Откъси от "POPS: Животът на Луис Армстронг" от Тери Тийчаут

Корицата на "POPS: Животът на Луис Армстронг" на издателство "Рива"

© Издателство "Рива"

Корицата на "POPS: Животът на Луис Армстронг" на издателство "Рива"




Тази седмица в рубриката "Четиво" ви предлагаме откъси от биографичната книга "POPS: Животът на Луис Армстронг", който ни бе любезно предоставен от издателство "Рива".

Армстронг е изоставен от своя баща след раждането си, отгледан от проститутка, осъден на 11-годишна възраст за стрелба с пистолет в новогодишната нощ и изпратен в Дома за безпризорни цветнокожи – подобно на сиропиталище изправително училище. Това е и първият път, когато името му е публикувано, и по всички обществени правила трябва да е последният (вероятно с изключение на друго, финално вписване в полицейския регистър). Вместо това той остава в историята на западната музика – постижение, което изглежда толкова неправдоподобно, че направо не е за вярване. Но музикалният му талант сам по себе си, колкото и да е изключителен, не би бил достатъчен да го измъкне от блатото. Изисква се нещо повече и той много добре знае какво.


Защо Армстронг прекарва толкова много часове драскайки в бележник или прегърбен над пишещата машина? Донякъде понеже е общителен човек, който се забавлява да изпраща бъбриви писма до своите приятели и фенове. Той пише с два пръста в гримьорната между представленията и нарича това "хоби", но същевременно вярва, че има нещо ценно за казване. Тъй като е роден отчайващо беден, Армстронг работи отчайващо тежко, първо като момче, а после и като мъж. По това много си прилича с дрипавия Дик, смелия ваксаджия на Хорейшо Алджър, чието пламенно желание "да стане уважаван човек" го изтласква в редиците на средната класа. Самодисциплина, самоусъвършенстване и упование в себе си: това е доживотното му мото, и нито един герой на Алджър не може да надмине желязната му воля да преуспее в живота. А след като веднъж го е направил, той се чувства длъжен да каже на останалите как да постигнат същото. "Бях твърдо решен да свиря на моя тромпет, въпреки неблагоприятните обстоятелства и трябваше да жертвам всички удоволствия, за да го правя", пише той в "Сачмо: Животът ми в Ню Орлиънс". Няколко години по-късно поставя въпроса още по-язвително в едно телевизионно интервю: "Бог ще помогне на бедните, но не и на мързеливите бедни."




...


"Бях млад и силен, една летяща котка, и Бога ми, направо издухвах хората навън от онова място", спомня си той. Музикантите се тълпят да го слушат, а сред тях са Бикс Байдербеке и Уинги Мануан, на които доверява "тайната" си как импровизира прекалено дълги сола, без да изглежда така, все едно се повтаря: "Сега ще ти кажа... в първия хорус свиря мелодията. Във втория свиря мелодията около мелодията, а в третия хорус – повтарям". Като много други остроумни забележки на Армстронг, при по-внимателно вглеждане и тази е по-скоро вярна, отколкото забавна. Сравнително ясните теми, изкусно променящите се мелодични парафрази и кулминационните стилизирани "повторения" са в основата на най-известните му сола, но той не ги сглобява едно по едно, а с нарастваща последователност, която приковава вниманието на по-младите музиканти. Според тромпетиста Рой Елдридж, точно последователността отличава Армстронг от неговите съвременници: "Той започваше като нова книга, изграждайки хорус след хорус, докато настъпи кулминацията... Вместо да свири линейно, през цялото време надграждаше."


...


Голяма част от по-ранните бигбенд записи на Армстронг са изпъстрени с подобни спонтанни пòлети. Особено умилителен е моментът в "I`m a Ding Dong Daddy (from Dumas)", когато той се впуска в приятен скат, но по средата на фразата признава: "Забравих думите". Той никога не е бил по-енергичен и нарастващата му творческа жизненост почти винаги е достатъчна, за да се компенсира отсъствието на конкурентни гласове, което и прави първите записи толкова вълнуващи. Дори на най-семплите плочи, записани с бигбенд, стилът му е зареден с експресивна дълбочина, която приковава вниманието. Дариус Мийо, чиито посещения в харлемските нощни клубове няколко години по-рано го изпълват с благоговение, улавя в "Exactly Like You" патетична нотка, която обикновените слушатели вероятно биха пропуснали. "Усещането е покъртително – пише Мийо. – Човек бива сломен от болката и отчаянието." Отчаяние не е точната дума – музиката на Армстронг е лишена от тази мрачна емоция, както и от самосъжаление, но в нея има скрита сериозност към веселото му изкуство, която напомня думите на режисьора Хауърд Хоукс, че "единствената разлика между комедията и трагедията, е в гледната точка".


Самият Армстронг постепенно започва да усеща, че свиренето му е пресилено и с течение на годините отнема неговите излишества. Дори като млад, той подквасва виртуозността си с чар. "Луис Армстронг, най-горещият тромпетист в Америка, пуска в продажба най-горещия и най-ритмичния танцувален запис", гласи една реклама на "ОКех" за "I Can`t Give You Anything but Love" и "Mahogany Hall Stomp". А списание "Върайъти" проявява прозорливост като уверява читателите си, че най-горещият тромпетист в Америка притежава и "много очарователен нрав". Това е свързано както с неговия успех, така и с неговата гениалност.


...


Дори когато играят по правилата, чернокожите музиканти, които се осмеляват да поемат на юг от демаркационната линя Мейсън-Диксън, не могат да разчитат, че са в безопасност. През октомври бендът на Армстронг, придружен от съпругата на Джони Колинс, спира на мемфиската автогара и един диспечер им нарежда да се прехвърлят на друго, по-малко и не толкова удобно превозно средство за следващия етап от безкрайното им пътешествие. Когато Мери Колинс изтъква, че съпругът й е платил за по-голям автобус, мемфиската полиция, която трябва да е била възмутена от факта, че Армстронг пътува с бяла жена, й отвръща като хвърля в затвора целия оркестър. "Сега сте в Мемфис, а ние имаме нужда от берачи на памук", уведомяват ги полицаите. Едва след като Армстронг се съгласява да направи благотворителен концерт, всички са освободени. Шоуто е излъчено по радиото и Мез Мезроу го слуша в Ню Йорк, а Армстронг обявява присъствието на някогашните си похитители като пристъпва към микрофона и казва: "Дами и господа, посвещавам следващата песен на мемфиската полиция: "I`ll Be Glad When You`re Dead You Rascal You". Престън Джаскън разказва какво последвало: "Не знам дали Луис е бил добронамерен, или е искал да ги обиди. Изпълнихме песента и след като свърши радиопредаването, всички се втурнаха към нас, към 10-12 човека, и нямаше къде да бягаме. Но те ни казаха, цитирам: "Вие сте първият бенд, който посвещава мелодия на мемфиската полиция". Така се измъкнахме и приключихме турнето."



През 1939 г. Армстронг прави неуспешен опит да затвърди второто си поприще на актьор с участие в един мюзикъл, базиран на "Сън в лятна нощ" – "Swingin` the Dream", чието действие се развива в Ню Орлиънс около началото на века. В него той играе Ботъм, което напомня за решението на Макс Райнхарт да повери същата роля на Джими Кагни в екранизацията си на Шекспировата пиеса през 1935 година. Новата задача го прави невероятно щастлив. "Човече, ако старият Шекспир можеше да ме види сега!", казва той на Ленард Федър в антракта на един от спектаклите. (А на друг свой приятел доверява, че е научил репликите си "на тоалетната чиния.") Сред останалите членове на актьорския екип от 150 души са Максин Съливан като Титания, Бътерфлай Макуин в ролята на Пък и Момс Мабли като Куинс. Музиката е написана от Джими Ван Хойзен, един от най-изкусните композитори на времето си, и Еди Деланж, който съчинява текстовете за песните "Moonglow" и "Solitude" на Дюк Елингтън. Агнес де Мил поставя хореографията, Уолт Дисни изработва декорите, а в продукцията участват три различни бенда: секстетът на Бени Гудман е в ложата отляво на сцената, групата на Бъд Фрийман в чикагски стил – "Сума Кум Лауде", е разположена от другата страна на залата, а оркестрината е заета от още един оркестър в пълен състав.


На теория "Swingin` the Dream" би трябвало да не слиза от сцена, но критиците са на друго мнение и очевидно си имат добра причина. В рецензията си за в. "Ню Йорк Таймс" Брукс Аткинсън го нарича "несъразмерен спектакъл, който представя една добра идея, разработена посредствено... Въпреки че Луис Армстронг носи златната си тръба при всяко едно появяване, той едва получава шанс да я загрее преди да свърши мюзикълът." Един критик на сп. "Тайм" е дори още по-язвителен: "Като спектакъл е плосък като палачинка. Той е пренаселен, претрупан, пълен с твърде много излишни неща... Луис Армстронг трябва да надува тромпета си, а не да се опитва да играе Ботъм." Някои от колегите им са по-учтиви, но дори мюзикълът да беше по-сполучлив, конкуренцията е прекалено голяма, тъй като "Swingin` the Dream" върви наред с оригинални продукции като "Живот с татко", "Малките лисици", "Мъжът, който дойде на вечеря" и "Филаделфийска история", а на следващата седмица Бърт Лар и Етел Мърман играят за първи път в мюзикъла по текст и музика на Коул Портър "Дю Бари беше истинска дама". Понеже не успяват да напълнят 3 700-местния "Сентър Тиътър" заради отзивите, които са предимно резервирани или лоши, продуцентите свалят мюзикъла след тринадесет представления и изгубват стотици хиляди долара. Всичко, което остава, е фрагмент от сценария, две карикатури на Ал Хършфелд, няколко кадъра от представлението, на които Армстронг изглежда на седмото небе, и една прекрасна песен "Darn That Dream", която той не свири никога отново, защото не желае да си припомня, че е бил част от скъпо фиаско.


...


Тъй като не е в състояние да направи следобедната репетиция, Армстронг се появява зад кулисите доста преди началото на празненството. "Няма нужда да репетираме – уверява той музикантите си. – Просто ще се качим на сцената в единадесет и трийсет и ще направим шоуто!" По-рано през деня Сидни Бèше, когото Армстронг е поканил да се включи, се обажда, че е болен. Впоследствие се оказва, че не е бил болен, а просто му е завиждал, тъй като се появява в клуба на Джими Райън за своя обичаен за събота вечер гиг. Иначе всичко останало е в пълна готовност. По същото време Тигардън е саморазрушителен алкохолик, а Хакет се лекува от своята зависимост и точно се е включил в Дружеството на анонимните алкохолици, но и двамата, подобно на колегите си, са напълно трезви и горят от желание да свирят. Фред Робинсън, чието френетично джазово бърборене ("Ей, котко, пред вратата си изтрий краката, да се плеснеме отзад и раздадеме малко скат!") го прави най-популярния джаз водещ в Ню Йорк, става конферансие. В 23:00 часа той дава начало на концерта със следните смислени думи: "Луи ще открие тази вечер с няколко златни парчета от своите първи дни с "ОКех". Този концерт е уникален и с това, че Луис е заобиколен от най-добрите джаз музиканти, които могат да бъдат открити". Тогава Армстронг скача на сцената на "Таун Хол" и забива "Cornet Chop Suey". Изведнъж всички тежки години на еднократни ангажименти и разцепени устни остават зад гърба му. Ободрен от превъзходните си оркестранти и най-после освободен от необходимостта да влачи 17-членен бенд от незначителни музиканти със себе си, той не свири като 45-годишен тромпетист, чиято кариера е в опасност, а като летящата котка от "Сънсет Кафе" – млада, силна и готова на всичко. И до края на вечерта отново се превръща в звезда...


Или поне такава е легендата за концерта в "Таун Хол". Както често се случва, реалността е малко по-различна, ако не е и напълно друга. Преди всичко Армстронг вече е имал няколко участия с малки групи под негово ръководство. Записал е осем плочи за "Виктор" с бенда от филма "Ню Орлиънс", оглавявал е секстета на Едмънд Хол в "Карнеги Хол" и е участвал с малки формации в две радиошоута през последните девет месеца. В тромпетните му сола на последните няколко плочи, записани с бигбенд за "Виктор", няма никакви признаци на упадък. И въпреки че цената му рязко е паднала през последната година, той все още е повече от популярен, за да се продадат всички билети за 1 500-местната зала в съботната вечер. Показателен за неговата несекваща слава е фактът, че никъде върху постерите не е отпечатано името му, а само снимката.


Излизането му на сцената в "Таун Хол" е повратна точка в професионалния живот на Армстронг, тъй като за първи път той изнася цял концерт с комбо, а също така за първи път след 1926 г. се появява пред публика като лидер на собствена малка група. Това не означава, че се нуждае от добър бенд, за да си свири добре. "Аз работя с два оркестъра – един на сцената и този в главата ми – казва той по-късно на Руби Браф – Ако този на сцената звучи добре, ще свиря с него. Ако ли не, просто ще увелича звука на бенда в главата ми."


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (4)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Alexander97
    Alexander97
    Рейтинг: 1547 Неутрално

    Сачмо- велик, ненадминат!!!

    Настроение- винаги възхищение!!!

  2. 2 Профил на ttzankova
    ttzankova
    Рейтинг: 8 Неутрално

    А преводът на кого е?

    Уважаеми редактори, чуждестранните текстове не идват сами на български език - не ми се струва толкова трудно за проумяване. Не разбирам защо системно забравяте преводачите - некоректно и непрофесионално е.

  3. 3 Профил на clutch
    clutch
    Рейтинг: 636 Любопитно

    " ....Луис Армстронг трябва да надува тромпета си, а не да се опитва да играе Ботъм...."!!!!
    Надявам се, че това с "ботъм" е грешка на Дневник, защото ако е на преводача.....
    То play a bottom е сленг-термин, използван в джаза през 30-те години, и с него са визирали онези музиканти, които в общи линии са маркирали свиренето, свирили са без душа, без хъс, нещо като халтураджии.
    Наистина ми стана интересно кой е преводача?
    Напоследък всеки с някакъв курс по английски, стана специалист по езика, а се оказва, че не са запознати дори и с елементарни термини и значението им, и ги превеждат буквално, или се опитват да ги пригодят към смисъла на изречението.
    --------
    А Сачмо......няма да има никога някой, който дори да се доближи до него.
    Поздрав за всички с комай най-известното му изпълнение : What A Wonderful World
    http://www.youtube.com/watch?v=m5TwT69i1lU
    Често си го пускам, когато ми е кофти.....много ми помага.

    Бил съм крайно груб към идиотите? Хъм, имам и разрешително за оръжие :)
  4. 4 Профил на ttzankova
    ttzankova
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Преводачът е Красимира Джисова.

    Интересно е това с То play a bottom. Предполагам обаче, че в случая става дума за Шекспировия Ботъм от "Сън в лятна нощ", чиято роля Армстронг е играл.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK