Фламенко лудост под струните на Антонио Ередиа



Имало едно време в Гранада безкрайна радост, безмерна тъга, огън и страст. Такъв разказ и такава палитра от едната до другата крайност поднесе на публиката в НДК снощи популярният изпълнител на фламенко музика Антонио Ередиа с помощта на ръчно изработената си китара и групата му.


Всичко започа на тъмно. Миг преди настъпването на утрото в андалуския град. Звукът, изтръгван от струните, не предвещаваше последвалия огън. Оскъдна светлина осветяваше мястото на китариста, а над него се виждаха кадри от града, осеян с изящни сгради, които още носят духа на времето, когато в продължение на осем века владетели по тези земи са били арабите. Времето на Ал Андалус.


Ередиа изтръгва такива звуци от струните, които те удрят не само в сърцето, но карат и ума да забрави всяко друго време и място освен това.




След настанила закратко пълна тъмнина към него се присъединяват още един властелин на китарата, вокал и изпълнителят на кохон - дървена кутия, от която с удари се изтръгва фламенко ритъм докато музикантът е седнал отгоре й.  Светлината облива цялата сцена и тъкмо си мислиш, че единственото, което липсва е страстна испанка в ритъма на това изкуство. И ето я нея. С опъната до скъсване назад черна лъскава коса и дълга червена пола на волани да пристъпва властно по сцената с онези чупки на тялото, които сякаш са възможни за изпълнение само от хора в нейната родина.


Последва я дама, решено в бяло. Към тях се присъедини мъж, за да отговори на танца и след известно премерване на силите се получи трио, сякаш движено от един.


След последвата отново пълна тъмнина на сцената лумна огън, около който продължи разказът за фламенко вечерите в Андалусия. На фона на силното изригване от струните на Ередиа се изсипа поток от червени волани, които се носеха буйно следвайки дребните и бързи стъпки на танцьорката. Огласяни и от мощния вокал на групата. От онези, които те разтърсват изоснови и не си сигурен през цялото време дали предвещават слънце или буря.


Дамата в червено има толкова силно присъствие, което не търпи възражения, а и на никого не би му хрумнало да й се противопостави. Съчетанието между движенията на ръцете, торса и неуловимото с просто око пристъпване и потропване с краката главозамайва. Омагьсан е и човекът до мен, който от самото начало попита на кой всъщност концерт е попаднал. Ръкопляска невъздържано и свири с пръсти в устата, напълно поразен от видяното. Овациите на публиката дълго следват изчезналите зад страничната завеса червени волани.


Китарата на Ередиа и кахонът въвеждат на сцената червено-черен контраст - този път в костюма на танцьора, който се появява изведнъж, за да се противопостави на властна жена с рокля в цветовете на Андалусия. От страстното изпълнение розата й пада от косата, около която се понасят двамата без никой да прекрачва неволно поставената граница.


Изгрялата над огъня луна представя андалусец в черно, който следва безумния ритъм на музиката. Краката му описват невъзможна бродерия по сцената. Ритъмът се променя, но набира все повече бързина, така че вади дъха на публиката, която до този момент ръкопляска, но вече е спряла понеже й е невъзможно да го прави в ритъма на танца и музиката. И освен това е напълно невярваща на очите си, което й пречи да има власт над ръцете си.


"Това не е човек", възкликва незнаещият доскоро на какъв концерт е попаднал.


И когато темпото се успокои и танцьорът сякаш бавно започваше да се оттегля от бойното поле, в което превърна мястото пред музиканитите и ето, че захвърли настрани елека си, което предвещаваше само едно. Вихрено продължение след изпълнението с крака, тяло и душа, за което всички вече си мислеха, че няма с какво повече да бъде надминато. Оказа се изобщо неприключил да си играе с емоциите на публиката и буквално я взриви.


Ередиа и групата му получиха толкова овации, сякаш наполовина пълната зала беше претъпкана до последното място. Напълно заслужено. Защото публиката снощи изпита онова, което посветените наричат дуенде и което е трудно за обясние, на напълно възможно за изживяване. И което обяснява защо Ередиа казва, че фламенкото не може да се изрази с думи. Но може със струни, глас и танц.

Ключови думи към статията:

Коментари (1)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на mmarto
    mmarto
    Рейтинг: 426 Неутрално

    "... Ередиа и групата му получиха толкова овации, сякаш наполовина пълната зала беше претъпкана до последното място."

    Е 100лв. за билет явно е било множко.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK