Най-трудните книги, писани някога

© ginnerobot, Creative Commons

От три години Емили Колет Уилкинсън и Гарт Риск Халбърг от сайта за литература Millions избират най-трудните книги, писани някога, и публикуват коментари и мнения за своите открития.

Рубриката им започнала през 2009 г., като търсели "книги, които са трудни за четене заради дължината им или заради техния синтаксис и стил, заради тяхната структурна и обща странност, заради необичайните им експериментални техники или заради тяхната абстрактност".

Още в началото на проекта си и двамата признават, че са напълно наясно, че безспорно ще има крайно несъгласни с посочените от тях заглавия и мнозина ще ги определят като "не достатъчно умни, за да ги прочетат", но явно не им е пукало особено за това.

Сега, три години по-късно, те са направили списък с най-трудните от най-трудните или иначе казано класация на десетте "литературни Евереста" и са го предоставили на популярната медия за издателства Publishers Weekly за дискусия.

Десетте заглавия, които те са подбрали и според тях човек трябва да е изключително особен, за да изчете с лекота, включват: "Нощна гора" (Nightwood) на Джуна Барнс, "Приказка за бъчвата" (A Tale of a Tub) на Джонатан Суифт, съчинението "Феноменология на духа" (Phänomenologie des Geistes) на Г. Ф. Хегел, "Към фара" (To The Lighthouse) на Вирджиния Улф, един от най-дългите романи в историята на английската литература "Клариса, или историята на една млада лейди" (Clarissa, or, The History of a Young Lady) на Самюел Ричардсън, "Бдение над Финеган" (Finnegans Wake) на Джеймс Джойс, "Битие и време" (Sein und Zeit) на Мартин Хайдегер, поемата "Кралицата на феите" (The Faerie Queene) на Едмънд Спенсър, The Making of Americans на Гертруд Стайн и Women and Men на Джоузеф Макелрой.

© Associated Press

В предговора на "Нощна гора" поетът и драматург Т.С. Елиът описва прозата й като "напълно жива", но също така допълва, че "изисква нещо от читателя, което обикновеният читател на романи не е подготвен да даде". В описанието на книгата Publishers Weekly допълва, че тя е пълна с идеи, изпълнена е с огромна колекция от монолози и описания, но онова, което задържа читателя пред страниците й, е травеститът американец с ирландски корени.

За "Приказка на бъчвата" изданието пише: "Ако можете да я понесете (заедно със стотиците бележки под линия, които ще са ви нужни, за да разберете историческия й контекст), това е върховен израз на културното отчуждаване и отчаяние."

За Хегел авторите пишат, че ако харесвате добро интелектуално четиво от време на време, това е вашият човек. Творбата му определят като класика на германския идеализъм и безспорно една от най-важните книги на модерната философия, но все пак остава почти непробиваема без добра редакция, няколко ръководства и някакви насоки за това как да се чете и разбира. 

Голяма част от топ 10 на най-трудните книги се изучават в университетите, заради което е много вероятно повечето от тях да са четени от мнозина. Това обаче със сигурност не означава, че това е бил лесен процес. Както се казва, "за всеки влак си има пътници" и явно Уилкинсън и Халбърг не са били точно техните пасажери.

И все пак за онези, успели да прочетат и десетте с лекота, Publishers Weekly пише, че веднага ги определя за "над хомо сапиенс".