Най-трудните книги, писани някога

Абе да Ви кажа на мен "Дон Кихот де ла Манча" ми беше такава книга. В невръстната възрас, в която се изучава в училище си е направо непробиваема.

• 10 48
• Докладване

Лайла и Дзен и изкуството да поддържаш мотоциклет, на Пърсиг трябва да са в тая класация задължително.

• 19 17
• Докладване

Определено най- трудната, която съм чел "Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет"- Робърт Пърсиг.

• 7 17
• Докладване

под игото също е трудно за четене, също така "на прощаване" заради дължината му

• 53 12
• Докладване

Субективизъм, субективизъм... но само западни писатели в тази класация.

• 6 17
• Докладване

До коментар [#10] от "PavelCZ":

не си прав, примерно корана е лесно разбираем

• 19 10
• Докладване

От друга страна Моби-Дик е единствената книга, чиято аура не позволява да се чете в тоалетната. И Библията мога да чета там, но не и Моби-Дик...

Ама тя в сравнение с горните заглавия е песен. Иначе всичко постмодернистично влиза в тази категория. Общо взето се говори за едно и също нещо, ама японците го правят с хайку, а западните писатели с ултра-културни многословни чудовища.

• 9 12
• Докладване

Още си спомням интелектуалното и чисто физическото усилие да прочета първите 5-10 страници на "По следите на изгубеното време" на Пруст една ваканция като студентка. Е, по-далеч в книгата не стигнах.

• 6 14
• Докладване

Cloud Atlas, by David Mitchell

• 1 5
• Докладване

Малко извън темата, но 2-рия коментар ме подсети за още един бисер - "оранжевата горичка"

• 0 9
• Докладване

"Феноменология на Духа" (The Phenomenology of Spirit) на Г. Ф. Хегел..."

съмнява ме Хегел да е писал на английски, та авторката на статията да се беше понапънала да издири заглавието на немски: "Phaenomenologie des Geistes".
на мен ми отне минута, макар и да не съм ни немски филолог, ни философ...

• 4 6
• Докладване

[quote#3:"znayko84"]Абе да Ви кажа на мен "Дон Кихот де ла Манча" ми беше такава книга. В невръстната възрас, в която се изучава в училище си е направо непробиваема.[/quote]
Три пъти я почвах и не можах да я довърша. Нещо ме депресираше. Май това остана единствената ми недовършена книга.

• 4 16
• Докладване

До коментар [#19] от "marrad":
[quote#19:"marrad"]съмнява ме Хегел да е писал на английски[/quote]

Нито пък неокантианецът Хайдегер със "Sein und Zeit". И, продължавайки в този дух, прави впечатление, че и в тази класация минават на пръсти край Кант..

• 0 13
• Докладване

До коментар [#5] от "deaf":

Джеймс Джойс е много труден.Аз поне не успях.

• 1 10
• Докладване

Интересното пък за мен е, че 'непробиваемостта' на една книга може да е критерий за това колко много добра е (както леко подсказва статията). Автор, който търси да си създаде репутация на трудно разбираем, не би ме привлякъл. В крайна сметка писането е процес на споделяне, а и най-същественото е представимо с разбираеми думи. А иначе от изброените по-горе съм имал вземане-даване само с Джойс.

• 0 8
• Докладване

Пропуснали са"Сътворението"на Гор Видал.Както каза един съмишленик :Зор Видял

• 9 17
• Докладване

До коментар [#13] от "mlmirow":
Възхищавам ти се, че продълажаваш да се бориш с "Одисей". Аз се пробвах и се отказах. ще се върна може би към тази книга, когато изляза в пенсия.

• 1 9
• Докладване

[quote#23:"442"]А, .... а на Тато тезисите, къде забравихте ??? Не сте ги чели нали [/quote]

Ама те за четене ли са? Винаги съм си мислела, че служат единствено за пълнеж на домашната библиотека, щото все пак - красиви книги, кожени със златни букви. Поне тези, които родителите им имаха бяха такива. И съвсем нови, неогръщани! Май още си седят някъде из апартамента на родителите ми.

• 4 15
• Докладване

[quote#17:"milenai"]Cloud Atlas, by David Mitchell[/quote]
Тая я започнах и определено нямаш основания за коментара си под тази статия. Книгата е грабваща което е най-малкото което може да се каже за нея.
[quote#0:"Дневник"]Publishers Weekly пише, че веднага ги определя за "над хомо сапиенс".[/quote]
Някои съм ги чел. Продължавам по списъка защото обичам предизвикателствата. Хегел, а и Кант го четох в свободното време през летните ваканции в университета и не виждам нищо кой знае колко заинтригуващо.
Веселото е че Стивън Кинг го няма в тая класация, а има някои книжлета които са скучновати. Също и Уитман - независимо че е с кратки повествования, всичките до едно са като писани от човек който не е баш със всичкия си.

• 2 4
• Докладване

Наскоро четох "Врява и безумство" (The Sound and the Fury) на Уилям Фокнър и в предговора на българското издание Кръстан Дянков беше написал, че според него тази книга и "Бдение над Финеган" (Finnegans Wake) на Джеймс Джойс са може би сред най-трудните за четене книги, писани някога.
Аз не успях да прочета цялата книга, прочетох само няколко глави от нея, сред които и последната.

• 0 12
• Докладване

Това лято празнувах Лятно слънцестоене в Естония. Бира, две, три, природата се обади. Влизам в тоалетната на естонеца и гледам- социализмът си е казал думата, вътре подредени всички трудове на Ленин, а на нивото на очите (както си седнал)- Капиталът на Маркс.

Май ще се стигне до статия за тоалетно четиво...

• 2 7
• Докладване

А руските класици?
Както ги определя Марио Пузо - пишат 40 страници само за да пуснат една пр*дня

• 10 8
• Докладване

Ако има връзка между "трудна" за четене и "гадна" за четене, несъмнено бих добавил и "Война и мир"...
Иначе и ние имам трудни за четене автори - Тимен Тимев (Материус Розенкройцер) и неговите "Антифауст" и "История на лингвистичното лицемерие - Бунтът на бездарниците"

• 7 7
• Докладване

[quote#35:"Д.Станев"]Ако има връзка между "трудна" за четене и "гадна" за четене, несъмнено бих добавил и "Война и мир"... [/quote]

Ама пък какви лесни и приятни за четене бележки под линия на френски има в тази книга...
До коментар [#35] от "Д.Станев":

• 0 7
• Докладване

Аз бих разширил списъка на трудните книги, ЗАЩОТО; както ТАЛАНТА да си ДОБЪР ПИСАТЕЛ и ЧЕТЕН и РАЗБИРАЕМ и ИЗВЕСТЕН, не е по-различен от СПОРТА и другите ЧОВЕШКИ ДАРБИ. Иска се МНОГО ТРУД и УЧЕНИЕ и ВРЕМЕ, за да си ПРИЗНАТ, УСПЕШЕН. Но както и в музиката, всеки предпочита онова, което му е по вкуса.
Важното е, че вече не е както при комунизма, където КУЛТОВАТА ПАРАДИГМА, изпепеляваше умовете ни.

• 1 2
• Докладване

Бих добавил "Махалото на Фуко" на Умберто Еко.

• 4 6
• Докладване

[quote#34:"mozaka"]А руските класици?
Както ги определя Марио Пузо - пишат 40 страници само за да пуснат една пр*дня [/quote]

Толко ги е чел Пузо руските класици. Интересно какво би казал за разказите на Чехов, примерно.

• 0 11
• Докладване

До коментар [#32] от "Marriela":
"Врява и безумство" прочетох с голяма мъка и накрая имах чуство, че и аз страдам от раздвоение на личността

• 1 6
• Докладване

Най-хубави са книгите, без значение от това дали са ТРУДНИ или ЛЕСНИ, да имат поне ЕДНА МИСИЯ, ЕДНА ИДЕЯ, която БИЕ КАНБАНАТА и РАЗБИВА ЛЕДОВЕТЕ и отваря път на МНОГО ИДЕИ. И ето, ТОЧНО това е същественото, което гради нови ДУХОВНИ хоризонти за бъдещето на цялото човечество.

• 1 6
• Докладване

До коментар [#7] от "Zhelyazkov":
Пробвай да четеш Кант и после пак ще си говорим. На времето проф. Цеко Торбов (който бе преводач на Кант) беше казал, че са му трябвали 8 месеца за да разбере първите 60 страници на някоя от "Критика на ..." не помня точно коя. А да се чете "Зен и ..." е истинска наслада.

• 0 5
• Докладване

[quote#2:"senser"]Често съм попадал на трудни за четене книги [/quote]
Всички коментари тука са за "трудни за четене книги",а статията е за трудни за ПИСАНЕ книги!!!

• 3 3
• Докладване

[quote#7:"Zhelyazkov"]"Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет"- Робърт Пърсиг. [/quote]

Дълбоко грешите. тази книга ми е една от любимите. Наистина е малко трудна за четене, но не невъзможна. А книгата, която за мен е безспорен фаворит се казва "Историята на самотния редник" от Янчо Чолаков. Толкова идеи, препратки и залитания и такива несвързани формулировки няма къде другаде да намерите. За 100 страници са нужни 100 години анализи. Аз лично през 1999г отделих 2 седмици да я чета, като след първия неуспешен опит знаех че ще е много трудно. Затова се концентрирах и успокоих духа си, но просто книгата беше прекалено силна и победи.

• 0 5
• Докладване

До коментар [#43] от "kamski":

Да така е, но можем да приемем че трудните за четене са и трудни за писане.

• 0 3
• Докладване

До коментар [#43] от "kamski":

Не мисля, че сте съвсем прав! Точно за трудни за четене книги е тази класация... а дали са били трудни за писане, това си мисля, че само авторите на тези книги могат да определят... ние, читателите, можем само да предполагаме това - ако за нас една книга е много трудна за четене, можем да предположим, че тази книга е била и много трудна за написване от самия автор.
Ето два цитата от статията:

"Рубриката им започнала през 2009 г., като търсели "книги, които са ТРУДНИ ЗА ЧЕТЕНЕ заради дължината им или заради техния синтаксис и стил, заради тяхната структурна и обща странност, заради необичайните им експериментални техники или заради тяхната абстрактност."

"Десетте заглавия, които те са подбрали и според тях човек трябва да е изключително особен, за да ИЗЧЕТЕ С ЛЕКОТА..."

• 0 3
• Докладване

До коментар [#43] от "kamski":

"Рубриката им започнала през 2009 г., като търсели "книги, които са трудни за четене..."

• 0 2
• Докладване

До коментар [#27] от "hodounski":

Има нещо такова с Гор Видал. Първо го подхванах именно със "Сътворението", беше малко тегаво, но някакъв интересен израз или детайл ме грабна и изчетох още негови неща с тотален кеф.

[quote#38:"Flash"]Бих добавил "Махалото на Фуко" на Умберто Еко.

За "Фукалото на Махо", както го нарича приятел, съм напълно съгласна. Той я беше прочел и ми я даде, а беше /е/ изключително умен. Къде от снобария да съм прочела /тогава/ новата книга на Еко, къде амбицирана да не съм много по-тъпа от приятеля ми, я довърших.

Руските класици според мен се четат трудно и бавно, но с огромно удоволствие. Разбира се са различни. Достоевски е по-тежък от Толстой. Даже Толстой не е тежък, като се замисля. Тургенев и Некрасов са направо леки, Чехов също. То какво се оказа - само Достоевски е труден според моя опит.


[quote#38:"Flash"]Бих добавил "Махалото на Фуко" на Умберто Еко.

"Всички простаци побесняват, когато ги наречеш простаци" - Д[/quote]

• 0 4
• Докладване

Моля за извинение - заради формата на шрифта моето мнение излезе като цитат на Флаш. Не зная какво чукнах, маркирах и пр.

Офф - за пореден път - би било чудесно да има възможност за редактиране.

• 0 2
• Докладване

До коментар [#45] от "vinkel":

В тази връзка един известен цитат на Пушкин:

"Лишь то читается легко, что написано с трудом".

• 0 7
• Докладване

До коментар [#25] от "hodounski":

И аз също. Типичен декадент-прехвърля се постоянно от едно в друго,без никаква логика и смисъл.

• 0 2
• Докладване

Само Рапона ги е изчел всичките. Плюс първи том на "Винету"

• 0 6
• Докладване

Между другото,и най-ясният гении-Ницше,е бил разбиран погрешно,че и до днес. Приемали са идеята му за свръхчовекът,като художествена измислица,а той всъщност казва,че това е следващият етап от развитието на човека-превръщането му (физически и духовно),в свръхчовек.
През последните хиляда години мозъкът на човека е нараснал два пъти,например.

• 1 4
• Докладване

[quote#53:"deaf"]През последните хиляда години мозъкът на човека е нараснал два пъти,например.[/quote]

Нема такова нещо.

• 1 4
• Докладване

До коментар [#54] от "doneva":

Е сега не мога да се сетя,къде го четох,но когато става въпрос за наука,ползвам сериозни източници.
Или ще отречеш акселерацията,или това че древните гърци на са виждали синият и зеленият цвят,а ние го виждаме,и т.н.
Безспорно е,че човешкото тяло се променя.

• 3 1
• Докладване

До коментар [#55] от "deaf":

Сериозни източници?

Безспорно е, че тялото се променя - но не за хиляда години. Май трябва повече биология да се учи.

• 0 3
• Докладване

До коментар [#56] от "doneva":

Човекът се е появил само преди 35 000-40 000год. Борис Поршнев, "За началото на човешката история". И развитието му (защото няма еволюция-природата се развива накъдето си поиска),набира все по-голяма скорост.
Май ще трябва да се изхвърлят учебниците по биология. И тези по физика,ако се докаже теорията на Айнщайн.

• 3 1
• Докладване

До коментар [#57] от "deaf":

Айнщайн, викаш. Значи освен биологията, и физиката е недостатъчна.

• 0 2
• Докладване

До коментар [#58] от "doneva":

Да,преоценка на всичко. И аз идеалистически вярвах в капитализмът (вече никой не знае,какво значи това),и видя докъде стигнахме.

• 4 0
• Докладване

Дааа, за някои и читанката за първи и втори клас е трудна...

• 0 3
• Докладване

А сериозно, всъщност - да дадем на авторите на идеята да попрочетат новите български учебници, сътворени от колективната интелектуална "(не)мощ" на видни екипи...

• 0 3
• Докладване

[quote#55:"deaf"]Безспорно е,че човешкото тяло се променя. [/quote]

Променят се размера и пропорциите на скелета. Но това се дължи изцяло на природната среда и диетата. Ако изхвърлим само един компонент от хрането си, като ежедневната употреба на хляб, ще се върнем до античния стандарт, според който човек с ръст 1.75 м се счита за висок.

• 0 4
• Докладване

До коментар [#59] от "deaf":

Внимавай с годините, Хоминидите (родът Homo) са се отделили от общия прадед с човекоподобните маймуни преди около 5 милиона години. Homo sapiens (нашият вид) се обособява представен от Homo sapiens neandartalensis (т.е. неандерталци) преди около 750 000 години. Мозъкът ни като размер е много подобен. Може би не като структура. Нашият подвид, Homo sapiens recens се появява преди повече от 50 000 години, като от тогава нямаме структурален напредък.
Еволюцията ни протича на психическо и на социално ниво в момента. Тялото ни се променя минимално. Дори мозъкът ни е точно като на кроманьонците. Вероятно поради много по-голеите обеми информация обаче, невроните ни правят много повече връзки помежду си. Вероятно различаваме повече цветове и обертонове, но не поради нарастване на обемите на съответните дялове, а поради увеличена сложност на мрежата и връзките между отделните центрове, които вече не са и обособени центрове, а интегрални схеми.

• 0 7
• Докладване

До коментар [#62] от "foster":

Да приемаш,че САМО околната среда може да променя е грешно.

• 0 1
• Докладване

До коментар [#63] от "PavelCZ":

Чакай сега. Ако отделим тялото от психиката (душата),ще сгрешим. Макар и много различни,те са единен организъм.
Човек е устроен олигархично,т.е. има множество центрове на управление,а не само един. Окото например (това е доказано),избира каква информация да достави на мозъка. Самият мозък е разделен на много такива центрове. Лява и дясна,чувства и разум,които буквално воюват помежду си. Да,външните промени на тялото са минимални,а вътрешните. Окото на един кроманьонец нямаше да види почти нищо при вида на някоя картина на Рембранд,но не и това на днешният човек.

• 0 1
• Докладване

Здравейте!
Добра класация, но според мен може и да се допълва.
Нека да не забравяме и Чарлз Дикенс, например; "Домби и син" и
"Малката Дорит".
Би трябвало да се обърне внимание и на Българската литератуна класика, която се чете леко или трудно. Но това не означава, че една книга, която се чете трудно и се асимилира по същия начин, а това зависи от индивидуалното
капацитетно личностно развитие, е творба с висока художествена стойност.
Книга написана на висок художествен стил, без натрапчивост и с богат изискан речников запас, предизвиква вниманието към себе си, а това води до някъде до малко по-трудна смилаемост и анализиране на идейната насоченост и проблематиката залегнала в произведението.

• 0 1
• Докладване

"Пътуващият проповедник" почти ме отказа от четенето. Добре, че бързо забравям

• 0 0
• Докладване

"Капиталът" на Карл Маркс и всичко на Ленин и Георги Димитров. Томовете на Тодор Живков, а и дъщеря му не пада по-долу. Още по посолствата има от тази "литература" за подпиране на куци маси и столове. И дори един том от тегавите за четене на западни автори не може да им се опре в класацията. Питайте Бокова.

• 0 1
• Докладване