Откъс от романа "Левски" на Яна Язова

Смятан за един от най-достоверните портрети на Апостола и времето му, романът е публикуван 13 години след смъртта на авторката си и

Васил Левски в Белград през 1867 г. Той е един от участниците в легията на Георги Раковски и по време на четническото движение е знаменосец в четата на Панайот Хитов<br /><a href="http://www.lostbulgaria.com">Фотограф: Lostbulgaria.com</a>

© Lostbulgaria.com

Васил Левски в Белград през 1867 г. Той е един от участниците в легията на Георги Раковски и по време на четническото движение е знаменосец в четата на Панайот Хитов
Фотограф: Lostbulgaria.com



По повод 175 -та годишнина от рождението на Васил Левски днес в рубриката "Четиво" публикуваме част от романа "Левски" на Яна Язова. Използвали сме два откъса от книгата, издадена от "Изток-Запад" през 2003 г. по събрани и разчетени от Петър Величков ръкописи. Язова е и писател с бурна съдба, която заслужава да се помни, а романът й има живот, не по-малко интересен от нейния – затова по-долу ще намерите кратък разказ за писателката и "нейната Библия", както тя нарича романа си.



Биография на един творец


Яна Язова се ражда като Люба Тодорова Ганчева през 1912 г. в гр. Лом и през 30-те години на XX век е определяна като един от най-обещаващите български творци след издаването на няколко стихосбирки, разкази и романът "Капитан". След 9 септември 1944 г. Язова е в незавидното положение да бъде смятана за "буржоазен писател", който отказва да се включи в опоетизирането на новата власт. До края на живота си писателката няма да види публикувани свои творби, а "Левски" е първата й книга, издадена преди падането на комунизма – през 1987 г.


Много писатели са използвали Дякона за герой в свои творби, но Левски на Язова не прилича на другите. Тя не описва патетичният героизъм, не строи кули с мечтания и бунтовна романтика. Няма го патосът на Вазовите стихове, няма разнищването на многобройните документални поредици, броящи всяка стъпка и грешка на Левски и насилващи се да го покажат като обикновен човек или като почти ненормален свръх-герой. В романа Левски дори не е основният персонаж, участващ във всички важни случки, може би около половината от него е отделен на други герои.


Всяко събитие обаче е завихрено около Апостола, дейността му и причините, които го водят до решението, че свобода трябва да си извоюваме сами, след като подготвим организация, в която да участват всички българи. И щом няма кой да създаде такава организация – ще го направи той.

Засадата край извора




Когато потерята се скри от очите му в гората, столетният овчар обърна погледа си към долината. Като сянка на птичи крила пред очите му се носеха времена, изпълнени с борби и кръвопролитие...


Махмудхан, който погуби от страх своето семейство, Наполеон, който ходи до Москва... това беше ново. Самият той бе още млад спрямо тези, които бяха минали по света, поживели в борби и кръвопролития и отминали. Всичко гние, чезне, забравя се... Когато стана възрастен мъж и Велчо Джамджията увисна на бесилката пред дукяна си в Търново, всички български сърца ахнаха и се запитаха:


"Защо?... Защо Велчо Джамджията вдигна оръжие да се бие, когато дукянът му пращеше от стока, а златните пари се сипеха от джобовете му, като вървеше по улицата?..."


Тогава се намери един, който му разясни, че Велчо Джамджията вдигнал оръжие да се бие за свобода!... Нему би срамно вече да служи на султана!... Той не искал повече да слуша как се пее от върха на минаретата по четирите краища на неговото отечество за аллаха и неговия пророк Мохамеда.


И той намери, че Велчо Джамджията е бил прав да стори това.


Ето... около него хвъркат птици... Кой ги е направил свободни?... И защо човекът да не търси свобода?... Човекът е сътворен не по-лошо от птиците... и той иска свобода!...


Прав ли беше Мустафа Байрактар да убие султан Селима, да направи султан Махмудхан? Не знам... Прав ли беше Махмудхан, който уби, за да не загуби султанството си?... Прав ли беше Польон, който ходє до Москва?... Кой може да каже имаха ли те право?...


... Но той казваше, че Велчо Джамджията е имал право да вдигне оръжие за свободата си!!


А това... дето го обесиха пред неговия голям дукян... голяма глупост бяха сторили! Да гледа мало и голямо какво богатство е захвърлил Велчо, за да се бие. Да гледа мало и голямо колко е свидна свободата!...


В това време сянката на залеза покри мокрите камъни пред неговата кошара. Гората изкънтя от един дружен залп и бял дим се издигна на няколко струйки над зелените дървета, които покриваха съседния по-нисък хълм.


Опрял две ръце на високата си гега, столетният овчар възви полека беловласата си глава под гуглата на ямурлука. Настъпи гробно мълчание като след силен гърмеж, в който са се вслушали хора, зверове, дървета.


После изведнъж започна кратка, честа пукотевица, съпроводена от неразбрани и разкъсани викове, които скоро заглъхнаха.


Старецът стоеше неподвижен. Не се мина много време, от пътеката, която водеше към извора, изскокнаха тичешком двама низами, облечени в неговите овчарски дрехи, целите облени в алена кръв. Те носеха на ръце един тежко ранен свой другар, когото с вайкане и клетви положиха на мократа трева пред кошарата. Тогава старецът погледна ранения. Той беше техният офицер. Той беше мъртъв.


Паметникът на Левски в Карлово по време на тържествата за честването на 100 години от рождението му през 1937 г.<br /><a href="http://www.lostbulgaria.com">Фотограф: Lostbulgaria.com</a>

Паметникът на Левски в Карлово по време на тържествата за честването на 100 години от рождението му през 1937 г.
Фотограф: Lostbulgaria.com

 
Мечтания през ноемврийско утро


- Дяконе - обади се пръв още в тъмни зори Христо. - Буден ли си?


- Да, младежо. Аз съм навикнал да се събуждам преди зазоряване.


- Приказва ли ти се да поговорим?


- Кажи!


- Моят баща е най-добрият учител в цяло Българско. Може да си чувал...


- Не само съм чувал, ами съм го и виждал. Той беше няколко години гордостта на Карловското училище. Аз съм от Карлово.


- Хе, че ни сме, кажи-речи, роднина!


- Такива сме.


- А защо не ми каза още снощи това?


- Какво значение има дали аз съм от Карлово, или не, младежо? Ние сме по-близки от роднини. Ние сме братя, защото и двамата сме българи. Ако аз бях от Карлово, а ти от Видин, щяхме ли да бъдем по-малко близки помежду си?


- Така е - съгласи се младежът. - Но аз от тебе по този въпрос зная много повече, брайно, и в тези мисли съм отишъл много по-далеко. Ако ти, който потропа на моята врата в снощната мразовита вечер, се беше обадил на румънски, френски, китайски или негърски, аз щях да ти отворя вратата и ти щеше да легнеш в леглото ми като мой брат. Разбра ли? Аз съм космополит!


- Нямам нищо против твоя космополитизъм. Но нам сега е нужна преди всичко българската братска любов!


- Ти пак за "една цел" и "един идеал" говориш!...


- Освобождението! - каза Дякона.


- Ти си щастлив, защото мислиш и говориш само за това.


- И ти трябва да поставиш пред себе си само този идеал.


- Аз, братко, винаги съм го имал пред очи, но моят баща искаше друго. "Ти трябва да станеш учен човек - повтаряше той, - а не хъш!..."


- Ти можеш да станеш учен човек и пак да бъдеш бунтовник! - отвърна Дякона - Чул съм от евреи, че много почитат един техен бунтовник, който бил учен мъж. Наричали го Акиба. Тъй и ти, младежо, можеш да станеш учен мъж и после сам да учиш хората как да добият свободата си, както ги учел Акиба. Народът повече вярва на учен бунтовник, отколкото на прост мъж.


Ето аз имам един план за освобождението на народа ни. Колко много трябва да зная и да уча заради него!... Още в Белград, додето лежах болен, повиках с писмо Панайот войвода, за да му съобщя решението, което съм взел, да вляза в България и да започна работа с целия български народ според плана, който съм си предначертал.


Казах му, че "Каквото съм рекъл да направя, ще го направя, ако рече Бог. Ако спечеля, печеля за цял народ, ако изгубя, губя само себе си!".


- Какъв е твоят план? Кажи!


- Да тръгна от град на град и от село на село из цяла българска земя, да приказвам на народа за освобождение, да го организирам и да го подготвя за бунт.


- Хееей... куц, куц от село на село, дрънкай и си трий на вятър зъбите! Че кога по твоя план ще видим освобождение?


- По моя план подир десетина години, а по вашия път никога! Народът е съвсем неподготвен за бунт. Не може да подкрепи нашите чети. Когато нахлуят в Балкана, те внушават на населението само страх и трепет. Поради това вие видяхте как само за десетина дни биде разбита една добре обучена и организирана малка войска, като тази на Караджата и Хаджи Димитър.


- За Караджата се знае, че поради многото рани, които е получил, е пленен в Канлъдере, но Хаджи Димитър не е разбит! - ядосано отговори Христо. - Хаджи Димитър е слязъл с геройската си чета до Одрин и сега се бие там с редовната турска войска! Хилядо души въоръжени българи се присъединили към него... Славен поход!...


- Чух вече това да се говори и разисква оживено от другарите ти в читалище "Братска любов".


- А ти какво ще кажеш на това?


- Аз не го вярвам.


- Не го вярваш, но той може да е стигнал вече и до Цариград. И тогава ти ще трябва да признаеш, че твоят план е станал на пух и прах.


- Ако е така, ще призная, но аз не вярвам, че Хаджи Димитър е вече жив.


- Вчера каза ли това на моите другари?


- Казах им го с тези думи, които чу от мене, и после им направих предложение да ме подкрепят да влезна в Българско през Цариград, да мина през Одрин и да проверя какво вярно има в този слух, че Хаджи Димитър се бие на това място с хилядо души войска. Подир това аз ще прекося Южна и Северна България да видя какъв е духът на нашите братя и ще се върна тук да ви разкажа цялата истина. Тогава ще ви предложа моя план и вие ще трябва или да го приемете и да заработим заедно, или да го отхвърлите и аз да си диря други другари.



Биография на един творец


Яна Язова се ражда като Люба Тодорова Ганчева през 1912 г. в гр. Лом и през 30-те години на XX век е определяна като един от най-обещаващите български творци след издаването на няколко стихосбирки, разкази и романът "Капитан". След 9 септември 1944 г. Язова е в незавидното положение да бъде смятана за "буржоазен писател", който отказва да се включи в опоетизирането на новата власт. До края на живота си писателката няма да види публикувани свои творби, а "Левски" е първата й книга, издадена преди падането на комунизма – през 1987 г.


Много писатели са използвали Дякона за герой в свои творби, но Левски на Язова не прилича на другите. Тя не описва патетичният героизъм, не строи кули с мечтания и бунтовна романтика. Няма го патосът на Вазовите стихове, няма разнищването на многобройните документални поредици, броящи всяка стъпка и грешка на Левски и насилващи се да го покажат като обикновен човек или като почти ненормален свръх-герой. В романа Левски дори не е основният персонаж, участващ във всички важни случки, може би около половината от него е отделен на други герои.


Всяко събитие обаче е завихрено около Апостола, дейността му и причините, които го водят до решението, че свобода трябва да си извоюваме сами, след като подготвим организация, в която да участват всички българи. И щом няма кой да създаде такава организация – ще го направи той.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (36)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на jubal harshaw
    jubal harshaw
    Рейтинг: 1416 Неутрално

    На първи поглед, историята около романите е по-интересна от романа.

    Некой требва да напише и една книга за жертвите на "великите" пишман-писатели на соца.

    http://jubalharshaw.wordpress.com
  2. 2 Профил на Св. влкмч.Тамихнет Вагнеревич
    Св. влкмч.Тамихнет Вагнеревич
    Рейтинг: 1619 Неутрално

    Животът на Яна Язова е далеч по-интересен от романа й. не ,че последния е лош. Просто съдбата й е еманация на тоталитарната низост и злост

    15.02.1989 - 07.02.2018
  3. 3 Профил на BlueWater
    BlueWater
    Рейтинг: 1086 Неутрално

    [quote#1:"jubal harshaw"]На първи поглед, историята около романите е по-интересна от романа. [/quote]Цялата истина за случилото се между 1944 и 1989г. е интересна, защото комунистическата пропаганда никога не е допускала тя да излезе наяве. Който си е позволявал да надигне завесата е бил наказван като убития Георги Марков.

  4. 4 Профил на КДС
    КДС
    Рейтинг: 676 Неутрално

    Да се надяваме, че ще видим на страниците на Дневник и откъс от романа Война на Яна Язова.

    Но за това са необходими топки...

    Проклета да е Русия!
  5. 5 Профил на bati vi
    bati vi
    Рейтинг: 1589 Неутрално

    "По повод 135 -та годишнина от рождението на Васил Левски днес в рубриката "Четиво" публикуваме ...."

    Дневник я пак сметнете колко години от рождението на Левски са минали.

    Меня постоянно преследуют умные мысли! .. Но я быстрее ....
  6. 6 Профил на СДС
    СДС
    Рейтинг: 1416 Неутрално

    До коментар [#5] от "bati vi":
    175 г., иначе романът е от Яна Язова.

    nemo malus felix, minime corruptor.
  7. 7 Профил на СДС
    СДС
    Рейтинг: 1416 Любопитно

    Въпросът е дали романът има нещо общо с Васил Левски.
    Мисля, че Вазов се е справил най-добре с пресъздаването на неговия образ и храктер.

    nemo malus felix, minime corruptor.
  8. 8 Профил на waterfall
    waterfall
    Рейтинг: 942 Неутрално

    Прекрасен роман ,прекрасен език, прекрасен стил. Невероятна,изключителна жена е авторката - а толкова малко известна и днес.

  9. 9 Профил на Весела Николаева
    Весела Николаева
    Рейтинг: 1416 Неутрално

    До коментар [#5] от "bati vi":

    Извиняваме се за грешката, поправена е

  10. 10 Профил на Иво
    Иво
    Рейтинг: 4332 Любопитно

    Жалко, че толкова рядко се раждат всеотдайни и смели хора като Левски... Не случайно в класацията на БНТ1 за великите българи спечели именно той! Едно интересно мнение...

    http://www.segabg.com/article.php?id=608384

    "Каква е ползата за човека, ако придобие цял свят, a повреди на душата си? "Евангелие на Марко, Глава 8:36
  11. 11 Профил на Горгона Медуза
    Горгона Медуза
    Рейтинг: 515 Неутрално
  12. 12 Профил на Моди трий нищо да не остане!
    Моди трий нищо да не остане!
    Рейтинг: 614 Разстроено

    Добре че не си жив Дяконе да видиш до къде ни докараха.... Дали ако можеше да видш щеше да се зачудиш - струваше ли си?!?!?!?

  13. 13 Профил на Бил Тамусен
    Бил Тамусен
    Рейтинг: 571 Неутрално

    Дори Mercia MacDermott не може да пише така.

  14. 14 Профил на Вишински
    Вишински
    Рейтинг: 554 Неутрално

    "С Талев останахме възхитени от прочетените страници". "

    Явно им е чела някакви други страници, различни от цитираните по-горе. Прочетеното изцяло не успя да ме впечатли. Какво ти впечатляване, то даже не можа да ми хареса.

    Едно време, при социализма, имаше едно списание за литература. Беше за учениците, май нещо като "Родна реч" се казваше, не помня. Във всеки брой, първите страници бяха анализи на теми по литература, неща които човек можеше да назубри, за да изкара по-добра оценка. По-натам списанието ставаше по-интересно, защото всякакви кандидат - писатели или начинаещи поети пращаха товренията си, а списанието посочваше грешките им и слабите страни и ги коментираше.

    Честно казано, от прочетените по-горе редове останах с впечатление, че автор е някакъв ученик, наумил си да става писател.

    Очевидно ударението на статията не е върху самото произведение,а върху личността на авторката, по-специално от несъвестимостта й с тогавашната власт. Точно това е и трябвало да се напише: по онова време властта не дава на писатели, които не вървят по гайдата й, да публикуват написаното, типичен пример е Яна Язова. После да се споменат няколко нейни сблъсъка с тогавашните управници, които да илюстрират тезата. И толкоз. Защото, с цитирания текст нещата добиват други измерения. Чета текста и недоумявам, чудя се на тогавашната власт - защо са го спирали? Можели са спокойно да го пуснат. По онова време беше пълно с такива текстове, те удавяха всичко. Бози! Нескпосани текстове на писатели, които можеха да са такива само при социализма. От онези, които трябваше да си купим в пакет с "Шогун", ако го искахме. Нали помните?

    "С Талев останахме възхитени от прочетените страници". Бедният Талев! Щом ТОВА го е възхитило, какво ли ще да е чел преди?

  15. 15 Профил на waterfall
    waterfall
    Рейтинг: 942 Неутрално

    До коментар [#14] от "Вишински":

    Романът е в духа на възрожденската литература, романичен -революционно-романтичен. Странен ник. Ако го смените с друг,по-човечен, може би ще можете да почувствате книгата /усмивка: всеки си има право на собстне вкус/.

  16. 16 Профил на Вишински
    Вишински
    Рейтинг: 554 Неутрално

    До коментар [#15] от "waterfall":

    Никът е акт на милост. Като пиша, пък на някого не му харесва написаното и не се сеща как да ми възрази, накрая се взира в ника и казва: ама, защо имаш такъв идиотски ник? Така помагам на хората да не остават без аргументи.

    А за романът - може. Не съм го чел. Едва ли мога да съдя за него от няколкото реда по-горе. Само се питам дали те са възможно най-лошите от целия роман, дали всички други не са по-добри? Защото, тези определено не стават. И ако за свареността на ориза ще съдим по едно-едничко зрънце, то значи този ориз не става за ядене.

    Точно духът на времето е убягнал. Чете човек и не вижда България от средата на 19-ти век. Вижда постановка на "Сълза и смях" от 70-те години на 20-ти век, от посредствените, дето артистите викат от сцената, когато трябва да изразят патос.

    Повтарям се: тотално недоумявам защо й е трябвало на тогавашната власт да не допуска този роман, като той си е лика - прилика с останалите такива от онова време.

  17. 17 Профил на Dragoslava
    Dragoslava
    Рейтинг: 1016 Неутрално

    175 години от рождението на Апостола!

    Любимата му песен, която самият той пеел като ангел, според очевидци.
    http://www.youtube.com/watch?v=w-3peivoWks

  18. 18 Профил на Десен
    Десен
    Рейтинг: 1416 Неутрално

    Не искам да чета за кумир на нация осъден и обесен за убийството на малолетен, и чиято майка се самоубива.
    Националния трагизъм ми идва в повече.
    Дефиницията на героизма и трагизма не са идентични неща.
    А Хайтов е един обикновен крадец и лъжец и това е ясно на всички само не и на една клика бедни духовно люде с нисък кръгозор.
    Затова го беше толкова шубе от Радой. Защото той знаеше!

    Не цъфтиш ли като цвете, гниеш като бурен.
  19. 19 Профил на Dragoslava
    Dragoslava
    Рейтинг: 1016 Любопитно

    До коментар [#18] от "Десен":

    А за кого искате да четете?

  20. 20 Профил на КДС
    КДС
    Рейтинг: 676 Неутрално

    До коментар [#16] от "Вишински":

    Откъс от протокол:

    Вишински: "Кой сте Вие, че не идвате, когато Ви вика пратеник на великия Сталин?"

    Н. Петков: "Щом ме викате, г-н Вишински, значи знаете кой съм. Но щом питате - ще Ви кажа: аз съм водач на най-големата политическа партия в България. Освен това ние правиме политика през деня, а през нощта се правят заговори, към които ние немаме вкус."

    Разговорът се е състоял малко преди изборите за НС през 45-та. Съдбата на Н.П. е известна...

    Проклета да е Русия!
  21. 21 Профил на Вишински
    Вишински
    Рейтинг: 554 Неутрално

    До коментар [#20] от "КДС":

    Т.е. - ти ме разглеждаш като реинкарнация на онзи Вишински, така ли? Смяташ, че аз съм той или какво? В каква връзка ми пращаш това?

    Защо винаги трябва да гледаме лошото? Днес в Полша милиони хора носят тази фамилия. И на тях ли трябва да пращаме подобни постинги?

  22. 22 Профил на aron25
    aron25
    Рейтинг: 1416 Любопитно

    [quote#20:"КДС"]Освен това ние правиме политика през деня, а през нощта се правят заговори, към които ние немаме вкус.[/quote]
    Това ме изкефи! Достоен отговор на истински пич! Браво на нашия...чувствувам се горд като българин!

  23. 23 Профил на ijj
    ijj
    Рейтинг: 1078 Неутрално

    В периода 1944 -1989 г. е имало писатели, които не са правили компромиси със съвестта си. Като Яна Язова. Творбите на някои от тях години след написването им бяха публикувани. В случая с Яна Язова това е станало преди 1989 г., но тя не го е доживяла.

    По-горе има дискусия кое е по-интересно - животът на Яна Язова или творбата й за Левски. Но между тях има силна връзка. Ако си спомним условията преди 1989 г., човек може да се запита - не е ли целият този разговор в публикувания откъс една програма как да се работи за освобождение?

    В периода до 1989 г. е имало (макар и малко на брой) писатели, които очевидно не са писали творбите си по такъв начин, че да могат да бъдат публикувани в това време. Като Стефан Бочев например. Техният случай е много интересен - може би те все пак са се надявали на една възможна промяна в сравнително близко време.

    А Яна Язова е точно на границата между тях и адаптиралите се писатели - творбите й са написани "по съвест" - и все пак така, че да бъде направен поне опит за публикуването им.

  24. 24 Профил на Читател
    Читател
    Рейтинг: 1742 Неутрално

    И откъсите от романа, и историята на авторката са интересни. Първият, заради това, че е базиран на документи и не пресолява манджата, тоест най-близо е до истината, а втората - защото е дръзнала да съхрани достойнството си, въпреки натиска. Любопитно е, че въпреки опасността от проникване на свободомислие в обществото, романът все пак е издаден в края на комунистическото управление, а самият Левски също е изучаван, мисля, през цялото време. Въпросът е, че днес сме в подобна ситуация на тази от навечерието на Априлското въстание, както и спрямо тази на Язова - има още да се борим за свободата на Родината и за едно по-нормално качество на живот, в различните му аспекти.

  25. 25 Профил на СДС
    СДС
    Рейтинг: 1416 Любопитно

    До коментар [#8] от "waterfall":
    Прекрасен роман ,прекрасен език, прекрасен стил. Невероятна,изключителна жена е авторката - а толкова малко известна и днес.
    ...............
    Кое му е прекрасното на стила, ти само една книга ли си чел през живота си?
    Мечтания през ноемврийско утро :
    "Хаджи Димитър е слязъл с геройската си чета до Одрин и сега се бие там с редовната турска войска! "
    .........
    1. Турската армия възниква след края на 1СВ, до тогава е била османаска, включваща в съства си множество етноси. Да не говорим, че такова нещо като турчин е измислено също след 1СВ. Толкова много неточности в едно изречение..
    2. Караджата е убит на 31.07.68, а Хаджи Димитър умира на 10.08.68. Четата им е разбита във Великотърновска....Какъв Одрин, какви 6-т пари...
    Левски не е това, което е изобразено изобразено върху иконата. Превърнаха го в дрънчащ на тенекия идол, напълно безотговорно.

    nemo malus felix, minime corruptor.
  26. 26 Профил на Dragoslava
    Dragoslava
    Рейтинг: 1016 Неутрално

    До коментар [#25] от "СДС":

    Народната памет създава легендата.
    "Очи на магьосник" - пише Стоян Заимов.
    "Нечут характер" - самият Ботев.
    В страна, в която цари повсеместен турски произвол, Левски не е пипнат с пръст след арестуването му - респект. Дори е спасен при опит за самоубийство.

  27. 27 Профил на hushhush
    hushhush
    Рейтинг: 407 Неутрално

    Българийо, за тебе те умряха!

  28. 28 Профил на hushhush
    hushhush
    Рейтинг: 407 Любопитно

    Най-силните редове, писани от българин за българин

  29. 29 Профил на Vendome
    Vendome
    Рейтинг: 546 Неутрално

    До коментар [#7] от "СДС":

    Специално Вазов има много посредствен литературен стил.

  30. 30 Профил на Alarmstufe Rot
    Alarmstufe Rot
    Рейтинг: 5850 Неутрално

    [quote#29:"vendome"]Специално Вазов има много посредствен литературен стил. [/quote]

    Българийо, за тебе те умряха,
    Една бе ти достойна зарад тях
    И те за теб достойни, майко, бяха
    И твойто име само кат мълвяха
    Умираха без страх

    Наистина, простичко, но гениално. Само Дядо Вазов го може така. Ефектът е, че всеки път като го чета, настръхвам. Ако това е "посредствено", то значи посредственото е най-доброто на света.
    Или може би предпочиташ завързани купешки клишета стил "Кунева", с които нищо не казва, но много говори и не млъква?

  31. 31 Профил на Alarmstufe Rot
    Alarmstufe Rot
    Рейтинг: 5850 Неутрално

    До коментар [#14] от "Вишински":

    Ей го и тоя. На него пък Яна Язова му е слаба. Егати тежкия комплекс.

  32. 32 Профил на nage
    nage
    Рейтинг: 571 Неутрално

    До коментар [#18] от "Десен":

    Мисля, че за хора като вас е говорел Иричек, като е казал
    За мен най-лошото в България, е чудесното наслаждение, което имат тук хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата. (13.12.1881)

  33. 33 Профил на begajmani
    begajmani
    Рейтинг: 402 Весело
  34. 34 Профил на Vendome
    Vendome
    Рейтинг: 546 Неутрално

    До коментар [#25] от "СДС":

    Май не си чел внимателно откъса. В него пише, че има слух в Букурещ, според който Хаджи Димитър и четата му се бият край Одрин, а не, че това е истина и още повече, че Левски ясно казва, че за него този слух е неверен.

    Колкото до названието турци и турска войска, я кажи един исторически роман - български или чужд, който да е на 100% изпипан фактологически?

  35. 35 Профил на usero
    usero
    Рейтинг: 571 Неутрално

    Е, защо изобщо се коментира било романът, било съдбата му? Той може да има някаква достоверност като романизирана историческа сказка, ама художестева стойност - едва ли. А в това, че през 40-те, когато курса на партията е бил към интернационализъм не са го издали, пък през 80-те, когато бил към национализъм са, не виждам нищо по-интересно от това, как някой, като бил в колата се возел, пък като бил отвънка - ходел пеша.

  36. 36 Профил на СДС
    СДС
    Рейтинг: 1416 Неутрално

    До коментар [#26] от "Dragoslava":
    Това кзвам и аз, Левски е много сложен образ, неговото описание в романизирана биография е страшно отговорно предприятие.
    Вазов никак не е слаб писател, освен това е срещал очевидци, които са познавали Левски лично. Аз крепя представата си за него върху старият майстор на словото.
    Репект към Язова, но още като прехвърлих романът й за Александър Велики , ми напрваи впечетление волността и словоблудството т.е. напълно субективният и подход към темата, коеот не е лошо, но трябва да се спомене като условност преди започване на четенето му.

    nemo malus felix, minime corruptor.




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK