Регресия към средната стойност, или теория за провала на филмовите продължения

Кадър от "Здрач: Зазоряване - Част I", който е четвърти от поредица "Здрач" с Кристен Стюарт и Робърт Патинсън

© А Плюс Синема

Кадър от "Здрач: Зазоряване - Част I", който е четвърти от поредица "Здрач" с Кристен Стюарт и Робърт Патинсън



Колко пъти ви се случва да се подразните, че някой от любимите ви филми е подложен на поредния потенциално недобър римейк или продължение? А защо толкова много атлети и музикални изпълнители страдат от синдрома на трудния втори опит?


Вероятно е имало десетки, дори стотици пъти, в които с недоумение слушате кавъра на някой тотално неизвестен изпълнител на някое легендарно парче и не можете да разберете защо. Защо го правят? Защо се занимават с кавъри, римейкове на филми и продължения? Сатоши Каназава предлага в онлайн изданието Big Think интересна теория за причината те да претърпяват неуспех, свързвайки този феномен с т.нар. регресия към средната стойност.


Регресия към средната стойност се проявява винаги, когато даден резултат зависи от фиксиран компонент (средна стойност) и случаен компонент (вариаци), обяснява авторът. Пример за подобен резултат е броят ези, които могат да ви се паднат при 10 хвърляния на монета. В този случай средната стойност е пет, но не винаги улучвате пет пъти ези и пет пъти тура за десет хвърляния. Понякога са пет, а понякога могат да бъдат 6 или 7, както и 3 или 4. С други думи, резултатът варира около средната стойност пет. 




Регресия към средната стойност се отнася до статистически феномен, при който, когато получиш резултат много далеч от средната стойност, следващият опит почти със сигурност ще има резултат, по-близо до нея.


Така, например, ако при един опит от десет хвърляния улучиш 8 пъти ези, след това при следващите десет хвърляния е вероятно да улучиш ези 4, 5 или 6 пъти, отколкото 10, 9 или дори отново осем. Резултат, който идва веднага след силен резултат, по-висок от средната стойност, се смалява или регресира до средната стойност.


Това е причината деца с изключително високи родители често да са по-ниски от тях, както и деца на изключително ниски родители често да са по-високи от тях. Височината се състои от два компонента - фиксиран (гените) и случаен (заобикаляща среда). Изключително високите или изключително ниските родители вероятно са много по-високи или много по-ниски отколкото е трябвало да бъдат според гените си, вследствие на определена комбинация на заобикалящите ги фактори. Така техните деца, които приемат всички техни гени, но само някои от заобикалящите ги фактори, имат вероятност да регресират до средната стойност на техния генетичен "багаж".


Дали дадена песен или филм се превръща в огромен хит също зависи от фиксиран компонент (нейното присъщо и истинско качество) и случаен компонент (всички непредвидими и неизвестни фактори, от които зависи дали ще постигне успех или погром в развлекателния бизнес). Проблемът с продълженията на филмите и кавърите е, че ги правят само, когато оригиналът е бил изключително успешен. Никой не прави римейк на филм или песен, които са се сринали тотално и никой дори не е разбрал за тях. Правят се римейкове само на "класики", които са имали успех както сред критиката, така и финансово.


Когато филм или песен има изключителен успех, обикновено означава, че резултатът е бил много далеч от средната стойност на неговото истинско качество, а не толкова, че истинското му качество е било далеч над това на всички негови останали конкуренти. Някак е имал шанса всичко да мине много добре и да постигне огромен успех. Ако след това бъде направено продължение или кавър, по закона на регресията към средната стойност, теоретично е гарантирано, че следващият опит ще бъде по-лош от оригинала, тъй като не всичко ще мине точно толкова добре слдващия път. Затова не всички римейкове, продължения и кавъри успяват да отговрят на очакванията.


Заради това и атлетите и музикалните изпълнители страдат от синдрома на трудния втори опит. Техният втори сезон или втори албум почти никога не е толкова добър колкото първия. Представянето на атлетите и изпълнителите също се състои от фиксирани компоненти (вроден и истински талант) и случаен компонент (късмет), заради което са обект на регресията към средната стойност. Опитът след изключителен резултат (много успешен първи сезон или албум) е почти гарантирано да се превърне в разочарование.


Регресията към средната стойност се проявява и в други насоки. След изключително слаб резултат, следващият опит би следвало да бъде много по-добър. Но продължения и кавъри не се правят на неуспешни филми и песни, както и не следим кариерите на неуспшени нови атлети или певци. Заради това и не забелязваме вторичният успех след неуспеха на начинаещия. Някой помни ли Джулия Робъртс във филма Girls of Summer (по-късно преименуван на Satisfaction), в който тя е по-ниско платена от Джъстин Бейтман, преди да направи Steel Magnolias и "Хубава жена"? Никой не определя успеха й като вторичен. Помнят се само ролите, с които е пробила.


Законът на регресията към средната стойност предполага, че Ishtar II и Waterworld II би следвало да се справят много по-добре от оригиналите си. Холивуд обаче не залага на предишни провали. Но би било хубаво Холивуд да научи за регресията към средната стойност, така че да спре да произвежда филмови продължения и кавър песни, които са гарантирани провали, е заключението на автора.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (19)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на boby1945
    boby1945
    Рейтинг: 886 Весело

    Интересно обяснение, поне от статистическа гледна точка изглежда вярно....

    Don't worry, be happy now! Boby said. ЕС е вреден за вашето здраве, дръпнете сиджимката овреме, да не плачкате като 1944 година....
  2. 2 Профил на petya_dimitrowa
    petya_dimitrowa
    Рейтинг: 782 Неутрално

    Под снимката сте сгрешили - не е Кирстен Дънст това

  3. 3 Профил на petya_dimitrowa
    petya_dimitrowa
    Рейтинг: 782 Неутрално

    а и актьорът не се казва така

  4. 4 Профил на Марин
    Марин
    Рейтинг: 518 Неутрално

    "Кавър" не значи ли изпълнение на същата песен с по-друг аранжимента. Кавърите нямат общо с тази теория. Тя е само за продълженията.
    При продуцирането на филми тази теория е частично вярна. В момента продуцентите на филми са станали много хитри и още при първия филм са измислили продължение в сценария. При такава хитра тактика теорията за регресията ще се прояви просто по-късно - при следващото продължение.

    ... потим ... не за славата ... създава изкуство!
  5. 5 Профил на monика
    monика
    Рейтинг: 561 Неутрално

    "Кадър от "Здрач: Зазоряване - Част I", който е четвърти от поредица "Здрач" с Кирстен Дънст и Джеймс Патерсън" - Кристен Стюарт и Робърт Патинсън....

    Никоя цена не е достатъчно висока за едно ново усещане! О. Уайлд
  6. 6 Профил на bbbcccttoo
    bbbcccttoo
    Рейтинг: 229 Неутрално

    До администраторите: Страницата с всички новини се бъгва, заради мърдащия се банер не се отварят новините под него.

  7. 7 Профил на dalailama
    dalailama
    Рейтинг: 229 Неутрално

    [quote#6:"bbbcccttoo"]заради мърдащия се банер [/quote]
    Инсталирай си Adblock

    shit happens
  8. 8 Профил на Lemmy
    Lemmy
    Рейтинг: 3104 Неутрално

    Кое онлайн издание? Кой Сатоши Каназава - знам за един, той е мъж и скандален психолог? Кви пет лева?

  9. 9 Профил на ivanomn
    ivanomn
    Рейтинг: 240 Неутрално

    ОК, разбирам че преписваш някаква статия от чуждата преса, но поне вложи малко професионалност. От хилядите правописни грешки изобщо не успях да се концентрирам върху тезата, която така или иначе си представил скучно и дебилно.

    И ако все още продължаваш да искаш да си журналист, вземи си оправи имената под снимката, но подозирам че това е проблем на губещата ти се общата култура. Кирстен Дънст и Джеймс Патерсън - хахха ти нормален ли си бе. Казват се Robert Pattinson и Kristen Stewart

  10. 10 Профил на laveol
    laveol
    Рейтинг: 659 Неутрално

    [quote#9:"ivanomn"]Кирстен Дънст и Джеймс Патерсън - хахха ти нормален ли си бе. Казват се Robert Pattinson и Kristen Stewart[/quote]

    Мдам, има досадни грешчици в статията, ама тази специално не може да ме развълнува. Иначе интересна теория, но като че ли изхожда от непълни предпоставки. Променливата тук е доста по-сложна и определено надминава по значение константата.

  11. 11 Профил на trivial
    trivial
    Рейтинг: 425 Неутрално

    Интересно е като въпроси за размисъл, но статията не изяснява кой и как определяме средните стойности на един филм, книга, песен и т.н. За спорта е ясно как - там има дълъг и подробен списък от статистическа информация за минали сезони и опити, но в областта на културата стойностите не са толкова ясни и на мен ми се струва, че теории като 50% при хвърлянето на ези-тура тук не работят напълно задоволително т.е. като възможност за предвиждане на успеха/неуспеха на някой филм за разлика от спорта.

  12. 12 Профил на moti
    moti
    Рейтинг: 590 Неутрално

    Едва ли има филм, чието продължение да е по-добро. За съжаление просто сценариите издишат. Сагата „Здрач” е истинско доказателство за това.

  13. 13 Профил на unite
    unite
    Рейтинг: 396 Неутрално

    Успокоих се! Според тази теория следващият премиер трудно може да задмине постиженията на настоящия в това непрекъснато да ставаш за резил...

  14. 14 Профил на Oh my...
    Oh my...
    Рейтинг: 229 Неутрално

    Има филми с по-успешна втора част - Терминатор 2, например.

  15. 15 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1644 Неутрално

    ''Регресия към средната стойност'' - глупости на н-та степен!
    Една от най-важните причини продълженията или re-make на филми и музика да не са успешни е тази - хората, които прибягват до една вече изпитана формула, го правят по простата причина, че нямат талант, акъл и.т.н. за нещо собствено и оригинално! И основната им мотивация е лесната печалба. Това е първопричината. После идват разни вторични условия, ситуации и пр. Освен това в изкуството не съществува абсолютна стойност, а успехът може да бъде разглеждан от различни гледни точки - от финансова, естетическа, историческа и.т.н. Тук най-вероятно се набляга на касовия успех на продълженията и римейк на филми и музика, а той не винаги отговаря право-пропорционално на естетическата им стойност.
    Сещам се за 'Обсесия' на Висконти и двата холивудски варианта на същата тема: 'Пощаджията винаги звъни два пъти' - на мен най-много ми харесва филмът от 1943, но и другите два си имат своите достойнства, различни са. А като пример за безсмислен римейк - холивудският вариант на 'Високият рус мъж с една черна обувка'. Самото продължение на френския филм не достига по достойства оригинала, но все пак е по-интересно от американското копие.

  16. 16 Профил на draifus
    draifus
    Рейтинг: 450 Неутрално

    бе понякога ремейка е по добър от оригинала. Пример : Боб Дилън и knocking on heavens door... една група определено го направи по добре.

    всеки ден е по-хубав от следващия >:)
  17. 17 Профил на irons
    irons
    Рейтинг: 696 Неутрално

    Ако направиш кавър на не толкова популярна песен и той е по-успешен от оригинала, не значи че оригиналът е бли посредствен. По-скоро, групата направила кавъра е могла да го маркетира по-добре, на песента й е било дошло времето да се реализира по-късно или просто въпрос на случайност. Често пъти кавърът на една песен пасва много добре със стила на изключително успешен албум.

    Има също много успешни и касови филми, които са правени по сценарий или идея от не толкова добри филми от миналото. В случая пак не става въпрос за каквито и да е средни стойности - дори много лош и посредствен филм може да даде база за шедьовър.

  18. 18 Профил на a.sensible
    a.sensible
    Рейтинг: 503 Любопитно

    "Никой не прави римейк на филм или песен, които са се сринали тотално и никой дори не е разбрал за тях."

    Поне за песните не е вярно. Пример Seasons in the Sun на Terry Jacks.

  19. 19 Профил на a.sensible
    a.sensible
    Рейтинг: 503 Весело

    [quote#13:"unite"]Успокоих се! Според тази теория следващият премиер трудно може да задмине постиженията на настоящия в това непрекъснато да ставаш за резил...[/quote]

    Ааа, не бързай да се успокояваш. Въпросната теория е неприложима към политическото театро на българска сцена.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK