Откъс от "Йешуа" на Александър Томов

Откъс от "Йешуа" на Александър Томов

© Издателство "Милениум"




В рубриката "Четиво" тази седмица ви представяме откъс от новия роман на Александър Томов, озаглавен "Йешуа" на издателство "Милениум".


В книгата си писателят Александър Томов разказва своята съвсем различна версия за това дали истината за Месията отреди 2000 години е точно тази, която е описана в Библията. Според него Йешуа е легендарен образ, създаден от Юда и неговия чичо Йонатан.


Александър Томов е работил като радиожурналист и кинодраматург, а между 1997 и 2001 г. е председател на СЕМ. Написал е сценарии за 12 филма и има издадени 20 книги, някои от които са превеждани на английски, немски, руски, испански, полски, унгарски и др. езици.

Месията все повече набираше сила и мощ, а мълвата сред юдеите го въздигаше все по-нависоко и по-нависоко.


Последното чудо, което стори благодарение на прилежния Юда и на зилотите, го умопомрачи окончателно. Нищо подобно до онзи момент не се бе случвало в предългата история на Израил.




Юда, който слухтеше и се вреше и в най-затънтените кътчета на Галилея, бе чувал за тая история. В някакво бедно село един млад мъж умирал по няколко пъти и по няколко пъти възкръсвал из мъртвите. "Това не може да е вярно – помисли си, когато чу за първи път историята Юда. - Как така ще умира и наново ще възкръсва из мъртвите? Или има някаква измама, или нещо друго, дето не може да се обясни…"


Сега отново се досети за тая история и когато Йешуа ги прати да проповядват за Божието спасение из Галилея, намисли да я провери.


Селото бе в близост до Капернаум, който бе добре познат на Юда. Оттатък, зад възвишенията. Бе повече от бедно. Състоеше се от каменни коптори, дълбани от селяните от векове в близките скали. Онези, дето бяха сварили навремето да издълбаят въпросните скали, бяха извадили късмет, а онези, дето бяха придошли по-късно в местността, бяха построили домовете си пак от камъни, но посредством плочи, които също бяха взети от скалите. Едните пригодени за стени, а други от плочите, пригодени за покрив. Мизерията в селото бе страшна. Хората се препитаваха от нивите си, разположени зад скалите. Засаждаха ги с каквото Господ даде и му разреши да изкласи, най-често просо, което ставаше за храна. За останалото разчитаха на добитъка, обикновено на кози, които пасяха по околните сипеи и даваха оскъдно мляко, което стигаше на селяните - толкова, колкото да не умрат от глад. Юда се появи в селото върху магаре, което бе наел в Капернаум. Първият срещнат в началото на селото, когото попита за историята с възкръсналия на няколко пъти мъртвец, въобще не се досети за какво го запита.


– Всякакви истории и чудеса стават по нашите места – само това му рече на Юда и го забрави улисан по двете си кози, които настойчиво търсеха малкото трева по сипеите и още по-бърже искаха да я откъснат. Явно прехранването на тия две кози бе за него на живот и смърт. "Може и да са ме излъгали за оная история – помисли си в първия момент Юда. – Ние, юдеите, съчиняваме наистина какви ли не чудеса и истории, такъв е смисълът на съществуването ни, не можеш да изброиш Месиите и Пророците ни. Всеки месец раждаме по един, желаем го много силно и затова го и раждаме."


Вторият селянин, когото срещна по пътя си, обаче веднага се досети за историята с техния на няколко пъти възкръснал мъртвец, че дори я доукраси от себе си.


– Лазар му е името на възкръсващия – рече на Юда. – Ей го дома му горе, на най-високата скала. Господ Бог му е разрешил всяка Божа пролет да умира и да възкръсва с негова помощ.


– Как така? – зяпна Юда.


– Така! – отвърна му онзи. – Казват, че толкова дълго му се молил, че най-накрая Господ склонил на молбите му.


– А какви са били молбите му?


– Когато си иска да умира, а после да възкръсва.


– Как?


– Така – рече му онзи, – когато привършва храната, склапя очи, а когато всичко наново изкласи, се събужда и почва да се храни.


– Че то е много удобно! – ахна Юда. – Колко дълго може да издържи?


– Понякога и цял месец…


– Ама наистина ли толкова дълго може да е мъртъв?


– Щом ти го казвам, значи може


– А как се познава кога ще възкръсне?


– Не знам – вдигна рамене селянинът, – затова трябва да се пита баща му, който твърди, че синът му е като него.


– Как като него?


– Той като млад умеел да възкръсва.


– Добре – смая се за трети път Юда. – Като знае баща му, че ще възкръсне, защо го погребва?


– Щото казва, че може и да не възкръсне, а било Божа работа. Затова винаги го и погребва, за всеки случай.


– А ако го погребе и онзи възкръсне в гроба?


– Може и така да стане, но досега все му се разминава на наш Лазар и си е жив и здрав.


– Това нещо е извън разума! – каза го по-скоро на себе си Юда.


– Може, ама е… - отвърна селянинът.


И го изостави на пътя.


Юда съобразяваше бързо. Когато влезе в каменния дом на стопанина на върха на скалите вече имаше предложение към него. Стопанинът бе около петдесетгодишен селянин с бърз и хитър поглед и много се понрави на Юда.


– Ще ти платя, стопанино! – започна направо разговора си с него Юда, който прекрасно знаеше как се започва един подобен разговор.


Стопанинът също не бе вчерашен и начаса прецени качествата на ненадейния си гост.


– За едно от погребенията на сина ти Лазар – каза му простичко Юда.


– Колко? – зададе следващия си въпрос преценилият го юдей.


– На колко ти самият го оценяваш?


– На много …


Това беше разговор. Точно подобни разговори ценеше Юда.


– При едно условие.


– Кое е то?


– Да се преместиш да живееш другаде, дето не те познават.


– Къде?


– Има ли за теб значение, ако подобаващо ти се плати?


– Има.


– Кое е то?


– Ако ми се заплати повече.


Юда се озадачи за момент. За първи път се натъкваше на толкова откровен и алчен хитрец.


– Досега си правил погребенията на сина си, без да ти се заплати – подсети го предпазливо.


– Нямаше кой – поправи го онзи.


– Но си го мислел в себе си?


– Бедният юдей всякога си го мисли.


– Имаш право – съгласи се с него Юда. – Аз също съм беден като тебе и си мисля понякога такива работи.


– Човекът е за това, да си мисли – обобщи стопанинът. – Колко предлагаш?


– Нали се разбрахме за много?


– Разбрахме се.


– Дом и добър имот в някое непознато село срещу възкресение на сина ти Лазар – направи мигновено сметката Юда.


– Какъв дом и какъв имот?


– Доходоносен.


– Колко доходоносен?


– Колкото на добър лихвар.


– Лихварите биват всякакви. Отде ще са доходите?


– Това не ще да е твоя грижа.


– Кой си ти?


– Онзи, дето ще ти плати.


– От Капернаум ли си?


– Не съм от Капернаум.


– А отде си?


– Да кажем, че съм от Йерихон.


– От книжниците и фарисеите ли си?


– Трудно е да се определи – завъртя глава Юда.


– Свещеник си, щом си се захванал с възкресенията?


– И така може да се каже.


– Как да стане, ако се уговорим?


– Ще ти се каже.


– А за останалото?


– И за останалото ще ти се каже. Кога му иде на твоя човек времето?


– До месец трябва пак да му дойде.


– До месец, казваш – взе да преценява наново Юда. – Малко е времето.


– Така е, според мен, Господ си знае работата…


– Вярваш ли в Господ, приятелю? – усмихна се Юда.


– Ако не бих вярвал, как бих се пазарил с тебе? – отвърна онзи.


– Да, наистина – съгласи се с него Юда.


И двамата поседнаха да уговорят подробностите по всичко. Юда дори не пожела да погледне съпругата на стопанина, нито пък сина му Лазар. Бе попаднал на истински юдейски дом, в който думата на бащата бе закон.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (13)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Сиромахъ Ведъръ
    Сиромахъ Ведъръ
    Рейтинг: 442 Разстроено

    Ние всеки ден Го разпъваме, и всеки ден, за всеки един от нас Той изрича "Отче! Прости им, понеже не знаят, що правят"...

  2. 2 Профил на noctacom
    noctacom
    Рейтинг: 388 Неутрално

    Сега са времената на глупаците и нещастниците, дано не продължат дълго.

    busy not easy
  3. 3 Профил на jubal harshaw
    jubal harshaw
    Рейтинг: 1366 Весело

    Некои са писатели, некои са Майстори

    http://jubalharshaw.wordpress.com
  4. 4 Профил на Торбеш
    Торбеш
    Рейтинг: 1420 Неутрално

    ...Каквито и качества да притежава творба на такава тематика (не отричам приятното усещане, което изпитах от откъса), авторът трябва да разчита на нечетене на "Евангелието по Булгаков" от аудиторията си.
    След "Майстора и Маргарита" тази тема сякаш е заключена.

    Като българин съм горд, че думата "неудачник" е незаменяема чуждица в българския език, заемка от руския език.
  5. 5 Профил на Весо
    Весо
    Рейтинг: 442 Неутрално

    Не ми се четат "художествени" тъпотии след Достоевски, Булгаков и Хенрик Панас.

  6. 6 Профил на Тsonkooo
    Тsonkooo
    Рейтинг: 1553 Неутрално

    Не посягайте на Иисус!

  7. 7 Профил на krismin
    krismin
    Рейтинг: 604 Неутрално

    В книгата си писателят Александър Томов разказва своята съвсем различна версия за това дали истината за Месията отреди 2000 години е точно тази, която е описана в Библията. Според него Йешуа е легендарен образ, създаден от Юда и неговия чичо Йонатан.
    Първо, това изобщо не е вярно. Евангелията са писани 70-150 години след Христа. Юда и чичо му са били отдавна мъртви. И са писани от четирима различни души. И на всички ни е ясно, че образа на Йешуа в Библията изобщо не е верен.
    Според мен - една напълно излишна книга. Както казва Торбеш в пост 4 - след "Майстора и Маргарита" по тази тема какво и да кажеш - вече е излишно. (освен ако не си историк, но явно автора - не е)

  8. 8 Профил на Тsonkooo
    Тsonkooo
    Рейтинг: 1553 Неутрално

    След разпъването на Иисус, Пилат Понтийски дава писмено обяснение пред римския император. И описва външния вид на Иисус - по-висок от среден ръст, бяло лице (без нито едно петънце по кожата), сини очи, тъмно руса коса с червеникав оттенък. "Беше толкова хубав, колкото необикновено красива беше неговата майка".
    Иисус е убит от завист, заради неговата хубост и доброта - качества, които не можеш да придобиеш сам. Защото хубостта е дар Божи, а добротата идва от сърцето.

  9. 9 Профил на Hawaii
    Hawaii
    Рейтинг: 4443 Неутрално

    Четейки откъса си спомних друга подобна много стойностна книга.

    "МЕЖДУ ПУСТИНЯТА И ЖИВОТА" от Николай Райнов,бащата на Богомил Райнов.

    Наистина мъдра и четивна книга.
    Който може да я намери и да я прочете,да го направи.
    Имаше 90-те години едно нейно издание,и от тогава не съм я виждал по книжарниците.

  10. 10 Профил на alex_ks- Обект на модерасистка дискриминация
    alex_ks- Обект на модерасистка дискриминация
    Рейтинг: 551 Неутрално

    Никога не е късно да станеш за резил. Явно А. Томов иска просто да направи една провокация, барем предизвика скандал и читателски интерес за глупостите си. Е ако се беше сетил преди Дан Браун, номерът можеше и да мине.

    п/п
    Колкото до Булгаков и коментарите за "Майстора и Маргарита", на всички бих препоръчал един изключително добър анализ на Андрей Кураев по темата. Не съм чел по-задълбочен и обстоен коментар.

  11. 11 Профил на alex_ks- Обект на модерасистка дискриминация
    alex_ks- Обект на модерасистка дискриминация
    Рейтинг: 551 Неутрално

    До коментар [#9] от "Hawaii":

    Хайде да не препоръчваме окултистки дивотии. Н. Райнов по същата причина е бил отлъчен от Църквата.

  12. 12 Профил на begajmani
    begajmani
    Рейтинг: 388 Неутрално

    Пантера, Йешуа бен Пантера...за който не е чел "Аз, Клавдий"

  13. 13 Профил на haokarapora
    haokarapora
    Рейтинг: 521 Любопитно

    Ами...Томов,като автор на предградието...ОК,ама да се пънка,там където майстори са го предварили...,е не е нито Булгаков,нито Видал, нито дори Кристофор Мур!


    До коментар 8...бе, то за Пилат Понтийски сведения...исторически почти равни на нула,ти и портретни описния бил давал...хайде по-сериозно!

    haokarapora




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK