Регресия към средната стойност, или теория за провала на филмовите продължения

Кадър от "Здрач: Зазоряване - Част I", който е четвърти от поредица "Здрач" с Кристен Стюарт и Робърт Патинсън

© А Плюс Синема

Кадър от "Здрач: Зазоряване - Част I", който е четвърти от поредица "Здрач" с Кристен Стюарт и Робърт Патинсън



Колко пъти ви се случва да се подразните, че някой от любимите ви филми е подложен на поредния потенциално недобър римейк или продължение? А защо толкова много атлети и музикални изпълнители страдат от синдрома на трудния втори опит?


Вероятно е имало десетки, дори стотици пъти, в които с недоумение слушате кавъра на някой тотално неизвестен изпълнител на някое легендарно парче и не можете да разберете защо. Защо го правят? Защо се занимават с кавъри, римейкове на филми и продължения? Сатоши Каназава предлага в онлайн изданието Big Think интересна теория за причината те да претърпяват неуспех, свързвайки този феномен с т.нар. регресия към средната стойност.


Регресия към средната стойност се проявява винаги, когато даден резултат зависи от фиксиран компонент (средна стойност) и случаен компонент (вариаци), обяснява авторът. Пример за подобен резултат е броят ези, които могат да ви се паднат при 10 хвърляния на монета. В този случай средната стойност е пет, но не винаги улучвате пет пъти ези и пет пъти тура за десет хвърляния. Понякога са пет, а понякога могат да бъдат 6 или 7, както и 3 или 4. С други думи, резултатът варира около средната стойност пет. 




Регресия към средната стойност се отнася до статистически феномен, при който, когато получиш резултат много далеч от средната стойност, следващият опит почти със сигурност ще има резултат, по-близо до нея.


Така, например, ако при един опит от десет хвърляния улучиш 8 пъти ези, след това при следващите десет хвърляния е вероятно да улучиш ези 4, 5 или 6 пъти, отколкото 10, 9 или дори отново осем. Резултат, който идва веднага след силен резултат, по-висок от средната стойност, се смалява или регресира до средната стойност.


Това е причината деца с изключително високи родители често да са по-ниски от тях, както и деца на изключително ниски родители често да са по-високи от тях. Височината се състои от два компонента - фиксиран (гените) и случаен (заобикаляща среда). Изключително високите или изключително ниските родители вероятно са много по-високи или много по-ниски отколкото е трябвало да бъдат според гените си, вследствие на определена комбинация на заобикалящите ги фактори. Така техните деца, които приемат всички техни гени, но само някои от заобикалящите ги фактори, имат вероятност да регресират до средната стойност на техния генетичен "багаж".


Дали дадена песен или филм се превръща в огромен хит също зависи от фиксиран компонент (нейното присъщо и истинско качество) и случаен компонент (всички непредвидими и неизвестни фактори, от които зависи дали ще постигне успех или погром в развлекателния бизнес). Проблемът с продълженията на филмите и кавърите е, че ги правят само, когато оригиналът е бил изключително успешен. Никой не прави римейк на филм или песен, които са се сринали тотално и никой дори не е разбрал за тях. Правят се римейкове само на "класики", които са имали успех както сред критиката, така и финансово.


Когато филм или песен има изключителен успех, обикновено означава, че резултатът е бил много далеч от средната стойност на неговото истинско качество, а не толкова, че истинското му качество е било далеч над това на всички негови останали конкуренти. Някак е имал шанса всичко да мине много добре и да постигне огромен успех. Ако след това бъде направено продължение или кавър, по закона на регресията към средната стойност, теоретично е гарантирано, че следващият опит ще бъде по-лош от оригинала, тъй като не всичко ще мине точно толкова добре слдващия път. Затова не всички римейкове, продължения и кавъри успяват да отговрят на очакванията.


Заради това и атлетите и музикалните изпълнители страдат от синдрома на трудния втори опит. Техният втори сезон или втори албум почти никога не е толкова добър колкото първия. Представянето на атлетите и изпълнителите също се състои от фиксирани компоненти (вроден и истински талант) и случаен компонент (късмет), заради което са обект на регресията към средната стойност. Опитът след изключителен резултат (много успешен първи сезон или албум) е почти гарантирано да се превърне в разочарование.


Регресията към средната стойност се проявява и в други насоки. След изключително слаб резултат, следващият опит би следвало да бъде много по-добър. Но продължения и кавъри не се правят на неуспешни филми и песни, както и не следим кариерите на неуспшени нови атлети или певци. Заради това и не забелязваме вторичният успех след неуспеха на начинаещия. Някой помни ли Джулия Робъртс във филма Girls of Summer (по-късно преименуван на Satisfaction), в който тя е по-ниско платена от Джъстин Бейтман, преди да направи Steel Magnolias и "Хубава жена"? Никой не определя успеха й като вторичен. Помнят се само ролите, с които е пробила.


Законът на регресията към средната стойност предполага, че Ishtar II и Waterworld II би следвало да се справят много по-добре от оригиналите си. Холивуд обаче не залага на предишни провали. Но би било хубаво Холивуд да научи за регресията към средната стойност, така че да спре да произвежда филмови продължения и кавър песни, които са гарантирани провали, е заключението на автора.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK