигна до средата на първата от трибуните вдясно, почти празна до неговата поява, която бързо събра хора около него.



Без много чакане и всъщност дори няколко минути по-рано от предвиденото Guns N' Roses бяха посрещнати като големите герои на вечерта. Началото на близо тричасовото шоу беше дадено от едноименната песен от записвания повече от десетилетие Chinese Democracy. Но с освен с познатите песни от кариерата на групата то беше съпътствано от лош звук, странен подбор на прожекции на видеостените, а гласът на Аксел Роуз сякаш ставаше все по-слаб и сух с всяко сменено сако. Очаквано най-емоционалните моменти в концерта бяха изпълненията на Sweet Child O'Mine и November Rain, а публиката започна да пее припева на Don't Cry още при първите изпълнени ноти. Както на всички концерти от турнето си те закриха с Paradise City.


За разлика от първия ден вторият беше значително по-добре посетен, като предположенията за посещаемостта варират между 20 и 30 хиляди души.


Sofia Rocks завърши подобаващо за начина, по който се разви през последните седмици. Смесицата от разочарования и сбъднати музикални мечти, хвалебствия и остри критики, програма, която иска да задоволи всеки вкус, но реално се превръща в нещо крайно размито, показа, че с няколко изключения понятията фестивал и фестивална култура остават доста неясни в българския концертен живот.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK