Ким Монзо, писател: Ако нямаш чувство за хумор, по-добре скочи от прозореца

Ким Монзо

© Издателство "Колибри"

Ким Монзо



Писателят Ким Монзо гостува по-рано тази седмица в София по покана на издателство "Колибри" за среща с читателите си в България.


Роденият през 1952 г. белетрист е един от водещите писатели в каталунска литература (или както предпочитат от издателството – каталонската). Описван е като бунтар, антикомформист и е често сравняван с Франц Кафка. Под знака на "Колибри", определящи разказите му като "къси парчета горчив смях", на български са издадени сборника "Същината на нещата" и романът "Размерите на трагедията", разказващ за музикант, който изведнъж получава перманентна ерекция – но вместо безкрайно щастие, това се оказва смъртоносна болест. Преди да намери популярност като автор, той работи като кореспондент от страни като Виетнам и Камбоджа, а през последните години често се изявява като колумнист.


Пред "Дневник" Ким Монзо разпалено и ентусиазирано говори за книгите си, политическата ситуация в Каталуня, секса в литературата.




Ким Монзо

© Издателство "Колибри"

Ким Монзо


Вече съм края на "Размерите на трагедията" и се чудя дали историята казва, че трябва да ценим всеки момент от живота си, да се стремим да поправяме грешките си или обратното: че ние не сме способни на промяна?


- Поне в моя случай, когато започна да пиша, независимо от жанра, никога не знам какво ще се получи накрая и не планирам какво послание ще предада. Нямам предварителна представа какво ще се случи и как ще се развие. А и както се случва винаги, един читател ще разбере едно, друг – нещо съвсем различно.В книгата по-скоро изразявам определени съмнения и тревоги към това, което ни заобикаля, отколкото да давам отговори за него. Все пак нямам за цел да подготвям хората какво би станало с тях, ако случайно получат постоянна ерекция.


Не планирате какво ще напишете, но случвало ли Ви се е да откриете смисъла на някой текст след като е минал определен период от време?


- Пиша, защото имам нуждата да пиша. След това не се връщам към написаното, не гледам назад, не търся допълнителен смисъл. Мисля повече за стила, дори когато чета нечия друга книга. Нещо подобно е и с разликата между това да искаш да пишеш и да имаш нуждата да го правиш. Във втория случай го правиш, защото знаеш, че трябва да кажеш нещо точно сега. След това този момент просто свършва и идва следващият. И всеки път е различно, тъй като съзнанието е нещо лабилно. Етикетите и интерпретациите са работа на критиците, не на писателите.


Значи колкото по-малко мисли човек за творчеството си, толкова по-добре?


- Абсолютно! Ако постоянно търся смисъла на това, което пиша, просто ще блокирам. Ако започнеш да тълкуваш собствените си думи, обикновено нещо в убедителността им се разваля. Откривам целта, докато извървявам пътя. Не че не си налагам дисциплина, напротив, дори жена ми казва, че съм най-педантичният човек на света.


Ким Монзо

© Издателство "Колибри"

Ким Монзо


Често трагичните събития в сюжетите Ви са предадени с чувство за хумор. Така ли трябва да гледаме и на тях в реалния живот?


- О, да. Иначе просто си загубен. Животът е очарователен, когато е очарователен. Но когато си на смъртното си легло, когато си измъчван от болести, когато усещаш тежестта на живота, ако не го приемеш със самоирония, то по-добре да скочиш от прозореца. Иронията е метод на дистанция и като се самоиронизирам, поне на мен ми е по-лесно – поглеждам нещата от друг ъгъл. Но никога не се получава, ако иронията и хуморът не са част от характерата ти по начало. Като заговорихме за това – най-тъжният филм, който някога съм гледал, е "Смисълът на живота според Монти Пайтън". Да, това е комедия, но именно в иронията си личи за какви грозни и жестоки неща става въпрос. Просто ти се къса сърцето, въпреки че те кара да се смееш. Това е пример за успешен опит да предадеш чрез хумор сериозни теми.


Ким Монзо дава автографи по време на срещата в испанския културен център "Сервантес".

© Издателство "Колибри"

Ким Монзо дава автографи по време на срещата в испанския културен център "Сервантес".


В началото на кариерата си пишете порнографски разкази, а еротичните моменти остават актуални за Вас и до днес. Смятате ли, че сексуалните теми започват да се изчерпват или напротив – тъкмо достигаме до същината им?


- Темата за секса беше много по-атрактивна, когато беше забранена, тъй като това мотивира допълнително. Пример за това са творбите на Хенри Милър, който е бил цензуриран, но това сякаш е увеличило популярността му. Сега не е същото, времената са различни. Но сексът няма да престане да бъде това, което е, така че неговото значение винаги ще бъде от голяма важност в литературата.


Когато говоря с по-млади автори, виждам, че те не разбирам какво е било по време на диктатурата на Франко, когато порнографията е забранена и поради това изглеждаше изключително привлекателно да се пише за нея. А сега да се пише за еротика е съвсем нормално и младите трудно могат да си представят тогавашното изкушение да пристъпиш границите. А и все пак част от борбата срещу диктатурата беше да си купуваме порнографски списания тайно от Франция.


В Барселона има паметник на убити франкисти и един режисьор направи порно филм именно на това място, а представители на политически партии се събличаха на улицата. Тогава сякаш разбрахме, че свободата е дошла.



Тази вечер (13.09) ще има прожекция на филма "Хиляда глупаци", събиращ адаптации по ваши разкази. Представял ли сте си преди сюжетите на книгите Ви на екрана?


- Не, никога, дори винаги съм много изненадан, когато някой режисьор ми каже, че вижда филм в някоя моя история. Моите разкази съдържат някакъв потенциал за екранизиране, тъй като доста динамични, но никога не съм ги представял като нещо повече от литературно произведение.


До този момент на българския книжен пазар са издадени сборника с разкази "Същината на нещата" и романа "Размерите на трагедията", в който героят страда от рядко заболяване, чийто синдром е постоянната ерекция.

© Издателство "Колибри"

До този момент на българския книжен пазар са издадени сборника с разкази "Същината на нещата" и романа "Размерите на трагедията", в който героят страда от рядко заболяване, чийто синдром е постоянната ерекция.


Каталунската литература е малко популярна в България. Има ли нещо, което да я характеризира, определени тенденции, които са типични за нея?


- Не мисля, все пак съвременната литература е много разнородна. А и не вярвам в понятието национална литература – за мен то не съществува от средата на ХХ век. Всичко е вече много размито, всички се четем взаимно, всички гледаме телевизия, участваме в един общ свят.


Напоследък критиците все повече говорят за кратките разкази като модела на бъдещето. Като автор на такива, как приемате тези прогнози?


- Не съм чувал за тези догадки, но съм на същото мнение! В този свят има толкова много от всичко, има всякакви източници на вдъхновение, на информация. Сега не е време за писане на обемни творби, трябва да си точен, ефикасен. Не можеш да пишеш по 500 страници, а и самият автор се изморява много. Героите трябва да се убиват по-бързо и да говорят по-бързо. Пуф-паф-бум и това е, няма смисъл от разпъване на локуми.


Избягвате да коментирате политическата ситуация около Каталуня. Защо? Може би не мислите, че мястото на един човек на изкуството е в политиката?


- Зависи. Има творци, на които им харесва да заявяват политическите си пристрастия. Но аз се въздържам. В статиите ми е ставало въпрос за политика, но рядко. Въздържам се, тъй като политиците са гадняри, манипулатори, възползват се от обществените нагласи за користни цели (имитира взимане на пари и поставянето им в джоба). Те узурпират обществената енергия.


Иначе като гражданин имам политическа позиция и тя е за независимост на Каталония, която е желана от всички там. Скорошната демонстация в Барселона събра два милиона души, никога преди тези събития не са били толкова мащабни. Това означава, че все повече хора искат независимостта и то хора от различни социални класи, включително политици.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (20)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на berbenkov
    berbenkov
    Рейтинг: 1366 Любопитно

    А ако имаш, тогава
    бягай от тази държава!

    www.berbenkov.hit.bg
  2. 2 Профил на Саше Матросовски
    Саше Матросовски
    Рейтинг: 497 Весело

    или идиотски хумор ти трябва или да си луд ,

    това второто е заключение на Георги Марков (спец. аз го уважавам) от книгата му

    "Когато Часовниците са спрели" -

    "Само лудият може да бъде щастлив в тази държава"

    освен идиотски хумор , според мен е нужно и идиотско чувство за самоирония , щото безсмъртните са около 7 , 5 млн

    Младостта е извинение за .........но само Понякога ;)
  3. 3 Профил на Бегемот
    Бегемот
    Рейтинг: 447 Неутрално

    След това изказване:

    "Героите трябва да се убиват по-бързо и да говорят по-бързо. Пуф-паф-бум и това е, няма смисъл от разпъване на локуми."

    интересът ми изчезна напълно.

  4. 4 Профил на heineken
    heineken
    Рейтинг: 714 Неутрално

    "романът "Размерите на трагедията", разказващ за музикант, който изведнъж получава перманентна ерекция"

    Приапизмът е доста добра основа за сюжет, но от статията не става ясно какъв точно вид е музикантът. Ще трябва да се прочете...

  5. 5 Профил на johnatan-livingston
    johnatan-livingston
    Рейтинг: 823 Любопитно

    а ако нямаш чувство за хумор и си на първи етаж?

    Smile and the world smiles with you.Fart and you stand alone.
  6. 6 Профил на greenhrast
    greenhrast
    Рейтинг: 596 Неутрално

    never give up!

    Публикувано през m.dnevnik.bg

  7. 7 Профил на Мария
    Мария
    Рейтинг: 1523 Любопитно

    Благодаря, Дневник, за тази приятна изненада в събота сутрин. Любим автор. Със спокойна съвест го препоръчвам на всички любители на хумора от британски тип и/или на кафкианството. А ако го четете в оригинал, удоволствието ще е пълно.

    ”За мен България си остана един вечен мираж. В който и свят да съм, винаги ще я нося като ранена птица в сърцето си." (Никола Манев)
  8. 8 Профил на dark
    dark
    Рейтинг: 497 Любопитно

    "и като се самоиронирам
    Това неологизъм ли е?
    Доколкото знам, думата е "самоиронизирам".
    Или в случая е комбинация от иронизирам и уринирам?

    Darko
  9. 9 Профил на ariel28
    ariel28
    Рейтинг: 551 Неутрално

    До коментар [#3] от "Бегемот":

    ++++++

    "Разпъвам локуми"? Брилянтен превод...

    'Let light surround you' Dream Theater
  10. 10 Профил на ariel28
    ariel28
    Рейтинг: 551 Неутрално

    До коментар [#4] от "heineken":

    Забелязала съм, че приапизмът особено започва да интригува застаряващи писатели.

    'Let light surround you' Dream Theater
  11. 11 Профил на ra4ko
    ra4ko
    Рейтинг: 442 Неутрално

    който няма чувство за хумор няма право на никакви други чувства

    Горното мнение не е препоръка за покупка или продажба на ценни книжа
  12. 12 Профил на blaf
    blaf
    Рейтинг: 593 Неутрално

    Който няма чувство за хумор да легне на релсите на влака и да не става.

    Който няма чувство за хумор да поеме голяма доза натреива основа.

    Който няма чувство за хумор собственоръчно да си извади очите с вилица.

    Яко...

  13. 13 Профил на Чардо
    Чардо
    Рейтинг: 1366 Неутрално

    "" Ким Монзо, писател: Ако нямаш чувство за хумор, по-добре скочи от прозореца ""
    ===================

    Близки сме с Ким Монзо !

    Аз казвам следното :

    За мен човек ,
    който няма чувство за хумор ,
    не е човек !

    Вярвам, Господи, помогни на моето неверие! Марко гл.IХ,ст.24
  14. 14 Профил на heineken
    heineken
    Рейтинг: 714 Весело

    [quote#10:"ariel28"]Забелязала съм, че приапизмът особено започва да интригува застаряващи писатели. [/quote]

    По същата причина застаряващи дами гледат непрекъснато лигави сериали в които се женят и развеждат като за Световно, включително за близки роднини.
    Kлимактериумните писателки пък, имат невероятен апетит да описват млади, сладникави мъжлета, които са извадени от някакъв каталог - нямат никакви недостатъци и си умират да бъдат само с ЕДНА, докато смъртта ги раздели. Романчетата с розови корици са написани предимно от такива

  15. 15 Профил на ariel28
    ariel28
    Рейтинг: 551 Неутрално

    До коментар [#14] от "heineken":

    Е, аз не гледам и не чета такива

    'Let light surround you' Dream Theater
  16. 16 Профил на heineken
    heineken
    Рейтинг: 714 Весело

    [quote#15:"ariel28"]Е, аз не гледам и не чета такива
    [/quote]


    Вероятно ЕГН-ът не е потропал все още на съответната врата... Има време

  17. 17 Профил на Dr_Doolittle
    Dr_Doolittle
    Рейтинг: 1985 Неутрално

    Мда, меракът за отделянето на Каталуня от Испания може да се каже ,че е неосъзнато жестоко чувство на самоирония ... Доста разочароващо.

    http://www.flickr.com/photos/[email protected]/3712408729/
  18. 18 Профил на Stavrogin
    Stavrogin
    Рейтинг: 768 Неутрално

    Тъй като съм от Реал /Мадрид/ винги съм си представял каталунците импотенти Този автор ме заинтригува, ще попрочета нещо от него.

    Отишло едно джудже при Веско Маринов за автограф и му казало: „Г-н Маринов, пораснах с вашите песни“.
  19. 19 Профил на leon12
    leon12
    Рейтинг: 1366 Весело

    [quote#18:"Stavrogin"] винги съм си представял каталунците импотенти[/quote]
    Като ви набием канчетата, ще го усетите..кой колко е и какъв е

  20. 20 Профил на ariel28
    ariel28
    Рейтинг: 551 Неутрално

    До коментар [#16] от "heineken":

    Ами за някои 44-годишна жена е "застаряваща", но още нямам споменатите от Вас симптоми, обещавам да се следя

    'Let light surround you' Dream Theater




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK