Теодора Димова: Надмогваме BMW психиката в културата

Теодора Димова

© Анелия Николова

Теодора Димова



В рамките на тазгодишното издание на фестивала "Аполония" представяне имаше филмът "Аз съм ти", вече направил премиерата си на "Любовта е лудост" във Варна. Режисьор е Петър Попзлатев, а филмът е екранизация по романа "Адриана" на Теодора Димова, който от своя страна проследява какво се е случило с героите на недовършения "Роман без заглавие" на баща й Димитър Димов. В интервю от 2010 г. за "Дневник" Попзлатев описва лентата като психологическа драма и напомняща за времето, когато между София и Париж е имало здрави културни връзки.


Обединяващата двата сюжета продукция събира един обещаващ актьорски състав: Ирмена Чичикова, Деян Донков, Захари Бахаров, Владимир Карамазов, Жанет Спасова, Миляна Ленак, Ованес Торосян, Владимир Пенев, Пенко Господинов, Михаил Билалов.


Пред "Дневник" Теодора Димова разказва повече около проекта, защо "Адриана" всъщност не трябва да се нарича продължение на творбата на баща й, както и какво може да очакваме от предстоящия й нов роман.





Теодора Димова е завършила английска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работи като редактор в програма "Христо Ботев" на БНР. Автор е на пиесите "Без кожа", "Кучката", "Змийско мляко", "Любовници" и др., поставяни в различни театри в страната и чужбина. През последното десетилетие излязоха романите й "Емине", "Майките", "Адриана" и "Марма, Мариам". През 2006 г. "Майките" получава Голямата награда за източноевропейска литература на KulturKontakt и Wieser Verlag в Австрия. Преведен е на френски, немски, полски, словенски и унгарски. През 2008 романът "Адриана" е публикуван във Франция от издателство Editions des Syrtes. През 2010 "Марма, Мариам" получи наградата за литература на името на Христо Г. Данов.

 


Как се стигна до създаването на филма? Вие ли дадохте идеята или Петър Попзлатев, или пък развоят на събитията се провокира от друго място?


- Идеята е изцяло на Петър Попзлатев. А сега си давам сметка, че всъщност първи за евентуален филм ми заговори Емил Христов (известен български оператор, който прави режисьорски дебют с предстоящия "Цветът на хамелеона" с Руши Видинлиев). Уважавам го изключително много и се заслушах в думите му.


Представяла ли сте си двете книги като един филм, преди да започнете проекта?


- Не. Дори в началото ми се струваше абсолютно невъзможно да се обединят в нещо трето. В никакъв случай не гледам на "Адриана" като на продължение на "Роман без заглавие". Баща ми никога не би довършил романа си по този начин. "Адриана" е изповед на една 93 годишна жена пред едно момиче. Адриана не би могла да си тръгне от този свят без тази изповед. През тази изповед Адриана и Юра се впримчват, вкопчват се, влюбват се, отпечатват се една в друга завинаги.


Филмът ще направи премиера на "Аполония" две години след започването му. Трудна или по-скоро хармонична беше реализацията му?


- Аз не съм пряк участник в реализацията на филма. Дори не се намесих в подбора на актьорския състав, който определям като брилянтен, изненадващ, неподозиран. Отстрани всичко изглежда много по-лесно. Но си давам сметка каква огромна енергия, воля и кураж се изискват от създателите му.


Ирмена Чичикова, която е в главната ролята на Юра, режисьорът Петър Попзлатев и Теодора Димова на червения килим в Аполония

© Личен архив

Ирмена Чичикова, която е в главната ролята на Юра, режисьорът Петър Попзлатев и Теодора Димова на червения килим в Аполония


В процеса на работата по филма преоценихте ли по някакъв начин "Адриана" и има ли внесени промени в сюжета на историята?


- Да, сюжетните линии се различават, а на места доста се отдалечават от първообразите си в двата романа, но това по никакъв начин не е в ущърб на основния наратив. Сценарият успява да преведе литературата на езика на киното и това е голямото му достойнство. А когато за първи път видях филма, усетих отново 93-годишната Адриана – гордата й самота, бездънната й одухотвореност, безстрашието й към смъртта. Дадох си сметка, че нито в романа, нито във филма нейната смърт не звучи като самоубийство. Тя толкова честно, естествено, аскетично преминава границата от този свят в другия..



Главната героиня Адриана е 33-годишната дъщеря на заможен индустриалец, която през 1938 г. не се лишава от нищо, най-малко от бохемската компания на артисти, поети и художници. Кулминацията във филма е идея на Попзлатев - Адриана вижда Всевишния в образа на самата себе си 60 години по-късно.

Защо екранизацията излиза под различно име?


- Това е работното заглавие на Петър Попзлатев и на сценаристите, което те изцяло бяха поели в себе си.


От кои други ваши книги смятате, че биха се получили и внушителни филми?


- Това изобщо не зная. Но например първият ми роман – "Емине" – е написан изцяло, да, смея да кажа изцяло, следвайки визуални и музикални картини. Дори се колебаех дали да го нарека роман или нещо като разширен сценарий, до такава степен текстът ми се струваше по близо до киното, отколкото до литературата.


На Пролетния пазар на книгата представихте откъс от предстоящия си нов роман. Приятел, който присъства на събитието, ми каза, че прочетеното е звучало обещаващо, но по никакъв начин не е разкривало какъв е сюжетът. Кога може да очакваме новата книга и възможно ли е да издадете малко от тематиката й?


- Да, няма как в няколко страници да се разкрие целият сюжет. Заглавието му засега е "Влакът за Емаус". Пътуването в един влак като метафора на пътя, който изминаваме към осъзнаването на вярата ни. В един влак се срещаме с всякакви хора, преплитат се всякакви съдби. Единствената съществена жилка, която преминава през живота ни, е появата и разпознаването на любовта. Но за тези неща се говори изключително трудно.


"Марма, Мариам" беше може би най-религиозната ви творба, застъпват ли се темите за вярата и в предстоящия роман?


- Да. Всеки предишен мой роман е предобраз на следващия. Всеки следващ роман е заченат в предишния. Марма съществува още в Адриана. Адриана в Явора. Явора в Яна Илинда. Оттук се поражда усещането ми за път, по който вървя, и това е единственото, което ме зарежда с известна доза увереност.


Романите ви често обръщат внимание към недостатъците на обществото, нуждата от преосмисляне и осъзнаване. Виждате ли някаква промяна към по-добро или ако не, откъде все пак може да я очакваме?


- Има разлика в атмосферата на обществото в сравнение с преди 12 или 15 години. Струва ми се, че е за добро. (Забелязва се) пресищане и надмогване на BMW психиката в културата и в морала.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (41)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Ало, Ваньо?
    Ало, Ваньо?
    Рейтинг: 458 Неутрално

    [quote#0:"Светослав Тодоров"]Надмогваме BMW психиката в културата[/quote]
    Никой не може да се преодолее БМВ (Безконтактни Мултиплексорни Вериги).

    Спечелилият поръчка за около 50 000 лв. за коментари във форумите е 25-годишният Антони Стоев, управител на дружеството "ЕМ ЕНД МАРК" ЕООД.
  2. 2 Профил на Нина Цачева
    Нина Цачева
    Рейтинг: 402 Неутрално

    BMW психика ??? Психе - ,, душа,, от гръцки. Не е ли по- точно да се каже БМВ- мислене ?

  3. 3 Профил на bibian
    bibian
    Рейтинг: 740 Весело

    BMW психиката я борим с Порше и Ферари терапия. Иначе дано е станал хубав филм, а пък продажбите на всяка книга нека преминат цената на едно хубаво БМВ с екстрите, а ако може и Порше, толкова по-добре. Наслука.

    以其终不自为大,故能成其大。~~ 老子
  4. 4 Профил на jubal harshaw
    jubal harshaw
    Рейтинг: 1416 Неутрално

    До коментар [#1] от "Ало, Ваньо?":

    Ами, ами, Чък Норис и на 70 затваря контактите на всички мултиплексори по веригата само с поглед.

    http://jubalharshaw.wordpress.com
  5. 5 Профил на bibian
    bibian
    Рейтинг: 740 Неутрално

    [quote#2:"neeeeeeee"]BMW психика ??? Психе - ,, душа,, от гръцки. Не е ли по- точно да се каже БМВ- мислене ?[/quote]

    Спокойно мога да си представя човек и без душа и без мозък от тези, които авторката има предвид, затова нито едното, нито другото са удачни изрази.

    По-точно е "БМВ култура", доколкото един селянин на БМВ е част от кич, който в отрицанието си на културата не би могъл да съществува без нея и следователно е културен феномен.

    以其终不自为大,故能成其大。~~ 老子
  6. 6 Профил на dearblue
    dearblue
    Рейтинг: 569 Неутрално

    БМВ е като кинотехникатата в бьлгариа
    не се произвежда
    а сценаристи и режисьори колкото искаш

  7. 7 Профил на Hawaii
    Hawaii
    Рейтинг: 4897 Весело

    "Надмогваме BMW психиката в културата"

    Един собствен "Запорожец" пред панелката и въпросната психика е преодоляна....

  8. 8 Профил на jubal harshaw
    jubal harshaw
    Рейтинг: 1416 Весело

    До коментар [#6] от "dearblue":

    БМВ е главният жизнен цикъл на българския литераторски свят - боза-макулатура-врънкане.

    Пишат се и се издават се едни нечитаеми бози, а като се продадат и се обърнат на макулатура, почва врънкане за "държавна подкрепа за културата".

    И като се изпие/изяде подкрепата, айде пак.

    http://jubalharshaw.wordpress.com
  9. 9 Профил на DrAvalanche
    DrAvalanche
    Рейтинг: 1143 Любопитно

    Не ми стана ясно какво е БМВ психиката, как тя се отразява в културата, нейното надмогване нещо хубаво ли е или нещо лошо?
    На първо място не разбирам защо една добра марка немски автомобили, трябва да се използва за описване на нещо лошо в България? (щом се надмогва едва ли е хубаво)
    И на второ, ако под въпросната психика се е има предвид пошлост, безпардонност, сервилничене, ламтеж за пари и т.н., аз силно се съмнявам, че е надмогната в културата.

    Just get on stage AND FOOKING AVE IT
  10. 10 Профил на jubal harshaw
    jubal harshaw
    Рейтинг: 1416 Неутрално

    [quote#8:"jubal harshaw"]като се продадат[/quote]

    като НЕ се продадат

    http://jubalharshaw.wordpress.com
  11. 11 Профил на Bramasole
    Bramasole
    Рейтинг: 3871 Неутрално

    До коментар [#3] от "bibian":
    Дано филмът се е получил! Трудно чета Т. Димова, стилът й на писане не ми допада - романът "монолог", с много дълги и витиевати изречения; понякога се губи дори смисълът. Особено "Адриана", който роман има претенции да е продължение на книга на Димитър Димов - разликата в двата стила е огромна. Мисля, че като драматург е по-добра. Но това е мое мнение, предполагам, писателката има своите почитатели.

    "Човек не се дави, като падне във водата, а като остане там” - Едуин Луис Коул
  12. 12 Профил на bibian
    bibian
    Рейтинг: 740 Неутрално

    До коментар [#11] от "domakinq":

    Не бях чел нищо от авторката, ето тук
    http://www.slovo.bg/showauthor.php3?ID=31&LangID=1

    Прочетох малко от "Емине" и мисля, че една ударна доза Хемингуей и Франсоаз Саган биха се отразили позитивно на стила. Действително, ако чета и си представям е интересно, но тук определено киното би се справило по-добре. От друга страна историята се размива в детайлите, а винаги е по-интересно да видиш детайлите в светлината на историята, претворени, преобразени, отсети. Спомням си описанието на една капка на чешмата от Стивън Кинг - детайлите не са по-малко, но всичко е подчинено на историята, която разказва и остава неповторимо впечатление.

    Лично мнение, при това на инженер, но щом е култура - нека. Аз все пак ще се опитам да прочета "Емине" докрай.

    以其终不自为大,故能成其大。~~ 老子
  13. 13 Профил на bibian
    bibian
    Рейтинг: 740 Неутрално

    До коментар [#11] от "domakinq":

    Продължавам да чета "Емине", до средата на 1-ва глава съм, но има и нещо друго, което вече ме смущава.

    Не вярвам на герои, които носят сякаш целия си живот в момента, които изживяват секундата до дупка, броят дърветата, разперушинват с поглед птичките. Остава впечатлението за егоцентричност, за лудост дори. Напротив, самозабравата е част от живота - да мислиш за другия, а не за себе си, да кроиш планове и да забравиш твоето сега са част от човешката природа. Ние сме склонни да се съсредточаваме върху себе си до такава степен само, когато ни боли зъб.

    Освен лудост и заедно с нея, от такива образи лъха и известна безнадеждност - по-скоро сам ще се изтеглиш за косата, отколкото интроверт да се измъкне читав от живота.

    Това са първите ми впечатления с които чета нататък.

    以其终不自为大,故能成其大。~~ 老子
  14. 14 Профил на greenhrast
    greenhrast
    Рейтинг: 853 Неутрално

    БМВ
    Едно време имаше чалга канал БМВ! /Ботевград, Монтана, Враца/
    :)

    Публикувано през m.dnevnik.bg

  15. 15 Профил на korav
    korav
    Рейтинг: 264 Неутрално

    Ей, аман, аман, аман от претенциозни литераторки, културтрегери и всякакви трегери...нищо не казвам за творчеството й, за книгата и филма, може и да са добри, не знам, не съм го гледал, ама примера с БМВ е доста слаб, че да не кажа и обиден. Дай сега всички да караме някакви колички до 50 коня, да станем вегетарианци и да си кръстосваме крак въз крак като седнем, та да сме симпатични на културтрегерите и и да не ни вкарват мачистко-мутренския стереотип. А бе я ходи на...

  16. 16 Профил на Bramasole
    Bramasole
    Рейтинг: 3871 Весело

    До коментар [#13] от "bibian":

    Ние с Вас май ще бъдем на сходни мнения относно стила на писателката до края на първа глава ; а аз прочетох почти три нейни романа / с "Марма, Мариам" не се справих/, но си мисля, че толкова мога - все пак не съм филолог.

    "Човек не се дави, като падне във водата, а като остане там” - Едуин Луис Коул
  17. 17 Профил на bibian
    bibian
    Рейтинг: 740 Неутрално

    [quote#15:"korav"]Ей, аман, аман, аман от претенциозни литераторки, културтрегери и всякакви трегери...нищо не казвам за творчеството й, за книгата и филма, може и да са добри, не знам, не съм го гледал, ама примера с БМВ е доста слаб, че да не кажа и обиден.[/quote]

    Напротив, БМВ е културен феномен и за една марка няма по-голям комплимент от това. Същото е положението с Епъл, но не и с Тойота, например. БМВ-културата не е само в България - в Испания, Франция и Италия полицията също предпочита да спира тези с по-старички модели БМВ-та

    От тази гледна точка авторката е направила голям комплимент на БМВ и напълно заслужен, според мен. Как БМВ успя да постигне този статут е страшно интересна история, която би ми било интересно да прочета някой ден.

    以其终不自为大,故能成其大。~~ 老子
  18. 18 Профил на bibian
    bibian
    Рейтинг: 740 Весело

    Има интересни попадения:

    "...как любовно беше привикнала към слузестото му люлеене и скърцане, колко сигурна в себе си и в живота си се чувстваше понякога в него докато я издигаше или спускаше в себе си като любовен акт."

    Става дума за асансьор, разбира се, какво си помислихте? Интересно дали жените могат да изпитат спонтанен оргазъм? Шегувам се, но това за мен е признак за хубаво писане - задаваш си шантави въпроси.

    Понякога си мисля, че за авторите е добре да си представят някой читател, който би прочел докрай текста им. След първа глава аз си представям един пандизчия. "Каката е загоряла" би подметнал на съкилийниците и би продължил да чете. А дали? Ще остане ли нещо за него, каква история би преразказал той накрая на чашка ракия в кръчмата по време на градската събота вечер, това ми е чудно? Каката е заредената пушка на Чехов, ако не гръмне докрая ще съм разочарован, да видим - и така 2-ра част.

    以其终不自为大,故能成其大。~~ 老子
  19. 19 Профил на bibian
    bibian
    Рейтинг: 740 Неутрално

    До коментар [#16] от "domakinq":

    Така - прочетох и 2-ра глава. Всичко е истинско, преживяно дори, но за съжаление историята продължава да липсва. Разбрах защо си е отишла, но понятие си нямам защо се връща - от безсилие?

    Без история нищо не може да се екранизира достатъчно добре - киното е по-ограничено от литературата в изразните си средства и по-амбивалентно - трябва история, за да слепи парчетата и да държи юздите на смисъла, за да не завие той обратно и да си отиде.

    Болната майка-дама-дете, която изживява отново детството си чрез дъщеричката си и после дъщеричката-майка, която точно обратното - зарязва детето си, което по същество е признак на същото разстройство. Това звучи реално като клинична картина. За мъжете е признак на незрялост, но при жените може и да е болестно състояние - ще видим. Също така отношенията с мъжа изглеждат ок, в смисъл реални.

    Но и реализмът идва малко в повече ..., хм, колко още ще мога да прочета?

    以其终不自为大,故能成其大。~~ 老子
  20. 20 Профил на Вени Г.
    Вени Г.
    Рейтинг: 1130 Неутрално

    [quote#13:"bibian"]Не вярвам на герои, които носят сякаш целия си живот в момента, които изживяват секундата до дупка... Остава впечатлението за егоцентричност, за лудост дори... Освен лудост и заедно с нея, от такива образи лъха и известна безнадеждност - по-скоро сам ще се изтеглиш за косата, отколкото интроверт да се измъкне читав от живота. [/quote]

    Точно такива са и героите на баща й - Борис Морев, Ирина, отец Ередиа, Фани, поручик Бенц...
    И после да разправят, че нямало специален ген за литература

    Най-добрият аргумент против демокрацията е 5-минутен разговор с избирател - Уинстън Чърчил
  21. 21 Профил на bibian
    bibian
    Рейтинг: 740 Неутрално

    "Le portraitЕ de qui?" - това е правописна грешка, интересно дали я има в печатния текст? После "la petite mademoiselle" звучи малко тежко, една гувернантка би казала по-скоро "la petite demoiselle". Никоя фр. гувернатка не би се обърнала по име ето така "Какво искаш, Яна Илинда, нямаме икона на Исус!" По-скоро "Какво искаш ma chérie ...". Образът на гувернантката като цяло не е много убедителен.

    Виж, обратно, образът на мъжа е много по-убедителен с много по-малко усилие, ако авторката не е видяла този персонаж с очите си та на!

    """И къде ще отидеш, попита я и се надвеси над нея, тя едва сега разбра, че може би от дълго време пие, че очите му зъзнат, че вече не са така кехлибарени, че са загубили своята победоносна увереност, едва ли е предполагал, че нещата ще се развият с главоломната скорост, от която му се повръщаше, че животът му без нея ще бъде невъзможен, че ще се бори срещу смъртта."""

    Това последното е силно и има някаква история в него, но замотана на кълбо. Ще почета още малко, но това е последния ми репортаж

    以其终不自为大,故能成其大。~~ 老子
  22. 22 Профил на bibian
    bibian
    Рейтинг: 740 Неутрално

    За бога - историята се появи едва в началото на 4-та глава?! Сравнително банална, но толкова близка на всеки един от нас, че спокойно може да бъде интересна. Но твърде късно и твърде размито според мен. Защо 3 глави авторката ни остави да гадаем за красивият някога автомобил по купчината смачкани ламарини?! Неразумен избор според мен.

    """Озоваха се един до друг една привечер след прашните и топли часове в училище, четиринайсет годишни, в един двор, натежал от цветовете на вишни и магнолии Боже мой, къде си виждал тук магнолии!"""

    以其终不自为大,故能成其大。~~ 老子
  23. 23 Профил на bibian
    bibian
    Рейтинг: 740 Неутрално

    [quote#20:"Вени Г."]Точно такива са и героите на баща й - Борис Морев, Ирина, отец Ередиа, Фани, поручик Бенц...
    И после да разправят, че нямало специален ген за литература [/quote]

    Представа си нямах, че е дъщеря на Димитър Димов! Хм, стилът е доста различен все пак. Погледни как започва "Тютюн", горе-долу сходно описание на птичките и тревичките. Но стилът на Димов е лек, динамичен, лежерен, а употребата на диалозите е коренно различна - неговите са бързи като рапира, леки и прозрачни, като човешко чуруликане по гроздобер. И аз Димов го имам за сравнително мрачен автор.

    Докато тук имаме тежки монолози и дори описанието на природата е странно - през прозореца не мога да видя гроздобер, дори не по времето на Димитър Димов - описанието му кара да мечтае. През прозореца си спокойно мога да видя това, което описва Теодора Димова - за какво ми е натюрморт, който е повече морт отколкото натюр?

    За другото съм съгласен, но не бих искал да продължа сравнението, все пак Димов ми е любим автор и най-вероятно не съм особено обективен.

    以其终不自为大,故能成其大。~~ 老子
  24. 24 Профил на dimko
    dimko
    Рейтинг: 603 Неутрално

    Играта с думи днес, е признак на висока култура и се съизмерва с нейните доказано високи , Пазарни марки . Браво на щерката ...

  25. 25 Профил на тулса
    тулса
    Рейтинг: 3325 Неутрално

    И.Чичикова, .. В.Карамазов
    ........
    Тези артисти доста .."класически " фамилии имат

  26. 26 Профил на Нефертити
    Нефертити
    Рейтинг: 1895 Неутрално

    Успех в надмогването.

    Предразсъдъците са за ограничените.
  27. 27 Профил на Вени Г.
    Вени Г.
    Рейтинг: 1130 Неутрално

    [quote#23:"bibian"]Представа си нямах, че е дъщеря на Димитър Димов! Хм, стилът е доста различен все пак. [/quote]
    Някой, забравих кой, беше казал, че стилът прави писателя. Съученичката ми от основното училище Теди е упорита, старае се да се учи и да се развива - но като го няма онова голямото, дето баща й го имаше - ще остане една от десетината пишещи прилично съвременни писателки, които след 10-15 години никой няма да помни. Казвам го не с лошо чувство - просто такъв е фактът с 95% от писателите: пишат сръчно, четат ги и след време ги забравят, защото на мястото им са се появили нови. Големият талант се появява рядко.

    Най-добрият аргумент против демокрацията е 5-минутен разговор с избирател - Уинстън Чърчил
  28. 28 Профил на begajmani
    begajmani
    Рейтинг: 402 Неутрално

    Артистите в БГ са в нек'ва вечна битка със субкултурата, те се изживяват като отрицание на мутрокултурата, но в същото време чалгата им се явява извинение - видите ли ние не можем да творим щом има чалга и мутри. Все едно някой в Америка да се оправдава с латиноамериканското население, че Холивуд бълва глупости...

  29. 29 Профил на etty1
    etty1
    Рейтинг: 1747 Неутрално

    До коментар [#11] от "domakinq":

    Може би най-четивен е "Майките", но тягостното усещане си е там. Не е лесен автор Теодора Димова, но не е лесно и да бъдеш дете на един от най-талантливите ни романисти и самият ти да пишеш. А това с БМВ-културата може да е странен евфемизъм за чалга, защото нито културата ни има нещо общо с класен автомобил, нито сме я надмогнали, за съжаление.

    “The greatest enemy of knowledge is not ignorance, it is the illusion of knowledge.” ― Daniel J. Boorstin
  30. 30 Профил на dany_dimitrova
    dany_dimitrova
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Явно е каква е културата на госпожата, след като няма идея какво са направили и правят в БМВ. Аз бих се радвала ако чете този ми коментар, да се свърже с мен, от дневник могат да и дадат контакт и бих и разказала малко за БМВ културата.

  31. 31 Профил на Bramasole
    Bramasole
    Рейтинг: 3871 Неутрално

    До коментар [#29] от "etty1":
    Съгласна съм напълно с мнението Ви. Много ми хареса съпоставката БМВ-култура - чалга. Да си наследник на един от най-интелигентните ни писатели е и задължаващо, мисля аз. Без да имам самочувствие на литер. критик, какъвто аз не съм, като читател имам право да сравнявам творбите на баща и дъщеря и го правя; изборът ми не е в полза на Теодора. Пък и тя е била твърде малка, когато Д. Димов си отива от този свят - кога да общува с него, да усети излъчването му... Сложни неща .

    "Човек не се дави, като падне във водата, а като остане там” - Едуин Луис Коул
  32. 32 Профил на Forgive me, if it was my fault
    Forgive me, if it was my fault
    Рейтинг: 1070 Неутрално

    Димов vs. Димова... определено Димов е моят мрачен, обсесивно краен в превеждането на героите по ръба на техните собствени неочаквани предели или саморазрушителни модели на поведение, и безнадеждно категорично конструиращ образите си, писател... Той е добър разказвач, който бавно заковаващо към детайлите и освобождаващо към общия поглед върху действията, ни привързва към историята на героите. За мен един от най-силните визуални отпечатъци на природен изглед от произведение в съзнанието ми е гроздоберът в "Тютюн". Не само можеш да почувстваш есенната мараня от влага, дъжд, разкашкана пръст и леко гъделичкащ студ /навяващ зима/, както и меланхолията, която се сгъстява като физическа част от въздуха около героите по това време, но и можеш да усетиш вкуса на гроздето, неговите примамливи плодни цветове и сочността му. Един запомнящ се контраст, който препраща към онова, което ще се случи със и между героите- ще бъдат повалени, набрани, ще се разпръснат и изчезнат в цикъла на вечно отиващия си и възкръсващия живот чрез кардиналните промени след Втората световна война и неспособността на същите да живеят в непознатия свят отвъд този, който са свикнали да имат и разбират. Те просто не са във времето и времето не е в тях, затова си и се самооттеглят умирайки дали предопределено /гроздето е паднало от лозата/ или предизвикано /отчупено е/- няма значение. Най-сантиментално въздействащият за мен роман на Димов е "Поручик Бенц"-жалко, че е най-малко известният му от изучаваните произведения... Димова е типичен постмодерен автор и за нея е важна концепцията, образността, щриха, естетизирането на формата и експериментирането с различни езикови похвати: сложни и редки думи, научни понятия, "тежък" синтаксис и .т.н, и всичко това трябва да прилепне в нещо завършено цяло... Тоест и в тази частност, в частността на стила, се набляга на търсенето на експресивност, сложност, фаворизиране на философията сама по себе си. Така се появява описание на образи, които някои читатели трудно свързват и асоциират с развоя на събитията в романа- те сякаш стоят самостойно и ненужно в разказа, но са разточително разглеждани и обсъждани. Филм, който за мен изобразява тази идея със средствата на киното, е "Меланхолия"... В него героите имат своите страхове, драматично сложни семейни отношения, неразбиране на собственото предназначение, душевно болезнено лутане, но всичко това е в ниманса на един детайл, пределно експониран и натрапен и който трудно се съчетава и оприличава със състоянията на героите според мен... Това е появата на планета, която застрашава живота на Земята. Може би такива произведения искат да ни преместят от другата страна и да се виждаме чрез събитията на другите, чрез глобалните промени, на върха на една планината и кои сме ние, ако някой ни наблюдава от там или колко сме значими от перспективата на дългото пътуване на една планета, която унищожава света... Търсенето на отговор и поучителен, екзистенциален извод се извежда през другото- вещите, нещата, датите, поличбите на природата, не посредством силното личностно отношение чрез другите и взаимното общуване на много герои. И все пак ми харесва повече Димов и старото, класическо описание на изтерзаване между душите, които се обичат, мразят, търсят, губят, намират или се изоставят завинаги. Просто те опознават света и превеждат читателите през емоционален катарзис чрез съпреживяването на своя свят с този на друго човешко същество, а не чрез съзерцаването на едно падащо листо или друга естетична художествена миниатюра.

    Smile, smile, a little baby!
  33. 33 Профил на Forgive me, if it was my fault
    Forgive me, if it was my fault
    Рейтинг: 1070 Неутрално

    БМВ културата може сама по себе си да е нещо нормално- не по-лошо, нито по-добро от всяка друга консуматорска такава... Просто тя съществува. Различни са хората и различни са мотивите, които ги подтикват да са част от нея. Всеки случай е строго индивидуален. Може някой да си купи БМВ и на следващата сутрин да даде 100 000 лв. на до скоро непознат, за да осъществи той ли тя своя голяма мечта. А може друг човек да си купи в същия ден същия модел, а на следващия ден да поръча убийството на някой своя бизнес партньор съвсем хладнокръвно. Ако Димова пък има предвид, БМВ културата като евфемизъм на чалга културата, тя също е нито по-лоша, нито по-добра от другите. Просто е по-масовата, а според мен и заради това- по-лесно преживяемата е. Като израстване в пубертета. Човек се променя и я надживява, като узрява за друга с по-сложни вибрации и проявления.

    Smile, smile, a little baby!
  34. 34 Профил на СДС
    СДС
    Рейтинг: 1434 Весело

    (Забелязва се) пресищане и надмогване на BMW психиката в културата и в морала.
    ...........
    Точно едно такова изказване е признак на това, което господжата нартича "БМВ култура".
    Всъщност това е селска простакесщина, която крие душевната си сиромашия зад помпозни и завъртяни фрази без съдържание.
    Нищо незначещи изхвърляния в стил " ако попиташ какво значи БМВ култура, си тъп".
    Ама как бе, ти не знаеш ли какво е БМВ култура? В София говорим само за това от 10 г.! Е, само в определени кръгове де, в елитните кръжоци на бившите комсомолци. Цървуланска му работа.
    Мерцедес културата как върви, забелязва ли се промяна или се модифицира в хибридна?

    nemo malus felix, minime corruptor.
  35. 35 Профил на Bramasole
    Bramasole
    Рейтинг: 3871 Неутрално

    До коментар [#32] от "di^^di":
    До коментар [#33] от "di^^di":

    Много интелигентни и приятни за четене размисли.
    Оправихте ми настроението, денят ми беше отврат.

    "Човек не се дави, като падне във водата, а като остане там” - Едуин Луис Коул
  36. 36 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1510 Неутрално

    [quote#16:"domakinq"] с "Марма, Мариам" не се справих/, но си мисля, че толкова мога - все пак не съм филолог. [/quote]

    Най-вероятно 'грешката' не е във вас, а в авторката на книгата.

    [quote#27:"Вени Г."] просто такъв е фактът с 95% от писателите: пишат сръчно, четат ги и след време ги забравят, защото на мястото им са се появили нови. Големият талант се появява рядко. [/quote]

    Ами така си е - талантът не се предава задължително по наследство и такива потомствени 'артисти', с каквито е пълна България, са пример за това. Това, едва ли не задължително, следване по стъпките на известния татко или майка, когато не е подплатено с истински талант, води до резултата, че у нас не се създава нищо оригинално и ценностно, в която и да е област на културния ни живот. Отъпканите пътеки не водят до нищо неоткрито и интересно.

  37. 37 Профил на qx81351
    qx81351
    Рейтинг: 8 Неутрално

    А като превъзмогнем БМВ психиката към каква ще преминем? Може би Голф такава...
    Аман от псевдо кутура!!!

  38. 38 Профил на Forgive me, if it was my fault
    Forgive me, if it was my fault
    Рейтинг: 1070 Неутрално

    До коментар [#35] от "domakinq":

    Благодаря за милите думи... Въпреки че бих предпочела да пиша за Талев- той ми е любимият български автор. Можем да осъществим контакт с Вас и да си говорим извън виртуалните граници на "Дневник". Оставете си публичен и-мейл само. И така, когато корените на едно глухарче изсъхнат, много преди това всяко пухено венчелистче трябва да е вече отлетяло надалеч... Исках да кажа, че ще се деактивирам малко късно от форума, но все пак ще го направя... Успех, и пишете все така и с такъв интерес към теми като литература и култура. Ще Ви чета поне.

    Smile, smile, a little baby!
  39. 39 Профил на П.old Bulgar
    П.old Bulgar
    Рейтинг: 743 Неутрално

    До коментар [#38] от "Forgive me, if it was my fault":

    &

    Ако не знаеш къде да отидеш, ела на себе си!
  40. 40 Профил на П.old Bulgar
    П.old Bulgar
    Рейтинг: 743 Неутрално

    До коментар [#33] от "Forgive me, if it was my fault":

    "Cry me a river" това е поп-културата на младите и страдащите от любов. Звучи ми като аз съм отчаян и няма как да се оправя без теб. БМВ културата е култура, която засяга всички слоеве на обществото. Тя се появява още от надменното гъзарче в квартала, което иска по-бързо да изкласи и да отиде в чужбина, а там да забогатея в кавички, за да си дойде и да харчи парите си по дискотеки, за супер коли и партийс он дъ бийч.

    Ако не знаеш къде да отидеш, ела на себе си!
  41. 41 Профил на П.old Bulgar
    П.old Bulgar
    Рейтинг: 743 Неутрално

    До коментар [#32] от "Forgive me, if it was my fault":

    "Поручик Бенц" е малка книжка. Аз не бях много впечатлен от нея, защото там героинята Елена постъпи подло спрямо двамата мъже- германеца и французина. Исках да се съберат с фелдшера-германец. Тъжна история и без щастлив край. Разбирам защо някои четат Сандра Браун.

    Ако не знаеш къде да отидеш, ела на себе си!




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK