Откъс от книгата "Тайният живот на дъжда" на Венцеслав Константинов

Венцеслав Константинов <br />

© Дневник

Венцеслав Константинов 




 Писана и създавана в продължение на 40 години, "Тайният живот на дъжда" предлага 1000 афоризъма върху истината, разума и чувствата, поривите на човека като тяло и душа, отношението към другите, самотата и удоволствията, същността на личността и гениалността, щастието на мъжете и жените, откриването на красотата и грозотата в дните ни, значението на изкуството и афоризмите, възприятията за време, възраст и Бог, преклонението пред Природата, Живота и Смъртта.

Тази седмица в рубриката "Четиво" ви представяме най-новата книга на есеиста и преводач Венцеслав Константинов "Тайният живот на дъжда" ("Сиела", 2012). Предлагаме ви разказа на автора за това как се е родила творбата му, както и подбрани от него афоризми. 


Афоризми се четат главно заради поуката, заради изчистената мъдрост, която може да даде основания и насоки в живота. В Еклесиаст е казано "Който трупа знание, трупа печал". Тази мисъл те поставя пред избор - дали да си останеш невежа, но радостен, или да бъдеш знаещ, но тъжен.




Тази посока е поета и от френския моралистичен канон на XVII век - Лабрюйер като критик на нравите внушава, че е нужно да познаваш човешките характери, за да се осъществиш в едно общество на лицемерие и бездуховност. Той казва: "В света има два начина да се издигнеш: с помощта на собственото си умение и с помощта на чуждата глупост."


Съвременният афоризъм освен поука предлага и удоволствието от отрицанието на поуката. Ако моралистът напътства как да избегнем изкушенията чрез праведен живот и смирение, Оскар Уайлд парадоксално обръща назиданието: "Единственият начин да се отървем от изкушението е да му се отдадем."


Венцеслав Константинов е есеист и преводач на художествена литература. Като гост на Берлинската артистична програма към DAAD живее в Германия. Пребивава в Нюйоркския щатски университет в Дженесио. Изнася лекции в редица европейски университети.


Превел е над тридесет романа, драми и сборници. Съставител и преводач е на няколко антологии. Носител е на Наградата за преводаческо изкуство на Федералното министерство за образование и култура във Виена (1993). Удостоен е с Наградата на Съюза на преводачите в България "за цялостна преводаческа и научна дейност" (2006).


Автор е на есеистичните книги "Писатели за творчеството" (2007), "Флейтата на съня" (2010), "Гоблен, извезан с дяволски опашки" (2011) и книга с избрани афоризми "Тайният живот на дъжда" (2012).


Живее в София и в родопското село Солища - като писател и преводач на свободна практика. 

Оказва се, че един поучителен афоризъм, ако се преобърне, има също, но не и същото поучително въздействие - например декартовото "Мисля, следователно съществувам!", може да се превърне в "Мисля, следователно не съществувам!" или "Не мисля, следователно съществувам!" и пак ще е вярно, но от друга гледна точка. Това прави афоризма пластичен и привлекателен за хората, които обичат интелектуалната игра и словесната еквилибристика.


В наши дни афоризмът получава и остро политическо звучене. Полският майстор на крилатите фрази Станислав Йежи Лец изрича политически предупреждения: "Всеки век си има своето Средновековие" или "В опасни времена не се затваряй в себе си, там най-лесно ще те открият".


Под влияние на Лец и неговите "Невчесани мисли" аз написах първия си афоризъм още като студент. Сблъсъкът ми с политическата действителност породи тогава следната моя премъдрост: "При социализма знаем всичко за бъдещето, нищо за настоящето, а миналото е държавна тайна." Единствен този афоризъм оцеля в последвалата многогодишна битка със словото в стремежа да изясня себе си и мястото си в света.


Повече не написах политически афоризми, защото за мен станаха по-важни не политическите, а междучовешките отношения. Поисках да узная защо някои се раждат като завършени личности, а други цял живот се домогват до свой желан образ; защо, когато двама души се раздалечат, си стават по-близки.


Няма по-интересно нещо от човешката съдба! Така от познанието и поучението развих вкус към лиричната изповед в афоризма, към парадокса и светлия абсурд. Удивен бях, че най-добрите примери на парадоксална духовна нагласа открих още в текстовете на древността. Мой образец в афоризма стана сериозно-смешната мисъл на Аристотел: "Хората се делят на три групи — тези, които са живи, тези, които са мъртви, и тези, които са на море." Замечтах да съм от третата група и ето, до днес - повече от 70 години - без много шум успешно плувам в житейското море, макар и неведнъж да съм се давил.


Какво е за мен афоризмът? Афоризмът е кръстоска между мисъл и смях. Афоризмът е миниатюрно есе. Афоризмът е най-бързото бягство от себе си.

Корицата на книгата  "Тайният живот на дъжда"

© Дневник

Корицата на книгата "Тайният живот на дъжда"


КОТКАТА НА ЩАСТИЕТО


* Най-важните неща в живота присъстват чрез своето отсъствие.


* Всяка по-голяма близост води до раздяла.


* Понякога е модно да си старомоден.


* Пейзажът на тялото често е по-красив от пейзажа на душата.


* Чувството, че си напълно буден, може да имаш само насън. 


* Всяка загуба е спечелена свобода.


* Късната любов се заплаща с ранна смърт.


* За да можеш да живееш с някого, трябва да можеш да живееш без него.


* Кое е по-страшно: да се събудиш и до леглото ти да клечи вълк или човек?


* Кое е по-важно: да знаеш датата на раждането си или датата на смъртта си?


* Ако броиш стъпалата, трудно ще се изкачиш до върха на кулата.


* Залезът е най-красив, когато изгревът е бил забулен в облаци.


* Достигнал до финала, не бързай да финишираш.


* Леглото е най-доброто място за любов и за смърт.


* Страстта да се живее и страстта да се мисли са вдъхновени от една и съща любов.


* Омразата се рови в подробности.


* Удоволствие доставя не знанието, а узнаването.


* Няма по-пламенно от едно разтопено "ледено момиче".


* Особено скърбим за покойника, на когото приживе сме извадили душата.


* Женският смях е наслада за мъдреца и досада за глупеца.


* Боецът спи на тръни, мъдрецът - на лаври.


* Потребността да говориш е по-силна от потребността да кажеш нещо.


* Геният крачи без посока, но достига целта си.


* Умното дете знае малко, но за всичко се досеща.


* Умният младеж изглежда по-стар, умният старец изглежда по-млад.


* Слепецът може да вижда по-надалеч от зрящия.


* Красотата е добре разсъблечена истина.


* Гласът на Разума и гласът на Страха са съзвучни.


* Лъжецът е принуден да помни всичките си лъжи. 


* Интелектуалецът смята своята стъписаност пред света за дълбокомислие.


* Жената не се бои от крадци - стига тя да е плячката.


* Зазоряването е святото тайнство на Природата.


* Късното приятелство живее от ранни спомени.


* Раздялата с любим човек е по-мъчителна от неговата смърт.


* Началото на любовната мъка подтиква към самоубийство, краят й - към смях.


* Тежко е да си изоставен, още по-тежко - да изоставиш.


* Всички разведени жени дават брачни съвети.


* Любовен триъгълник: мъж, жена, куче.


* Парите са нужни само за да не забелязваш липсата им.


* Водачът на глутницата е мразен, но следван.


* Създател, Рушител, Потребител, Наблюдател - каре аса в покера на живота.


* Здравият разум е надеждата на болния човек.


* Мислите са пчелният кошер на мъдреца.


* Драмата на победителя: да няма повече врагове.


* Искаш ли да се посмееш над себе си, припомни си детските мечти.


* Едни политици са продажни, други - подкупни.


* Непрочетените книги вдъхновяват повече от прочетените.


* Актьорът обича сцената, но сцената невинаги обича актьора.


* Не можеш да разбереш живота си, ако само го градиш.


* Кови желязото, докато си горещ!


* Човек за човека е вълк - да се отстреля!


* Младоженката уверява, че никога не е била с мъж, почти никога.


* Жените ги разглеждат, мъжете ги разучават.


* Враговете на художника се имат за негови ценители.


* Бездарната поезия блика от искрени чувства.


* В добрия портрет виждаш художника.


* Свободата на мисълта прави излишна мисълта за свободата.


* Красивата жена е гоблен, извезан с мъжки блянове.


* Женомразецът търси погледите на жените, за да се увери в правотата си.


* Самоубиват се поети, не критици.


* Разговор с красива жена за времето може да разгони облаците.


* Момиче с куче: кучето по-благородно от господарката.


* Който се къпе в многословие, се дави сред афоризми.


* Мисленето е опасно занимание - води до пристрастяване.


* В некролозите хвалят голямото сърце, никога големия ум на покойния.


* Жената с дълги нозе не ги използва само за ходене.


* Не се уморявай да чакаш себе си!


* Младата майка трепери от обич, младият баща - от гордост.


* Едни жадуват да станат известни, други - да станат неизвестни.


* Излез от сянката си!


* Мисля, следователно не съществувам.


* С миналото се разделяме със смях, но през сълзи.


* Варварите обичат вицове за варвари.


* Смехът на щастлива жена е музика за ангели.


* Истинските неща са в тебе.


* Смей се над себе си, ала не на глас.


* Кажат ли ти, че си умен, значи се надяват да постъпиш глупаво.


* Смъртта е като едрата шарка - не повтаря.


* Най-вдъхновен е безполезният труд.


* Най-добре виждаш със затворени очи.


* Който се смее последен, не му е до смях.


* Утринният здрач е времето за първата усмивка.


* Ако обичаш дългите сенки, дочакай залеза.


* Пееш не защото си щастлив, а си щастлив, защото пееш.


* Омразата е по-вярна от любовта.


* Наградата за достойния живот е достойният живот.


* Жена с тънки глезени и леопардова походка - нагоре вече нищо няма значение.


* Мъжът не ражда - той е временен, и затова безогледен.


* Има уютни жени...


* Забравени поети няма - има незапомнени.


* Най-дълбоко чувство за хумор има тъжният човек.


* Най-черна е сянката на бялата мечка.


* Домашният любимец никога не разкрива тайните ти.


* Няма как да обясниш на кучето си, че си венецът на творението.


* Да мислиш за някого може да е по-вълнуващо, отколкото да живееш с него.


* Безразсъдна смелост проявяват самодоказващите се страхливци.


* Зад всяка измислица прозира непозната истина.


* Всяка девствена лъжа има своя меден месец.


* "Горе главата!" - извика палачът, преди да замахне.


* Не се обеси, защото не намери достатъчно красиво дърво.


* Вътрешният глас на роба е гласът на неговия господар.


* Зад високо чело може да пъплят низки мисли.


* За да не ритнеш камбаната, ритни оглавника.


* На потъващ кораб трудно ще твърдиш, че няма Бог.


* В борбата за място под слънцето може да слънчасаш.


* Опасно е да се лети насън - може да се блъснеш в някоя въздушна кула.


* Един разговор между съпрузи може да помрачи брачното щастие.


* Красивата жена е доказателство, че Бог не си е губил времето напразно.


* Походката на жената казва всичко за нейната личност.


* В красивата женска гръд само глупакът вижда млечни жлези.


* Изваяната жена е ходещо произведение на изкуството.


* Красивата жена е вечно момиче.


* В кучето мъжът намира вярност, жената - обич.


* Жените смятат емоционалните си изригвания за размисъл.


* За да бъде една жена истински красива, трябва да е малко грозна.


* Има жени - когато се усмихнат, все едно че изгрява слънце.


* Женската интелигентност действа на мъжа или смразяващо, или възпламеняващо.


* Умната жена разбира всичко - освен себе си.


* Завоюването на много жени прикрива страха от загубата на ЕДНА.


* Първата целувка е като ухапване от ангел.


* Любовната мъка преминава за толкова дни, колкото е траело очарованието.


* Едно горчиво кафе - и животът вече не е толкова горчив...


* Недоволството от света се корени в недоволството от себе си.


* Който не знае чужди езици, изобилства с чуждици.


* Очите ти са все в любимата, а разлюбиш ли я - не можеш да я гледаш.


* Да обичаш е по-възбуждащо, отколкото да си обичан.


* На младини несподелената любов ранява, на старини - убива.


* За жената любовта е роман, за мъжа - афоризъм.


* Омразата е страстта на губещия.


* Който не е способен да живее сам, не е способен и да живее с друг.


* Жената няма възраст, а минало.


* Пренебрегнат ли го, доброто лесно се превръща в зло.


* Да се завърнеш в бащината къща и да не я намериш...


* Постигаш целта си само ако си узрял за нея.


* Една любов поразява в началото и сразява в края си.


* С добрия човек се общува спокойно, с талантливия - напрегнато.


* Жената няма потребност да разбира живота - тя го живее.


* Откриваш в света толкова чудеса, колкото носиш в себе си.


* Идва старостта, а младостта не си отива.


* Посредствеността се предава по наследство, гениалността - не.


* Който в началото на една любов вижда нейния край, не я заслужава.


* Животът има само това значение, което му придаваш.


* Трудно ще спреш многословието на човек, който няма какво да каже.


* Не можеш да си създадеш "стари приятели".


* Пътят на Разума свършва в прегръдките на Бог.


* Авторът на престъпление може ли да претендира за авторски права?


* Най-неприятното качество на глупците е тяхното количество.


* Късият афоризъм е извлечен от дълъг житейски опит.


* Поетите са обичайните заподозрени в гениалност.


* Носиш в себе си непозната светлина или непознат мрак?


* С определени хора е добре да се срещнеш само веднъж.


* Съзнанието за лично обаяние прави жената чаровница.


* Слаби са ми дяволите, та ме хващат ангелите...


* С голям кокал няма да се задавиш.


* Влюбеният се смее наяве и плаче насън.


* Победите са крайпътни камъни по друмищата на пораженията.


* За да не се разплачеш, избухваш в смях.


* И най-суровият мъж потръпва под женска ласка.


* Вечна е славата на поетите, които никой не чете...


* Слепецът не се страхува от тъмнината.


* Смъртта е добра възможност да започнеш живота си наново.


* Лъжата те прави свободен - за кратко.


* Най-силно обичаме ближния си, когато е далеч.


* Не пожелавай чужда жена - освен ако е твоята...


* Равноправие искат негодните за живот.


* Дали говориш умно, или глупаво, зависи от събеседника.


* Не е все едно на какъв език мълчиш.


* Хората са забавлението на Бог.


* С годините звездите се отдалечават...


* На чаровната жена отговарят с "да", преди още да е попитала.


* Още първите прояви на гениалност ги замерят с камъни.


* Само женска ръка може да изтръгне бодила от сърцето ти - и да забие нов.


* Последният ти миг не е последен...


* Да постигнеш себе си не е най-важното - то е единствено важното.


* Великите идеи се раждат в малките часове...


* Най-злощастна е несподелената любов към себе си.


* Човекът е ковач на своята съдба, но с голи ръце.


* Когато другите спят, луната свети най-ярко.


* Трудът побеждава всичко - освен трудолюбието.


* Късата пола издължава мъжките погледи.


* Бог създал Адам и Ева, Ева родила маймуната, а от маймуната произлязъл човекът...


* Жената е най-красива до разтворен прозорец при пълнолуние...


* Има две беди в живота: едната е да си влюбен, другата - да не си влюбен.


* Старецът решава да пише спомени, когато вече нищо не си спомня.


* Не пречи на хората да не мислят!


* Хората се хвалят с нещастията си като с постижения.


* Смешен може да бъде само Човекът.


* Колко песни за любовта и нито една против...


* На завистниците не завиждат.


* Актьорът изпълва сцената не с думите, а с присъствието си.


* Гледай напред - там някъде е бъдещето.


* В речта на умника всяка дума е по-умна от следващата.


* В капана на любовта не се улавят плъхове.


* Жената е доволна от покупките, мъжът - от продажбите.


* Мигновено докосване на погледи - и споменът остава завинаги.


* Не можеш да научиш нещо, ако не го знаеш предварително.


* Искаш ли една жена да се влюби в теб, кажи й, че не бива да го прави.


* Женствената жена не участва в "женски движения".


* Времето, запълнено с любовни ласки, тече по-бързо.


* Радостта е котката на Щастието. 


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (12)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на salvador
    salvador
    Рейтинг: 733 Неутрално

    Едно време лексиконите бяха по-интересни!

    Комунистите са опасни за нашето здраве!!!
  2. 2 Профил на Тsonkooo
    Тsonkooo
    Рейтинг: 1669 Неутрално

    Всеки вече иска някаква известност.

  3. 3 Профил на papуre
    papуre
    Рейтинг: 2343 Неутрално

    Не всеки афоризъм, с претенция за афоризъм , е афоризъм . Сиреч, както казва един, не изразява същественото - с малко думи - мъдра мисъл , сентенция,. Сигурно и затова са рядко срещащи се . Особено в днешно време ,когато на мода е уличния сленг.

  4. 4 Профил на razbi.r_v.am
    razbi.r_v.am
    Рейтинг: 402 Неутрално

    До коментар [#2] от "Тsonkooo":

    "Едни жадуват да станат известни, други - да станат неизвестни."

    "Нещастието, мракът и невежеството съществуват само в отсъствието на любовта."
  5. 5 Профил на razbi.r_v.am
    razbi.r_v.am
    Рейтинг: 402 Неутрално

    До коментар [#3] от "papyre":

    "Който се къпе в многословие, се дави сред афоризми."

    "Късият афоризъм е извлечен от дълъг житейски опит."

    "Дали говориш умно, или глупаво, зависи от събеседника."


    "Нещастието, мракът и невежеството съществуват само в отсъствието на любовта."
  6. 6 Профил на razbi.r_v.am
    razbi.r_v.am
    Рейтинг: 402 Неутрално

    До коментар [#1] от "salvador":

    "Най-дълбоко чувство за хумор има тъжният човек."

    "Не се обеси, защото не намери достатъчно красиво дърво."

    "Нещастието, мракът и невежеството съществуват само в отсъствието на любовта."
  7. 7 Профил на razbi.r_v.am
    razbi.r_v.am
    Рейтинг: 402 Неутрално

    "Най-черна е сянката на бялата мечка."

    "Нещастието, мракът и невежеството съществуват само в отсъствието на любовта."
  8. 8 Профил на papуre
    papуre
    Рейтинг: 2343 Неутрално

    До коментар [#5] от "razbi.r_v.am":

    Освен ако не ползва кесията си за спасителен пояс.

  9. 9 Профил на razbi.r_v.am
    razbi.r_v.am
    Рейтинг: 402 Неутрално

    До коментар [#8] от "papyre":

    Уви, всеки се спасява както може.

    "Нещастието, мракът и невежеството съществуват само в отсъствието на любовта."
  10. 10 Профил на hyram1
    hyram1
    Рейтинг: 627 Неутрално

    Всеки се спасява както може.Не дай боже да стигнеш дотам да имаш нужда от спасение.

  11. 11 Профил на areta
    areta
    Рейтинг: 1212 Неутрално

    Някои са много точни!

  12. 12 Профил на etty1
    etty1
    Рейтинг: 2097 Неутрално

    "Самоубиват се поети, не критици."

    "Афоризмът е кръстоска между мисъл и смях. Афоризмът е миниатюрно есе. Афоризмът е най-бързото бягство от себе си."

    Ще си купя и ще подаря тази книга.


    “The greatest enemy of knowledge is not ignorance, it is the illusion of knowledge.” ― Daniel J. Boorstin




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK