Red Hot Chili Peppers предизвикаха код червено, горещо и люто в София

Red Hot Chili Peppers предизвикаха код червено, горещо и люто в София

© Мая Стефанова



Ако имаше служби, които отговарят за обявяването на застрашително силни емоционални, музикални концерти на живо, те най-вероятно щяха да дадат едновременно код червено, горещо и люто на вечерта на 1 септември в зала "Арена Армеец" в София.


Red Hot Chili Peppers доказаха, че могат и знаят как да държат всички на крака и в музикална еуфория за два часа, забърквайки ги в своя звуков горещ червен пиперлив сос. Калифорнийците отведоха няколко хиляди души снощи на разходка из някои от най-силните си и любими на всички парчета, примесени и с песни от най-новия им албум I'm With You, но без да прекаляват с него.


Стриктно, точно, професионално. Без излишни увъртания. Без постоянните реплики, които всички много държат да чуят, за това колко е прекрасна публиката тук или колко се радват, че са в България. Без приканване и паузи, за да се включат всички с глас. Нямаше нужда. Залата кънтеше от припяването на публиката. Нямаше изкуствено нагласени сценарий и маниер. Просто музика на живо - от онази качествената, изпълнена с много сила и дух, идващ отвътре.




Китаристът на Red Hot Chili Peppers Джош Клингхофър

© Дневник

Китаристът на Red Hot Chili Peppers Джош Клингхофър


Въпреки счупения крак китаристът Джош Клингхофър, който през 2009 г. зае освободената позиция на Джон Фрушианте в групата, свири виртуозно на стол. Той доказа, че, за да свириш на китара много, много добре, краката наистина не са нужни. Самият барабанист Чад Смит в началото на август, когато стана инцидента с Клингхофър, се пошегува, че оттогава насам той свири дори по-добре. Публиката в София усети това на сто процента.


Неговата статичност се компенсираше повече от добре от пъргавите Фли и Антъни Кийдис, чиито панталони с по един дълъг и един къс крачол допълваха усещането, че двамата са идеалният сценичен комплект.


Концертът започна ударно с няколкоминутно соло на бас китара с Фли, застанал наведен над китарата си с огромен разкрач, в който главата му стигаше почти пода на сцената.


Red Hot Chili Peppers предизвикаха код червено, горещо и люто в София

© Дневник


Сцената избухна с първото Mоnarchy of Roses. Последва го Around The World от албума Californication от 1999 г., после и Snow (Hey Yo) (Stadium Arcadium). После дойде и Otherside, а на Around The World публиката изригна само при първите акорди на баса. Имаше ги и Higher Ground, Californication, както и By The Way.


Сценичните ефекти се ограничаваха до най-най необходимото - огромен екран и видеостени, на които най-често се показваха самите музиканти. От време на време влизаха и други кадри или анимация според песните.


Red Hot Chili Peppers предизвикаха код червено, горещо и люто в София

© Дневник


"Хореографията" на бандата също бе на ниво. Кийдис се съблече гол до кръста още на третото парче. Фли прави почти шпагати и, разбира се, не спря да крачи, подскача и опъва жилите си от кеф, докато свири. Видяхме го и да ходи на ръце в биса. Вокалът пък демонстрира различни стъпки, сред които и като от боксов ринг.


Барабанистът Чад Смит направи кратко показно на акробатични размахвания с ръце, както и опит и за бразилски стъпки. Накрая сякаш не искаше да си тръгва и остана последен на сцената, за да хвърля палки на публиката и за да отговори на неистовите викове със свой вик, в който направо захапа микрофона в уста и го пусна да тупне на сцената. Китаристът също, макар и лишен от възможността да снове из сцената, присъстваше осезаемо на подиума. Ако човек не знае, че бе със счупен крак, би решил, че той просто обича да свири, седнал на стол.


Red Hot Chili Peppers предизвикаха код червено, горещо и люто в София

© Дневник


За онези, които бяха дошли да чуят любими стари неща на "Ред хот", ги имаше парчета като Blood Sugar Sex Magic, Can't Stop, Throw Away your Television, Right On Time, Wet Sand. На Under The Bridge имаше моменти, в които изглеждаше, че залата ще заглуши вокала на Кийдис. Вместо горящи запалки, както беше преди по концерти, в "Арена Армеец" блещукаха хиляди телефони и малки фотоапарати.


Групата не чака дълго да я викат за бис. След кратко, но качествено стенание на залата за още Чад Смит излезе за кратко соло на барабани заедно с гост-перкусиониста от Бразилия. Набързо групата изпълни Soul to Squeeze и Factory of Faith. Силният финал бе поставен с Give It Away, след което Фли все пак се обърна към публиката с благодарности за "специалните вибрации" и апела: "Подкрепяйте старите хора, хората в нужда и подкрепяйте живата музика!"


Вечерта все пак имаше и своите слаби звена - залата и организацията. Двете неща, които са способни да докарат всеки приятно и приповдигнато настроен човек до тиха лудост. Първото, защото мястото е прекалено тясно за широките нагласи на всеки фен на Red Hot Chili Peppers и липсата на пространство, особено на терен, беше твърде осезаема. Второто, тъй като колкото и да ти се иска да се почувстваш бял човек и да си с идеята, че има защо да даваш толкова много пари за билет, малък безмълвен хаос около концерта на американските любимци имаше.


Имаше и чакане - чакане да минеш през няколкото входа, чакане, за да се сдобиеш с течност или храна, чакане за тоалетна. Електронните билети, независимо за коя част на залата, минаваха само през централния вход. "Само там имаме четец за тях", беше обяснението на хората от екипа. Чакането продължи и на излизане, при което изнасянето на масата народ ставаше на бавни талази по пътя към "Цариградско шосе", като движението на колите все пак и (може би) за щастие се регулираше от полиция.


Еуфорията, предизвикана от сцената, обаче беше по-силна и вероятно все още държи всички, които снощи се поддадоха на код червено, горещо и люто заедно с Red Hot Chili Peppers.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK