Откъс от автобиографичната книга на Слаш

Слаш

© Mario Anzuoni, Reuters

Слаш




След като през последната седмица Guns N' Roses направиха първото си гостуване в България, а Слаш получи Звезда на алеята на славата, в рубрика "Четиво" този уикенд ви представяме откъс от автобиографията на бившия китарист на групата. Тя се разпространява на българския пазар от изд. Addix и е написана в съавторство с бившия журналист на сп. "Ролинг стоун" Антъни Боза.

Преживявал съм големи възходи и падения и съм преминал през всички тях докрай. Но когато са толкова близко един до друг, че буквално се преплитат, започваш да се чувстваш отдалечен от останалите. Чувството е съвсем ново, изведнъж всичко, което ти е познато, вече изглежда чуждо, и усещането за стабилност е изчезнало. Като дете гледах с недоумение отстрани на много сцени, които за мен бяха огромни и величествени. Сега свирех на още по-голяма, с логото на групата ми, изрисувано под краката ми. Стадионите бяха претъпкани с фенове, чакащи да ни видят, където и по света да идехме. Изкарахме два албума в един ден, които дебютираха под номер едно и номер две. Не можеше да бъде по-добре. А зад сцената, зад всичко това, ние се разпадахме, както се разпада атомът в атомната бомба.


Като погледна назад сега, виждам откъде тръгна цялата работа, но по онова време не можех да бъда страничен наблюдател. Проблемът винаги е съществувал, но в периода след Appetite това положение наистина се затвърди: Аксел се превърна в Доктор Джекил и Мистър Хайд. Например по време на записите на албумите Illusion, когато той се затваряше в звукозаписното студио и започваше да предявява всякакви претенции, това не се нравеше на никого от нас, но все пак му позволявахме да го прави. Със сигурност не мислехме, че нещата могат да се влошат. По време на тези сесии позволявахме това да се случва въпреки собственото ни желание. Беше досадно и все пак забавно, но се залъгвахме, мислейки си, че ситуацията ще се оправи, след като излезе албумът. На мен ми беше много трудно, защото чувствах Аксел много близък, когато работехме заедно за осъществяването на обща цел, а след това, не след дълго, имах чувството, че помежду ни има някаква стена. Или много се обичахме, или много се мразехме.




Отношенията ни с него винаги са били нестабилни, до последния път, в който си говорихме, поради простата причина, че имаме съвсем различен поглед към живота и ситуациите, с които трябва да се справяме. Не му мисля лошото, знам, че неговата версия за събитията е също толкова достоверна, колкото и моята... просто е различна. Отне ми много време дори да започна да го разбирам – ако изобщо някога съм могъл, – камо ли да предполагам какво го накара да реагира по този начин. Исках да знам какво го прави щастлив, какво го ядосва, какво го вдъхновява в творчески план, всички тези неща са от съществено значение, когато твориш нещо в такава близост с другия. По-рано, в началото на познанството ни, нещата, които правеше, понякога ме изненадваха. Разбирахме се един друг, защото и двамата бяхме непокорни и анархистки настроени, но така и не разбрах защо позволяваше на бунтарството си така да му затруднява живота без реална причина. Разбирах хората, които отстояваха идеите си, и че това често поражда конфликти. Но Аксел стигаше до такава степен, че сам си вредеше, и това просто не можех да проумея. Прекарах много време в опити да си го обясня, докато не разбрах, че всъщност в действията му нямаше никакъв смисъл и логика. Бях привлечен от Аксел като всички останали, защото той е невероятен певец и изпълнител и е силно харизматичен за околните.


Освен това се възхищавах на факта, че има мнение за нещата, които защитава, и винаги го изразява съвсем открито. Той е брилянтен текстописец и напълно се вписва в клишето за неразбрания артист, така че веднага ме спечели, защото аз винаги съм бил на страната на онеправданите – а това беше основна част от неговата гениалност. Научих се да приемам и добрите, и лошите неща в приятелството ни, защото ситуацията около Аксел винаги беше сложна. Провеждахме много задълбочени лични разговори особено когато групата още прохождаше и ние живеехме заедно. Тогава имаше моменти, в които го обичах до смърт, когато беше страхотен и водехме сближаващи прочувствени разговори, които той провокираше. Беше много яко да опознавам човек като него, защото аз мога да карам години наред, без да казвам как се чувствам, но Аксел не е такъв, той имаше нужда от някого, на когото да си споделя чувствата. Говорехме си само двамата на спокойствие какво го тормози и за какво си мисли, когато остане на саме със себе си. Споделяше лични неща от миналото му, всичко, което го притесняваше, интересуваше, целите му за него самия и за групата, какво иска да прави с живота си. Вниква в душата на човек, на когото вече се възхищавах, и в тези моменти много го харесвах, защото беше човек, беше уязвим и аз имах чувството, че сме наистина свързани.


Guns N' Roses на върха на славата си през 1992 г.

© Associated Press

Guns N' Roses на върха на славата си през 1992 г.


Обратната страна на Аксел, Мистър Хайд в Джекил, се проявяваше тъкмо когато сте станали много близки, а той правеше нещо в пълен разрез с представите ти. Едно от чудесните неща, свързани с групата ни, беше, че винаги се подкрепяхме независимо от ситуацията, но в крайна сметка това се оказа непосилна задача за Аксел. Той никога не направи нещо, директно насочено срещу мен, правеше неща, които застрашаваха цялата група и реномето сред колегите и феновете ни. Така и не можах да проумея защо. Но това нямаше кой знае какво значение, защото Аксел винаги обясняваше и имаше какво да каже, за да оправдае постъпките си. Колкото по-дълго се държеше така обаче, толкова по-малко започвах да му вярвам, защото човекът, с когото водех онези интимни разговори, не беше този, който извършваше немислими за мен неща. Беше противоречие, с което трудно можех да се справя. В някои от случаите реакциите на Аксел бяха вредни само за групата – отначало не бяха кой знае какво, обикновено си струваше да направим компромис в името на общото бъдеще. Изи винаги се отнасяше много спокойно с Аксел, а тогава аз прекарвах много време с Изи. И Дъф беше доста мек с него.


Стивън обаче откачаше, защото според него поведението на Аксел бе напълно безсмислено. Както казах по-горе, Стивън не го разбираше и нямаше способността да го разбира, така че реагираше първосигнално. Аз прекарвах много часове, опитвайки се да разбера Аксел и защо се държи така, ако искахме групата ни да успее, трябваше да го направим заедно, напук на всички и всичко. Трябваше да сме сплотени. Когато Аксел извършваше неща, които унижаваха другите, между нас се появяваше излишна дистанция. Мисля, че това отслаби основата на групата.


Ситуацията се менеше непрекъснато, между обединение и компромиси. Докато работехме над първия си албум, произшествията с Аксел не бяха толкова драматични. Но когато групата се разрасна, с нея се увеличиха и прищевките му. С времето ние свикнахме да го успокояваме. Ако не беше нещо кой знае колко важно, го оставяхме да вземе каквото иска, да чуе каквото иска. И така това му стана навик. Една от трудностите, свързани с него, бе, когато никой не се съгласяваше с него. Той се отплащаше тежко: хвърляше разни неща, чупеше, напускаше сградата или направо си отиваше вбесен и напускаше групата. В най-разгорещените моменти нямаше начин да се справиш с него, беше като разгневено дете. Чудех се доколко възпитанието му си е казало думата. Нямам правото да разкривам подробности, но доколкото знаех от Аксел, детството му е било много тежко.


Когато започнахме с групата, поведението му бе поносимо, защото всички се движехме в една посока и можехме да оправдаем компромисите, които се налагаше да правим. Когато две години по-късно се върнахме от турнето за представяне на Appetite и започнахме пак да се събираме и да работим заедно в Чикаго, видях как по-неблагоразумната му страна взема връх все повече и повече.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (38)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Bicho Raro
    Bicho Raro
    Рейтинг: 1319 Любопитно

    За мен Гънс ще си останат онези, първите Гънс, със Sweet Child O'Mine, November Rain, Сivil war, Don't Cry, етс. етс. Новите вариации и песни не ми допадат. Колкото и да са готини всички - и Слаш и Аксел и останалите, велики са само заедно, поотделно нищо не се получава.

    "Tolerance is a crime when what is tolerated is evil or sin" - Thomas Mann
  2. 2 Профил на metalogy
    metalogy
    Рейтинг: 551 Неутрално

    Благодарности за всеки път, когато творческият потенциал е побеждавал ежбите и е давал като резултат страхотната музиката, с която оставате във времето като Гънс. Неповторими.

    колко е стабилен финансовият сектор у нас, ако не се говори за него
  3. 3 Профил на metalogy
    metalogy
    Рейтинг: 551 Неутрално

    До коментар [#1] от "VеnRus 2008":

    Моного харесвам Contraband на Vevlet Revolver.

    колко е стабилен финансовият сектор у нас, ако не се говори за него
  4. 4 Профил на metalogy
    metalogy
    Рейтинг: 551 Неутрално

    Velvet

    колко е стабилен финансовият сектор у нас, ако не се говори за него
  5. 5 Профил на Karla BAN Hanneman XIII
    Karla BAN Hanneman XIII
    Рейтинг: 649 Неутрално

    До коментар [#1] от "VеnRus 2008":

    Последните два албума на Слаш са жестоки! Като се уморя от трашметъла и не съм в настроение за класика или готика си ги пускам , действат ми много успокояващо. Не мога да кажа същото за Аксел и новата му банда - скука.

    Не ГЕРБ - българският народ пречи на Костов. - цитат на коментар #40 от “dodge_ram”
  6. 6 Профил на Karla BAN Hanneman XIII
    Karla BAN Hanneman XIII
    Рейтинг: 649 Весело

    До коментар [#3] от "metalogy":

    Скот е смотаняк и пълен гзъ.

    Не ГЕРБ - българският народ пречи на Костов. - цитат на коментар #40 от “dodge_ram”
  7. 7 Профил на Bicho Raro
    Bicho Raro
    Рейтинг: 1319 Неутрално

    До коментар [#3] от "metalogy":

    Не казвам, че е лоша, но все пак, ми не, не може да се сравнява с онези песни... Поне за мен...

    "Tolerance is a crime when what is tolerated is evil or sin" - Thomas Mann
  8. 8 Профил на Karla BAN Hanneman XIII
    Karla BAN Hanneman XIII
    Рейтинг: 649 Весело

    [quote#5:"Karla In Dover"]Последните два албума на Слаш са жестоки! [/quote]

    Благодаря на Дихюманайзър , че ме светна за тях , иначе никога нямаше да проявя интерес.

    Не ГЕРБ - българският народ пречи на Костов. - цитат на коментар #40 от “dodge_ram”
  9. 9 Профил на Bicho Raro
    Bicho Raro
    Рейтинг: 1319 Неутрално

    [quote#5:"Karla In Dover"]Последните два албума на Слаш са жестоки! [/quote]

    Слушала съм ги, не са лоши, но някакси им липсва нещо, не мога да обясня какво, но така го чувствам, не е онова звучене, на класическите Гънс...

    "Tolerance is a crime when what is tolerated is evil or sin" - Thomas Mann
  10. 10 Профил на Karla BAN Hanneman XIII
    Karla BAN Hanneman XIII
    Рейтинг: 649 Неутрално

    [quote#9:"VеnRus 2008"]не са лоши, но някакси им липсва нещо[/quote]

    Ами не са на Г'н'Р , а на Слаш. Тоест чисто нова банда , друг звук , велик вокал (Майлс Кенеди).

    Не ГЕРБ - българският народ пречи на Костов. - цитат на коментар #40 от “dodge_ram”
  11. 11 Профил на aron25
    aron25
    Рейтинг: 1316 Неутрално

    До коментар [#1] от "VеnRus 2008":
    Права си. Имат много добри попадения..Направо си настръхва човек, като ги слуша..евала!

  12. 12 Профил на Bicho Raro
    Bicho Raro
    Рейтинг: 1319 Неутрално

    До коментар [#10] от "Karla In Dover":

    http://www.youtube.com/watch?v=tO7h6sab2Fw

    "Tolerance is a crime when what is tolerated is evil or sin" - Thomas Mann
  13. 13 Профил на Гита Ог
    Гита Ог
    Рейтинг: 740 Неутрално

    След раздялата Слаш прави много по-добра музика. А Гънс от преди 20-ина години никой не може да ги повтори!

    Вещица от Овнерог
  14. 14 Профил на Bicho Raro
    Bicho Raro
    Рейтинг: 1319 Неутрално

    [quote#11:"aron25"]Направо си настръхва човек, като ги слуша..евала! [/quote]

    Нали? Особено November Rain и Сivil war, най-любимите са ми

    http://www.youtube.com/watch?v=tm2wSZLROVg

    http://www.youtube.com/watch?v=9XywrKpFuz8

    "Tolerance is a crime when what is tolerated is evil or sin" - Thomas Mann
  15. 15 Профил на DrAvalanche
    DrAvalanche
    Рейтинг: 1054 Неутрално

    Гънс в състав Аксел, Слаш, Дъф, Изи и Мат бяха една от най-добрите рок групи за всички времена. За съжаление продължи твърде кратко, но пък Use Your Illusion I & II са невероятни албуми.

    Just get on stage AND FOOKING AVE IT
  16. 16 Профил на antikomunist
    antikomunist
    Рейтинг: 8 Неутрално

    аре и от мен една емблематична песен поне за мен
    http://www.youtube.com/watch?v=M0DT2RrJLGI

  17. 17 Профил на DrAvalanche
    DrAvalanche
    Рейтинг: 1054 Неутрално

    Слаш в акция
    http://www.youtube.com/watch?v=OFugE-ec9ks
    За съжаление тук Изи вече го няма

    Just get on stage AND FOOKING AVE IT
  18. 18 Профил на Karla BAN Hanneman XIII
    Karla BAN Hanneman XIII
    Рейтинг: 649 Неутрално

    http://www.youtube.com/watch?v=UPRkmfnnrgg&feature=fvst

    Не ГЕРБ - българският народ пречи на Костов. - цитат на коментар #40 от “dodge_ram”
  19. 19 Профил на ouzo
    ouzo
    Рейтинг: 374 Неутрално

    Слагам минус на статията и на други подобни глупости.

  20. 20 Профил на Koba Stalin
    Koba Stalin
    Рейтинг: 1316 Весело

    Със същият успех, един готвач в ресторант може да опише взаимоотношенията на персонала в кухнята. Даже като четиво може да е по-интересно, ако се вкарат рецептите на няколко екзотични специалитета. Кой го интересува, какво става зад кусилите на една група, освен няколкото хиляди нейни заклети фенове и фенки. Ке ме не фрега, както казват италианците. И не мога да разбера, каква е тази върховна самовлюбеност на разни, макар и талантливи в занаята си музиканти. За Бетовен ли се вземат, за Моцарт ли? Или до такава степен са вътрешно комплексирани индивиди, че за тях славата е като, кислорода за водолаза.

    /не се чете/
  21. 21 Профил на Koba Stalin
    Koba Stalin
    Рейтинг: 1316 Весело

    И този Слаш, да вземе малко да се подстриже като мъж - ако е такъв, де. Не мога да разбера тази мания на шоумените, които не мирясват, докато не заприличат на пълни идиоти. А от стила на сценичните им костюми, просто ме хваща разстройство. За изчанченото са нужни много повече дизайнерски талант, вкус и усет, за да е стойностно. Добре, че все пак песните им са по-добри от дрехите.

    /не се чете/
  22. 22 Профил на antikomunist
    antikomunist
    Рейтинг: 8 Неутрално

    [quote#15:"DrAvalanche"]Гънс в състав Аксел, Слаш, Дъф, Изи и Мат бяха една от най-добрите рок групи за всички времена. За съжаление продължи твърде кратко, но пък Use Your Illusion I & II са невероятни албуми. [/quote]
    когато си прав прав си

  23. 23 Профил на Karla BAN Hanneman XIII
    Karla BAN Hanneman XIII
    Рейтинг: 649 Весело

    До коментар [#21] от "Тони Шнайдера":

    Махмурлук?

    Не ГЕРБ - българският народ пречи на Костов. - цитат на коментар #40 от “dodge_ram”
  24. 24 Профил на Koba Stalin
    Koba Stalin
    Рейтинг: 1316 Весело

    [quote#23:"Karla In Dover"]Махмурлук?[/quote]

    Позна! Ще съм във форма привечер.

    /не се чете/
  25. 25 Профил на popovski31
    popovski31
    Рейтинг: 1245 Неутрално

    [quote#9:"VеnRus 2008"]Слушала съм ги, не са лоши, но някакси им липсва нещо, не мога да обясня какво, но така го чувствам, не е онова звучене, на класическите Гънс..[/quote]


    Това е,като Куин без Фреди.И Роби Уилямс пя с тях,и сър Елтън Джон...Но Фреди си е Фреди...
    Та и с Гънс е така.Представи си изпълнение на "Don't cry" с глас различен от този на Аксел...

  26. 26 Профил на Karla BAN Hanneman XIII
    Karla BAN Hanneman XIII
    Рейтинг: 649 Весело

    Минусите на You Could Be Mine са защото не харесвате парчето , или защото не ме харесвате мен?

    Не ГЕРБ - българският народ пречи на Костов. - цитат на коментар #40 от “dodge_ram”
  27. 27 Профил на Ментор
    Ментор
    Рейтинг: 740 Неутрално

    Appetite for destruction и Use Your Illusion I & II са между най-великите рок албуми изобщо.
    Следващите проекти на членовете на групата може да са много добра музика, може да са с участието на виртуозни музиканти, може да са какво ли не, но магията я няма. Великите групи са някаква сплав от несъвършенства, в която всеки допринася с нещо. Ако един или двама отпаднат, било то дори възприеманите като 'второстепенни', вече не е същото и имаме просто менте с голямо име. Да сме благодарни на Гънс за това което направиха в разцвета си, примерно повишаване нивото на кооперативност у нежния пол докато звучи страхотната им музика

  28. 28 Профил на Васик
    Васик
    Рейтинг: 426 Неутрално

    В текста има една оставена вратичка към Аксел и съм сигурен, че в бъдеще те пак ще имат отношения. Тук има едно изпълнение на Слаш и Бет Харт на Whole Lotta Love, което е много приятно.
    http://www.youtube.com/watch?v=Vz2bIsXuo4I

  29. 29 Профил на Хриси
    Хриси
    Рейтинг: 1699 Весело

    До коментар [#21] от "Тони Шнайдера":

    Жегата нещо зле ти действа май.

    До коментар [#19] от "ouzo":

    Спокойно! Аз пък на теб ти сложих минус.

    If I had a tail, I'd swat the flies.
  30. 30 Профил на ouzo
    ouzo
    Рейтинг: 374 Весело

    До коментар [#29] от "Хриси":

    Абе нещо остроумно ми се искаше да напиша,но то няма какво да се каже ..... музикантите и техният бизнес и техните фенове и имагинерните им възприятия ....

  31. 31 Профил на Sabbath
    Sabbath
    Рейтинг: 1084 Неутрално
  32. 32 Профил на palermo88
    palermo88
    Рейтинг: 793 Неутрално

    До коментар [#15] от "DrAvalanche":

    Бих те поправил леко за мен оригиналния състав със Стивън Адлер на мястото на Мат е най-добър За мен това е най-добрия им състав .

    Пълния им концерт от 88-ма :

    https://www.youtube.com/watch?v=eoSFhHAh-vw&feature=player_embedded#!

  33. 33 Профил на б_еко - върнете стария Дневник
    б_еко - върнете стария Дневник
    Рейтинг: 589 Неутрално

    За мен най-доброто от GN'R са :
    Appetite for Destruction 1987
    Lies 1988
    Use Your Illusion I & II 1991

    Технологиите трябва да вършат тежката работа, за да могат хората да вършат нещата, които ги правят най-щастливи. Лари Пейдж, Гугъл
  34. 34 Профил на Dollar Akbar
    Dollar Akbar
    Рейтинг: 1309 Неутрално

    Аксел Роуз е нещо средно между психопат и разглезено дете, което се държи изцяло неадекватно и арогантно. Това е причината никой да не го търпи. Вероятно не е със всичкия си и трябва да мине на терапия(това косвено се потвърждава и от думите на Слаш в книгата му).

    In debt we trust
  35. 35 Профил на Густав
    Густав
    Рейтинг: 813 Неутрално

    До коментар [#30] от "ouzo":

    Това е обикновена рекламна статия промотираща автобиографията на Слаш. Статията излиза съвсем заедно с концерта на Аксел в София и може да ориентира потребителите дали си струва да купуват.

    Не те кефи - не четеш, кефи те - четеш, много те кефи - купуваш книгата.

  36. 36 Профил на Master of Puppets
    Master of Puppets
    Рейтинг: 1012 Весело

    Гледам тука некои другари препоръчват един да се подстриже, друг да се държи прилично. Другари, по тоя случай специален по-здрав - около третата минута е за вас

    http://www.youtube.com/watch?v=XLvfzgCpGh8

    "Master of puppets is pulling your strings, twisting your minds, smashing your dreams"
  37. 37 Профил на Koba Stalin
    Koba Stalin
    Рейтинг: 1316 Весело

    До коментар [#36] от "Flash":

    Братчед, разбирам че на вас, старата генерация, много зле ви действат думите "да се подстриже". Сега остава да кажеш, че съм бил и Партиен секретар, или агент на ДС и купонът, ще бъде пълен. Просто мислещата част от нашето поколение, взе да си дава сметка, че на човечеството мозъкът трябва да бъде промиван - било с маршови песни, било с рок, било с планова икономика, било с пазарна - просто на хората така им е гот. И са най - щастливи, когато срещнат някой друг да се прехласва по същите глупости, по които и те. Такива най-често се срещат по партийните събрания, по рокерските групи, или припадат на някой стадион. Усещането са хиляди други идиоти, като теб, придава неимоверна сила на плахата и безлична мижитурка.

    /не се чете/
  38. 38 Профил на saseff
    saseff
    Рейтинг: 583 Неутрално

    Всички знаем че онзи психопат Аксел е виновен за разпада на групата.Лигльо.

    Публикувано през m.dnevnik.bg

    saseff




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK